НАТО иска повече средства за отбрана и военно присъствие на изток и юг

16.06.2016 г. НАТО иска повече средства за отбрана и военно присъствие на изток и юг

 България няма да се включи в инициативата на Румъния за обща флотилия с Турция, категорични са президентът, премиерът и министърът на отбраната. Те направиха изненадващи извънредни изявления след участието на Николай Ненчев в срещата на министрите на отбраната на НАТО, но която се обсъждаха основните  моменти от дневния ред на предстоящата среща на върха на Алианса във Варшава.

Спирдон Спирдонов

От многонационалното учение в Полша „Анаконда – 16” през срещата на министрите на отбраната в Брюксел НАТО стартира по финалната права до най-висшия си форум във Варшава. По всичко личи, че предстоят решения, които засягат пряко източния и югоизточния фланг на Алианса и непосредствено България. На специална пресконференция по време на „Анаконда – 16”, което завършва на 17 юни, военният министър  на Полша Антони Мачеревич съобщи, че на форума ще пристигнат повече от 2 000 души от делегациите на страните от НАТО, както и от ООН, ЕС и Световната банка. Той прогнозира, че срещата има всички шансове да влезе в историята, променяйки чувствително в добра посока сигурността в Централна и Източна Европа.

На срещата на върха на Алианса в полската столица на 8 и 9 юли т.г. ще се вземе решение за създаване на

многонационална бригада с рамкова държава Румъния.

Това каза генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на проведената (14 и 15 юни) двудневна среща на министрите на отбраната в Брюксел. То е част от усилията на съюзниците  за засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО. Той включва още развръщането на ротационен принцип на четири батальонни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша, както и засилено морско присъствие и провеждане на учения в региона на Черно море.  Според генералния секретар в Черноморския регион ще се търси доставяне на оборудване и боеприпаси и предварително позициониране. Това, каза той, е нашето ясно послание, че ако страна съюзник бъде нападната, Алианса ще отговори като едно цяло.  Променената среда на сигурност в региона, вследствие на кризата в Украйна, налага да бъде поставен акцент върху стратегическото значение на Черноморския регион при формулирането и реализирането на политиките на ЕС и НАТО, бе посочено и на софийската среща на президентите на България и Румъния. И Росен Плевнелиев, и Клаус Йоханис приветстваха решението на САЩ да дислоцира военноморски части в Черно море в рамките на Европейската инициатива за гарантиране на сигурността на съюзниците в Европа.

България вече изрази

готовност да участва в многонационалната бригада,

която ще бъде в състав от 2500 до 5000 души. Ние, каза министърът на отбраната Николай Ненчев, ще се включим с до 400 военнослужещи. "Обсъдихме въпроси, свързани със сигурността на Югоизточна Европа, включително и разполагането на една рота на територията на Румъния. Към момента евентуално ние бихме могли да участваме с приблизително около 400 човека в обучение и общи тренировки на ротационен принцип. Ние се убедихме заедно с румънския колега, че е необходимо по-осезаемо присъствие от страна на НАТО в региона на Черно море. Имаме обща концепция и вероятно ще поставим този въпрос на срещата на върха във Варшава съвместно", обясни Николай Ненчев в рамките на министерската среща на Алианса в Брюксел, където той проведе разговор с румънския си колега Михня Моток. „България ще подкрепи създаването на щабна структура на НАТО, както и разполагането на многонационална бригада в Румъния. Очакваме да се вземе такова решение на Срещата на върха на НАТО във Варшава“, отбеляза президентът Росен Плевнелиев след срещата си в София на 15 юни с президента на Румъния Клаус Йоханис. Тогава държавният глава припомни изразената от министъра на отбраната Николай Ненчев позиция, че страната ни е готова да изпрати на ротационен принцип до 400 военнослужещи за подготовка и обучение. 

