Глобалната военна мощ

06.12.2015 г. Глобалната военна мощ

 Страховитата българска армия от началото на 20 век (когато са ни наричали „прусаците на Балканите”) днес се е свила до някакви жалки размери, които ни отреждат едва 68-мо място с индекс 1.6720, веднага след Казахстан (индекс 1.5806) и непосредствено преди Кения (индекс 1.6841).

Проф. Михаил Константинов, в. „Политика“

Във връзка с военно-политическата криза, породена от свалянето на руския бомбардировач СУ-24М от турски изтребител Ф-16 в небето над Сирия, се появиха множество анализи за възможността от започване на голяма война НАТО-Русия, или на регионална война Русия-Турция. Обсъжда се и възможността от избухване на Трета световна война с използване на ядрено и климатично оръжие, която няма да се ограничи само с НАТО и Русия, а ще въвлече и другите ядрени сили. Ще припомним, че официално ядрените сили са постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН: САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, както и Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея. Още няколко високотехнологични държави, например Япония, Германия и Бразилия, имат готовност да произведат ядрено оръжие за много кратко време, а към ядрения клуб скоро официално ще се присъединят Иран и Саудитска Арабия. Последната вече ясно заяви желанието си да придобие няколко ядрени бойни глави, но не като ги произведе, а като си ги купи. Примерно от Пакистан, или от международни дилъри (има и такива!). В момента представител на Саудитска Арабия е председател на Съвета по правата на човека в ООН. Това последното го споменавам за пълнота.

За климатичното оръжие се носят легенди и не е ясно, дали в някоя от суперсилите то е напуснало фазата на проектиране в конструкторските бюра и вече е в оперативно състояние.

Към този вид оръжие трябва да причислим средствата за пробив на озоновия слой над определен район на Земята, предизвикване на земетресения, изригвания на вулкани (например в Йелоустоун, САЩ) и гигантски цунами, както и други подобни ужасяващи събития с апокалиптичен мащаб. Проблемът с ядрените и климатичните оръжия е, че дори и противникът да не отговори с подобаващата решителност и мощ, човешката цивилизация ще бъде на практика изтрита от лицето на Земята. Дори такива далечни острови на цивилизацията, като Австралия и Нова Зеландия, няма да се спасят. Поради това този сценарий ще го оставим на авторите на научна (и не толкова научна) фантастика, а тук ще разгледаме само възможността за конвенционален военен конфликт. Последствията от който понякога могат да са сравними с тези при използване на ядрено оръжие.

Такива конфликти с участието и противоборството на САЩ, Русия и Китай вече имаше достатъчно: войната в Корея (1950-1953), войната във Виетнам (1956-1973), две от войните в Близкия изток с участието на Израел (1967 и 1973), войната на СССР в Афганистан (1979-1989). Такава война вече не се изключва и в Близкия изток и Северна Африка. В тези войни суперсилите не воюваха само с подставени изпълнители,

а влизаха и в директни сблъсъци

Така например на 1 май 1960 г. руснаците свалиха американски разузнавателен самолет Ю-2, летящ на 21 000 метра, дълбоко в съветска територия. Преди това над Корея летяха и влизаха в бой един срещу друг не само американски и съветски самолети, но и американски, руски и китайски екипажи. Във Виетнам съветски ракетно-зенитни комплекси, управлявани от руснаци, стреляха срещу американските бомбардировачи. В редица въздушни боеве между израелски и арабски самолети (завършили впрочем с почти пълна победа на израелците) участваха и съветски летци. В небето над Афганистан, по време на съветската инвазия, бяха свалени, според занижени съветски данни, над 100 самолета и 300 хеликоптера. Естествено, с американски противовъздушни средства. От този далеч непълен списък се вижда, че историята на американо-руското военно съперничество след края на Втората световна война е дълга и наситена със събития. А очевидно предстоят, и то скоро, още интересни случки.

Затова именно е необходимо да се направи обективен анализ на конвенционалните военни възможности на държавите по света. Що се касае до ядрените, там нещата са както по времето на Студената война: САЩ могат да унищожат човечеството цели 5 пъти, а Русия – само 4. Останалите ядрени сили пък могат и те да го унищожат това нещастно човечество още един път. Та като цяло излиза 10 пъти. Докато всъщност и един е достатъчен. Но как тогава да сравним примерно военната мощ на две държави, едната от които има два пъти повече самолети, а другата – два пъти повече танкове и артилерия (примерът е съвсем условен)? Или как да сравним мощта на една морска държава, която има боен флот, с друга, която няма излаз на море? Тук трябва да се отчете и броя и нивото на обучение на личния състав на армията, качеството и възрастта на бойната техника, развитието на икономиката, географското разположение и наличието на природни ресурси, и много други фактори.

