Програма 2020, която одобри правителството, пренебрегва Сухопътнитe войски

09.10.2015 г. Програма 2020, която одобри правителството, пренебрегва Сухопътнитe войски

 Otbrana.com

Заложените в Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г., която бе одобрена от правителството и предстои да се приеме от парламента,  параметри, структура, програма и проекти за развитие на Сухопътните войски не отговарят на задачите, които им се възлагат и не осигуряват нормалното им функциониране и развитие. Това се посочва в нарочна декларация на Асоциацията на Сухопътните войски на България и Общественият съвет по въпросите на отбраната, като координиращ орган на 28 военнородолюбиви организации.

***

До

Президента на Р България и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили  г-н Росен Плевнелиев

Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева

Председателя на Министерския съвет г-н Бойко Борисов

Министъра на отбраната г-н Николай Ненчев

Председателя на Комисията по отбрана генерал от запаса Михо Михов

Началника на отбраната  вицеадмирал Румен Николов

Командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев  

ДЕКЛАРАЦИЯ

на

Асоциацията на Сухопътните войски на България и на Обществения съвет по въпросите на отбраната

Асоциацията на Сухопътните войски на България и Общественият съвет по въпросите на отбраната, като координиращ орган на 28 военнородолюбиви организации посрещат с известни резерви приетата от Министерския съвет Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България (Програма 2020) в частта и за Сухопътните войски. Считаме, че основният вид въоръжени сили на страната, носител на бойната слава и чест на Българската армия, на когото се възлагат основните задачи по отбраната на страната, участието в мисии и в колективната отбрана на Алианса е сериозно и преднамерено подценен в Програмата.

Заложените в Програма 2020 параметри, структура, програма и проекти за развитие на Сухопътните войски не отговарят на задачите, които им се възлагат и не осигуряват нормалното им функциониране и развитие. Поради факта, че предстои нейното приемане от Народното събрание ние предлагаме:

1. Да се преразгледа Програма 2020 в частта и за Сухопътните войски и се оптимизират структурата на войските, програмата и проектите за развитие на отбранителните им способности;

2. Да се конкретизират в Програмата сроковете, разпределението на ресурсите(човешки, материални и финансови) по видове компоненти и обема на основните инвестиционни проекти, както и изпълнението на Целите за способности за Сухопътните войски съгласно изложените от нас мотиви;

3. Да се ускорят дейностите по активирането на национален или съвместен с други страни проект за създаване на многофункционална базова бронирана бойна машина за родовете и специалните войски на Сухопътните войски с участието на индустриално-технологичната база на отбраната на България, който да бъде приет до 2020г. и се планира последващото превъоръжаване на войските с нея.

Кирил Цветков о.р генерал-лейтенант, председател

Подкрепили: Обществен съвет по въпросите на отбраната, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите, Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната

***

МОТИВИТЕ КЪМ ДЕКЛАРАЦИЯТА

В Програма 2020 се акцентира и то основателно на влошената среда на сигурност в света, Източна Европа, Близкия изток и Черноморския басейн, което пряко засяга нашата страна и налага преразглеждане на някои положения от националните стратегии за сигурност и отбрана и изисква повишено внимание към въоръжените сили, които са гарант за националния ни суверенитет и основен изпълнител на военните ни ангажименти и задължения към НАТО и ЕС. Напълно основателно и правилно се препоръчва от Алианса пълна реализация на взетите на срещата на върха в Уелс (2014г.) решения, оптимизиране и нарастване на националните бюджети за отбрана и изпълнение на целите за способности, приети от страните-членки. България е заявила готовност за участие в Междинните сили на НАТО с много висока степен на готовност, както и да увеличи своя принос в усилията на Алианса с предоставяне на допълнителни сили при необходимост.

