Армията загуби пъпната си връв с народа

23.06.2015 г. Армията загуби пъпната си връв с народа

 Нацията ни е в опасност. Нужно е единение. Никакви стратегии и доктрини няма да помогнат, ако нацията не е единна.

Генерал-лейтенант от разерва Кирил Цветков*

(*Авторът е бивш командващ Сухопътните войски, председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната и на Асоциацита на Сухопътните войски в България. Публикуваме изказването му на Националната среща на представители на българското офицерство, на научната и експертната общност, православното духовенство и симпатизанти в рамките на форума „Брод за България”.)

Години вече повтаряме до втръсване познати неща и дори не се запитваме защо ги повтаряме усърдно. Ето и сега от трибуната  звучат истини и неистини, повтаряме чужди думи и не желаем да вникваме в смисъла им. Били сме фронтова държава? Казал някой и ние веднага след него, за да обосновем с това искания за повече средства за отбрана. Фронтова държава са всички държави по света. Целият свят е фронтова държава, защото пипалата на сътворената не без нашите усилия и срещу нас Ислямска държава, обхващат целия свят. Западни Балкани! Кой е тогава в Източните Балкани. Само България ли? Но повтаряме и се съгласяваме с говорещите. Търсим брод? За кого търсим брод? За нас ли или за младите? Ако търсим за нас, няма да доживеем да го видим и да преминем по него. Ако е за младите, тогава къде са младите в залата? Следващият път , когато се съберем би било добре да са повече в залата.

Брод за България е създадено като продължение на  усилията ни за единение на нацията и устойчиво развитие на България, на опитите ни да намерим решение по прилагането на Хартата за общонационално единение, приета миналата година през м.декември. Време е да престанем с тези кръгли маси, семинари и конференции и да преминем към по ефективни и постоянни форми на въздействие върху обществото. Приехме Хартата за общонационално единение, изпратихме я до всички институции, обявихме я по медиите и какво от това. Някой да си спомня какво приехме тогава и да знае докъде сме стигнали? Ако не се бие непрекъснато Камбаната за ново Българско възраждане, то няма да настъпи. Приемаме стотици стратегии, доктрини и какво от това. Нищо не се променя, всичко върви по- старому.  Време е да извадим главите си от пясъка и да погледнем по-широко на нещата. Стига сме броили само танкове, оръдия, бригади. Икономиката крета, народът живее зле, корупцията се шири навсякъде и изяжда всички опити за промяна. Какво имам в предвид?

За 5-6 години почти двойно нараснаха парите за здравеопазване, които отделя държавата, при положение, че около 1,5 млн, предимно млади хора са напуснали страната, но промяна няма. Закриваме общински болници, разкриваме двойно повече частни, в които няма място за средно-статистическия българин и нищо не се променя. Лъскавите коли и паяците, които ни вдигат колите при паркиране са повече от линейките на Бърза помощ и по-ефективни. Многото пари, хвърляни за здраве, се изсмукват с по-високи цени на клиничните пътеки, с огромни понякога заплати на ръководните лица и известни специалисти, с повишаване на цените на лекарствата и здравните услуги. И 5 и 10 % от БВП да хвърлим в здравеопазването пак положението няма да се промени. Младите лекари пак ще пищят, че никой не оценява усилията им, че години работят за специализациите си, без да получават нищо и ще мечтаят за 1500 лв.заплата, при десетките хиляди на техните ръководители, които доят държавата и гражданите и плачат, че не им стигат парите.

Същото е и в образованието. За кого работи тази система основно. За износ на висшисти и специалисти. Половината от завършващите висше образование напускат страната и системата и реализират похарчените за тях държавни и лични средства на ползу… други държави! В същото време половината близо третина от населението са неграмотни или слабо грамотни. Утре повечето ще са неграмотни и затова държавата е в упадък. Не може със слабограмотен народ да имаш бъдеще.

