Без възраст за пенсиониране на военни и полицаи, осигурителният стаж да падне от 27 на 25 години

27.03.2015 г. Без възраст за пенсиониране на военни и полицаи, осигурителният стаж да падне от 27 на 25 години

 Спирдон Спирдонов

Синдикати и неправителствени организации предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване във връзка с пенсионирането на военнослужещите, полицаите и другите служители в сектор „Сигурност“. В тях е записано: „Да не се въвежда законодателна промяна за пенсионна възраст от 52, 54 години и т.н. на всички служители придобили правото си на пенсия по чл. 69 от КСО. Служителите по чл. 69 не са категорийни служители и работници, те нямат ранно пенсиониране защото едновременно достигат възрастта и стажа, изискуем по закон.“

Документът е адресиран до премиера, вицепремиера и министър на труда и социалната политика, министрите на финансите, отбраната, вътрешните работи работи и правосъдието, както и до съответните комисии в парламента. Той бе обсъден на заседание на Комисията по пенсионното осигуряване на Обществения съвет по въпросите на отбраната, който координира 29 неправителствени организации в областта на отбраната и сигурността.

Предложенията са подкрепени и подписани от генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков – председател на Обществения съвет по въпросите на отбраната и на Асоциацията на Сухопътните войски, генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов – председател на СОСЗР, Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“, генерал-майор от резерва д-р Стоимен Стоименов – председател на Центъра за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион, Валентин Попов – председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР, Иван Павлов – председател на Синдикат ана служителите в МВР, Любомир Еленков - председател на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите в България „Огнеборец“ и Недялко Марчев – председател на Национално сдружение „Професии на дълга пред народа и отечеството“.

***

Предложения за промени на Кодекса за социално осигуряване

1.  Всички лица, работещи в условията на първа категория труд, втора категория труд, както и тези по чл. 69 от КСО, да се осигуряват с еднакъв размер на осигурителни вноски - само в държавен фонд „Пенсии” на основание на спецификата на полагания труд, дефиниран в съответните специални закони и средствата натрупани в универсалните пенсионни фондове  /УПФ/, чрез намаляване на размера на осигурителните вноски по чл. 6, ал. 1 от КСО за лицата, родени след 31.12.1959 г., да бъдат върнати в ДОО на НОИ. Пострадалите до този момент служители да бъдат обезщетени в размера на пълната си пенсия от датата на изчисляването им съгласно чл. 98, ал. 3 от КСО.

2. Да приобщи  към чл. 70 от КСО чл. 127, ал. 3  от КСО от част втора, дял втори-допълнително задължително пенсионно осигуряване, в част първа, глава шеста - задължително пенсионно осигуряване, след чл. 70, от КСО, тъй като там е нейното систематично място. Не е допустимо правна норма за намаляване размера на държавната пенсия да е поставена в раздела за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в който дори липсва нормативна база как да се изчислява пенсията от допълнително задължително пенсионно осигуряване. За държавната пенсия това е направено съгласно чл. 70 от КСО с изричното упоменаване, че тази алинея е приложима само за лица работещи и придобили право на пенсия в условията на трета категория, т.е. завършващи осигурителния /трудовия/ си период към една и съща дата с право на пенсиониране.

3. Размерът на пълната пенсия на лицата придобили право на пенсия от ДОО по чл. 69 от КСО, родени след 31.12.1959 г. да се изплаща от НОИ, тъй като НОИ е усвоил осигурителната тежест в пълен размер от брутната заплата на осигурените лица, а не в намален такъв /знаейки колко е SPК за годината с цел намаляване на осигурителния доход/. НОИ е взел пълната осигурителна вноска, съгласно закона на държавния бюджет и бюджета на ДОО за всяка календарна година

4. Да бъде разширен кръгът на лицата, упоменати в чл. 127, ал. 5 от КСО с лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО: „Военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за специалните разузнавателни средства, както и лицата по чл. 69, ал. 6;”

5.  Да бъде отменен унизителният параграф §116 от КСО: „Лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, с изключение на лицата по чл. 127, ал. 5, придобиват право на допълнителна пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд при навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – 3” , защото по чл. 68 от КСО се пенсионират лицата придобили това право на пенсия в условията на трета категория труд. Лицата на които е редуцирана пенсията с СПР, да получат деиствителната си пенсия от НОИ.

6. Да бъде отменен чл. 21„а” от НПОС, защото противоречи на общите условия за изчисляване на пенсия от ДОО на чл. 70 от КСО:

1)  Трудов /осигурителен стаж/.

2) Доходът като средномесечен за последните 12 месеца преди месеца на пенсиониране.

3)  Индивидуалният коефициент.

Чл. 21 „а” изменя фактическото положение на равнопоставеност на участниците в ДОО и няма математически модел в текста си. Същият създава много по-голямо намаление на размера на получаваната пенсия от ДОО и не може да се компенсира от ДЗПО, което от своя страна е минимално като пенсионен ресурс за целия остатък от живота на пенсионерите.

