Русия има три варианта за действие в Сирия – един от друг по-неблагоприятни

21.09.2015 г. Русия има три варианта за действие в Сирия – един от друг по-неблагоприятни

 Ганчо Каменарски

От Сирия вести за руското присъствие идват или когато Путин реши новината да излезе в публичното пространство – например факта за разговора на военния министър Сергей Шогу с американския му колега Ащън Картър, или когато нещо не може да се скрие – като минаването на десантните кораби през Босфора с военна техника, изгражданата инфраструктура на пристанището и строителните дейности на летището Басел ал Асад край Латакия недалеч от Дамаск.

Много е трудно е да се долови тънката граница между информация и дезинформация: какво ли има под маскировъчните мрежи на корабите, кога и как са прекарани седемте танка, какъв модел са изтребителите – МиГ-31 или Су-30? Опитните западни анализатори откриха в космическите снимки на летището край Латакия дори няколко вертолета без монтиран носещ винт, но дали са щурмови Ми-24/35 или транспортни Ми-17, все още си е загадка. Това би означавало с доза категоричност да се прогнозира характера на приготовленията за евентуално участие на руската армия в сирийския конфликт.

Не могат да се скрият строителните дейности и на сателитните снимки в сайта foreignpolicy.com от 16 септември се виждат новата пътека за рулиране, двете стоянки за вертолетите, пристигналите с товар десантни кораби. Според сайта military-informant.com, панелните модулни сгради могат да поберат поне 1000 души, издигната е и подвижна кула за въздушен контрол. Путин няма да е Путин, ако на летището вече не е изградена надеждна ПВО, която да прикрие района за дислоциране на военния контингент. Има сведения за присъствие на отряд безпилотни летателни апарати. Най-вероятно обаче за сега се трупат сили предимно за охрана и мощна отбрана на летището.

Усещането не оставя съмнение, че Русия влага финансови, материални и човешки ресурси с оглед на дълговременно военно присъствие. Дали стратегията на Путин ще се оправдае, е рано да се гадае – за сега са важни неговите кроежи и тяхното начално изпълнение. Мишката прави планове, котката ги разваля. В случая кой кой е?

Наличието поне на 4 изтребителя, за които оповести агенция Ройтерс, позволява коментар, изпълнен с реалистични предположения. Малка е вероятността, както се твърди, това да са тежки 40-тонни изтребители-прехващачи МиГ-31, дори и модел „Э” за радиоелектронна борба. Те могат с огромния си боен радиус и висока свръхзвукова скорост да прикриват руските обекти/войски единствено от „приятелския огън” на самолети от НАТО. Но е изключено Путин да се реши на авантюра в Сирия, ако поне гърбът му не е осигурен.

По информация на сайта „Военный информатор”, самолетите са пристигнали в Сирия в периода от 26 август до 5 септември натоварени на Ан-124. В интернет се появи фотография на насочващ се за кацане със спуснат колесник двуместен многоцелеви Су-30. Същото твърдят и очевидци. Това затвърждава предположенията, че малкият брой самолети имат само отбранителни функции.

На 18 септември се състоя едночасов телефонен разговор между военните министри на САЩ и РФ – Ащън Картър и Сергей Шойгу. Това обаче е само началото на не кратък военно-дипломатически маратон, който закономерно ще мине през възходи и спадове. Върху темпа му ще влияят преди всичко дейността на „Ислямска държава” и приготовленията на Русия в Сирия. Едва после ще се чуе гласът на оръжията.

Европа много иска час по скоро мир, за да може да върне поне част от бежанците в Сирия. Едва ли обаче тя ще прояви оня хъс, с който разби с авиация държавата Либия и остави от нея фрагменти, непрестанно бълващи бежанци.

Със САЩ нещата са по-различни. Тук ще сработи поговорката, че който не участва в битката, няма да дефилира в триумфа на победителите. Сиреч Вашингтон не може да остави всичките лаври за Русия, респективно за Путин. Вашингтон го е страх „да свири втора цигулка”, а точно това го заплашва изявата на Путин на 28 септември на заседанието на Генералната асамблея на ООН.

И тук нещата не са дефинирани еднозначно и категорично. Прякото участие на Русия ще зависи от множество фактори. На първо място са съюзниците: ще участват ли САЩ, Турция и Иран в кампанията против „Ислямска държава”, какво е състоянието на армията на Асад, каква линия на поведение ще избере въоръжената сирийска опозиция, може ли да се предвиди реакцията например на Катар и Саудитска Арабия, как и кога ще завърши кампанията в Йемен?

На второ място са фактори от икономическата ситуация (цените на нефта, санкциите на ЕС, търговския обмен РФ-Китай), оценка на подготовката на руската армия, разрешаването на украинската криза, какви ще са обществените настроения в Русия и в Европа? Дори трябва да се отчете оптималният за бойни действия сезон в региона. През това време руският Генерален щаб непрекъснато ще разработва различни варианти за бойни действия.

Ако обаче руските военни получат заповед за действие в Сирия против „Ислямска държава” с точно дефинирана рамка за цели, размах, срокове и използвани ресурси, пред тях ще застане изключително сложна задача.

