Армейски генерал Добри Джуров познаваше с подробности живота в армията

04.01.2016 г. Армейски генерал Добри Джуров познаваше с подробности живота в армията

 На 5 януари се навършват 100 години от рождението на армейски генерал Добри Джуров. Министерството на отбраната и Инициативен комитет от военно-патриотични и други обществени организации ще проведат на 6 януари от 18 ч. в ЦВК паметно събрание-концерт. По този повод разговаряхме с председателя на СОСЗР генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов, който като капитан е бил адютант на министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров.

Спирдон Спирдонов

Г-н генерал, на 6 януари ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на армейски генерал Добри Джуров. Вие сте инициатор и член на Организационния комитет. Какви са мотивите Ви да правите това тържество?

Армейски генерал Добри Джуров е бил най-дълго министър на отбраната в нашата история от Освобождението до днес.  От 17 март 1962 година до 22 ноември 1990 г., т.е. 28 години, 8 месеца и 5 дни!

Кога бе Вашата първа среща с Добри Джуров, като военен министър?

През 1964 г. завършвахме военното училище. Производството на випуска бе в района на Военна академия „Георги С. Раковски”. Дойде на тържествения обяд след заседание на Народното събрание с новината, че България има нов химн и той е „Мила Родино”. Стана така, че като курсанти випускници изпяхме новия химн.

А като офицер?

Като офицер срещата ми с него бе през 1966 г., когато служех в полка в Момчилград. Тогава имаше сбор на министъра на отбраната. 17-та дивизия, в която бяхме, форсира язовир „Студен кладенец”. Командир на полка в Момчилград бе подполковник, а по-късно генерал, Делчо Станимиров. Тогава изградихме нов парк за автотракторната техника. Полкът бе преовъръжен с БТР-и. Дотогава бяхме с товарните автомобили „Прага”.

Били сте адютант на министър Джуров.

След като завърших Военната академия, бях удостоен да бъда негов адютант.

Кога беше това?

През 1972-1973 г. След създаването на Командването на Сухопътните войски преминах в неговото Оперативна управление.

Били сте капитан. Какви са тогавашните Ви впечатления от министър Джуров?

Най-силното ми впечатление за него бе за човек със силна вътрешна дисциплинираност. Самодисциплинираност във всяко нещо. Забелязваше и не подценяваше и най-дребните неща. Това съм го видял много пъти при отговори на жалби, при срещи с военнослужещи и избиратели. На второ място ще кажа, че към всеки един той имаше изграден подход, включително към целия колегиум.

Колегиум, нещо като сегашния Съвет по отбрана при министъра на отбраната?

Да, това бяха неговите заместници, главният инспектор, началникът на Генералния щаб и заместниците му. Към всеки той имаше подход и виждане как трябва да работи. Благодарение на началника на кабинета му генерал Матеев, беше създадена много строга отчетност в администрацията на министерството. Строга отчетност на това, което е разпоредил и за неговото изпълнение. Ако не бе изпълнено, се анализираха причините и се преразглеждаше отново. Лично, това беше задължително за него, участваше във всички големи мероприятия в армията.

Пример?

За неговото лично участие ще припомня строителството на комплекса за осигуряване на Карловската танкова бригада. Лично следеше изграждането. Познаваше строители и изпълнители. Не само това. Той познаваше, включително командирите на предните отряди и на полкове. Лично ги е заслушвал. Имаше пълен поглед върху живота в армията и грижата за хората. След разговорите с хората следеше как се разрешават техните проблеми. Много тясно работеше със съпругите на офицерите и сержантите. Тогава имаше т.нар. Женсъвет. Заедно със съпругата си участваше в мероприятията му в дивизиите и армиите. Имаше поглед и върху живота на семействата на офицерите и сержантите. Този подход се предаваше и върху неговите заместници и командирите. По негово време се разгърна голямо казармено строителство. Това се правеше предварително, заради постъпването на новата техника. Участвал съм в откриването в Бояна, Смолян, Гоце Делчев и други градове на предишните ДНА-ата, а сега Военни клубове. Това бяха празници за хората там, защото ДНА-атата се бяха превърнали в центрове на гражданството, не само на армията. За съжаление, сега са затворени и пустеят. Да не забравяме, че в Ансамбъла на армията излязоха много звезди. Наблюдаваше и това направление. И нещо друго. Картини, които му бяха подарявани по различни поводи, изпращаше в санаториумите, военно-почивните домове, ДНА-атата и други военни институции. Водеха се на отчет, разбира се. Дали сега са съхранени, не мога да кажа.

