Депутатска война: Кой да ръководи военното разузнаване

06.07.2015 г. Депутатска война: Кой да ръководи военното разузнаване

 Народни представители от ПГ на ГЕРБ правят предложения, с които на практика „измъкват” военното разузнаване от непосредствено подчинение на министъра на отбраната. От БСП и Патриотичния фронт искат директорът на служба «Военна информация» да бъде с генералско или адмиралско звание, т.е. длъжността да бъде само за военнослужещ. 

(На снимката: Димитър Лазаров, председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, която ще заседава тази седмица по второто четене на закона за военното разузнаване.)

Спирдон Спирдонов

Спорът за ръководството на военното разузнаване се възражда. След няколко дни той ще се пренесе и в пленарната зала на Народното събрание. Предстои второто четене на пакета от закона в сектор „Сигурност”, внесени не от правителството, а от група депутати от ПГ на ГЕРБ.

От писмените предложения между двете четения към законопроекта за военното разузнаване могат да се очертаят основните различия.  Кои са те?

Първо, поставя се въпросът за кого да работят военните разузнавачи.

Председателят на вътрешната комисия и народен представител от Реформаторския блок Атанас Атанасов смята, че военното разузнаване трябва да работи в интерес само на отбраната, но не и на националната сигурност. Нещо повече, за да избегне понятието „национална сигурност”, той въвежда „отбранителна сигурност”.

Второ, депутати от ПГ на ГЕРБ правят предложения, с които на практика „измъкват” военното разузнаване от непосредствено подчинение на министъра на отбраната.

Методи Андреев смята, че служба „Военна информация” трябва да бъде непосредствено подчинена на Министерския съвет. Според него министърът на отбраната следва да има право да поставя информационни задачи на военното разузнаване, но само съгласувано с министър-председателя.

От своя страна Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев определят функциите на премиера: „осъществява общото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво; поставя дългосрочни и годишни информационни задачи на служба „Военна информация“; изисква и получава становища и доклади от директора на служба „Военна информация“ по въпроси, свързани с изпълняваните от нея функции и задачи.“ Съпредседателят на ПГ на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов предлага министърът на отбраната да осъществява общо ръководство на военното разузнаване непосредствено или чрез началника на отбраната.

Генерал от резерва Михо Михов, председател на Комисията по отбрана и депутат от ПГ на АБВ, е на мнение, че министърът на отбраната трябва да осъществява определени дейности по ръководството на военното разузнаване след съгласуване с началника на отбраната, който да преподписва нормативни актове, отнасящи се до службата.

Трето, което, съвсем естествено поражда голям интерес, е въпросът какви хора трябва да бъдат назначавани в ръководството на Служба „Военна информация”.

Според вносителите на законопроекта, директорът на Службата може да бъде военнослужещ с висше военно звание или цивилен служител. И да притежава 10-годишен професионален стаж в структурите от системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили.

Изглежда това не е достатъчно (според някои за конкретна личност), което е основание депутатите Петър Славов, Методи Андреев, Мартин Димитров, Явор Хайтов и Корман Исмаилов Методи Андреев да направят предложение, с което доуточняват, че такъв професионален стаж може да бъде придобит и в „Народното събрание, Президенството или Министерския съвет, като народен представител или експерт в парламентарна комисия, чиито предмет на дейност е свързана с националната сигурност и отбраната, секретар или съветник на президента по отбрана и сигурност, съветник или експерт по отбрана и сигурност или секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет."

Има обаче и друга позиция по този кадрови въпрос.

Според Михо Михов директор на Служба „Военна информация” трябва да бъде военнослужещ с висше военно звание, т.е. генерал или адмирал.

Същото предложение са направили и депутатите от БСП Таско Ерменков, Ангел Найденов, Димитър Дъбов, Иван Иванов, Атанас Зафиров, Красимир Янков и Димитър Димитров. Според тях и заместник-директорите трябва да бъдат военнослужещи. Независимият народен представител Велизар Енчев е на същото мнение, но допуска този висш военен да бъде е и резервист на активна служба.

Красимир Каракачанов държи директорът на службата да бъде с ранг на заместник-началник на отбраната.

Четвърто, миинстърът на отбраната да назначава инспектор в служба.

Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев предлагат въвеждането на фигурата на инспектора в службата, който ще осъществява контролни функции при провеждане на държавната политика. На него ще се разчита за предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за повишаване на качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности.

Така въпросът „Кой да бъде начело на военното разузнаване?” продължава да търси отговора си.

Очаква се през новата седмица Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения да обсъди предложенията на депутатите за второто четене на закона и да подготви доклада си за пленарна зала.