Съкращенията през последните години доунищожиха способностите на армията

21.07.2015 г. Съкращенията през последните години доунищожиха способностите на армията

 Преминаването на България към демократично общество и пазарна икономика се отрази болезнено на развитието на армията и в частност на Сухопътните войски.

Генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков, председател на Асоциацията на Сухопътните войски

(Доклад пред тържественото събрание по случай годишнината от създаванато на Българската земска войска и Сухопътните войски на България)

Събираме се за втори път да отбележим една годишнина, толкова често преднамерено забравяна и подменяна дори в официалните сайтове, че не се помни вече от съвременниците ни. А това е рождената дата на една институция, Българската армия,  пренесла тази държава на раменете на своите войници от Освобождението досега. Това е рождената дата на Земните сили, на днешните Сухопътни войски, гръбнакът на Българската войска, най-големия вид въоръжени сили, носителите на бойната слава на България. С паметниците на загиналите от Сухопътните войски е осеяна цялата страна и непрекъснато ни напомнят за тях и ни зоват да не ги забравяме. Защото ако забравим техните завети, ще забравим и Родината, за която те положиха костите си.  Затова Асоциацията на Сухопътните войски и Командването на Сухопътните войски са си  поставили задачата периодически да Ви напомняме за този ден.  В краткото слово, което имам честта да изнеса, няма да Ви напомняме за проведените операции и сражения, но ще ви напомняме за титаничните усилия за изграждането и поддържането на въоръжената сила на България, оставила ни на картата на Европа.

Една от първите задачи на новата власт след Освобождението ни е да създадат основните символи на една държава. Между тях-  създаването на въоръжената сила на новата държава задача от първостепенна важност, за да има кой да поеме защитата на новата държава. Затова, само четири месеца след Санстефанския договор на 8 юли (20 юли, нов стил) 1878 г., преди 137 години на тази дата,  княз Дондуков-Корсаков отдава в Пловдив Заповед № 1 относно сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. С нея преустройството на Българското опълчение в Българска земска войска е офи­циално афиширано, а създаването на офи­циална въоръжена сила като защитник на възстановената българска държава става неоспорим факт.

Една година по късно на 5/17 юли 1879 г. в състава на първото българско правителство се създава Военно министерство, което поема цялостната дейност за развитието на армията. Същата година през м.август в Русе се създава и военният флот на България, в състава на който отиват едни от най-добрите офицери, подофицери и войници от земните сили.

Правителството полага титанични усилия през следващите години за организационното укрепване и въоръжаване на младата Българска войска. Тя се изгражда в условията на наложените ограни­чения от Берлинския договор, в сложна политическа и затруднена икономическа обста­новка. Но въпреки трудностите, само за седем кратки години, се полагат основите на армия, която за кратко време укрепва организационно, подготвя кадрови и мобилизационен ресурс и съумява да защити Съединението на България. Въоръжението е достатъчно, но от различни системи и старо. Оръдията, 139 на брой, са медни и стоманени, с малка далекобойност и ниска скорострелност, също от различни системи. Пехотните и артилерийските боеприпаси и различните видове имущество са недостатъчни.  

С този мирновременен състав се развръщат и военновременните формирования, с които войската влиза в Сръбско-българската война. След извършената мобилизация числеността на Действащата армия възлиза на 108 259 души. След безпрецедентен марш на основните сили от турската до западната граница и след поредица от блестящо проведени отбранителни и настъпателни сражения войната завършва с победа за младата българска войска. Редовната и прекрасно въоръжена сръбска армия, разчитаща на изненадата от вероломното нападение е разбита и обърната в бягство и само намесата на Австро-Унгария я спасява от пълен разгром. На военната сцена на Балканите се появява нова военна сила- България. 19 ноември, денят на победата при Сливница става боен празник на Сухопътните войски. А тази година, 2015, ще честваме 130 години от първата ни,  най-справедливата, най-кратката и най-победоносната война. Войната на капитаните.

След войната започва бурното развитие на Сухопътните сили и на армията като цяло. Със законите устройството на въоръжените сили на българското княжество от 1891 и 1903г. се създават условия за цялостното изграждане на масовата армия на основата на дивизионната организация.