Бил е много години и народен представител.

По времето, когато му бях адютант, имаше предизборна кампания за Народно събрание. Неговият избирателен район бе Етрополско-Златишкият. За всяко населено място, където ходеше, знаеше какво е направено, какво ще се прави или защо не се е направило. Живееше с тези села и градове. Разбира се, политическият пост му даваше възможност да работи за развитието на армията.

Как участваше в ученията?

Предварително се запознаваше със замисъла на учението. Даваше си съответните бележки, за да бъде замисълът достатъчно пълен и точен и да се планира всичко необходимо. Чак тогава утвърждаваше замисъла. Говоря за големите учения на дизииите и армиите. Задължително на определени етапи от учението участваше лично. А на някои от началото до края – от вдигането по тревога до разбора. Всяка година под негово ръководство се провеждаше Фронтовото командно-щабно учение с Командването на Сухопътните войски. Познаваше всеки един от началниците на отдели, на родове войски в дивизиите, армиите и водивете въоръжени сили. Всеки от тях е докладвал пред него и обезателно е изпитвал тежестта на въпросите, които са му задавани от министъра.

Взискваше ли?

Не може нещо, което лично министърът ти е поставил, да не го изпълниш. Взискателността идваше от това, че той е поставил задачата.

Имаше ли международен авторитет?

Присъствал съм на някои от мероприятията на Варшавския договор у нас или извън България. Имаше много голям авторитет сред колегите си военни министри.

Само сред колегите му от Варшавския договор ли?

Няма да забравя, когато замина в отпуск със семейството си в Австрия. На летището лично австрийският министър на отбраната да го посрещне. Това съм наблюдавал и в редица страни, които не бяха във Варшавския договор. Във филма, който СОСЗР подготви във връзка с годишнината, показваме посещението му в Индия и срещата с Индира Ганди, в Алжир, в Етиопия и други страни. В много от тези страни той се срещаше с офицери, които като чуждестранни курсанти бяха завършили нашите висши военни училища. Навсякъде армейски генерал Добри Джуров беше позната личност. Уважението беше както към министър на отбраната, но и като към военен ръководител, с когото може да се беседва.

 ***

Добри Джуров е роден на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско. Учи в Семинарията (изключен за комсомолска дейност). През 1932 г. става член на РМС, а през 1938 г. на БРП (к). През 1937 година е осъден на една година затвор, след което през 1939 – 1940 година е войник в Двадесет и пети пехотен драгомански полк.

След военната си служба Джуров се включва активно във Военната организация на БКП в София. През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга и става партизанин. От септември 1942 година е политкомисар, а от април 1944 година – командир на партизанска бригада „Чавдар“.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Добри Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а през юни 1945 година е прехвърлен в армията. През 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Последователно командва дивизия, от 1949 година – Втора армия, а от 1956 година е заместник-министър на отбраната. През 1959 година завършва съветската генералщабна академия. От 1958 година е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП и народен преставител.

От 17 март 1962 година до 22 ноември 1990 година Добри Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемал най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990).

Удостоен със званието „Герой на Народна република България“ (1976), „Герой на социалистическия труд“ (1986) и Орден „Георги Димитров“.

Добру Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Той остава военен министър до септември 1990 година и членува във Висшия съвет на преименуванатаБългарска социалистическа партия.

На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот.

Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София.