Офицери от сигурността и отбраната бият тревога за съдбата на България

19.06.2015 г. Офицери от сигурността и отбраната бият тревога за съдбата на България

 Всяко разделение между нас е дълбок грях, посочи в словото си вицепрезидентът Маргарита Попова. Форумът прие възвание, в което настоява единението на българското общество да бъдеиздигнато в ранг на национална кауза.

Спирдон Спирдонов

Национална среща на представители на българското офицерство, на научната и експертната общност, православното духовенство и симпатизанти, която се проведе днес в БАН, се обърна към елита на нацията със загриженост за състоянието на държавата ни. Във възванието на форума „Брод за България” единението на българското общество бе издигнато в ранг на национална кауза.

Идеята „Съмишленици за единение” е на група офицери от КООСО и Клуб „Сигурност”, посочи в началото президентът на конфедерацията Лазар Мурджев. Това бе вторият дискусионен формат на форума „Брод за България”, чиято тема бе „Българското офицерство и пътят на България. Приоритети за национално единение”. Практически в него участваха представители на централните ръководства на почти всички военно-патриотични съюзи и неправителствени организации в сферата на отбраната и сигурността. Включиха се още вицепрезидентът Маргарита Попова, председателят на БАН академик Стефан Воденичаров, председателят на Комисията по отбрана в парламента генерал от резерва Михо Михов, епископ Тихон, офицери от Централното военно окръжие, дипломати и общественици.

Обявено бе, че част от „Брод за България” става визията на БАН „Духовно развитие на единната българска нация”. Ние сме една от малкото страни в Европа, които не мислят какво ще стане с държавата им след 20-30 години, посочи академик Воденичаров. Според него, трябва да се започне от възпитанието и образованието и да се възвърне духовното състояние на нацията ни.  В своята визия БАН предлага и конкретни пътища за развиване на икономиката, селското стопанство и туризма. Тревожно е, подчерта академикът, че българската отбранителна индустрия от 20 години работи само за износ.

Всяко разделение между нас е дълбок грях, посочи в словото си вицепрезидентът Маргарита Попова. Има, подчерта тя, много да се работи, докато намерим брод за България. Според нея, ни трябва просветен и отговорен елит, който да е способен да дава пример чрез грижа за общото, а не за личното. Днес, продължи тя, е много важен въпросът за политическото лидерство. Няма ги, смята г-жа Попова, тези високо образовани и почтени лидери, които да подадат топла десница на младите хора, за да направим по-бързо и по-лесто една човешка общност и политики, основани на знания. Това е една от нейните каузи, които, по думите й, преследва упорито, въпреки че се натъква много често на неразбиране или на неглижиране.

Притеснява ме още, продължи вицепрезидентът, неразбирането, че можем да вървим напред, забравяйки историята и истината за историческите факти, защото без памет няма как да наложим и справедливостта. Сбъркахме, каза още г-жа Попова, в подхода да живеем заедно, с еднакви права и отговорности. Трябва, смята тя, да поправим грешката си, защото бедите могат да бъдат непоправими.

Вицепрезидентът каза, че е минало доста време и политическият цинизъм вече се разпознава добре. "Сбъркахме в общуването помежду си. Плащахме много висока цена, за да се учим на мултикултурализъм. Но научихме ли се какво означава това или само похарчихме парите? Дадохме стотици хиляди, за да се обучаваме на интеркултурен диалог и компетентности. Ситуацията обаче говори, че не сме си научили урока като резултат на изхрачените пари".

Притеснена съм, когато виждам какво се случва в различни точки на страната ни и това се неглижира", добави г-жа Попова. Тя засегна и темата за сигурността. "Сигурността няма да я направим като четем правни документи. В тях липсват фундаментални неща, защото се случва да бъдат правени от хора, които малко разбират от темата сигурност. Не желаят да се учат и понякога нямат капацитета и качествата да се научат. Трябва ни просветен елит, способен да дава личен пример, с пламенна грижа за обществото. Само така ще намерим брод. Иначе ще нагазим и няма да можем да излезем от дълбоката вода", подчерта г-жа Попова.

За актуализация на държавната политика за сигурност и на Стратегията за национална сигурност на основата на новите реалности, говори генерал-майор от резерва д-р Стоимен Стоименов. Според него е наложително провеждането на Стратегически преглед на системата за национална сигурност. Както и разработването на нов концептуален модел на системата за национална сигурност. И още от доклада на генерала: „В годините на прехода, съкратените от Въоръжените сили офицери, а това се отнася и за служителите от сектора за сигурност, бяха изолирани и натикани в „задния двор” на обществото. Това го направиха политиците от страх да не бъде застрашено тяхното лидерство и забогатяването и на гърба на народа. Мотивът лесно се намери – това са офицери от тоталитарната държава, учили в Русия, поради което не може да им се има доверие. Така офицерството, което има неоспорим принос за мирния и безкръвен преход от социализма към капитализма, беше оставено далеч от властта, от институциите и длъжностите, които правят политики и вземат управленски решения.  По този начин държавата се лиши от потенциал и реална сила, която можеше да помогне на България да изглежда сега по друг начин”.

Във възванието участниците в срещата определят състоянието на отбраната и сигурността, като трагично.  Изтъкват ролята на българското офицерство, като стожер на държавността, радетел и защитник на суверенитета и териториалната цялост на Отечеството. Те призовават политическата класа да се покае пред собствения си народ за срива на държавата. Отправят апел към партиите и институциите за разум и отказ от конфронтация. Обръщат се за съпричастност към БПЦ и другите вероизповедания към национална кауза за единение. Очакват съпричастие от медиите, структурите на гражданското общество и бизнеса.

По-нататък усилията на форума ще бъдат насочени за утвърждаването му като фактор и средище за генериране на приоритети и възможности, за създаване на национална гражданска инициатива на българското воинство и родолюбивата общественост, наречена „Гражданско действие за единение – брод към единство и единодействия в името и благодейнствието на българския народ”.

На снимката: Срещата се проведе в голямата зала на Българската академия на науките.

Снимка Димитър Бебенов