Дойде ли началото на тоталното обезличаване на въоръжените сили

16.01.2016 г. Дойде ли началото на тоталното обезличаване на въоръжените сили

Бригадeн генерал от резерва Стефан Стефанов*

Бързо преминават януарските празници. Останаха няколко. Но, като че ли и тяхното очакване не внася традиционните вълнения и надежди за нещо ново или по-различно. Пролетта е далече. Постепенно навлизаме в еднообразието на сивото ежедневие. На обещанията и импровизациите. В очакване на последствията…от „мъдрите“ решения на нашите управници.  

Тези дни „благата вест“ споходи войската. Беше даден отговор на един от трите въпроси, които вълнуваха армейската общественост. Кой ще охранява въздушното ни пространство ? Съгласно приетата поправка, на първо четене в Закона за отбраната и въоръжените сили, охраната на въздушното ни пространство вече може да бъде осъществявана освен самостоятелно, но и с участието на страни от Алианса.

Със закъснение, макар и патетично председателят на Комисията по отбрана и член на ръководството на партия АБВ, ген. Михо Михов безпомощно промълви – „Ние фактически казваме, на 102 - годишната ни авиация, че можем и без нея“. Така е. С това решение на управляващото мнозинство беше за пореден път демонстрирано, че всичко по отношение на армията ни се решава еднолично и еднозначно от мастодонта ГЕРБ. Игнорират се всякакви други мнения, в т.ч. и на т.нар. „коалиционни партньори“. При тази утвърдена практика, реакцията на ген. Михов, дипломатично казано, изглежда странна. Очакваното беше да се защити генералската чест и да се напусне председателското място на Комисията по отбрана, което и без това, в случая, е символично. Още повече, че с наложеното решение станахме за смях пред нашите съседи, да не говорим за другите европейски държави. Следващата крачка на земеделския министър на отбраната е да ползваме под наем гръцки танкове и турски фрегати. „Малката“, според добродушния ни на пръв поглед министър, промяна в закона е началото на тоталното обезличаване на въоръжените ни сили. Парадоксално е, че става пред очите на няколко бивши началници на ГЩ.

Можем уверено да предположим, че останалите два въпроса – кой ще бъде назначен за началник на отбраната и кой ще бъде одобрен за Директор на Служба „Военна информация“ ще бъдат решени по сходната схема. Привидно инициативата трябва да е на Министерството на отбраната. Но решенията ще бъдат взети в Банкя. Коалиционните партньори на управляващото мнозинство ще бъдат само информирани, а опозицията – неглежирана.

За разлика от всички страни, членки на НАТО, където традициите са дългогодишни и кандидатурата за началник на отбраната се знае няколко месеца по-рано, в България отговорът на този въпрос се крие до последния момент.Назначаването на най-висшия военен си е предизвикателство, но и работа. При това досадна. Трябва да бъдат отчетени много фактори. Решението започва да се оформя в сянката на някоя манголия или по пътя към откриването на поредната отсечка на магистрала. Следва одобрение от Вашингтон, след препоръка от някоя могъща задокеанска фондация. По-нататък процедурата тръгва ускорено и се търсят необходимите аргументи, за да бъде медийно обосновано предстоящото решение. Следва отново забавяне, свързано с отсъствието на премиера или възникването на „спешни“ за решаване въпроси. Все пак армията не му е най-важната. Решението се обявява със закъснение, но помпозно. Лично от премиера. Още по-добре, изпреварващо официалното. Да се знае кой стои зад него. И да се помни, че назначаването на началник на отбраната е политическо решение. Професионализмът е на второ място. Особено когато министър-председателят има за съветник, бивш военен министър, чиито налудничеви планове в миналото сложиха началото на юридическото закриване на институцията Генерален щаб на отбраната.

По-деликатен е казусът с определянето на шеф за Военното разузнаване. Изискванията не са малко. Днешната действителност обаче променя приоритетите. На първо място е лоялността. Не към партия, институция или министри. Става въпрос за лично, персонализирано доверие към определен човек. Не е задължително човекът -слънце да те е погалил по главата няколко пъти. Важното е да те е посочил с пръст. Ако липсва такъв щастливец, започват каламбурите с кандидатите – да са назначени в службата след 1991 г., да имат две или три академии, да знаят няколко чужди езици, да притежават значителен оперативен опит, да са физически здрави, да имат достъп до класифицирана информация, да …и т.н. и т.н. Процедурата придобива по-къс вид ако някой от тях своевременно си е осигурил лоби в парламента или в многобройните разклонения на Центъра за изследване на демокрацията или на фондация „Отворено общество“. Целта е някой да те препоръча. На същия човек. В противен случай само квалификацията може да ти изиграе лоша шега. Ставаш подозрителен.

Ясно е, че професионализмът няма да е водещ принцип за решаването на горните два въпроса. Налага се обаче търсенето на отговорите им да не бъде отлагано и да бъдат предприети някакви конкретни действия. Макар че, както твърдят социолозите - „визия без действия е мечта, но действия без визия е кошмар“. Особено около стария християнски празник – Петльовден.

 

*Авторът е биш заместник-директор на Служба „Военна информация“ -МО