След втората мисия зад граница парите отстъпват назад, като мотив за участие на вооеннослужещите

02.12.2015 г. След втората мисия зад граница парите отстъпват назад, като мотив за участие на вооеннослужещите

 Ние сме много добри като военни, липсват ни обаче знания и умения по администрация, е един от изводите на научноизследователския проект „Опитът от участие в операции за поддържане на международния мир и сигурност“, казва капитан I ранг професор Янцислав Янакиев.

Спирдон Спирдонов

 Във Военна академия „Г. С. Раковски” се проведе семинар на тема: „Опитът от участие в операции за поддържане на международния мир и сигурност.“ Представен бе научноизследователски проект, реализиран от колектив от ИПИО на академията в периода октомври 2014 г. – юли 2015 г. Обект на изследването са участници от състава на българските контингенти в операции за поддържане на международния мир и сигурност. Интервюирани са 237 генерали, офицери, сержанти и войници.

По този повод ръководителят на проекта и директор на института капитан I ранг професор Янцислав Янакиев отговори на въпроси на „Отбрана.com”, в. „Българска армия” и китайската информационна агенция Синхуа.

-         Г-н капитан I ранг, какви въпроси обхваща изследването?

-         Изследването обхваща много широк спектър от въпроси. Те включват подбор, подготовка, окомплектоване и логистично осигуряване на контингентите, отношения в националния контингент и в коалицията, натрупан боен опит и др. Всичко това е описано в доклада, но така, както са го разказали хората.

-         Каква е мотивацията за участие в мисия, според резултатите от изследването?

-         Факт е, че относно парите, като мотивация, се спекулира много. Никой не може да отрече, че те са мотив. В същото време има хора с по 3-4 и повече мисии, с което те се развиват като професионалисти. Това важи особено за офицерите. За тях професионалното израстване, усвояването на повече знания, трупането на опит, взаимодействието с коалиционните партньори е изключително силен мотив.

-         Кой от тези мотиви има по-голяма тежест?

-         Двата мотива са с почти еднаква тежест. Питали сме дали биха отишли отгново и кое ги мотивира. Тогава парите отиват на по-заден план. При хората, които имат по 2-3 мисии водеща е възможността да „изпитам себе си, да обогатя опита си, да предам опита на другите”. Обхванали сме всички мисии – от Камбоджа до Афганистан. Категорично се наблюдава подобряване на подготовката и на окомплектоването. Въпреки, че най-много критики има по отношение на логистиката. Преодолява се обаче българската черта да не се учим от опита си. По отношение на логистиката има подобряване. Ситуацията не е идеална, но има тенденция на подобряване. Същото се отнася за подбора и за подготовката. Изключително високо се оценява съвместната многонационална подготовка. Важно е за тях да тренират заедно с колегите си от другите нации преди да заминат на мисия. Да познават хората, с които ще работят. Не само като култура, но и като организация на работа и подготовка. След това много по-лесно се интегрират в щабовете и контингентите. Препоръките за работа в многонационална среда са да не бъде инцидентна, а да бъде застъпена още във военно-образователната система. По този начин да придобиват общата подготовка, а преди мисия – специфичната за района, за местното население, за политиката и икономиката на района и др.

-         Други препоръки?

-         Има една друга много важна препоръка. Ние сме много добри като военни. Липсват ни обаче знания и умения по администрация. Имаше случаи, когато старши национален командир изпълнява функциите на губернатор. Той не е готвен за това и трябва да се учи в боя.

-         Какви са мненията за продължителността на мисията?

-         Задавахме този въпрос. Общо взето за България се смята, че 6 месеца е оптималният вариант. В друго изследване, което беше в рамките на НАТО, имаше различни позиции. Например за 4 месеца, поради стреса при високо интензивни операции. Американците държат на по-дългите мисии. За някои ключови длъжности при тях предлагаха продължителността на мисията да бъде една година.

-         До каква степен опитът в мисии е фактор за кариерното развитие, особено на офицерите?

-         Изследвахме този въпрос. Казах, че това е мотиватор. Става дума за възможност за професионално развитие и много силни очаквания участието в мисии да се отрази върху кариерното развитие. В много случаи, обаче, това не става.

-         Защо?

-         Хората твърдят, че проблемът не е нормативно уреден. Те поставят и въпроса да не се гледа само участие в мисия, а какви са резултатите на определения военнослужещ, какъв е приносът му.

-         Доволни ли са от взаимодействието с коалиционните партньори?

-         Определено, са доволни. Близо 80 процента казват, че отношенията са нормални, колегиални и делови.  Единични са отговорите, според които има доминация на водещите нации.

-         Има ли притеснения, че намаляват мисиите?

-         Имаше някои мнения, които са изразени в тази посока: „Искаме да участваме, това е важно за нашето професионално развитие и място където можем да се изявим.” Но до притеснения не се стига.

-         Страх за живота?

-         Има, отбелязват това. Дори сме цитирали един колега, който си казва, че е нормално да има страх. Там се стреля. За това трябва да си подготвен за всичко.

-         Какъв ще бъде следващият етап на проекта?

-         На следващия етап всяка държава, която участва в проекта, трябва да избере най-информативни интервюта. Обменяме ги между държавите. Правим една обща база данни, на основата на която ще анализираме. Целта е втората половина на следващата година да излезе една монография, където да се сравнят отделните държави. Ние ще изполваме базата данни, за да си направим по-задълбочен анализ за наши цели.