70 години от началото на Мурската настъпателна операция през Втората световна бойна

28.03.2015 г. 70 години от началото на Мурската настъпателна операция през Втората световна бойна

 Успешните действия на Първа българска армия бяха трикратно отбелязани  в благодарствени заповеди  на съветското Главно командване   и бяха приветствани с оръдени салюти  в столицата на Съветския съюз – Москва.

Полковник от запаса д-р Петър Ненков – военен историк

От 29 март до 14 април 1945 г. Първа българска армия провежда Мурската настъпателна операция, като съставна част от Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт. На 26 март  командването на армията получава писмена заповед от Командването на  Трети украински фронт на 1 март да организира и проведе съвместно с  57-ма  съветска армия  Мурската настъпателна операция.

За целта  командването на армията изготвя план под кодовото име „Балкан”. Съгласно плана Четвърти корпус на Първа българска армия организира здрава отбрана по северния бряг на река Драва със своите  3-та и 11-та дивизии, а 16-та пехотна дивизия и сборния конен  полк са  оставени в резерв . 

В Трети корпус на Първа българска армия се създават две ударни групировки . За нанасяне на главния удар по  десния  фланг на корпуса са определени 10-а и 12-а пехотни дивизии, усилени един дивизион реактивни миномети - „катюши” от 35-ти съветски гвардейски минохвъргачен полк и 417-ти съветски изтребително-противотанков полк. 

8-ма пехотна Тунджанска дивизия, осигурява левия  фланг на корпуса по река Драва, където нанася спомагателен , втори удар по противника .

Задачата на Първа българска армия е да унищожи за 5-6 дни противостоящата противникова групировка, южно и югозападно от  Надканижа, за заема този нефтодобивен район  и като осигури здрава отбрана по северния бряг на река Драва, от Торянц на  запад,  да осигури левия стратегически фланг на Трети Украински фронт.   

Пред фронта на настъпление на 3-ти корпус от Първа българска армия противникът предварително е изградил дълбоко ешелонирана отбрана, състояща се от  три  силни укрепени линии, разположени  в Унгария и Северозападна Югославия.

Първата укрепена линия е изградена по линията Кишбайом - Наркорпад - Нагятад - канала Риня патак до село Харомфа и село Хересне на река Драва.В дълбочина следват укрепената линия „Маргит  и укрепената линия  Велики кох - Ястребци - Хум.

Освен това пред укрепените линии преминават пълноводната  река Мур и каналът Принципиалис, които допълнително затрудняват настъплението на българските войски. По цялата  дълбочина на отбраната на противника има  изградени многобройни бетонни  и дървено землени  отбранителни съоръжения, телени и  минно-взривни заграждения.

За отбрана на тези три укрепени линии, противникът разполага  13 пехотни батальона от 3 пехотни дивизии, 28 оръдейни и 19 минохвъргачни батареи с над 160 оръдия и минохвъргачки, няколко бронирани роти и други армейски подразделения с общ числен състав от 10-11 хиляди  души.

Основните  сили противникът  съсредоточава около Надятад. Целта на противника е да задържи настъплението на българските войски, да запази богатия нефтодобивен район  Надканижа  и да осигури време и коридор за отстъпващите от Югославия към Централна Европа, немски части от група армии „Егея”.

На 29 март ударната групировка на Трети корпус/ 10-та и 12-та дивизии/  преминава в настъпление на запад , в направлението на главния удар, форсира канала Риняпатак и овладява първата отбранителна позиция на противника .

По същото време  в 11.00ч. в направление на втория, спомагателен  удар на армията, на участъка от село Риняуйнеп до село Хересне, на фронт от 7 км., без артилерийска подготовка, за да изненада противника, настъпва  8-ма пехотна Тунджанска дивизия с 23-и и 12-и пехотни полкове, 4 артилерийски отделения и 1 минохвъргачна рота .

Първите атаки на двата полка на дивизията не донасят нужния резултат и това налага да се проведе артилерийска подготовка и оръдията да се изкарат в бойния ред на пехотата, за да могат с право мерене да обезвредят дълговременните отбранителни съоръжения, разположени  по предния край на противниковата отбрана. За увеличаване силата на удара 23-и пехотен Шипченски полк въвежда в боя и своя резерв. До вечерта противникът е принуден да отстъпи. Опорните му пунктове Терез и Бирка са овладени и първата отбранителна позиция е превзета.

Българските части енергично продължават настъплението си, преследвайки отстъпващия противник  и само за два дни  се вклиняват с двете ударни групировки на 3-ти корпус на 40-50 км. в неговото разположение, като излизат пред укрепената линия „Маргит”, която прикрива подстъпите към промишления и нефтодобивен център Надканижа.  Създават се условия  тя да се овладее от движение,  но  опитът за това - остава безуспешен.

На второстепенното направление, където настъпват частите на  8-ва пехотна Тунджанска дивизия,  23-и пехотен Шипченски полк достигна вечерта до южната окрайнина на град Чурго и село Декенеш, превърнати от немците в силни опорни пунктове на тяхната отбрана . На 31 март полкът  нанасят силен удар в направление на  село Декенеш. Малко преди атаката се получава благодарствена телеграма от командващия Трети Украински фронт маршал Фьодор Толбухин, която повишава бойния дух на воините. Пехотата настъпва съвместно с 1-ва батарея на 8-ми дивизионен артилерийски полк, с командир, поручик Таньо Кавалджиев. След упорит бой селото е превзето, но към 18ч. противникът  предприема силна контраатака, за да си го възвърне. Пехотата се огъва и започва да отстъпва, но артилеристите на поручик Кавалджиев остават на своите позиции и продължават неравния бой, вследствие на което са обкръжени от немците и командирът на батареята, поручик Таньо Кавалджиев загива, като герой.

