Дефицитът на демократична култура и държавническа отговорност гилотинират разузнавателните служби

12.03.2015 г. Дефицитът на демократична култура и държавническа отговорност гилотинират разузнавателните служби

 Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания и зам. министър на отбраната 2005–2008 г.

Партийна партизанщина, тотално невежество, липса на демократична култура и какъвто и да е професионализъм не прозират, а крещят, зад повечето идеи и действия на управляващите в сферата на сигурността през последните дни. Преди да коментираме закъснелите и крайно важни проектозакони за специалните служби, трябва да си дадем сметка в каква мътилка става всичко това. Уволниха началника на Военното разузнаване със смешни и необосновани мотиви, сигнал, че истинските такива са други. Обсъжда се идея за назначаване на политическо лице за шеф на Военното разузнаване– Йордан Бакалов, без някой да схване, че това е абсурдно. (Досегашният Веселин Иванов е полковник от запаса, като целият му професионален път е минал във военното разузнаване, а в закона отново бе предложено мястото да се заема от военен.) По кой от четирите сектора, на военното разузнаване е специалист въпросният цивилен кандидат? Агентурния, техническия, военно–оперативния  или анализа? Представя ли си някой как нашенецът отива в Брюксел на съвещание с шефовете на военните разузнавания на другите страни, повечето от които са генерали? Как ще обсъжда военни операции? Военното разузнаване обезпечава армията. Какви познания има по нея? Та това е военно, а не политическо разузнаване!

Но нека да започнем с мотивите за уволнението на началника на Военното разузнаване и изявлението на министъра на отбраната. Аргументите на министъра са кухи, защото очевидно са писани от негови сътрудници, които нямат понятие от този сектор в министерството. По основния от тях– кадрите: През всичките тези години  изпращаните   служители  в школи и курсове на Запад придобиха нови знания и способности и това се отрази положително на работата им. Да не говорим за участието им в мисии в истинска бойна обстановка. Оценките за дейността на службата от Брюксел са изключително положителни. Кога лъже министър Ненчев– когато през януари 2015 по повод 107 - годишнината на Военното разузнаване съобщи доволен за оценките на НАТО или сега?

Мотивите на министър Ненчев са абсолютно несъстоятелни. Всеки средно интелигентен човек знае, че това е деполитизирана структура. Това са преди всичко професионалисти, офицери от БА, които работят само в чужбина. 

Министърът говори за реформи, но едва ли знае какви реформи трябват там. Защото основните бяха извършени още в началото на 90–те години. Задачите се промениха коренно. Във всички разузнавателни служби се създадоха руски отдели. Обменът на информация с НАТО е активен и добър. Реформите в едно съвременно разузнаване протичат постоянно и не са чакали да дойде министър Ненчев на власт. 

Млади кадри постоянно са били подготвяни и назначавани. Но министърът не е въобще наясно, че за разлика от едно министерство, където може да назначава калинки от БЗНС, това е невъзможно в разузнаване и то военно. Един разузнавач се изгражда след 5–7 години, а агент в чужда страна се създава, внедрява и използва след още толкова.  Смяната на кадрите трябва да се случва постепенно, с приемственост и обмен на опит. Смяната на ръководството на агентурата в чужбина не става от днес за утре, някои не се съгласяват да продължат да добиват и предават информация, ако му изпратиш някой нов ръководител, още повече пък млад и неопитен. Ако наистина 39% са „стари” кадри, това е предимство, а не недостатък, защото разузнаването не е футболна игра, а високо интелектуална битка. Да уволниш цяла група офицери е гилотиниране на разузнаването, а не реформа. Да не говорим, че този мотив е и лустрационен, а това значи противоконституционен.

Истинските причини за уволнението на началника на службата са други. Впрочем, въпросът въобще не се свежда до началника. Той така или иначе трябваше да бъде сменен с генерал. Първо, сегашният началник се противопостави на уникалната с глупостта си и престъпна идея да предаде досиетата на чуждите граждани– агенти и сътрудници, което никоя страна в света не си е позволила– ще последват смърт на много хора и дипломатически скандали. Втората причина е, на предстоящото разглеждане на пакета от закони в НС да няма кой да възразява, ако в най–добре и професионално изготвените проектозакони на Военна информация и на Националната разузнавателна служба са внесени неприемливи нови предложения като дискутираното наскоро обединяване между военно и политическо разузнаване, тоест закриване на военното разузнаване.

Политизирана е не „Военна информация”, а ръководството на министерството и това е изключително вредно в днешната напрегната обстановка, в която не е изключен  предстоящ военен конфликт. Но ако „стягането на редиците” в тази връзка е разбираема за едно контраразузнаване (ДАНС), то за военното разузнаване действията на министъра подхранвани от някакви политико–идеологически комплекси е удар срещу националната сигурност.

Досегашните изявления на министъра, включващи и обвинението към офицерите от запаса, служили в това поделение на Генералния щаб, че са „терористи като тези в Париж”, както и че са „служили на друга държава”, както и заканите, че ще изземе досиетата на чужденците– агенти и сътрудници, както и устойчивото лансирано мнение на няколко съмишленици около него, че инакомислещите, несъгласните, подронвали националната сигурност и трябвало мерки спрямо тях,  не свидетелстват за онази демократична култура, която ни препоръчват западните партньори. Крайно време е премиерът да постави на везните вредите от подобно поведение и негативите от евентуални спорове в управляващата коалиция и вземе правилното кадрово решение.

