Бойната техника, произведена в комбината „Девети май”, Червен бряг, още е на въоръжение в армията

09.05.2016 г. Бойната техника, произведена в комбината „Девети май”, Червен бряг, още е на въоръжение в армията

 Генерал-майор от резерва Петър Петров

Девети май е Ден на победата над хитлерофашизма и Ден на Европа. Но това е и един позабравен празник на най-големия някога военен завод в България – машиностроителния комбинат „Девети май“. По долу е дадена кратка история на завода през погледа на баща ми, Петко Петков, който в продължение на 15 години беше началник на военното представителство към комбината и през 1989г се уволни от редовете на Българската армия със звание полковник.

През 1967 до гр Червен бряг в системата на ДСО "Металхим“ започна строителството на бъдещия голям машиностроителен завод за производство на военна техника. До 1969 г завърши строителството на основните цехове и инфраструктурата на бъдещия машиностроителен комбинат. Извисиха се огромните основни цехове: механичен, корпусен, монтажен, ковашко-пресов, бояджийски, сдатъчен и други цехове и още много помощни производствени сгради. Изградени и оборудвани бяха модерни лаборатории за изпитание на всички материали използвани за производството на основните изделия, като лаборатория за химични и механични изпитания на материалите, бюро за входящ контрол на всички видове материали, заготовки и комплектовки пристигащи от заводите съкооператори на комбината , централна измервателна лаборатория за контрол на мерителните прибори и инструменти и др.
Проектиран и изграден бе полигон за пробегови изпитания на машините. 
Успоредно със строителството предприятието произвеждаше механичната част на 120 мм мина за 120 мм минохвъргачка и механичната част на 100мм снаряд за 100 мм зенитно оръдие. През тези години вървеше и техническата подготовка за производството на основните изделия - многоцелеви лек верижен бронетранспортьор, известен под наименованието МТЛБ и 122мм самоходна гаубица „Гвоздика“( 2С1). 

След приключване на техническата обезпеченост ( чертежи, технологична документация), изграждане на цеховете и тяхното оборудване се започна усвояването на производството на изделията.
В началото заводът беше разположен на една площадка край гр Червен бряг. През годините след 1971г предприятието се разшири, като бяха построени нови цехове и заводи извън основната площадка.
Новите заводи бяха построени в гр Червен бряг, гр Койнаре и село Чомаковци, а модерни производствени цехове бяха открити в още четири села на Плевенски окръг. 
Създаден беше Институт за развойна дейност. В него работеха над 150 инженери, конструктори, технолози и други специалисти с висше образование. За нуждите от монтажни елементи и комплектовки заводът беше в кооперация с 43 завода от страната. 
През 1973г предприятието заслужено придоби статут на машиностроителен комбинат под името „Девети май“. По това време, работниците и служителите на комбината работеха на 3 смени. В най-натоварените производствени години след 1980г личният състав на комбината достигна около 13 хил. души. Попълването на Комбината със специалисти и работници ставаше от завършилите механотехникума, който беше в състава на предприятието.
В производството постепенно се внедряваха нови технологии, като лазерно рязане на метали, роботизиране на производството на някои сложни технологични процеси, модерна термообработка и закаляване на детайли. В Комбината работеше и четири хиляди тонна супер преса за щамповане на големи детайли, доставена от ФРГ. Създадени бяха всички технологични условия за масово производство на МТЛБ и 122мм самоходна гаубица „Гвоздика“.

Първите 5 бр МТЛБ бяха готови през 1973г. Сглобяването на тези машини се извърши с помоща на работници, командировани от Харковския тракторен завод. 

Първите петдесетина машини произведени в завода бяха сглобени с части доставени от Съветския съюз. Към края на 80-те години от Съветския съюз се доставяха само двигателите на машините, а всички останали части и механизми се произвеждаха в България. 