Както посочи г-н Столтенберг една от задачите на тази бригада ще бъде да организира и улесни дейността на НАТО в региона. Впрочем на срещата в Брюксел, а и на предстоящия форум във Варшава, един от акцентите на решенията ще бъде  „по-нататъшно подобряване на свободата на придвижване на силите на НАТО в Европа”. През миналия месец е проведено специално учение в това отношение, което е показало сериозен напредък. Над 400 военни превозни средства със съответния брой военнослужещи са транспортирани от Испания до Полша за четири дни. Смята се, че скоростта на движението на войските ще направи разликата при възникване на криза. Впрочем това беше и един от основните въпроси, който се отработи на многонационалното учение в Полша „Анаконда-16”, което потвърди и командващият американските Сухопътни войски в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис.

Аргументите на министрите, които очевидно ще бъдат в основата на решенията от Варшава, са, че мерките за

засилено предно присъствие на Алианса

са в отговор на заплахите пред евроатлантическата общност и имат за цел да гарантират сигурността на съюзниците от източния фланг. Що се отнася до Румъния и България, съюзниците се съгласиха да бъдат предприети съвкупност от мерки за допълнително укрепване на сигурността в региона, посочи министър Ненчев, т.е. трябва да очакваме засилено военно присъствие на наша територия. Тук може да прибавим и информацията, че България води преговори с Полша за осъществяване на съвместна охрана на въздушната ни граница, което бе официално потвърдено от външния ни министър Даниел Митов. От своя страна в Брюксел Николай Ненчев изрази задоволство от изпълнението на Плана за готовност за действие (RAP), като изтъкна значението на мерките по Air Policing за югоизточната част на територията на Алианса.

В дневния ред на срещата във Варшава ще влезе и въпросът за осигуряване на

стабилност отвъд границите на Алианса.

Очаква се постигане на споразумение за обучителна мисия в Ирак. Така ще се допълни подготовката на иракски офицери в Йордания. Освен това, ще се разширява присъствието на НАТО в Егейско море, известно още като Бяло море. Смята се, че досегашният опит е доста ефективен.  Според Столтенберг НАТО ще работи, за да  превърне в операция “Актив Индевър” в по-широка операция на морската сигурност. При трансформацията на  “Актив Индевър” ще се има предвид и резолюцията на ООН, относно либийското оръжейното ембарго. Алиансът продължава наблюдението и със самолетите AWACS. Намеренията са НАТО да продължава да работи с партньори в Близкия изток и Северна Африка. Г-н Столтенберг посочва, че НАТО се ангажира да направи повече, за да подкрепи своите партньори, "защото, когато нашите съседи са стабилни, ние сме по-сигурни."

Основен въпрос на срещата на върха във Варшава ще бъде, разбира се,

осигуряването на ресурсите.

Според генералния секретар, има малък напредък за първи път от много години. Прогнозите са, че през 2016 г. процентът от БВП за отбрана би могъл да бъде 1,5, което е увеличение с над 3 милиарда долара. Столтенберг обаче призовава съюзниците, като запазят набраната инерция,  да направят повече. Защото, казва той, нашите разходи трябва да съответстват на предизвикателствата пред сигурността.

На срещата на върха един от основните въпроси ще бъде

посланието на НАТО към Русия.

Как, отговаря генералният секретар Йенс Столтенберг: „Нашето послание е, че НАТО ще продължи да предпазва и защитава всички съюзници срещу всякакви заплахи, идващи от всички посоки. И това е причината, поради която ние реализираме най-голямото укрепване на нашата колективна отбрана от края на Студената война. В тази среща на високо равнище ще вземем нови решения, особено във връзка с  присъствие в източната част на Алианса с четири батальонни бойни групи, както и в Югоизточната част на Европа. В същото време нашето силно послание е, че не търсим конфронтация с Русия, не искаме нова Студена война. Ние ще продължим да се стремим към по-конструктивни отношения на сътрудничество с Русия и особено, когато напрежението е високо, както и сега,  да съхраняваме каналите за политически диалог, както и военни контакти. Защото не трябва да се допускат инциденти и злополуки, като свалянето на самолета над Турция.”

