Ген. Вълчо Фотев: От години губим отбранителния си потенциал

18.01.2016 г. Ген. Вълчо Фотев: От години губим отбранителния си потенциал

 Много ми се иска моите колеги, които до преди няколко години са командвали полкове, дивизии и армии да имат днес високо самочуствие. Това обаче е все още пожелание, казва генерал-майор от запаса Вълчо Фотев*, председател на Клуб „Ракетни войски и артилерия Олимпий Панов” към Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите то запаса и резерва. Поводът за интервюто бе проведеното годишно отчетно събрание на клуба.

Спирдон Спирдонов

-         Г-н генерал, все по-тревожно става състоянието на Въоръжените ни сили. Как си го обяснявате?

-         Трудно  можем  да  си  обясним вече  години  наред  защо България   унищожи собствения си отбранителен потенциал. Как с лека  ръка  още   през  2008 г.  се  премахнаха  наборната военна служба,  Гранични  и  Строителни  войски.  Не  искам  да  влизам  в  подробности,  но аз и моите колеги от Клуб „Ракетни войски и артиерия“  до  болка  знаем   какво  загуби  България  от  това. Изкушен   съм  да  подчертая  факта, че  НАТО   вече  поставя  България  твърдо  в  лагера  на  консуматорите,  а  не  на  източниците,  на  сигурност. Този  извод  бе  изложен  в  доклада  на  Алианса  за  състоянието  на  българската  отбрана,  обсъждан  през  септември  2015 г.  в  София. 

-         В какъв смисъл?

-         Основният  акцент  в  доклада  е,  че  за  съжаление   ние   продължаваме  да  съкращаваме  армията  си  без  да  я  модернизираме.  А  това  убедително  не  е  в  полза  на  чл.  3 от  Вашингтонския  договор, в  който е  посочено,  че  всяка  държава  членка  на   НАТО  първо  трябва  да  изгради  и  да се  грижи  за  своята  сигурност,  да  развива  собствения  си  отбранителен  потенциал. Горчива  истина!   Ние сме твърдо за възстановяване на бойните  способности  на въоръжените  ни  сили и привеждането им към стандартите на НАТО. Изключително  необходимо  е  да  се  заделят  най-малко  2%  от  БВП  за  отбрана  и  сигурност. Колкото  и  това  да  ни  струва  скъпо !

-         В последно време се приеха някои нови документи?

-         Има положителни  стъпки в приетия  от правителството в  края  на  2015 г. план  за  развитие  на  Въоръжените сили до  2020 г. Предвижда  се  числеността  на  доброволния  резерв  да  се  увеличи  до  2020 г.  на  3000 резервисти. Ще  се  дава  възможност на  студентите  обучаващи  се  във военните  училища  да  придобиват  квалификация ,,Офицер  от  резерва”. Днес, за съжаление обаче, вместо да укрепваме  отбранителния  си  потенциал в  обстановка  на  жестоки  военни  конфликти,  недалеч  от нашата страната,  държавниците  ни  подаряват или разпродават осиротелите  ни  военни  поделения  или  в  тях  настаняват  и  заселват  незаконно  нахлуващите  чужденци  от  Третият  свят, между които  има  и  терористи, в т.ч. и от т.н.,, Ислямска  държава”.

-         Парламентът прие на първо четене промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили, с която се дава възможност за съвместна охрана на въздушното ни пространство. Имате ли опасения в това отношение?

-         Преди  25 години  с  какво  въодушевление  приемахме  демократичните   ценности!  Да,  но  загърбихме  сигурността  във  всичките  й  измерения.  И  все  повече  се  убеждавам,  че  сигурността  трябва  да  е  приоритетна  а  после  демокрацията  -  свободата.  Та  на  въпроса  Ви.  Решението  на  парламента  за  съвместна  охрана  на  въздушното  ни  пространство  ще  замрази  и   отложи  за  дълго  закупуването  на  необходимите    самолети  за  бойната  ни  авиация  и  то  с  адекватни  способности.  И  все  пак  не  мога  да  не  отбележа,  че  и  Сухопътните  войски  като  основен  вид  Въоръжени  сили  на  Българската армия  имат  крещяща  нужда  от  модернизиране .

-         Каква е Вашата позиция по отношение на бежанския поток?

-         Ние  сме  убедени, че миграционният  натиск  към  Европа  ще  продължи.  И  няма  никаква  индикация, че   ще  намалее  поради  това,  че  не  се  решава  първопричината  на  проблема -  да  се  намери  генерално  решение  за  окончателно  спиране  на  кръвополитията  в  Близкия  Изток  и  Северна  Африка. И  не  само  това.  Незабавно  трябва  да  се  пресушат  финансовите  източници  на  ,,Ислямска  държава”. Бежанския  поток  е  едно ,,тихо  ислямско  завоевание  на  Европа”, която  ще  се  задуши  от  културно-религиозната  прегръдка  на  неевропейците  и  ще  се  промени. Тук  е  редно  да  се  каже, че идеологията  на  убийците  от  ,,ИД”  не  се  е  родила  от  нищото.  Тя  е  вдъхновена  от  ултраконсервативния  уахабизъм,  който  е  официална  религия  в  Саудитска  Арабия. Тази  религия не признава другите  религии.  Тяхната  вяра  е правата вяра?!  В  Германия, която  приюти  над  1 млн. мигранти,  вече  се  сформират  народни  дружини, които  да  бранят  гражданите  от  мигрантите.  В   Швеция  връщат  наборната  служба. България  е  част  от  международната  антитерористична  коалиция. Трябва да се знае, че  тероризмът  може  да  бъде  победен  само  от  глобална  коалиция,  в  която  да  участва  и   Русия.