За 30 годишнината от 9 септември 1944г 40 бронетранспортьора МТЛБ произведени в комбината успешно преминаваха на парада в София. 
Първите 122 мм самоходни гаубици „Гвоздика“ бяха произведени през втората половина на 1981г и приети на въоръжение в БНА същата година. В началото двигателите и самата гаубица за установката се доставяха от Съветския съюз и Унгария. Впоследствие въоръжението за машината – 122мм гаубица бе усвоено от българската отбранителна промишленост – заводите в Казанлък и Радомир. Към края на осемдесетте години всички части за „Гвоздиката“ се произвеждаха в България с изключение на двигателите.
Освен произвежданите машини, Комбината произвеждаше корпуси за машини и ги изпращаше за оборудване в МРК „Хан Крум“ Търговище, МТЗ Карлово и ВМРЗ Ивайло – В Търново, където след съответното дооборудване се произвеждаха машината за радиационно и химическо разузнаване „Марица“, 120 мм самоходна минохвъргачка „Тунджа“ и командно-щабната машина „Делфин“.

В края на 1978г произведените от Комбината бронирани машини от всички модификации за годината бяха общо 1840. 
В края на 1988г комбината произвеждаше месечно около 200 машини.
Произвежданите машини се изнасяха в страните от Варшавския договор – СССР, ГДР, Унгария, Чехословакия, а по-късно и в Иран, Ирак и Либия, а в по-малки количества - и други африкански страни. Българската държава ежегодно печелеше милиони в твърда валута за нуждите на страната. 
Към края на 80 -те години българската отбранителна промишленост започна производство на бойна машина за пехотата – българска конструкция. За нейна ходова част бе използвана ходовата част на „Гвоздиката“, а куполът с 23 мм скорострелно оръдие беше дело на български конструктори. Тя постъпи на въоръжение под наименованието БМП- 1300, а в Сухопътни войски и досега тези машини са известни като БМП- 23.

И досега Сухопътните войски са въоръжени с бронирани машини различни модификации на базата на МТЛБ, БМП-23 и самоходни гаубици „Гвоздика“, произведени в България. В многото войскови учения тази техника е показала превъзходните си качества. 
Освен органите за контрол на качеството на Комбината, който както споменах беше в системата на Държавно стопанско обединение „Металхим“, в него функционираше и Военно представителство подчинено на Главното управление по въоръжение и техника на Министерството на народната отбрана. Тази независимост на Военното представителство от ръководството на Комбината създаваше условия за висока ефективност на контрола на качеството на произвежданата техника. Военното представителство наброяваше 140 души (27 офицери, 27 старшини и сержанти – механик водачи – изпитатели и 86 и цивилни инспектори по качеството с висше или средно специално образование).
След промените през 1989г съдбата на машиностроителен комбинат „Девети май“ не беше по-различна от съдбата на повечето големи индустриални предприятия в България. На 3май 2000г Военното представителство към Комбината беше закрито. Според публикации в медиите, под името Бета ЕАД през 2003г заводът остава без лиценз за търговия с оръжие след разкрита контрабанда за забранена от ЕС доставка на оръжие за Судан. 

През 2009г заводът е обявен в несъстоятелност. Част от квалифицирания персонал заминава на работа в сродни предприятия на отбранителната индустрия на Чехия и Словакия. Останалите – попълват армията на безработните в Северозападна България или търсят препитание в чужбина. Огромния кадрови и технически потенциал натрупан през годините беше разпилян. 
Понастоящем целият огромен район, макар и охраняван е пустеещ. И макар и пустеещ, отдалече инфраструктура на завода изглежда внушително. 
Използват се частично само 3 от цеховете му – един от австрийската „Палфингер“, където се произвеждат елементи за подемни машини.
В два други от цеховете две фирми произвеждат различни машинни елементи. 
Работилите някога във Военното представителство се събираме всяка година на 9 май и си спомняме времето, когато България имаше развита отбранителна промишленост. А машините, произведени някога в комбинат „9 май“ намиращи се все още на въоръжение в Българската армия, вече са към изчерпване на ресурса си. Дано българската държава да съумее да организира производството на новата бронирана машина на българска територия. Защото като държава и нация на времето сме го правили, с което можем да се гордеем!

***

(Кратки биографични данни за полк. о.з. Петко Петков: роден 1932г , завършил Военното артилерийско училище в Шумен през 1954г със звание лейтенант, специалност артилерийско въоръжение и ВМЕИ - Габрово, специалност машинен инженер. Служил в базата за съхранение на боеприпаси - Костенец , ВРЗ „Ивайло“ - В Търново и МК „Девети май“ - Червен бряг, като военен представител от създаването на завода. В продължение на 15 години – началник на военното представителство. Пенсионирал се от редовете на БНА със звание полковник през 1989г. Понастоящем – пенсионер.)