Предстои да се организира воденето на бойни действия от експедиционен характер на малко познат и непредсказуем географски и политически театър. Потенциалният противник е многоброен и добре организиран на тактическо равнище, мотивиран до фанатизъм, познаващ релефа и с богат боен опит в настъпление и отработена пасивна защита от въздушни удари.

Не бива да се пренебрегват и малкото активни противовъздушни средства на ИД: с ПЗРК над Сирия бяха свалени изтребител F-15 и щурмовик А-10 от ВВС на САЩ и самолет F-16 от ВВС на Йордания.

Изключително важно е да се уточни как ще бъде организирано взаимодействието с водената от САЩ коалиция, нанасяща авиационни удари по обекти на ИД, и това предполага сформиране на съвместни екипи поне на оперативно равнище. В небето над ИД оперират самолети, вертолети и безпилотни апарати от ВВС на САЩ, Великобритания, Йордания, Саудитска Арабия, Турция, Израел, Иран, Австралия и на самата Сирия. По време на „Пустинна буря” американците, опасявайки се от произшествия, не препоръчаха на Израел да включи своите ВВС в ударите по Ирак.

Важно е също да не се допуска „приятелски огън” не само по сирийските правителствени войски, но и по отношение на кюрдите и „умерената опозиция”, атаката над които може да доведе до конфронтация със западната коалиция. А разграничителните линии между тях с ИД често са условни и динамично променящи се.

По информация на германското издание Bild am Sonntag, Вашингтон изразява готовност да оказва на Москва подкрепа в сферата на разузнаването. По данни на изданието, делегации на ЦРУ и Службата за външно разузнаване на Русия са се срещнали в Москва миналата седмица и са обсъждали сътрудничеството между Русия и САЩ в Сирия.

Впрочем не е възможно Путин да разглежда коалицията на Запада изключително като приятелска: те имат общ враг, но подкрепят различни сили – за Русия това е Асад, а за Запада – опозицията и кюрдите (последните пък са смъртни врагове за Турция).

Изходът е в нанасянето на концентрирани удари с висока точност от авиацията и ракети по военни и други обекти на ИД. Дефинирането е лесно, но не и изпълнението.

Руският експерт Михаил Шматов много подробно анализира три възможни варианта за бойно участие на руски военни в Сирия, които тук ще бъдат само маркирани.

1. Дистанционно въздушно настъпление, при което ВВС и ВМФ на Русия нанасят удари от територии извън сирийските граници с използване на:

·         Крилати ракети Х-101 и Х-555 от бомбардировачи Ту-95МС, Ту-160 и Ту-22М3, изстрелвани над неутрални води в Черно и Каспийско море или над Средна Азия;

·         Крилати ракети “Оникс” или “Калибр” от кораби и подводници в южната част на Черно море, източната част на Средиземно море и от Каспийско море.

·         Всички типове ракети клас „въздух-земя” от фронтови бомбардировачи и многоцелеви изтребители извън териториалните води на Сирия.

 

Плюсовете на такъв сценарий са ограничено участие и не въвличане в сирийския конфликт, липса на заплаха за самолетите и пилотите. Минусите са невъзможност за доразузнаване и коригиране, ограничени средства за нападение.

2. Въздушно настъпление от бази на сирийска територия.

Вариантът е класически – постоянно разузнаване и бойно дежурство над театъра на бойните действия, висока точност на попадение и поражение с бомби, ракети и снаряди. Голяма е обаче вероятността от поражение на самолети и пленяване на пилоти. Най-сериозната опасност е атаката на базите по суша, защото на сирийската армия не може да се разчита да охранява надеждно подстъпите.

3. Въвеждане на сухопътен контингент в Сирия

Това е най-желаният на Запад и най-неблагоприятен за Русия сценарий, пораждащ асоциации с Афганистан с тази разлика, че Сирия и Русия нямат сухопътна граница, а въздушните пътища преминават над Турция (член на НАТО) или над неспокойния Ирак. Руският флот има ограничени логистични възможности заради липса на универсални десантни кораби и пълноценни самолетоносачи.

Русия е в състояние за 3-4 денонощия да прехвърли в Сирия до 5 въздушнодесантни дивизии с цялата им техника, после да усилва групировката по море. А след това?

Перспективата за участие в затегнати сухопътни боеве не е оптимистична. При неблагоприятно развитие на събитията руската групировка може да бъде отрязана от Родината.

 ИЗВОД: Русия не е в състояние гарантирано ефективно да противостои на ИД. Избраната засега стратегия за военна подкрепа на Асад без пряка намеса в бойните действия изглежда най-предпочитана.

Неблагоприятното за правителствените войски развитие на събитията в Сирия и несполучливата въздушна кампания на Коалицията на западните и близкоизточните държави против ИД принуждават Русия да потърси алтернативни способи за борба с терористичната групировка. Тя обаче не трябва да разчита на сухопътните войски на Иран и на ВВС на Коалицията.

Развръзката обаче може да дойде изненадващо бързо, защото проблемът с ИД не търпи изчакване и отлагане. И навярно в основата на изхода пак ще стои вездесъщият Путин. Дали пък не очакваме с прекомерни надежди 28 септември?