НАТО изпраща послания със засилено военно присътвие на изток и югоизток

09.07.2016 г. НАТО изпраща послания със засилено военно присътвие на изток и югоизток

 Otbrana.com

След първата работна сесия на срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 юли генералният секретар Йенс Столтенберг приветства резултата, казвайки "решенията, които взехме днес ще помогнат да запазим в безопасност нашите народи в един по-опасен свят.”

В изявленията на генералния секретар преди откриването на форума и след това имаше няколко ключови послания. Едно от тях беше „Силната защита и силният възпиращ ефект са основната задача на НАТО”. А по отношение на Русия? Отговорът на шефа на НАТО е „Отношенията ни с Русия се основават на силен възпиращ ефект в съчетание с диалог. И аз вярвам, че този подход с отбрана и диалог е единственият жизнеспособен дългосрочен подход към Русия.”

Лидерите на 28-те държави решиха да изпратят послание във вид на многонационални батальони до тези, които биха помислили да нападат страни от Алианса. Това ще стане на изток и югоизток.   Официално бе одобрено  разполагането на четири батальона в Полша, Естония, Литва и Латвия. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг подчерта, че тази мярка е един от необходимите начини за противодействие на заплахата, произтичаща от Русия.  Той отбеляза, че тези части ще бъдат „силни“ и ще бъдат дислоцирани още през следващата година на ротационен принцип. Столтенберг изрично увери, че всяко нападение срещу член на НАТО ще бъде оценено като атака срещу целия военен блок.

От къде ще дойдат четирите батальона на границата с Русия? САЩ ще изпратят един батальон в Полша като част от усилията на НАТО да успокои бившата комунистическа държава, чиито страхове от руска агресия нарастват, подчерта президентът Барак Обама. Великобритания, Канада и Германия са другите страни, които ще дислоцират военнослужещи в Полша, Литва, Латвия и Естония. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел разясни, че военнослужещи на Бундесвера ще бъдат разпределени в Литва. Канада ще изпрати свои войски в Латвия, а Великобритания – в Естония.

На север от нас, в Румъния ще бъде формирана многонационална бригада. България има готовност да участва с до 400 военнослужещи на ротационен принцип в тази бригада, която ще провежда учения за подобряване на съвместимостта и координацията на партньорите от НАТО, уверяват от администрацията на върховния главнокомандващ Росен Плевнелиев. Т.е. да афилира един батальон, както се изразява министърът на отбраната Николай Ненчев.

Освен изпращането на повече сили на източния си фланг, НАТО обяви като важно събитие противоракетната отбрана и реши да признае киберпространството като оперативен домейн, се казва в съобщение след първата работна сесия на срещата във Варшава.

„Това означава по-добра защита на мрежите, мисиите и операциите, с повече фокус към киберобучението и планирането”, каза шефът на военния съюз.

Страните препотвърдиха важността да се отделят повече разходи за отбрана. През 2016 година се очаква допълнително увеличение с 3% или 8 милиарда долара.

НАТО поема командването на изграждания от САЩ противоракетен щит в Европа, след като Франция получи уверение, че системата, струваща милиарди долари, няма да бъде под пряк контрол на Вашингтон, съобщава Ройтерс. Това означава, че базираните в Испания американски кораби, радар в Турция и базата за противоракетна отбрана в Румъния могат да работят заедно под командването на НАТО.

Европейските страни ще са отговорни за част от финансирането и за допълнително предоставяне на активи за щита в бъдеще. Франция настояваше щитът да не е под контрола на американски генерали. „Ключът е политическият контрол заради последствията от всяко прихващане на ракета. Лидерите постигнаха добър компромис”, заяви генерал Денис Мерсие, французинът, който ръководи командването на НАТО.

Военните командири ще имат само няколко секунди да решават дали да използват щита при изстрелване на вражеска балистична ракета. Официални представители заявиха, че НАТО ще следва правила, които са съгласувани от посланиците на страните членки в Брюксел.

"Южният и източният фланг на НАТО не трябва да бъдат пренебрегвани. Настояваме за по-засилено присъствие, за по-добра координация, за повече съвместни учения и за подобряване на националния отбранителен капацитет и на този на партньорите от НАТО", заяви президентът Плевнелиев.

"От присъединяването си към НАТО страната ни последователно се застъпва за по-силно присъствие на Алианса в Черно море", допълни държавният глава. Принципната българска позиция е за разширяване на предното присъствие на Алианса в Черно море, на изток и на юг, адаптирано към нуждите на всяка една от държавите членки и под командването на НАТО, подчерта още президентът Росен Плевнелиев.  

Анализът на оценката на заплахите за сигурността, който българското правителство направи на 24 юни по повод срещата на върха, показва, че не се налага засилено сухопътно присъствие на наша територия. В рамките на опциите за предно присъствие на изток, осъществявано на ротационен принцип, България поставя акцент върху неговия военноморски и военновъздушен компонент, както и върху повишаването на сигурността в Черно море. Наличието на военни съоръжения и обекти за съвместно ползване със САЩ на българска територия дават допълнителни възможности за реализиране на предното присъствие с провеждането на съвместни учения със съюзниците и партньорите, смята нашето правителство.

В първия ден от ключовата среща на върха на държавите от НАТО и партньорите на организацията във Варшава е подписана декларация за сътрудничество между ЕС и Алианса. „Настъпи момент да дадем нов импулс и ново съдържание на стратегическото партньорство между НАТО и ЕС“, се казва в документа, публикуван на официалната страница на военната организация на Запада.

По-силен ЕС и по-силна НАТО ще се укрепват една друга. Заедно те ще могат по-добре да гарантират сигурността на Европа и тази извън пределите й, става ясно от текста на документа, под който са се подписали председателят на Европейския съвет Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия. 
Съгласно документа, НАТО и ЕС планират заедно да се противопоставят на „хибридните заплахи“, в това число посредством обмен на разузнавателна информация; ще разширят морското сътрудничество, в частност за разрешаването на миграционната криза в Средиземно море; ще засилят координирането на съвместната работа в областта на кибер сигурността; ще развиват трансатлантическите връзки в областта на изследванията за отбрана и промишленост, ще проведат съвместни военни учения през 2017 г. и 2018 г., и ще допринасят за устойчивото партньорство на НАТО и ЕС в южна и източна посока. 

Българската делегация на срещата във Варшава се ръководи от президента Росен Плевнелиев. В нейния състав са министрите на външните работи и на отбраната  Даниел Митов и Николай Ненчев, постоянният представител на Република България в НАТО Иван Найденов, началникът на отбраната генерал Константин Попов и други.