-         Готово ли е българското общество за тези предизвикателства?

-         Тревожено е разслоението на обществото от всякакъв характер. Може ли едно общество да го наричаме демократично, след като  повече  от  две трети от хората живеят бедно, под статистическите норми за нормален живот, чудят се как да оцеляват, а останалите мислят как да запазят властта и богатствата си  и  колко  повече  комисионни  да  вземат.  И  още  нещо  важно -  ние, обществото, гражданите на нашата страна  за  съжаление  свикнахме други да мислят за нас и да решават вместо нас, не желаем или се страхуваме да поемем  своята роля  и  отговорност за промяна на нещата  към  по - добро. В резултат на  това имаме срив в духовността и държавността, срив в нацията, срив в политиката за опазване на националната ни идентичност и култура. Нашият клуб, например, единствен  подкрепи  протестите  на  колегите  от  сектор ,,Сигурност”.

-         Има опити за отнемане на социални права на военнослужещите. Какво мислите?

-         За  последните  три  години в страната се смениха пет правителства и всички те,  в  т.ч.  и техните  военни министри, обявяваха и декларираха, че ще се подобри социалният статус на военнослужещите и цивилните служители. (Като изключение бих посочил министър Ангел Найденов.)Но за съжаление  всичко оставаше  само в декларациите и в обещанията.  Как  не  се  разбира  най-после, че  нашите  колеги  от  кадъра  с  пълно  основание  трябва  да  получават  необходимите  компенсации,  а  не  както   неправилно  се  насажда  в  обществото,  че  те  получават привилегии.

-         Запасното войнство би ли могло да помогне на действащото в това отношение?

-         Трябва да признаем, че  ние,  членовете  на  всички  родолюбиви  и  патриотични  организации  на  офицерите, сержантите  и  войниците  от  резерва  и  запаса  все още не сме реален и постоянен коректив на решенията на Министерството на отбраната, отнасящи се до  социалното положение на военнослужещите в строя, дори и на тези в запаса и резерва.  Но  как   да  сме  лоялен  и  постоянен  коректив  на институциите,  след  като  не сме обединени.  Съществуващите  над  50  военно-патриотични  организации  на  офицерите  и  сержантите  от  запаса  и  резерва  разпиляват нашия потенциал,  омаловажават  нашите  действия  и  силно  снижават   авторитета  на нашия съюз.    Такава е действителността и  нека  не  забравяме,  а това и историята го е  доказала, че армията е единият от трите компоненти, изграждащи основно  духът  на  нацията  и  достойнството  на  държавата.

-         Какви връзки поддържате с артилеристите от действащата армия?

-         Ние се стремим да бъдем в постоянен контакт с действащите военнослужещи, с особено внимание към ракетчиците и артилеристите. Радваме се, че продължават добрите ни взаимоотношения с началника на направление „Ракетни войски и артилерия“ в Щаба на Сухопътните войски полковник Русев и декана на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ „В. Левски“ в Шумен полковник доцент д-р Сашо Евлогиев. 

-         А с военните формирования, като цяло?

-         Удовлетворени сме от съвместните прояви с 4-ти артилерийски полк в Асеновград и неговия ракетен дивизион „Точка“ в Ямбол, които се командват от полковник Лъчезар Мишев. Не мога да не посоча съдействието, което получаваме от командира на Втора механизирана бригада в Стара Загора бригаден генерал Димитър Илиев, който също е артилерист. За  съжаление  в  Щаба  на отбраната решиха, че нямат нужда  от  офицер, който е специалист  по  Ракетни войски и артилерия. Както там, така и в Съвместното командване на силите, вече втора  година  няма такъв  офицер. Разбира се, няма да пропусна бившият и сегашният началник на Централното военно окръжие полковниците Стоян Стаматов и Георги Петков. Двамата са уважавани офиицери от нашия род войска. Само можем да се гордеем с тях и да им благодарим за вниманието към нас. Със същите думи бих се обърнал към досегашния съветник на върховния главнокомандващ контраадмирал Георги Фиданов и към доскорошния заместник-началник на отбраната контраадмирал Георги Георгиев. Имахме професионалното удоволствие на зенитно-ракетните стрелби на полигон „Шабла” да наблюдаваме пуск на ракетния дивизон „Точка” след 15-годишно прекъсване, за което благодарим, разбира се, на командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев.

-         В страната също има клубове на СОСЗР, в които членуват артилерист и ракетчици.