Тези изводи и решения са свързани с участието на войскови формирования, които са предимно от Сухопътните войски (СВ) и изискват по-сериозно внимание към тяхното развитие в обозримото бъдеще. За съжаление приетата Програма 2020 не дава отговор на тези решения и вече настоятелни изисквания за готовност на силите на Алианса. Тя е адресирана основно към Военновъздушните и Военноморските ни сили. На фона на нарастващите и неспиращи разговори и решения за гарантиране на въздушния и морския суверенитет на страната и нарастване на отбранителните възможности на ВВС и ВМС, чувствително и добре отразени в Програмата, развитието на основния вид въоръжени сили на страната, Сухопътните войски, е само загатнато и решенията са оставени за неизвестното бъдеще и са в непълен обем.

Пренебрегването на основния вид въоръжени сили на страната през последното десетилетие се отрази негативно на тяхното състояние и боеспособност, на моралното състояние и дух на личния състав. Независимо от факта, че за тяхното привеждане в боеготово състояние са необходими значително по-малко средства, отколкото за другите видове въоръжени сили, те не намират нужното място в плановете за модернизация и превъоръжаване. Вече петнадесет години целия свободен ресурс от средства за модернизация и превъоръжаване се разходва за размествания на материални средства и предислокации на войскови формирования в хода на непрестанните реформи и за придобиване на бойни средства и техника, което с нищо не се отрази на повишаването на отбранителните способности на въоръжените ни сили. Сухопътните войски бяха в основата на всички извършвани съкращения на структури, личен състав, основни видове въоръжение и бойна техника, в резултат на което също бяха доведени до критично състояние. Това е изключително опасно за страната поради намаляване на отбранителните им способности за гарантиране на териториалния суверенитет, изпълнението на мисиите „Подкрепа на международния мир и сигурност” и „Принос към националната сигурност в мирно време”, в които те имат решаващата роля. Нещо повече, задачите на СВ непрекъснато се увеличават поради недоброто състояние на другите видове въоръжени сили и другите сили за сигурност. Застрашителното нарастване на опасността от масирани бежански потоци наложи участието им в охраната на границите и вероятно ще бъде усилено в бъдеще, за да се гарантира неприкосновеността им. Това ще наложи нарастване на усилията от страна на СВ, които са на предела на възможностите си.

Без да се опитваме да се намесваме в решенията на военното ръководство относно състава на войските и разпределението на силите прави впечатление, че и новата Програма 2020 допълнително орязва състава и структурата на СВ, докато за другите видове въоръжени сили се запазват непокътнати вече няколко плана. За първи път в 137-годишната история на Българската армия, делът на СВ в общата численост на въоръжените сили вероятно ще падне под 50%-товата бариера. Това се отразява на състава на войските, на формированията, на броя на офицерите, сержантите и войниците, на кариерното развитие на всички категории военнослужещи от СВ. Това поражда несигурност сред личния състав и неслучайно около 80% от напускащите армията са от състава на СВ. От години в тях се чувства силно напрежение сред всички категории военнослужещи и цивилни служители поради нарасналия обем от задачи и недостига от сили за изпълнението им. Ограничаването, поради липса на средства, на приема на нови войници, оголва допълнително структурите на формированията и ограничава бойното им сглобяване.

Макар СВ да имат повече от половината от състава на Въоръжените сили, те не разполагат с равностойни по брой формирования и съпоставими на тези в другите войски. Така например, в състава им има само две механизирани бригади и се предвижда още едно бригадно командване от по-нисък ранг, докато във ВВС има шест различни по състав бази от този ранг. Това е уникално явление както в международен, така и в национален план и в пълно противоречие с традициите на Българската армия. Това ограничава кариерното развитие на командния състав от СВ, поради рязкото свиване на пирамидата на върха на силите. Офицерите от СВ, които са гръбнака на войските и притежават единствено необходимата общовойскова подготовка за ръководство на съвместни сили, не виждат възможност за израстване и напускат преждевременно кариерата. Забравеното, но неотменено правило за разпределение на длъжностите в обсега на едно звание и в командните съвместни структури на войските званията между видовете въоръжени сили съобразно дела им в общата численост 55:33:12, съответно за СВ:ВВС:ВМС е отдавна забравено и подменено в полза на другите видове въоръжени сили. В резултат на това в Сухопътните войски има само един полковник 1-ви клас, чувствително е намалено участието на представители на СВ в горните етажи на командната структура и в международни организации, което се отразява и на участието им във вземането на решения за развитие на въоръжените сили. Подобни решения се отразиха неблагоприятно на качествения състав на СВ и на мотивацията на офицерите и сержантите.

