Генерал Никола Жеков- главнокомандващият
16.03.2016 г.
Полковник от запаса Иван Ст. Иванов
Излезе от печат трудът на генерал-лейтенант (р) Кирил Цветков ”Генерал Никола Жеков- Главнокомандващият”, Асоциация на Сухопътните войски на България, С.2015. Изследователски труд, посветен на един от заслужилите военачалници на Българската войска във Войните за национално обединение на българите (1912, 1915-1918 г.). Съвременен труд, дай боже да е начало и на други опити на съвременни автори посветени на българските военачалници от Освобождението от турско робство (1877-1878) насам. Бившите ни началници от БНА и военните историци и изследователи има над какво да помислят в тези жестоки години на отрицание на определен период от българската военна история.
За генерал Жеков, за неговия живот и дейност като личност, военачалник и човек има публикации в миналото и сега. Любопитни статии и очерци за него публикува преди Втората световна война бележитият изследовател на българската военна история, полковник о.з. Иван Кръстев Стойчев. Неговият труд: „Истината за плана свързан голямата победа – превземането на Тутраканската крепост през 1916 г.” е забележителен с това, че отразява спора с Макензен на гара Горна .Оряховица въобще за действията на Трета армия в Добруджа, чието начало е превземането на Тутраканската крепост в началото на септември 1916 г. и анализа на това решение на Генерал Жеков, чийто адютант по това време е Стойчев. От същия автор е и блестящ очерк за генерала в началото на т. ІІ от седемтомното издание на „Епопея на българския войн”. Достойно място му е отделено в „Алманах на Сухопътните войски на България” от авторите Пенкова,С., Цанкова-Ганчева,Д. и Иванова,Д. А историци от Регионалния исторически музей в Сливен през 1912 г. издадоха книгата: „За славното българско войнство –Генерали от Сливен и Сливенския край 1878-2012” с изследване на живота и дейността на военачалниците от тази област. За генерал Никола Жеков са отделени 7 страници-(127-133). Ето че генерал Цветков допълва тази библиография с това свое изследване.
Уводната част ”Никой и нищо на бива да бъде забравено” насочва читателя към героя на книгата и неговия принос като военачалник в събитията от второто десетилетие XX в. Авторът предупреждава, че в неговия труд нямат място „нито сплетни, нето пикантности” за героя и семейството му, нито се коментират политическите му пристрастия и прояви, което е непълнота, която прави изследването като че ли едностранчиво.
Структурата на книгата ни представя генерала от пехотата Никола Жеков в развитие от неговото детство, военното му образование и достойното изпълнение на воинския му дълг в последователност. Длъжностите, които заема в структурата на българската войска, таланта и даровитостта му като командир, първи началник на Школата за запасни подпоручици, Началник на Военното на Негово Величество училище, преподавател, началник щаб на армия, Командващ Действащата армия през Първата световна война, са еталон за военния човек. Грижата за войниците, подофицерите и офицерите, за техните семейства, при изпълнение на отечествения дълг на мъжете са забележителна страна на генерала. Кратката му дейност като министър на войната е забележителна с приемането на Правилника за подпомагате на семействата на военослужещите, на загиналите в боя, ранени и пострадали от войните, което потвърждава основната му грижа към човека и военачалника.
Генерал Жеков е и творец. Неговите книги, статии, учебни помагала са образец не само на творчество, но и на оценка на войската, личния й състав, военната служба въобще, като изява на готовността за участие във война за защита на Отечеството и неговия идеал за обединение на всички и българи в една държава.
Смятам, че илюстрациите публикувани в книгата не отговарят на нейния замисъл. Очевидно помощта от ръководството на НВИМ не е била на необходимото ниво. Не е използван военния фотоархив за онагледяването. Снимковият материал няма качества за публикация, особено в такъв труд.
Независимо от това изследването на генерал Цветков е полезно не само за офицерите и генералите в БА, но и за запасното войнство и неговите структури, както и тези на ветераните от войните на България и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