През 1903г. вече се обявява цялостната мирновременна организация на девет пехотни дивизии, които обхващат в себе си 18 бригади и 36 пехотни полка, с 12 артилерийски полка и 9 инженерни дружини. Забележете, че броят на оръдията нараства почти 8 пъти, само за 15 години.  В навечерието на Балканската война българската армия разполага с 14,4 пъти повече  въоръжение, отколкото през Сръбско-българската война. Мирновременният числен състав на българската войска нараства почти двойно. На 20 април 1906г. се създава Въздухоплавателно отделение в състава на  инженерните войски на армията и се полагат основите на военновъздушните сили на страната със закупуването на първите седем  самолета. В състава им са привлечени отново най-добрите офицери, подофицери и войници от Земните сили, имащи определени съответстващи знания и умения

Какви титанични усилия, средства и жертви са били направени през този период, за да подготвят страната за бъдещата война?

През 1910 г. се преминава към постоянни щатове. Законът за въоръжените сили става израз на необходимостта от създаване на такава армия, „която във всяко време да бъде готова да запази целостта на земята ни, отечествената ни независимост и да оправдае надеждите, които българският народ възлага на нея".  Запазва се принципното положение— военновременната организация да се основава на мирновременната, да бъде по-нататъшно нейно продължение, принцип важен и съхранил се и до наши дни. Не мирновременния, а военновременния състав е истинската сила на нашата армия, което изисква постоянно поддържане на резервните сили в готовност и в състояние, подобно на основните сили. И това се е доказало през годините и във войните, водени от България.

Само за четвърт век армията ни е превърната в равна на армиите на водещите държави по сила и въоръжение. Всичко това се гарантира от държавния бюджет, от който за военни цели се разходва 25 % от него.

За участието в Балканската война мобилизираната армия се групира в три отделни армии и наброява в състава си  близо 600 хил. души с 239 картечници, 1116 оръдия. Във ВВС са 7 самолета,  във ВМС учебния крайцер "Надежда", шест 98-тонни торпедоносци "Храбри", "Строги", "Смели", "Летящи", "Дръзки" и "Шумни, спомагателни кораби, плаващи торпедни батареи, далекобойна артилерия, минно въоръжение и др.

Сухопътните сили, които са 99% от войската поемат основната тежест от Първата балканска война, като се сражават на главния театър срещу основните сили на Османската империя. Армиите провеждат поредица настъпателни и отбранителни операции, в които е поставена на колене главната групировка войски на Османската империя и тя е принудена да сключи мир. Те изиграват решаваща роля в освобождаването на Западна Македония и Солун,  носят свободата на Родопите, Източна Тракия и Беломорието. Българската войска и нейните сухопътни сили изиграват решаващата роля в изгонването на  вековната Османска империя от Балканите и Европа. Първи победи печелят младите ни военновъздушни сили и военноморски флот

Блестящите победи на Българската войска недвусмислено заявяват, че на Балканите и в Европа има нова военна сила, с която всички трябва да се съобразяват- България.

Цената на победата е огромна. Близо 87 000 души са загубите на Българската армия, почти всичките са от СВ.  Целите на  войната са постигнати, но не така мислят съюзниците на България, които се опитват на гърба на българските победи да придобият за себе си значителни териториални облаги. И без подготовка, без почивка, без достатъчно боеприпаси, без планове за водене на войната, българските армии са хвърлени в  новата  Междусъюзническа война.

Поради големите загуби, армията през Междусъюзническата война е с почти  100 хил. души по-малко.  Съотношението на силите е две към едно в полза на противниците ни на двата основни фронта-срещу Сърбия и Гърция. Срещу Турция съотношението на силите е смразяващо-16:1. Срещу Румъния няма редовни войски. Независимо от неравната война българската войска провежда пет настъпателни операции и две отбранителни, пред разгром са основните сили на Сърбия, Гърция и Черна гора и само вероломната намеса на Румъния във войната наклонява победата в полза на съюзниците. България губи войната, Гърция и Сърбия удвояват териториите си, Румъния печели Южна Добруджа, Турция си връща Източна Тракия, възниква държавата Албания.