Получили подкрепления българските части атакуват и отблъскват хитлеристите. Противникът оставя на бойното поле  над 500 души убити . В района на гарата са пленени 60 немски и унгарски войници и 2 ешелона с бойна техника и имущество . Българите овладяват и силният опорен пункт - град Чурго.  На 1 април 12-и и 23-и пехотни полкове от 8-ма Тунджанска дивизия  настъпват, разгромяват  унгарските фашистки части срещу себе си в района на селата Йортилош, Готалово и Порогсенткирай  и пленяват 52-и унгарски  пехотен полк и 54-а унгарска гранична бригада, начело с командира и, подполковник Арпад Сабо. Българските воини вземат като трофей цялото им имущество и въоръжение.

Мощният натиск  на българските войски принуждава немците през нощта  да изоставят силните си позиции по укрепената линия „Маргит” и да се оттеглят на следващия си отбранителен рубеж, зад канала Принципиалис и по долното течение на река Мур.След овладяването на укрепената линия „Маргит” се създават се условия българските войски да излязат на оперативен простор и да овладеят Надканижа, като  развият  настъплението си в направление на  Чаковец и прекъснат основната пътна артерия Вараждни-Чаковец-Мурско средище- Редкерсбург.

На 2 април, под прикритието на силния артилерийски огън, частите на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия форсират река Мур и  първи от Първа българска армия, стъпват на отсрещния бряг, като преминават към отбрана на достигнатия рубеж.

По същото време ударната групировка  на Трети корпус – 10-та и 12-та дивизии е усилена с армейския резерв –16-та пехотна дивизия, която е въведена в първи ешелон и продължават своето настъпление.

На 2 април  подпомогната от съветския гвардейски дивизион «катюши», 12-та пехотна дивизия  форсира канала Принципиалис без особени загуби и атакува успешно противника  на запад от него. Нейният 31-ви  пехотен Силистренски полк подпомага  частите на 57-ма съветска армия при овладяването от движение на град Надканижа, превърнат от немците в силен опорен пункт. По същото време 10-та пехотна дивизия преминава канала Принципиалис  и до вечерта с упорити боеве достига  до река Мур. Въпреки ураганния огън на  неприятеля 8-ма и 16 –та дивизии също форсират река Мур .

На 3 април войските на Първа българска армия преминават  унгарско-югославската границя и продължават победоносното си настъпление на запад в Хърватия и Словения, като освобождават редица населени места в междуречието на реките Драва и Мур и на 7 април излизат пред подстъпите към укрепената линия Велики кох - Ястребци - село Хум, известна под името - «Източния вал» или «Отбранителната линия на Райха в Хърватия» . Тази укрепена линия е изграждана от немците в продължение на три месеца и прикрива подстъпите към Австрия.

Между 8 и 15 април 12-та и 16-та дивизии от Първа българска армия правят  няколко неуспешни опита да  извършат пробив в тази  укрепена линия и след като изчерпват настъпателните си възможности, преминават към отбрана и провеждат Чаковецката  отбранителна операция при която реорганизират и прегрупират силите си и се подготвят за ново настъпление.

С това завършва Мурската настъпателна операция на Първа българска армия . Загубите на българите в нея  възлизат на 750 убити и над 3000 ранени. В хода на боевете 3-ти корпус извършва пробив в две  силноукрепени  линии на противника , форсира с бой няколко големи водни прегради , вклинява се в противниковата отбрана на разстояние 100 км., унищожава 4 вражески дивизии и пленява  7000 души.Успешните действия на Първа българска армия през този период  бяха трикратно отбелязани  в благодарствени заповеди  на съветското Главно командване   и бяха приветствани с оръдени салюти  в столицата на Съветския съюз – Москва.

Като принос в Мурската настъпателна операция на Първа българска армия се счита използването на артилерията  масирано на направленията на главните удари, като се създават групи за непосредствена подкрепа  на полковете от първи ешелон и групи за общи действия .

По опита на Съветската армия, за първи път във войната, в Първа  българска армия се създават минохвъргачни групи и се планира артилерийското настъпление. То включва артилерийска подготовка, артилерийска поддръжка и артилерийско съпровождане на боя в дълбочина. Артилерийската подготовка на атаката се извършва по метода на огневия вал, а за боя в дълбочина, към полковете се придават артилерийски батареи и противотанкови  средства.

Темпът на настъпление при преследване на противника е 25-30 км  на денонощие.Това е постижение, което разкрива нарасналите организационни възможности на командирите и издръжливостта на личния състав на  частите на Първа българска армия.

Със своя невероятен размах и героизъм Мурската настъпателна операция се превръща  в една от най-паметните битки на Българската армия  в историята на Трета българска държава!

На снимката: Среща на генерал Владимир Стойчев с маршал Толбухин през март 1945 г. в Унгария.