Тревожни размисли за Парада на Победата в Москва

03.05.2015 г. Тревожни размисли за Парада на Победата в Москва

 За генерал Владимир Стойчев участието в Парада на победата в Москва преди 70 години  е било гордост и незабравимо преживяване. За днешния български президент е унижение?!

Полковник от запаса  д-р Петър Ненков - военен историк и юрист

След края на бойните действия в заключителния етап на Втората световна война, през юни 1945 г. Първа българска армия, под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев се завръща от Източна Австрия в България,  увенчана с лаврови венци. В нейна чест е организиран голям военен парад в София. Генерал Стойчев е на върха на славата си. Той обаче участва  и  в един друг, много по-внушителен парад,  който оставя белег в душата му за цял живот.

На 24 юни 1945 г.  е поканен да вземе участие  в Парада на Победата над Третия Райх на Червения площад в Москва в състава на представителен блок от Трети Украински фронт. Съвременици разказват, че лично Сталин разрешил неговото участие в парада. Така той става единственият чужденец в този паметен парад, ознаменувал Победата на антихитлеристката  коалиция във Втората световна война.

За малка България и нейната доблестна армия – това е голямо признание за славните й победи във войната и 35-те хиляди убити и ранени воини, паднали по бойните полета на Югославия, Унгария и Австрия.

За генерал Владимир Стойчев - това е било гордост и незабравимо преживяване - да марширува на легендарния Червен площад, юнашки накривил фуражката си на ляво, редом до най-прославените пълководци на Съветската армия – победители Вермахта в една война, нямаща аналог по своя мащаб и жестокост в човешката история! Навярно  генералите от югославската, полската, чехословашката, румънската и други армии, взели участие в заключителния етап на Втората световна  война, като съюзници на СССР също са желали да вземат участие в парада, но са нямали този шанс и тайно са завиждали  на нашия малък,  но  с голямо сърце, генерал! Кой знае? В историята обаче остава генерал Стойчев, като единственият чужденец марширувал с гола сабя в ръка  по паважа на Червения площад  и наблюдавал от упор,  как съветските   гвардейци хвърлят пред Мавзолея на Ленин  пленените хитлеристки  знамена и щандарти  под барабанния бой.   

Днес президентът на Република България  Росен Плевнелиев отказва да отиде в Москва на Парада по случай 70 - годишнината от Победата над хитлерофашизма, мотивирайки се, че Русия била агресивна и националистическа страна, която не спирала с подкрепата си за сепаратистите н Югоизточна Украйна и с провокацията си срещу териториалната цялост на Украйна. Той твърди, че  руският президент Владимир Путин водил политика от 19-ти век и искал да оказва политическо и икономическо влияние върху България. Според него  Русия трябвало да се научи да има партньори, а не васали и поданици.

За разлика от българския президент, на Парада ще присъстват  държавници и политици от цял свят. Те ще отидат в Москва, за да се поклонят пред паметта за милионите загинали в гигантската борба с най-жестокото и кърваво отроче на финансовия капитал - фашизма, наречено „кафявата чума на 20-ти век”. Представям си, как някои яростни  русофоби у нас веднага ще нададат вой до небесата и ще им залепят етикети от рода на:  „рубладжии” и  „путенисти”!? Освен държавните глави на редица страни, по Червения площад ще преминат военни контингенти от различни държави , които ще вземат участие в парада .

Като български гражданин изпитвам недоумение и разочарование, че нашият президент няма да  представлява страната ни на това историческо  събитие. Не зная на какво се дължи  омразата му към Русия и нейния президент,  който според редица престижни класации е най-влиятелният политик в света, но съм сигурен в едно – така нареченият държавен и политически  елит на България отново показва двоен стандарт и политическо късогледство, когато оценява политическите лидери и събития в заобикалящия ни свят !? Той се разминава драстично с мнението на  българския народ за Русия. Според данните от проведена анкета, 61% от българите имат положително отношение към Русия, независимо от събитията през последната година, а 7% от тях дори й симпатизират още повече. Същият е и процентът на сънародниците ни, които са против налагането на нови санкции срещу Москва от ЕС и САЩ. Те симпатизират на политиката на руския президент Владимир Путин, който въздигна страната си след управлението на предишния президент Борис Елцин и отново върна самочувствието на Русия, като Велика сила.

Може би Западът не може да му прости, че наруши с политиката си установения след разпадането на Съветския съюз и световната социалистическа система, еднополюсния свят,  доминиран от САЩ!? 

Парадът в Москва е посветен  на 70 - годишнината от разгрома на хитлерофашизма. Той не би трябвало да се политизира и да се обвързва с конфликта  в Украйна. Наскоро се получиха вести,  че властите в Киев и така нареченият Десен сектор  забраняват  на украинските ветерани да честват  9-ти май. Все по-драстично се нарушава свободата на словото  и дори се посяга върху живота на инакомислещи журналисти и на паметници на героите от войната. Колко много ми прилича това  на  надигащият глава  през 30-те  години на миналия век в Германия фашизъм ?!

Аз обаче не съм чул някои политик или журналист в България да  е издигнал плакат в тяхна защита, както при атентата във френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо”. Нима животът на украинските журналисти  е по-малко драгоценен от този на френските им колеги ?

Кощунство е да не се тачи паметта и да се поругават паметниците  на милионите  загинали в гигантския  двубой с фашизма, за да живеем днес свободни и щастливи. Това дори победените в тази война германци  не си позволяват да  правят с паметника на Съветската армия в Трептов парк в Берлин! За сметка на това паметникът на Червената армия в София периодично се поругава и осъмва наплескан от псевдоборци за демокрация.

Господа това ли ви е разбирането за демократичните ценности? Оставам с впечатлението, че може би искате  Хитлер и  фашизмът да бе победил!?