След двете балкански войни и преживяната катастрофа Българската армия се намира в тежко положение. През войните тя понася големи загуби в личен състав. Човешките загуби от двете войни нарастват до около 180 000, като загиналите са  66 000 души. Въоръжението и бойната техника се износват значително, а запасите й от боеприпаси за различните видове оръжие се изразходват до голяма степен. В страната нахлуват 250 хил. бежанци, изгонени от съюзниците от родните им места. Започва дебългаризацията на Балканите. Армията и народът преживяват дълбоко постигналата ги през 1913 г. национална катастрофа.

Въз основа на опита от войните Министерството на войната пристъпва към известни промени и допълнения в организационната структура на армията. Започва се, макар и бавно, подмяната на остарелото въоръжение с ново, по-модерно. Но времето за големи реформи е малко. След две години България влиза в Първата световна война.

За участие във войната са свикани под знамената 762 784 души, които в хода на войната нарастват до 850 хиляди.  Мобилизираните сили на Действащата армия възлизат общо на 240 пехотни дружини, 243 артилерийски батареи и 53 ескадрона. Сформират се три армии. Броят на пехотните полкове към 1917г. нараства на 88. Но проблемите с въоръжението и боеприпасите остават. До август 1918 г. се превъоръжават 142 артилерийски батареи.

Значително се развръща авиацията на Действащата армия. До средата на септемри 1915г. са получени от Германия 27 самолета. По време на войната до примирието са доставени още 55 самолета. Общият брой на самолетите достига 82.  Формирани са балонно и газодобивно отделение.

Нараства и съставът на военния флот.  В състава му вече има 6 миноносеца, един крайцер, 4 брегови батареи, 3 плаващи торпедни батареи,  2 спомагателни кораба, ветроходна яхта и няколко катера. След бомбардировките от руския флот на Варна и другите крайбрежни градове се вземат мерки за бързото снабдяване на българския военен флот с нова техника. Бреговата артилерия е усилена, нови минни постановки в морето, българското висше командване прави постъпки за придобиване на първата подводница в българския флот. На 25 май 1916 г. е въведена в бойния строй първата българска подводница UB-18, тя е базирана във Варна.  На 1 май 1917 г. се сформира самостоятелна българска водосамолетна станция "България", намираща се във Варненското езеро. Още преди това от там успешно са атакувани противниковите съдове и части базирани в Кюстенджа.

Участието на Българската армия в Първата световна война продължава три години. Водят се както маневрени, така и позиционни действия. В хода на настъпателните операции през 1915г. е разгромена и извадена от войната сръбската армия, а територията на Сърбия е окупирана от съюзниците. Същата участ сполетява и Румъния и нейната армия през 1916-1917г. Но войната на Южния фронт се затяга. Изправена срещу обединените сили на Антантата от 22 националности българската армия води тежки битки, проявява проявява чудеса от храброст и е претопена значителна част от съглашенските войски. Но оставена накрая без подръжка от съюзниците, без достатъчно муниции и без резерви, уморената и гладна Българска войска напуска позициите. България губи войната.

Последиците от войната са ужасяващи за България. В хода на войната загубите на българската армия възлизат на четвърт милион убити и ранени. Над 70 хиляди от ранените остават инвалиди. Над 100 хил. са пленените според Солунското примирие и ги очаква позора и мъките на пленничеството. 99 % от загубите са от СВ.  Огромни са и загубите на народното стопанство. България, според договора, няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация. Тежкото въоръжение е разрешено в количество три оръдия на 1000 души или само 60 оръдия и гаубици. Останалите оръдия, гаубици, самолети, кораби са разграбени и изнесени от България, подарени на Сърбия, Гърция и Румъния. Задължителната военна служба е отменена и армията става доброволна. Сухопътните сили не трябва да надминават 33 000 души. Закрити са военните училища и ШЗО.  Българската армия е върната 30 години назад, на нивото й преди Сръбско–българската война.  Изглежда спомените за  Дойран, Завоя на Черна, Кенали, Добруджа и Добро поле са притъпили чувството на победителите за благородство и уважение към достойния противник и са ги подтиквали към отмъстителност. Към България победителите прилагат по тежки клаузи, отколкото към подбудителката на  войната -Германия.

