Откриват паметна плоча на първия български подводничар

29.05.2015 г. Откриват паметна плоча на първия български подводничар

 Полковник от резерва д-р Петър Ненков - военен историк

По повод 140-ата годишнина от рождението на първият български офицер-подводничар  и командващ флота - капитан първи ранг Рашко Русев Серафимов  и 99 год. от вдигането на българския военноморски флаг на първия ни подводник - UB-1-8, на 26 май 1916 г., Съюзът на подводничарите в Република България, Командването на ВМС и Ръководството на Община Брезово организират на 29 май, петък, от 13.00 ч., на площада в родното му село Свежен, Община Брезово тържествено откриване и освещаване на паметна плоча на видния български флотоводец,

Редица офицери, родом от Карловския регион дават своя принос  за създаването на Дунавската и Беломорската флотилии и Черноморския ни  флот. Такива са началника на  Дунавската флотилия, капитан I-ви ранг Матей Стойков, родом от Сопот, началника на Флота, капитан 1-ви ранг Лазар Драганов, родом от Клисура, видния корабен конструктор, началника на Флотски Арсенал, капитан 1-ви ранг Протасий Пампулов, родом от Сопот, началника на Морското училище, капитан 1-ви ранг Димитър Минков, родом от Калофер  и  капитан 1-ви ранг Богдан Ганчев, родом от Карлово .  

Всред всички тях, с особено сияние блести името на първият български офицер – подводничар и командващ флота - капитан първи ранг Рашко Серафимов.  Той е роден е на 16 януари 1875 година в китното средногорско  село Свежен, Карловска околия/ днес община Брезово/.  Израства в будно семейство. Има общ родов корен с Ва­сил Левски - Апостола на свободата, а неговия братовчед , полковник Владимир Серафимов със своя 21-ви пехо­тен Средногорски полк, проявява чудеса от героизъм през Балканска­та война 1912-1913 година и освобождава и спасява българското население в Средните Родопи от клане и разорение. Рашко Серафимов завършва Пловдивската реална гимна­зия и през 1892 година заминава, като стипендиант на Министерст­вото на войната да учи в Императорската  академия за корабоплаване и търговия в град Триест/ тогава Австро-Унгария/. Завръщайки се след две години в България, той постъпва на служ­ба в Дунавската флотилия в Русе, с чин морски юнкер. На 2 август 1895 г. завършва  Унтерофицерската школа  при Дунавската флотилия и Морската част и е произведен  в чин мичман 2-ри разряд. Завърш­ва старшия офицерски курс на Военното на негово величество училище в Со­фия. По късно завършва и курс за морски офицери, като демонстриpa на изпитите отлични знания .

През есента на 1897 година е между онези 11 офи­цери и 68 подофицери и матроси, които слагат началото на Българ­ския черноморски военен флот.   Има нещо парадоксално във факта, че  е  закърмен със суровата ласка на хайдушкия Балкан, а се влюбва завинаги в морските простори и отдава целия си съзнателен живот за изграждането и  укрепването на българския военен флот.

Известно време той плава , като младши офицер на учебния крайцер "Надежда".  Изпратен е на стаж във Франция в град Брест. Там се запознава  с ветроходното дело и плава на учебната ветроходна фрегата "Мелпомена".

 На 1 януари 1900 г. е повишен в чин мичман – 1 разряд и е назначен за командир на един от корабите-ветерани от Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. -  "Асен". След това заминава за Русия, където завършва минния офицерски курс във военноморската база край Санкт Петербург, Кронщадт и през периода 1905-1906 г. плава на учебни кораби и подводници на  Балтийския руски  военноморски флот. В отряда за подводно плаване , той е назначен за помощник-командир, а впоследствие и за командир на подводницата „Пескарь”. Рашко Серафимов е първият командир на подводница в света,  който е провел безперископна учебна торпедна атака /по императорската яхта „Щандарт”/.

При едно от своите плавания, той се запознава с чаровната датчанка Тиура Йохансен, която по-късно става негова съпруга. След завършване на курса, лейтенант Рашко Серафи­мов става първият български морски офицер - специалист по подвод­но плаване.

Завръщайки се в България е лейтенант Серафимов е назначен за  командир на  българския миноносец "Храбри". Пълен с енергия и идеи, той се проявява, като ярък публицист и топограф. Автор е на много научни статии, посветени на флота .Изготвя първото подробно описание на Бъл­гарския черноморски бряг и сводка за турския военноморски флот в Черно море.

През 1909г. е назначен за началник на Минната част във Варна. Влиза в яростен диспут с майора от Генералния щаб Иван Русев, който впоследствие ще се покрие с печална слава, като генерал и командир на 2-ра Тракийска дивизия при пробива на съглашенските войски на Добро поле през Първата световна война и като министър на вътрешните работи в кабинета на професор Алек­сандър Цанков след военния преврат на 9 юни 1923 година. 