Същото е и в земеделието и животновъдството. Милиарди потрошиха, народни и европейски пари и нищо. Цените растат,  необяснимо защо за родната продукция, при най-ниски заплати в цяла Европа. И при положение че са им дадени пари по европейски програми и помощи. Как става това? Нали по-голямата част от цените са за заплащане на труда на работниците? Ако може тук някой да обясни този феномен на родното селско стопанство? Налице са само палатите и скъпите коли, с които се фукат и бодат очите на гражданите и съселяните си.

Или да разгледаме приходите в бюджета. Кой внася парите в държавата? Изводът е пак –гражданите на тази страна, чрез данъци,такси, ДДС, които изсмукват половината от доходите им и с останалата половина трябва да живеят. За последните 15 години приходите от корпоративен данък не са мръднали. Даже в последните години са спаднали от 14 на 9 % в бюджета. Затова не стигат парите, защото няма работеща реална икономика. И бизнесъ се е залепил за държавата и чака поръчки, проекти. И тези проблеми трябва да обсъждаме, а не само политическото противопоставяне, международната обстановка, отбрана и  сигурност, от които никой в тази държава не се интересува.

Единствено средствата за отбрана вече 15 години с малки изключения за година-две все стоят около един милиард. Подскочат малко нагоре, но следва решение да се намалят с 30-40% и отново почва гонитбата да достигне милиард и нещо. И сега пак няма единство в мисленето. Прие се от другата  година  да има известно увеличение и към 2018г. средствата за отбрана да достигнат 1,5% от БВП, но в Конвергентната програма за тази година е забито 1% от БВП. Кое е вярното  и кой определя правилата на играта в тази държава? А около Европа и около нас ври и кипи. Никога Европа не е била така близо до нов конфликт. Всички са разтревожени от това, но ние не.  

Забравяме вековната истина, че всичко което се прави в една държава е за по-голяма сигурност на държавата и нейните граждани. За по-голяма сигурност, в това число и за отбрана.

Здрави хора, означава по-добър и здрав личен състав за армията. По-образовани хора означава по-качествен личен състав. По добра икономика означава и по-добро въоръжение и техника. За какво ни е супермодерна техника, високи отбранителни технологии, киберзащитни системи, ако няма интелигентен, подготвен и здрав персонал, който да ги използва. Всичко е свързано в един общ възел и не може да се лишиш от едното за сметка на другото. Ако днес направиш наклон към една страна, следващия път трябва да наклониш на другата, за да има равновесие в системата, наречена държава. Не може да изливаш купища пари само в едно направление, защото ще нарушиш устойчивостта на системата. А връщането назад е по-трудно, отколкото движението напред, защото съпротивителните сили стават по-големи. Вече 25 години ни дърпат тези сили назад.

Нацията ни е в опасност. Нужно е единение. Никакви стратегии и доктрини няма да помогнат, ако нацията не е единна.

И така тези най-общи съждения ни принудиха да приемем Хартата за общонационално единение и да вземем решение да подготвим един балансиран Проект на Национална доктрина. Убеден  съм, че няма да бъде приет от никой и неговата съдба ще бъде както на другите поректи, но може да служи като основа на бъдещите ни дискусии в Брод за България. А сега да разгледаме светата троица, триединството Армия-Държава- Народ .

Ние сме православна страна и за нас Троицата, Триединството е свещено. Ние вярваме, че в основата са Бог, Син и Светия дух, които са едно цяло и не може да  предпочетеш едното и да нарушиш Триединството.  И по тая логика непрекъснато измисляме и прилагаме триадите. Едно време беше Бог-Цар-Родина и  под това знаме направихме величавия и трагичен опит, напук на великите сили, да обединим всички земи, населени с българи в една държава. Естествено, че никой няма да ни позволи страна равна на една Германия в сърцето на Балканите и да тропаме по вратите на Истанбул, ама нали все пак имахме куража да опитаме. Платихме с две национални катастрофи и малко отгоре куража си, но поне има с какво да се гордеем и да вдигаме паметници.

