Правителството не изпълнява един от основните си приоритети в областта на отбраната

13.06.2016 г. Правителството не изпълнява един от основните си приоритети в областта на отбраната

 Запазването на числеността на Въоръжените сили не е гарантирано от усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща професионалния подбор и кариерното развитие на военнослужещите и цивилните служители и подобряване условията на труд и качеството на живот на личния състав. Демотивацията вече се признава от всички.

Спирдон Спирдонов

Знае се, че природата не търпи празни пространство. В отбраната обаче този закон, очевидно, не важи. Така е от десетки години, така е и сега. С този темп едва ли настоящото правителство, респективно МО, ще запълни дупките, което е доста обезпокоително.

Не е нужна кой знае каква памет, за да припомним едногодишния стратегически вакуум, в който бяха поставени Въоръжените ни сили. Може да се каже, че почти през цялата 2015 г. те нямаха представа как ще се развиват и в какъв хоризонт. В края на ноември дойде Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г., а в края на декември – Планът за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Т.е. една година, след като предишните, т.е. Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили и Планът за развитието на Въоръжените сили до 2014 г., бяха вече невалидни. Ето едно от обясненията защо толкова късно влизат в парламената най-приоритетните, за съжаление без този за Сухопътни войски, проекти за модернизация. В този ред на факти е учудващо, че в годишните доклади, както за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, така и на националната сигурност, това едногодишно попълване на вакуума в стратегическата рамка на отбранителната политика се отчита, едва ли не, като успех през 2015 г.  

Лошото е, че споменатият вакуум продължава да е недозапълнен. Тези документи не могат да бъдат реализирани на 100 процента поради липса на адекватна нормативна база. Промените в двата основни закона – за отбраната и въоръжените сили и за резерва, продължават да чакат реда си в дневния ред на правителството. Вече е сигурно, че няма да влязат в сила от 1 юли т.г., както се очакваше, а може би ще имат лошия късмет да се обсъждат в парламента в дните, когато тече предизборната кампания за президент. Както разбирате, едва ли тогава на депутатите ще им е точно до тези закони. Лошото е, че това чакане продължава доста дълго. Промените в двата закона бяха няколко пъти препланирани в законодателната програма на правителството. В същото време се правеха и ще продължават да се правят (виж проекта на закон за борба с тероризма) т.нар. малки поправки, с което се рискува законите да станат трудно използваеми. При всички случаи чакането е неоправдано дълго. При положение, че на практика промяната в един закон влиза в сила едва след съответните поправки в подзаконовите му актове, наистина е загубено и продължава да се губи много време. 

Не е ясна причината за поредния вакуум в отбраната. Проектите на промените на законите са на сайта на МО от средата на април. Преди това бяха представени на парламентарните групи. Може би не са това, което се очакваше? Особено, що се отнася до гарантиране на сигурността, от която се нуждаят военнослужещите. Според запознати, на практика предложенията на въоръжените сили не са взети под внимание. Например за пределната възраст за служба в зависимост от военното звание. Има някакво решение, но то е половинчато. Поредицата от т.нар. малки поправки на закона за отбраната и кодекса за социално осигуряване създадоха големите проблеми пред кариерното развитие на военнослужещите. Пирамидата, както казват, трябва да се изправи, за да не се срути. Дали обаче сега известните предложения на МО са най-удачните? Имат ли те достатъчно голям хоризонт? Ще има ли пирамидата основа, след като и малкото конкурси за набиране на войници са с отчайващи резултати? Разполагаме ли с достатъчно хора за офицери, след като недостигът е и при младшите, и при старшите? Какво направи държавата, респективно МО, за да привлече повече младежи и девойки във военните училища или се задоволи само с министерската заповед за увеличаване на приема и остави «делото на давещите да бъде дело на самите давещи»?  

След като, както стана ясно в последно време, министърът на отбраната проявява социална чувствителност, защо чакането продължава. Нали през летните месеци с приема на курсанти залагаме запълване на вакуума от офицерски кадри след 6-7, а според някой разчети, 10 години. Най-добре е сега парламентът да гласува текстове в закона, които да гарантират висок социален статус както на офицерите, така и на всички останали военнослужещи. За да има за какво да кандидатстват в НВУ и ВВМУ. Освен патриотизма, разбира се, който, както вече се разбра, едва ли е достатъчен за ликвидиране на недокомплекта в армията ни. В противен случай ще продължава да тежи съмнението, че финансовият министър ще изпълни своя план, което не можа да стори с преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2016 г. Още тогава предрече, че ще постигне замисленото със специалните закони. В Закона за МВР вече го направи. Постъпващите ще разчитат на по-малко заплати като обезщетение при уволнение и на по-кратък годишен отпуск.  Това ще бъде най-голямата «помощ» в кандидат-курсантската кампания.

Все още не се изпълнява един от основните приоритети на „Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България”, а именно „Запазване числеността на Българската армия, създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор”. Основен изпълнител и отговорник е Министерството на отбраната. Там е записано, че запазването на числеността на Българската армия се обвързва с Плана за развитие на Въоръжените сили, и със създаване на условия за изпълнение на конституционно определените задължения на въоръжените сили. Мерките са: усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща професионалния подбор и кариерното развитие на военнослужещите и цивилните служители и подобряване условията на труд и качеството на живот на личния състав на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Министърът на отбраната Николай Ненчев заявява, че не е допуснал съкращаването на нито един военнослужещи. Това е вярно от една гледна точка. От друга, обаче със законовите промени и недостатъчната стабилност във Въоръжените сили, особено във връзка с промяната на режима за придобиване право на пенсия, правителството допусна стотици военнослужещи да подадат рапорти и да се уволнят. В този смисъл, ако има запазване на числеността на Въоръжените сили, то е на хартия. И ако няма последователна стратегия в интерес на отбраната и Въоръжените сили, както е записано в правителствената програма, и тя не се изпълнява ритмично, хората в отбраната ще намаляват. Впрочем, демотивацията на личния състав вече се признава и от всички.