 Рашко Серафимов доказва предимствата на подводниците в бъдещата морска война. През 1907 г. на страниците на сп. „Военен журнал” той пише: „Не ще минат може би много години и подводните кораби ще изместят в значителна степен надводния флот, ще сравнят по море силните със слабите и ще поставят всички приморски държави при еднакви условия”. Тези си идеи той за­щитава на 16 януари 1908 година във Военния клуб София, в една блестяща лекция пред огромен брой слушатели.

През Балканската война 1912-1913 г с отряда миноносци, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев,   взема участие в торпилирането на 7 ноември 1912 г. край Варна на гордостта на турската марина, крайцера "Хамидие", който едва е довлечен на буксир от други турски кораби  до  пристанището в Цариград.

 През Междусъюзническата война, на 14 юли 1913г. Рашко Серафимов е повишен в капитан лейтенант. През януари 1915 г. е назначен за началник на Подвижната отбрана.

През Първата световна война 1915-1918 г. безспорният му авторитет в областта на подводното плаване е уважен при назначаването му за председател на приемната комисия, която провежда ходовите изпитания на първия български подводник UB-1-8.   Той  става преподавател на виiшия военноморски, офицерски курс, съосновател на Българския наро­ден морски сговор и автор на труда "Морска стратегия". На 5 октомври 1916г. е повишен в чин капитан първи  ранг и  назначен за началника на Флота.След войната, на 27 октомври 1919 година, капитан I ранг Рашко Серафимов се уволнява от  фло­та и преминава в запаса .   

 Подготвен отлично, като специалист, надарен с ярък талант, като публицист, вдъхновен от голямата си любов към флота и морето, капитан 1 –ви ранг Рашко Серафимов с пълно право може да бъде наречен един от създателите н българския военноморски флот  и  „баща” на българс­кия подводен флот.

Той е кавалер на народния орден “ За военна заслуга “ – 5 степен на военна лента  и орден “ За заслуга “  на военна лента  и на обикновена лента .                                                                                          

 На 30 май 1922 г. със своята  ветроходна гемия "Тритон"  посещава пристанището на Одеса, където заболява от холера и скоропостижно си отива от белия свят, за да остави след себе си един безукорно изживян живот, отдаден на флота и морето .

Навършиха се 99 години  от вдигането на българския военноморски флаг на първия  български подводник   № 18

На 5 октомври 1915 г. в пристанището на Варна  пристигат две германски подводници – UB 1-7 и UB 1-8, под командването на капитан-лейтенант Фирле и са предадени на българския военноморски флот.  На 23 януари 1916 г. началникът на флота поставил пред Министерството на войната искането за купуването на една подводница. На 23 март германският военен аташе в София съобщил, че германското правителство е съгласно. На 24 май подводната лодка UB 1-8, станал известен като „Подводник № 18“, е поет изцяло от български екипаж. На 25 май в 10 часа на евксиноградския кей на Подводник № 18 е издигнат българският национален флаг, а първото разузнавателно плаване на първата българска подводница е извършено на 27 май 1916 г. под командата на лейтенант Никола Тодоров.

 Първите български подводничари  са  : лейтенант Никола Тодоров – командир на Подводника, мичман I ранг Иван Вариклечков/ бъдещ адмирал/, механик III клас Т. Стоилов, минен кондуктор Михо Бачовски, ст. подофицер, машинист Стефан Бакърджиев Петров, ст. подофицер, машинист Стефан Николов Петров, мл. подофицер, рулеви Димитър Димитров, ефрейтор, рулеви Стоян Пешев, ефрейтор, миньор Богдан Мартинов, ефрейтор, миньор Димитър Ангелов, ефрейтор, миньор Руьо Руев, ефрейтор, радиотехник Методи Димов, ефрейтор, рулеви Илия Атанасов, моряк, уч. миньор Христо Георгиев, моряк, уч. миньор Димитър Бърневски, ст. подофицер, машинист Найден Иванов, мл. подофицер, машинист Продан Проданов.

Подводницата е пусната на вода в пристанището Пола през 1915 г. и е с 16 души екипаж. Стандартното въоръжение включвало два торпедни апарата по 450 мм. с 4 торпеда . През август 1915 г. допълнително е монтирано 38 мм. оръдие, което по-късно е заменено с 47мм. оръдие и картечница. До края на Първата световна война първата българска подводница извършва 30 похода в открито море и извършва различни по вид бойни задачи. През август 1919 г. Подводник № 18 е откаран в съглашенската военноморска база в Цариград, където е разоръжен и нарязан на скрап.

90 години след това, на 1 ноември 2011 г. бе проведен ритуал по спускането на военноморския флаг на последната българска подводница „Слава”.С това  на практика Военноморския ни флот остана без подводни лодки. Както се казва коментарът е излишен !!!