Старите хора, пак вярвайки в светата троица, разправяха че  Кметът, Попът и Даскалът са най-важните хора в селото и като вържеш попа, ще ти е мирно селото. Сега по селата почти няма попове, всичките са в големите манастири и църквите в големите градове, където се живее по-добре,  а в малките села са като кметските наместници, обслужващи няколко села.  Така че няма кого да вържеш и пак селата не са мирни. Така е и с лекарите, с даскалите, с аптеките и с полицаите. Нищо че имаме най-много полицаи на 10 хиляди души население. Лекарите  и сестрите ни са чужбина, учените и учителите и те са се запътили натам. На никой не му се живее по селата и махалите и да кукува по горите и планините. И ред няма, и здраве няма, и образование няма тъкмо по тази по тази причина, защото са откъснати от хората, които имат нужда от това. А тези хора нямат средства да отидат до градовете, където има всичко. Затова селата обезлюдяват и ще дойде време когато всички ще заживеем в градовете със сателити от фирми-хранилки около тях, охранявани и обслужвани, а  огромното пространство извън тях ще предоставим на банди от  кърджалии и даалии и от всякакъв род и както едно време ще запеем отново песни за Индже войвода.   

После вкупом заговорихме  за  триединството Партия-Армия-Народ и тъй като бие на очи че Партията е много малка да се мери с другите решихме, че трябва да стане масова партия. Но достигна почти милион членове и взе, че не издържа напъна и се разпадна на стотици други. Остана двуединството  Армия-Народ  и страната ощастливена от това започна да строи своето ново бъдеще под зоркия поглед на стотиците партии. Забравената за 45 години църква  зае мястото на партията и възстанови триединството Народ-Църква-Армия. И всички се усмихнаха спокойно, взеха да се кръстят блажено, без да забележат, че и трите начала бавно и упорито се подкопават и заплашват устоите на Държавата, която бди над всичко това.

И така, полека-лека, под сянката на войнстващия  лежепатриотизъм,  привидния европеизъм и атлантизъм, не и без външна намеса и въздействие стигнахме до днес. Нацията ни е разделена на кланове, групи, етноси, партийни съсловия. Армията, изгубила пъпната си връв с народа след преждевременната и неосигурена професионализация, остана сама и без опората на народа и със затруднение може да изпълнява конституционните си задължения. С вероятност въобще да престане да ги изпълнява в обозримото бъдеще. Църквата свята  сменя успешно своя клир и мечтае за нови блаженства сред изгубилия всяка надежда народ. А Държавата, Държавата, горката  се мята като риба на сухо и се чуди на кого да угоди. И пръска пари наляво и надясно, без да се опита да преброи пилците наесен. А отгоре бди вездесъщата Европейска комисия и мълчаливо ни клати пръст.

Така че Триединството крепило народ и държава векове наред е нарушено. И не се ли вземат мерки, късче по късче да изграждаме наново трите начала и да закрепим държавата, нямаме право на бъдеще, колкото и да ни се иска. И затова приехме тази Харта, която бързо забравихме и на която разчитаме да ни показва пътя напред. И Брод за България трябва да е Камбаната, която да бие непрекъснато и постоянно да ни връща в правия път. Всеки ден, всеки час, лъжичка по лъжичка, докато достигнем желаното единство. Защото сме изгубили усета да възкръсваме след падане, защото сами подкопаваме всеки опит да изплуваме нагоре до спасителния въздух, защото сме народ  оставен без идеали, обсебени от чуждопоклоничество и раболепие, защото сме държава без стопани, които да наведат ред и да поставят всеки на мястото му. И не вярваме сами в своите сили, нямаме доверие и в своята държава. А без Вяра няма изход.

Така че в нашите ръце е всичко. И това е началото. Надежда има. И тя е във всеки един от нас поотделно и заедно. Да намерим Брод през мътните води на Безвремието и да посочим спасителния път на нашите деца. Заедно и завинаги!