След войната отново Българската  армия започва да се развива само като сухопътна при наложените ограничения и контрибуции към победителите. Спомените от катастрофата тежат на всички. Военната професия е компрометирана в очите на обществото и дори малките по състав формирования не могат да попълнят състава си с доброволци. Границите на страната остават почти неохраняеми. Всички искания на българското правителство за отпускане на боеприпаси и свикване на войници се посрещат със скърцане на зъби от Контролната комисия. Тази контролна комисия от 78 генерали и офицери от победителите-държави, чиято издръжка струва на страната около 130 млн. лева допълнително, разплула се от охолство, осигурено от победената България. Сума, забележете, почти равна на половината от издръжката на Българската армия, само за издръжката на 78 души, нямащи свян в своите искания.

Изправени пред опасността от загубване на всякакъв суверенитет и отбранителни способности. правителството и военното командване се решават на рискована стъпка. Скрито от съглашенската комисия започва да вади скритата материална част, за която знаят ограничен кръг командири и да осъществява нови покупки на въоръжение и техника. На 31 юли 1938 в Солун се подписва спогодба между България и Балканското съглашение, като се отказват от прилагането на военните, морски и въздушни постановления на Ньойския договор и възстановяват правото на България да укрепва тракийската си граница. България добива пълна военна независимост. Армията и страната започват подготовката си за Втората световна война. И става чудо! Само за 3-4 години Българската армия се възражда, издига се от пепелищата. На превъоръжаване и модернизация са подложени всички родове и специални войски.  За участие във войната е мобилизирана близо 450 хилядна армия. За прикритие на южните граници  и окупационни действия в Македония и Сърбия се развръщат 67 пехотни полка, обединени в 24 пехотни дивизии. На въоръжение в СВ в заключителната фаза на войната има вече  близо 205 танка, 285 хиляди пушки и карабини, над 6700 леки и близо 4000 тежки картечници, 1250 бомбохвъргачки и гранатохвъргачки, над 650 противотанкови оръдия, близо 1000 оръдия и гаубици и 1300 противовъздушни средства. Десетократно увеличение на потенциала на СВ и то само за няколко години.

Развръщат се и първите подразделения на ВВС и ВМС. Само за три години до началото на войната са закупени над 500 самолета с различно предназначение и се възстановява унищожената след войната авиация на страната (при цена на един от по-евтините самолети полско производство от 3,885 млн.лв). Към началото на войната във Въздушните войски се намират около 694 различни по вид самолети. В заключителната фаза на войната реално вземат участие 314 бойни самолета, от които са постоянно изправни 167 (50 изтребители, 70 леки бомбардировача, 47 разузнавателни) и 10 водосамолета.

Развиват се и Морските войски. Към началото на войната на въоръжение са почти 39 морски единици с различно предназначение. Всичко това е  купено за кратко време до началото на войната със заеми и от държавния бюджет Усилия, приети от всички, от целия народ, заслужаващи уважението ни и сега.

В хода на войната Сухопътните войски развръщат Прикриващ фронт и поддържат  военно-окупационни зони в Беломорието, Македония и Сърбия, провеждат 6 армейски настъпатели и една отбранителна операции. Въздушните войски извършват 2751 самолетоизлитания и губят в бойните действия 18 летци и  32 самолета. Морските войски протралват 4664 мили и обезвреждат 1365 мини. Загиват и седем моряци.

Общите загуби във военните действия са около 35 000 души. Стопанските загуби на страната възлизат на около 2/3 от националния доход на България през 1945 г. Общата сума на разходите е над 200 млрд. лв. През Втората световна война - между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто.