7. Промяна на чл. 69, ал. 1, 2 и 6 от Кодекса за социално осигуряване:

Към момента, текстът на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е следния:

„(1)  Военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба, независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”

Текстът на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване да придобие следния вид:

„(1) Право на пенсия придобиват лицата, независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за времето на активната служба.”

Текстът на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване да придобие следния вид: „(2) Лицата, изпълнявали служба като държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, по чл. 391 от Закона за съдебната власт, или като следователите и младши следователите придобиват право на пенсия независимо от възрастта им по чл. 69 при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи”.

Текстът на чл. 69, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване да придобие следния вид: „(6) Лицата изпълнявали някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи като служители в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия независимо от възрастта при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита”. В чл.287, ал. 2 думите „чл.245, ал.1, т. 4, 6 и 8” се заменят с „чл. 227, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16”.

8. Времето на обучение в сержантските, висшите военни училища , Военна академия Георги С. Раковски, сержантските училища на МВР и Академията на МВР, включително, да се зачита за действителна служба по специални закони /Закон за всеобщата военна служба, ЗОВС на РБ, Закона за МВР/, да се зачита за осигурителен стаж по специалния закон на видовете служби като действително изслужени по чл. 69 от КСО.

9. Да не се въвежда законодателна промяна за въвеждане на пенсионна възраст от 52, 54 години и т.н. на всички служители, придобили правото си на пенсия по чл. 69. Служителите по чл. 69 не са категорийни служители и работници, те нямат ранно пенсиониране, защото едновременно достигат възрастта и стажа, изискуем по закон.

10. Да не се увеличават годините за общ осигурителен стаж при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Да се възстанови изискването за 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещ, резервист, полицай, пожарникар, охрана на съдебната власт, охрана на лицата за изтърпяване на наказания и т.н. служещи по специалните закони.

Мотивите към предложенията

Съществуващата нормативна база поражда огромно напрежение сред лицата работещи в условията на първа категория труд, родени след 31.12.1959 г., които са придобили и на които им предстои да придобият право на пенсия по чл. 69 от КСО.

В действащата пенсионна система законодателят е разпределил отговорностите в два стълба:

1.  Държавно обществено осигуряване чрез вноски в НОИ.

2. Допълнително задължително пенсионно осигуряване в частни пенсионни фондове, чрез вноски формиращи се от процентното намаление на държавното обществено осигуряване предвидено за родените след 31.12.1959 г., но дори и да се приеме, че тази пенсионна система ще действа ефективно за работниците и служителите от трета категория, всъщност това не е вярно, защото коефициентът за намаление на пенсията SPK /средно претеглен коефициент/ „редуцира” пенсията от ДОО в по-голям размер отколкото осигуреното лице ще получи от ДЗПО и единствено ощетени от тази нова пенсионна система са родените след 31.12.1959 г. Тези пък служители, които са първа категория са наказани да получават намалена пенсия от ДОО без да получат същия размер от втория стълб – ДЗПО около 20 г.

ДЗПО в частни пенсионни фондове е създаден за източване на огромен финансов ресурс от републиканския бюджет в ръцете на частните пенсионни фондове, които не искат да изплащат пенсиите на възложителите скрепени с договор поотделно с всеки осигурен.

Съгласно действащите специални закони цитираме:

1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България в чл. 222 е регламентирано: „Трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория”.

2. Закон за Министерството на вътрешните работи в чл.183, ал.3 е регламентирано: „Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория”.

3. Закон за държавна агенция „Национална сигурност” в чл. 78 е регламентирано: „Трудът на държавните служители в агенцията се зачита като първа категория”.

От изброените правни норми става ясно, че упоменатите лица в тези закони следва да бъдат осигурявани за допълнително задължително пенсионно осигуряване съгласно чл. 127, ал. 2 от КСО в професионален пенсионен фонд за ранно пенсиониране, независимо от възрастта в размер на 12 %, изцяло за сметка на работодателя. За родените след 31.12.1959 г. осигуряване с още 5 %.

В действителност със създаването на новата ал. 4 на чл. 127 от КСО се дерогират правата на лицата работещи при условията на първа категория труд и се осигуряват като трета категория и то в частни пенсионни фондове, които отказват втората част на пенсията изпълнявайки параграф 116 от ПЗР на КСО.

Създавайки се нова ал. 5 на чл. 127 от КСО в сила от 01.01.2004 г. се поставят в привилегировано положение: „Служителите в Националната разузнавателна служба, служба „Военна информация” на Министерство на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност” и забележете те не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд”. Така на тях не им се намалява държавната пенсия от НОИ с коефициент SPK, регламентиран в Постановление № 161 от 23.07.2002 г. за допълнение на Наредбата за пенсиите, приета с постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г./.

Въпреки, че има законово изискване за служителите от МВР и МО и всички по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО да се внасят осигуровки в професионален пенсионен фонд такива липсват. След като за тези служители са изпълнени всички законови изисквания, защо за нас не са?

По точка № 7:

Право на придобиване на пенсия по чл. 69 от КСО да имат не само настоящите служители на БА, но и тези, които са изпълнявали служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, и другите специални закони, както и да отговарят на изискването за общ осигурителен стаж, от които две трети по тези закони. Така осигурителният стаж, извън тези закони, ще може да допълва общия осигурителен стаж, независимо дали е придобит преди и след уволнението.