Пренебрегването и подценяването на СВ в програмите за модернизация и превъоръжаване през годините доведе до катастрофално състояние въоръжението и техниката им. Цели родове и специални войски се нуждаят от тотална подмяна на основните въоръжения и техниката. Скъпите мерцедеси не са решение за СВ, които изпитват неотложна нужна от подмяна на основните видове въоръжения, неподменяни от 30-40 и повече години. От закриване, поради изчерпване на ресурса на бойните и специални машини, са застрашени танковите, разузнавателните, химическите, свързочните, зенитно-ракетни и други подразделения. Бойните машини на основния род войски, механизираните, са на последен предел на използване, без резервни части и без боеприпаси. Последните партиди боеприпаси за войските постъпиха преди 35-40 години и се нуждаят от опресняване. Всички формирования изпитват остра нужда от гуми, акумулатори и резервни части. Нарушена е бойната готовност на формированията и на цели родове войски и съществува опасност от сриване на оперативното им развръщане при необходимост. Цели системи за командване и управление не са поддържани от години и Командването на войските дори няма свое собствено формирование за командване и управление и трябва да разчита на модули от горе.

Независимо от това състояние на войските в Програма 2020 има само един инвестиционен проект за тях: „Изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади”. Не се посочва колко Батальонни бойни групи (ББГ) ще бъдат създадени и как ще нарастват с годините. Известно е, че повечето ББГ бяха сертифицирани, а шестата е в готовност да бъде сертифицирана и тя. Всеизвестно е на всички военни експерти, че една ББГ има в състава си около 80 бойни машини с различно предназначение, а в зависимост от задачите може да има и повече. Известно е също, че унифицирането на въоръжението и техниката е основен принцип при изграждането на ББГ, които са пригодени да действат самостоятелно, без подкрепата на бригадата. Унифицирането намалява количеството на силите за поддръжка и осигуряване, което е особено важно при прехвърлянето на ББГ в районите за бойно използване, защото намалява нуждите от транспортни средства. Странното е, според съществуващите данни, че се планират за превъоръжаване само 100 броя нови ББМ, без да се инициира дори малко работата по придобиването им. Програмата не дава отговор какви разчети са правени, но ако са предвидени за превъоръжаване само на три ББГ, означава, че осигуряващите и поддържащите подразделения на групите ще бъдат на остарялата си материална база и няма да са в състояние да действат съвместно с бойните формирования и да изпълняват напълно функциите си. А това ще ограничава възможностите на създаваните ББГ и съвместимостта им с формированията от другите страни в съюзните сили, където ще участват. По мнението на нашите експерти за всички ББГ на СВ са необходими не по-малко от 450-500 ББМ. Остават непокрити обаче с бойна и специална техника и останалите формирования от родовете и специалните войски. Програмата не дава отговор на тези въпроси.

Структурата на Сухопътните войски не осигурява развръщането и подготовката на резервните сили, което може да ограничи тяхното формиране и подготовка. Един от принципите на строителството на въоръжените сили в НАТО е основните и резервните сили да са подготвени на една и съща степен и по еднакви програми. Програмата препраща развитието на резервните сили към Закона за резерва, не дава отговор как и с какви средства ще се формират резервните сили, които са основно за усилване на Сухопътните войски.

Като извод се налага, че Сухопътните войски са пренебрегнати и в новата Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили, което е опасно за националната ни сигурност и затруднява изпълнението на ангажиментите ни към Алианса. Подценяването на въпросите по модернизацията и превъоръжаването на Сухопътните войски, основния вид въоръжени сили, единствен притежаващ в момента някакви остатъчни бойни възможности, необходими за изпълнение на трите мисии на Въоръжените ни сили може да доведе в близките години до сриване на техния потенциал, което ще обезсмисли въобще необходимостта от въоръжени сили на страната.

Нужни са решения в полза на Сухопътните войски.