След войната започват отново измененията в армията и в частност в Сухопътните войски. До 1947 година армията бе приведена в съответствие с решенията на Парижкия договор до 65 500 души, от които: в земните (сухопътните) и граничните войски до  55 303, като освободените получават парични компенсации. През 1950 г. се извършва всеобхватно преименуване на прославените във войните полкове и дивизии на Сухопътните войски. Формират се нови и започва лека-полека да се губи историческата истина и приемственост в армията.

Времето на "Студената война", която продължава повече от три десетилетия е свързано с колосални промени в армията и сухопътните войски на България. Развиват се нови родове войски като Ракетни войски, Зенитно-ракетни войски към СВ и ВВС, Радио-техническите войски към СВ и ВВС. Рязко нараства броят на танковете от нови системи като Т-55, Т-62 и Т-72. В СВ се развръщат  танкови дивизии, трансформирани впоследствие в пет танкови бригади, ракетни и зенитно- ракетни бригади, полкове и дивизиони. Стрелковите дивизии се превръщат в мотострелкови и се превъоръжават с нови съвременни подвижни средства за водене на войната. Рязко нараства броя на самоходната и реактивната артилерия на СВ. Всички родове и специални войски претърпяват значителни изменения и нарастват своите  оперативни способности. За въоръжения и техника през целия период са изразходвани огромни средства, почти около 35 милиарда лева, още 23 милиарда лева са вложени в отбранителната ни промишленост, за да може да посрещне нуждите на армията и за износ. Цифри невъзможни, изглеждащи нереални от днешното ни мрачно безпаричие, но реално направени в името на сигурността на страната. Усилия, днес наричани напразни и безумни, но предизвикани от тогавашната обстановка в света и безумната надпревара във въоръженията в световен мащаб.

В състава на СВ има вече над 2400 танка, над 4000 ББМ, над 2200 оръдия и МХ, 32 ПУ ОТР и близо толкова ПУ-ТР,  ЗРК комплекси Круг, Куб и Оса, преносими ЗРК и ПТК. Сухопътните войски като цяло се превръщат в съвременен мобилен вид въоръжени сили, способен да води високоефективни бойни действия във всякакви условия на обстановката и времето.

С бързи темпове се превъоръжават и ВВС и ВМС.В състава на ВВС има близо 20 зенитно-ракетни дивизиона, над 450 самолета и  вертолета. Във ВМС в различни времена е имало до 100 кораба, между които и 5 подводници. Осигурен бе напълно въздушния и морския суверенитет на страната.

БА се превръща отново в регионална сила, способна да води успешни бойни действия срещу силни противници.

След 1986 г. обаче БНА се намира в застой поради рязкото снижаване на икономическите възможности на страната и коалицията като цяло. Съкращенията в армията започнаха още с подписването на ДОВСЕ, когато бяха трансформирани мотострелковите дивизии в механизирани и съкратени танковите полкове в тях. Унищожени бяха над 400  танка Т-34, останките от които от които отидоха в металургичните заводи в Германия, докато Кремиковци изнемогваше за суровини и фалираше, а част от тях бяха превърнати в огневи точки по южната граница по директивата  „Ни крачка назад”.

Преминаването на България към демократично общество и пазарна икономика се отрази болезнено на развитието на армията и в частност на Сухопътните войски. Тежката икономическа и финансова криза, в която се намира страната близо четвърт век наложи отпечатък на плановете за развитие на армията.  По същество, след 1990 г. те са в период на непрестанни трансформации в посока на снижаване на тяхната численост, броя на въоръжението и техниката и на организационни формирования, процес без аналог в цялата история на България след Освобождението. Съкращения на основата на собствени решения, а не по принуда от загубена война и сключен впоследствие договор.

Всички планове за развитие на въоръжените сили  бяха финансово и материално неосигурени, преследващи една и съща цел - съкращения на структури и личен състав, въоръжение и техника и снижаване на отбранителните способности на армията.