Отменена е ал. 2 на чл. 94 от КСО, съгласно която: пенсия на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство.

Текстът на ал. 2 на чл. 94 от КСО преди неговата отмяна гласи:

Чл. 94. (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно – прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

Със закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., Обн. ДВ. бр. 107 от 24 декември 2014 г., от 01.01.2015 г., се отмени чл. 94, ал. 2 от КСО премахна се като необходимо условие за отпускане на пенсия осигуряването да бъде прекратено. Същото условие трябва да се отмени и в ал. 1 на чл. 69 от КСО съобразно, която за отпускане на пенсия е задължително да се спази изискването за прекратяване на осигуряването, а именно: „Военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба”, т.е. този текст трябва да се премахне.

В чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се допуска дискриминация на лица, които са изпълнявали военна служба като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Има лица, които са напуснали армията без да се пенсионират. Към момента те отговарят на изискванията за пенсиониране, а именно от общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени . Но те не могат да се възползват от това право, защото е налице изискването те да са военнослужещи към момента на придобиване на право на пенсия, т.е. те да се освобождават от военна служба.

При така формулиран чл. 69 от КСО означава, че тези лица, които са курсанти и веднага след това стават офицери, никога не могат да се възползват от това право, т.е. за тях е в сила изискването за осигурителен стаж действително изслужени като военнослужещи.

Пример: Курсантът завършва висше образование най-рано на 23 – 24 годишна възраст, постъпва на служба като офицер (задължително, съгласно подписан договор) и ако прибавим 18 години (две трети действително изслужени като военнослужещи), т.е. става на 41 – 42 години. В случай, че напусне или бъде съкратен от БА на тази възраст, и на по-късен етап реши да се пенсионира при условията на чл. 69, ал. 1 (придобил е 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи), той няма да може да се възползва от това си право, тъй като към този момент не е военнослужещ! В същото време, той не може да постъпи отново в БА, тъй като изискването за възраст за постъпване е до 40 годишна възраст. Това означава, че лицето никога няма да може да се възползва от това право.

Уважаеми госпожи и господа, има лица, изпълнявали военна служба, с 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В резултат на извършваните реформи в Българската армия част от тях са напуснали армията и поради недостатъчен осигурителен стаж не успяват да се пенсионират. Предлагаме да приемете направеното предложение, с което ще се повиши мотивацията на военнослужещите да служат в Българската армия.

Така се уеднаквяват принципите прилагани при определяне условията за пенсиониране по ал. 2 и 6 с тези по ал. 1. Създава се възможност осигурителния стаж, извън този по специалните закони, да допълва общия осигурителен стаж, независимо дали е придобит преди или след уволнението на лицата от съответните ведомства, като по този начин се преодолява различието в условията за лицата по ал.1 с тези за лицата по ал. 2 и 6 на чл. 69 от КСО.

Освен това се ликвидира колизията с чл. 18, ал. 1 и следващите от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, където това право фактически е признато.

По точка № 8 :        

1. Съгласно проведените реформи в Министерството на отбраната и Въоръжените сили на Република България са съкратени голям брой офицери и сержанти от Българската армия. Почти половината от тях отиват на улицата като безработни. На много от тези военни не им достига от 1 месец до 3-4 години трудов стаж за пенсия, която би била за тях малък, но гарантиран постоянен доход.

С предлаганата добавка в Кодекса за социално осигуряване ще бъде намалена значително социалната цена на реформата в Българската армия, признавайки за първа категория труд обучението във военните училища (университет, колеж). По този начин държавата ще покаже ясно грижата си за освобождаваните, съгласно реформата, военни.

2. Времето на обучение във военните училища през периода от 28.02.1996 г. до 23.04.1999 г., за първите 18 месеца от обучението се зачита за трета категория труд, а останалата част първа категория труд. За да няма неравнопоставеност, е необходимо това да важи за всички, които са учили във военни училища.

3. Курсантската служба да се зачита за осигурителен стаж без заплащане на осигурителни вноски.  

По точка № 10:

 Въз основа на направените по-горе доводи за това, че военната служба е тежка, не трябва повече да се увеличават годините за общ осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Работата е свързана с голямо физическо и психическо натоварване, което не може да се понесе от работещи на възраст над 50 години. Вероятността да не бъде изпълнена поставена задача се увеличава.

Трябва да се има предвид, че военната служба не е просто първа категория труд, а специфична по своята същност дейност. Това е професия, изпълнена с рискове за живота и здравето на хората, които ги съпровождат ежедневно. От техните действия зависи здравето и живота на други лица – военни и цивилни, защитавайки населението на страната и при участие в мисии.

Трябва да се постъпи отговорно при решаване на въпроса дали да се увеличава общия осигурителен стаж при пенсиониране. Също така да не се поставя възрастта като условие за придобиване право на пенсия.

Само за 12 години общият осигурителен стаж е увеличаван два пъти. През 2000 год. от 20 години на 25 години и от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж или за 8 години със 7 години труд от прослужено време, което се зачита за І категория труд.