-          Даден  е  положителен  старт  на  връзките  ни  с  клубовете  в  Разлог  с  председател  полковник от запаса  Тумбев  и  в  Дупница  с  председател  полковник от запаса  Пенев. Има  изградени  клубове  РВиА  и  в  бившите  ракетни  и  артилерийски  гарнизони   Телиш, Шумен  и  Ямбол. Членовете  на  нашия и на останалите клубове в страната  притежават  високи  професионални и  експертни  качества, организационен  опит, милеят  за  рода  войска. Те са патриоти  и  родолюбци. Жалко е, че държавните институции и местната власт много малко се възползват от този национаален капитал. Като позитивен пример в това отношение мога да посоча активната     работа  на  полковник от запаса  Александър  Генков  с  подрастващите  от  125-то и 128-мо училище в столичния ж.к. Младост. Нека да  припомня, че  една  от  основните  цели  на  нашия  СОСЗР,  в  т.ч.  и  на нашия  клуб, е да подпомагаме институциите за укрепването и поддържането  на  българската  държавност  и  конституционен  ред, националната  сигурност, националния  просперитет  и  да защитаваме  интересите  на  действащите  офицери  и  сержанти, както и на тези  от  запаса  и  резерва. Ние се постарахме в тази насока. Проведохме, например, военно-научна конференция на тема ,,Локалните  конфликти  - изводи  и  поуки  за  военните  аспекти  на  националната  сигурност  на  Република България”. Основният акцент беше поставен върху  голямата грешка, допусната през 2008 г.  с  премахването  на  наборната  служба и призтичащите от това негативи.  Предложени  бяха  експертни  решения  за доброволно  или  задължително  обучение, т.нар. военна подготовка, които влязоха в приетото обръщение към институциите и парламентарно представените партии. Впрочем имаме добре разработена страница в интернет, която дава представа за нашата дейност.  

-         Какви по-значими изяви имате за запазване на военно-историческата ни памет?

-         Те не са едно или две. Ще използвам обаче възможността, която ми давате, за да поставя един болен за нас въпрос. В края на 2013 г. посмъртно бяха наградени генерали във връзка със 100-годишнината от Балканските войни. За съжаление обаче бяха пропуснати славните генерали от артилерията, който имат голям принос за победите на българското военно изкуство. Това  са  девет  генерали  от  артилерията -   Петър  Тантилов, Бончо  Балабанов, Пантелей  Ценов, Калин  Найденов, Стефан  Белов, Стефан  Славчев, Димитър  Кацаров, Владимир  Вазов  и  Никола  Каблешков. Ние смятаме, че никога не е късно да бъдат отличени от президента  и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев. Направили сме предложение до централното ръководство на съюза. Удостояването би могло да стане във връзка със 100-годишнината от Първата световна война, която в момента отбелязваме. Като наш пропуск отбелязваме, че и през тази  година  не  успяхме  да  положим  основи  на  традицията, която  всички  артилеристи  по  света  почитат  като  свой  празник  - на  4  декември  Денят  на  Света  Варвара. Нашите  колеги  от  Шумен  ежегодно тържественно  отбелязват  този  Християнски  празник. За  2016 г. ще     го включим в   годишния план  на  Клуба. 

-         Какво стана с идеята за издигане паметник на ракетчика?

-         За нас реализирането на тази идея е много важна. През есента на миналата година инициативен  комитет  със  секретар  полковник от запаса Здравко  Димитров  започна  дарителска  кампания  за  набиране  на  средства  за  построяване  на  паметник  на  ракетчика  в  гр.  Самоков – люлката  на  Ракетни войски на Сухопътни войски. Кампанията  ще  продължи  и  през тази година.  След  като  има  определен  резултат,  клубът  ще  бъде  информиран  за  постигнатото  и  взетото  решение  от  институциите (МО, община  Самоков). За съжаление, засега отговорът  на  Министерството на отбраната за предоставяне на ракета за изграждането на паметника от  музея  в  Ловеч  е  отрицателен, което предизвика разочарование сред членвете на клуба.

-         Има ли необходимото самочувствие българският офицер от резерва и запаса? Какво е Вашето наблюдение?

-         Много ми се иска моите колеги, които до преди няколко години са командвали полкове, дивизии и армии да имат днес високо самочуствие. Това обаче е все още пожелание. Ниско е това самочувствие. Базата ми за сравнение дори не е с развитите европейски държави, а с Балканския регион. Една от причините е незавидният  социален  и  здравен статус  на  офицера  и  сержанта  от  запаса  и  резерва. За другата вече говорихме. Държавата и обществото не оценяват и не използват този цененен национален капитал. Да се надяваме, че нещата ще се променят.

* Генерал-майор Вълчо Фотев е роден в гр. Поморие през 1943 год. Завършва ВНВАУ "Г. Димитров" в Шумен. Военната си кариера започва като командир на ракетен взвод. По късно повишава военното си образование в две академии в Русия "Командно-щабна" и "Оперативно-стратегическа", съответно в Санкт-Петербург и в Москва, а също и в два специализирани курса в Германия. Преминава през редица командни длъжности в ракетните войски и стига до началник управление "Ракетни войски" в ГЩ.