Приетата през 1999г. и допълнена през 2002г. с   решение на Народното събрание Военна доктрина  за числеността на армията от 45 хиляди души в мирно време и 100 хиляди за военно време коренно промени структурата на армията и на Сухопътните войски. От старата масова армия за водене на широко мащабни войни се премина към изграждане на малки по състав, но способни да изпълняват целия спектър от задачи и мисии въоръжени сили самостоятелно и в системата на колективната отбрана на Алианса. Почти двойно бе намален личния състав и 3-4 пъти въоръжението и техниката. Две трети от личния състав на войските бе включен в оперативните сили и силите за бързо реагиране. Появиха се първите  боеготови съединения и части в СВ, окомплектовани на 90% с личен състав и на 100% с въоръжение и техника. Почти целият мирновременен състав на Сухопътните войски имаше способности да изпълнява задачи без мобилизиране. Тези сили за военно време се усилваха с още пет механизирани бригади и други части за поддръжка и осигуряване.

В оперативна готовност и в резерв се намираха 560 танка, близо 1000 ББМ, близо 700 артилерийски системи с калибър над 100 мм, средства за разузнаване, ПТС и за ПВО.    Във ВВС останаха 112 самолета и 36 бойни и транспортни вертолета. Във ВМС останаха 41 кораба с различно предназначение и 6 вертолета.

Но изглежда частичното възраждане и стабилизиране на войските и силите не се прие от всички и вместо модернизация и превъоръжаване  се пристъпи към поредния план за развитие на ВС до 2015г. За кратко време след 2006г. бе ликвидирана тройната система на командване и управление и се пристъпи към директно управление на съединенията и частите от Командванията на видовете въоръжени сили. Почти двойно бе намалено количеството на въоръженията във ВВС и ВМС, като най-засегнати бяха отново СВ, където намалението бе 3-4 пъти във формирования, въоръжение и техника. Достигна се до критични прагове в количествата на основното въоръжение и техника: танкове–160; бойни бронирани машини – 395; артилерийски системи над 100 мм – 192. Във ВВС и ВМС намалението бе около 2 пъти: самолети – 52; вертолети –30. Във ВМС останаха   30 кораби и 6 вертолета по щат, но непопълнени.

От 2008 година армията стана предсрочно и напълно професионална, но и това не я спаси от следващи съкращения. Войските бяха ориентирани за подготовка изключително за мисии в подкрепа на мира и постепенно се превръщаха във военно- полицейски сили. Близо 95 % от мисиите, провеждани от Българската армия са от състава на СВ. СВ участваха със свои контингенти на четири континента, в Камбоджа, Ангола, Таджикистан, Босна и Херцеговина, Етиопия и Еритрея, Косово, Македония, Ирак и Афганистан и  допринасят за укрепването на мира в целия свят. Над 16 хиляди са човекомисиите само в СВ към днешния ден, а това е почти целия състав на Сухопътните войски, придобил опит в операции по поддържане на мира.

Съкращенията през последните години доунищожиха способностите на армията да изпълняват задачите си по отбраната на страната.  Нищожните количества въоръжение и техника, останали в състава на войските, голямата част от които морално остарели, неизправни и без резервни части не заслужават да бъдат споменавани на такова честване като днешното от уважение към предците ни. България бе ликвидирана като военна сила на Балканите.  Но надеждата за по-добри дни остава. 

И днес, когато честваме 137-та годишнина от създаването на Българската земска войска и на Сухопътните войски е добре да се върнем назад в историята ни и да се поучим от ентусиазма на първостроителите на армията, от безпределния патриотизъм и желание  на народа  да служи на държавата за достигане на националните идеали. И те с кръвта си и здравето си  платиха всеки квадратен метър българска земя, на която живеем и която сме длъжни да защитим. Тази армия и тези Сухопътни войски на плещите си пренесоха тази страна през вековете, за да я бъде и пребъде. И странно. За прославената пехота, след стотиците сражения в петте войни за национално обединение не се намери награда. Наградени с ордена за храброст са Въздушните и Морските на НВ войски, пехотни, конни и артилерийски на техни Величества и Височества полкове и какво ли не. Но пехотата, днешните Сухопътни войски не бяха на никое величие. Те бяха на народа и нямаше кой да ги предложи за награда и да ги награди. Те останаха само в аналите на историята. Останаха със спомените и с наградата на народа.  Да им благодарим и днес със ставане на крака и споменем с добро.