Какво се случи в София след срещата в Брюксел?

Необичайно в такива случаи последваха извънредни изявления на президента, премиера и министъра на отбраната.  Целта, очевидно беше, да се изясни българската позиция. Както каза, държавният глава, за да няма спекулации.  И защото няма нищо извънредно. Такъв брифинг действително беше необходим, защото срещата на върха на НАТО във Варшава е след три седмици, а все още не е известна българската позиция по очакваните решения. Сега поне президентът Росен Плевнелиев заяви, че не правим нищо извън приетата от парламента Програма за развитие на отбранителните способности до 2020 г. и Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Всичко друго, посочи той, е противозаконно. 

Държавният глава не отрече, че ще участваме с до 400 военнослужещи в многонационална бригада на НАТО в Румъния, но подчерта, че става въпрос за обучение на ротационен принцип. На същия принцип – учения, подготовка и координация, ще се подчинява инициативата за регионално сътрудничество в областта на морската отбрана, но в рамките на формата на НАТО, стана ясно от думите на президента.

Истината е, че няма яснота, истината е, че тепърва ще трябва много да се работи. Този извод на президента е колкото успокояващ, толкова и тревожен. От една страна Росен Плевнелиев твърди, че румънският му колега не говори за „флотилии, за нови кораби, обърнати срещу някого”. От друга страна отбелязва, че става дума за първия етап на тази регионална инициатива, т.е. за морски учения, а „след това ще видим как ще бъде развита“. Тревожното е, че и президентът не знае какво ще се случи. „Ще работим, ще видим каква е тази инициатива. Меморандум ли ще бъде, инициатива ли ще бъде, какво ще бъде, ще я има ли, няма ли да я има. Всичко това обаче в рамките на легитимните насоки, дадени към българските Въоръжени сили, програма и план за развитие до 2020 г.”

Всичко онова, което се случи в последните няколко дни, беше съгласувано както с президента, така и с министър-председателя, каза министър Ненчев. На срещата с румънския му колега е била представена  инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия. Нещо, срещу което възразих и помолих, ако се разглежда този въпрос, той да се разглежда във формат политическо ръководство на НАТО, заяви министърът.

Флотилия, по начина, по който беше предложена, е отхвърлена и от държавния глава, от военния министър и от мен и на срещата с румънския премиер, и на срещата с румънския президент, каза министър-председателят Бойко Борисов. Според него България е доказала своята евроатлантическа ориентация. Ние, припомни той, имаме от 2006 г. договор и 5000 американски войници минават всяка година на подготовка у нас, като до 2500 могат да бъдат едновременно в базата в Ново село. Модернизирахме летищата в Безмер и Граф Игнатиево, непрекъснато у нас се провеждат съвместни тренировки, продължи Бойко Борисов, за да каже: „Оттук нататък има една граница”. Още от неговите думи: „И аз неслучайно като говорех за „ястреби“, има държави, които гонят своите интереси, гонят своите позиции, искат да са на гребена на вълната в даден момент, това си е тяхна работа. Аз съм изключително доволен и щастлив, че и държавният глава, и министърът на отбраната, говорих и с външния министър, сме категорични по тази тема.” Той прогнозира, че тема за кораби на НАТО да охраняват нашата граница може да възникне при мощна бежанска вълна, ако се зададе по море, след като затворят Егейско и Средиземно море. Надява се, обаче, да се справим с наши сили.

Какво ще прави по-нататък НАТО, ще се решава във Варшава. Всеки ангажимент от наша страна би трябвало да минава през санкцията на парламента. Обезпокоително е, че важни решения за националната отбрана и участието на България в съюзни формирования се чуват зад граница или при посещения на чужденци, макар и съюзници, казва председателят на Комисията по отбрана генерал от резерва Михо Михов.