На последната поредна конференция на бивши шефове на разузнавателни служби в Европа преди три години беше изведена общата оценка, че в периода на прехода в източноевропейските страни неоснователно е имало негативно отношение и недоверие към службите, а в повечето страни политиците се опитвали да ги инструментализират за политическа употреба, надценявайки възможностите им. Предпоставка за реформирането и използването им е демократичната култура, подчертаха топразузнавачите. Те разкритикуваха някои източноевропейски колеги, че са акцентирали на освобождаването на опитни кадри, които биха били полезни и изразиха учудването си от изоставяне на агентура в региони като Близкия Изток. А поляците и други присъстващи отговориха, че това не е вярно за тях– те са запазили например 10 500 от общо 14 000 оперативни работници. Чехите пък допълниха, че това са професионалисти и ако говорим за вина, то «главната отговорност и властта са били винаги при партията, а не при службите».

Тези мнения са особено актуални и днес в България във връзка с коментарите за внасянето на пакета законопроекти за разузнавателните служби в Народното събрание и уволнението на началника на служба «Военна информация» преди още да се стигне до разглеждането на проектите. Но докато за законовата база беше наистина крайно време, подходът за измененията в нея и прибързаните и безпочвени мотиви за  уволнение на Веселин Иванов извадиха отново па показ именно липса на демократична култура, за която говореха западните ни партньори. Затова преди да спорим по формулировките в законопроектите, трябва да си признаем далеч по–важни неща:

Първо, крайно време е политиците да преодолеят схващането, че като «овладеят» службите, ще могат да спечелят някакви партийни дивиденти и да си осигурят безоблачно политическо бъдеще. Да оставим настрана очевидния факт, че подобен начин на мислене издава порочност, липса на държавническо отношение и поражда недоверие към политическата класа. По–същественото е, че ако с намеса в контраразузнаването (ДАНС) действително могат да  постигнат нещо, то външнополитическото и военното разузнаване са почти напълно «безинтересни» за реализиране на злоупотреби от политическите партии , които идват на власт. Защото те водят стратегическо разузнаване и работят само в чужбина.

Второ, ползата от създаването на законова база няма да е голяма, ако елитът ни чрез нея утвърди статуквото, финансирането на външнополитическото и военното разузнаване да е два пъти по–ниско от това на Националната служба за охрана, (нещо уникално българско за света)  и ако препоръките на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през септември миналата година за укрепване на разузнаванията не значи нищо за управляващите и за министъра на финансите.

Трето, в предстоящото обсъждане на проектите в Народното събрание би трябвало да се отчита необходимостта от гарантиране мандатността на ръководителите на разузнавателните служби, а не всеки новоизлюпен политик да разтърства системата на националната сигурност с някакви неадекватни идеи, предложения и кадрови назначения.

Четвърто, преди да критикува разузнавателните служби без да познава специфичните особености на същите, управлянващият политически елит трябва да се научи да чете и ползва предоставяната от службите информация. Защото практиката показва, че докато разузнаването си върши работата, политиците не умеят да ползват продукта им. При техните решения вземат превес други фактори, а не предупрежденията в анализите на службите. Има опасност и от обратния ефект: отношението на управляващите към службите, безпринципният натик върху тях и несигурност да принудят някои от анализаторите в службите да пишат онова, което управляващите искат да чуят. Има сигнали и за такива случаи.

Пето, координацията и поставянето на задачи не може да се реши със създаването на мегаструктура чрез механическо обединение на служби, защото противоречи на основен принцип в разузнавателната дейност на добиване и оценка на информация от различни органи. Един единствен доклад до ръководството на държавата може да има фатални последици и това е доказвано многократно в историята. По–приемлив е коорднинацоинно–аналитичен център като шапка на службите без никаква намеса обаче в оперативната им работа. За истинското разузнавате е присъщ стратегическия поглед на събитията, но  ако политическият елит няма такъв, как ще му бъдат обяснени изводите, до които стигат такива разузнавания?

Шесто, каквито и закони да се приемат, ръководителите на службите трябва да са наясно, че са скандално изостанали от партньорите си в Европа в създаването на откритост и доверие в обществото. Вярно, че са виновни и политиците, че изсипаха тонове помия върху тях. Но гражданите биха приветствали появяването на редовни годишни доклади, подобни на тези на Службата за защита на конституцията в Германия, в които ясно и точно се съобщава какви са заплахите, колко чужди агенти са експулсирани, как е нарастнал потенциала на десни и леви екстремисти, на ислямистки групировки и т.н. Опитите на ДАНС в това отношение не удовлетворяват в никакъв случай. За разлика от България на Запад се коментират въпросите, на ниво ли бяха службите при събитията в Украйна и достоверността на днешните им доклади, проспаха ли Ислямска държава и т.н.

Седмо, но не и последно, т.н. закон за досиетата нанесе много щети, включително и върху мотивацията на действащите днес разузнавачи и готовността на чуждите граждани да приемат въобще сътрудничество с български представители. Крайно време е да се намери политическа воля за внасяне на изменения и допълнения в този закон и за закриване на комисията по досиетата, информацията да е достъпна в Държавния архив, а в Институт по националната памет да се извършват необходимите научни изследвания, т. е. да се отнеме инструмента на политиците да се обстрелват взаимно с компромати, а журналисти и интриганти да отклоняват вниманието от днешните проблеми и работа на съвременните служби.

За да не може в бъдеще народни представители да постъпват безотговорно, крайно необходимо би било промяна на съответния член от Конституцията, който ги прави недосегаеми и невинни при каквито и да е било решения с  трайни негативни последици за националната сигурност и нарушаване на човешките права.  

А в обсъжданите тези дни закони може би трябва да се възприеме практиката на западните страни и се въведе 30 - годишна, а в някои случаи 100 - годишна  забрана за разкриване на строго секретни документи и такива от особена важност.

Но гарантирането на стабилност в сектора за сигурност се постига с визия за бъдещето, висок професионализъм и демократична култура, а не с партийно партизанстване.