Опит да се реши тази сложна задача за сравняване на военната мощ на държавите по света дава т.нар. „Глобален индекс на военната мощ” (на английски Global Firepower Index), който отчита над 50 фактора, като ползва данни на ЦРУ. Важно тук е, че се мери само конвенционалната мощ, т.е. не се отчитат ядрените сили на държавите. Да видим какво пише в неговото последно издание от месец ноември 2015 г. (според тази класация колкото по-мощна е една държава, толкова по-малък е нейният индекс), което обхваща общо 126 държави. На първо място, разбира се, са САЩ с индекс 0.1663, следвани непосредствено от Русия с индекс 0.1865 и Китай с 0.2318. В първите дванадесет най-силни държави са още Индия, Великобритания, Франция, Южна Корея, Германия, Япония, Турция, Израел и Индонезия. Вижда се, че смятаната за много силна във военно отношение Турция е на 10-то място, следвана от Израел. На последните три места пък са Мали (124), Мозамбик (125) и Сомалия (126).

За нас, като българи, естествено много важна е информацията за България. За съжаление, тук нещата са много тъжни. Страховитата българска армия от началото на 20 век (когато са ни наричали „прусаците на Балканите”) днес се е свила до някакви жалки размери, които ни отреждат едва 68-мо място с индекс 1.6720, веднага след Казахстан (индекс 1.5806) и непосредствено преди Кения (индекс 1.6841). И ако преди нас са все пак други големи държави като Тайван, Египет, Виетнам, Бразилия, Иран, Мексико и много други, то трябва да преглътнем и факта, че преди нас са също така Миянмар, Етиопия (!), Мароко и Колумбия. Как тук да не се сетим за класическата поговорка, че който не храни своята армия, храни чужда?

Някой тук може да каже, че след като сме член на НАТО, нещата не са толкова черни. Щото другите натовски армии ще ни защитят. И няма, много няма да е прав този някой,

защото нещата не са просто черни

Много черни са. А и наскоро българското общество научи, че прословутият член 5 от пакта НАТО съвсем не предвижда безусловна помощ, а нещата са всъщност само пожелателни. Освен това е най-малкото обидно за паметта на дедите ни, отвоювали и запазили земята българска, да хленчим как са щели други да ни помагат, ако и когато лошите ни нападнат. А и не сме ли вече нападнати? И все пак, къде е България в класацията по военна мощ, макар и само в рамките на НАТО? В НАТО членуват 28 държави, скоро и Черна Гора ще се присъедини като 29-та държава членка. Та от тези 28 държави ние сме на 21-вото (непочетно!) място. Пред нас, освен големите натовски държави, са и някои по-малки като Хърватия. Поучително е да видим също така кои са след нас. Това са трите миниатюрни (но доста войнствени напоследък) балтийски републики, Словения и Албания – слава Богу, поне албанците сме ги изпреварили! Макар че не е ясно дали и те няма да ни минат по някое време. Който е броил внимателно вече е видял, че две държави се губят и те би трябвало да са след нас. Наистина, това са Исландия и Люксембург. Те обаче нямат армии, така че изобщо ги няма в класацията по военна мощ. И няма как да не сме пред тях във военно отношение – всяко положително число е по-голямо от нула, но това не може да е повод за гордост. Още по-малко национална.

Реформите в армията са като всички други: лесно и бързо се руши, но трудно и бавно се съгражда. Ако оцелеем във връхлитащите ни бурни времена, трябва отново да върнем военната мощ на България. Без да претендираме за регионално превъзходство, но и без да оставаме в унизителната поза на беззащитна държава с разграден двор и бягащо в чужбина младо поколение. Синовете и дъщерите ни

ще трябва да я свършат тази работа

Защото ние, каквото можахме, съсипахме.

Големият английски философ и математик Бъртранд Ръсел (1872-1970) е автор и на редица афоризми. Един от тях е за войната и същевременно представлява игра на думи на английски език. Афоризмът гласи „Войната не определя кой е прав (right, значи „прав”, но и „десен”), а кой е оцелял (left, значи „останал” и „оцелял”, но и „ляв”)”. Всъщност, Ръсел ни кара да се замислим над въпроса, струва ли си да водим война, само за да разберем кой е останал? И не е ли, както ни учи великият китайски военачалник Сун-Дзъ (V-IV в. пр.н.е.), по-добре да победим врага, без да се сражаваме? Друг е въпросът дали днес, след пълния провал на лидерите и на либералните идеолози на християнската цивилизация, това все още е възможно. Но така или иначе решението, както винаги, е в собствените ни ръце. Или, по-точно, в главите ни.