За и против наборната военна служба за охраната на държавната граница
20.01.2015 г.
Генерал-майор от запаса Стефан Ангелов,
бивш командващ Гранични войски
Държавната граница е мястото, където завършва една държава и започва друга. Тя – границата, е съставна част на държавата и е елемент на националната сигурност.
Всяка война е започвала с нарушение на държавната граница и е завършвала с нейното определяне. Тя е барометър на взаимоотношенията със съседните страни. Поради това тя има важно политическо, икономическо и военно значение. Тези правила са характерни за всяка държава, включително и за нашата България.
Със създаването на Първата българска държава през 681 г. се налага необходимостта от охрана на нейните граници. За тази цел се възприема правилото да се подбират неженени младежи, които са все още неукрепнали за бойни действия. Същите преминават специална подготовка в лагери в близост до границата или устроените защитни съоръжения. След добиване на боен опит и закалка са зачислявани във войската. Няма конкретни данни, но може да се предположи, че защитниците на границата са получавали специални възнаграждения. По-късно с обособяването на отделни княжества охраната се е осъществявала и срещу заплащане.
За отношението на централната власт към охраната на границата е показателно запитването до римския папа Николай Първи от княз Борис Първи: “...по обичая на отечеството ни има пазачи, които постоянно бдят на границата, за да не позволят на никой да избяга. Но ако се случи роб или свободен да избяга, то незабавно вместо него се избиват пазачите, затова питаме трябва ли в бъдеще да постъпваме така?”
От римските историци още е известно, че през 976 г. в района на Ихтиманската клисура при бягство от византийски плен на братята Борис Втори и Роман в момента на задържането и разпознаването им първият е смъртоносно ранен от стражата и умира.
След Освобождението от османско робство през 1878 г. веднага възниква нуждата от охрана на границата. Формират се няколко чети от бивши опълченци, а останалата част се поема от формираната по мобилизационен способ селска погранична стража или караули. Използването на селяните в охраната е било безвъзмездно с продължителност от четири до шест дни.
През 1879 г. след Кресненско-Разложкото въстание обстановката на границата се усложнява. В резултат на това военният министър Паренсов изпраща в Дупница две пехотни роти от Радомирската пеша дружина, една конска сотня от Видин и една планинска оръдейна батарея.
В началото на 1880 г. се създава и първият пограничен батальон на вербовъчни начала в състав от 1011 души, подчинени на военния отдел – София. Поради способа за попълване и други неуредици той е разформирован още в края на годината. През същата година се създава устройствен закон за МВР, съгласно който има клон за създаване на погранична стража. Съгласно този закон се разформироват селските погранични караули по границата със Сърбия и Румъния и охраната се поема от погранични пеши дружини. Останалата част от границата продължава да се охранява от селската стража. Назначават се и митарствени стражи.
окончателно решаване на дейността по охраната на държавната граница на 22 декември 1887 г. се издава указ, с който се създава погранична стража към МВР. Без да се отменя този указ от началото на 1892 г. охраната на държавната граница се поема от войската, а документално това се решава от януари 1895 г.
На границата се установява постоянна охрана от неподвижни гранични постове и подвижни гранични наряди. Това е така нареченият кордонен или верижен способ за разполагане на силите за охрана. Войниците и подофицерите се набират след двегодишна строева служба. За усилване на охраната от МВР се придават 150 конски стражари, а за митническия контрол от МФ – 200 броя конски стражари, набирани по наемния способ. Това продължава до 1919 г. (Ньойския договор), който определя броят на пограничната охрана да бъде не повече от 3000 души. Тогава се премахва наборната военна служба поради закриване на военните окръжия. Независимо от това, грижите за попълването, обучението и възпитанието от правителството към граничната стража не намаляват.
През 1926 г., наред с другите подготовки, се въвежда и обучение отечествена история и география. През 1936 г. се определят и изискванията към войника от пограничната стража, като той трябва да има уверена стойка и в него трябва да се вижда лицето на Българската армия. Той е и последният представител на държавната власт на границата.
Пограничната стража продължава до 1946 г. Тогава се създават Гранични войски като специален род войска за охрана на държавната граница. Изграждат се по законите на войсковата служба със спецификата на охраната на границата. В нейната организация и използване се внедряват принципите на общовойсковия бой: маньовър, съсредоточаване, дълбочина, плътност и др. Граничарите, разположени на държавната граница, са войници на наборна служба. Гранични войски са в състава на Въоръжените сили на МО от 1962 до 1972 г. Те не само охраняват държавната граница с надеждност 95%, но и участват в нейното прикритие и отбрана.
През 1997 г. Гранични войски се преименуват в Гранична полиция. Следващите три години службата се носи от наборни войници и гранични кадрови полицаи. Последните наборни войници напускат казармата през декември 2000 г.
От анализа на охраната на държавната граница до наши дни може да се направят следните изводи:
- През по-голямата част от този период охраната на държавната ни граница се е извършвала под някаква форма на воински, войнишки начала, на наборна военна служба и то в системата на войската, на обраната. Тогава организацията, подготовката на личния състав и резултатите са най-големи.
- През 1997 г. може би в преустройството на охраната на държавната граница не се отчете в пълен обем, че Р България преди да е в Европа и на Балканския полуостров е тук на вратата на Европа и е буферна зона между изтока запада, че е граница на Европейския съюз, че има особена граница между р. Марица и Черно море, че има българско население отвъд границата и че съседите ни имат териториални претенции.
- Като резултат от посочения по-горе фактор се премина към полицейски кадрови мобилен способ на охрана на границата. Този способ е по-лек и модерен, но при обсъждането му още през 1880, 1905 и след 1919 г. е отхвърлен като нецелесъобразен и неефективен.
- В резултат на това през 2013 г. се извърши пробив в охраната на държавната ни граница от така наречените бежанци. Те бяха, умишлено или не, посрещани, приемани и настанявани без да бъде потърсена отговорност нито на тях, нито на институциите и ведомствата, които не изпълняваха законовия ред.
- Недоумение предизвиква и фактът, че сега МО, МВР и парламента вместо да видят опасността за националната сигурност, огромните финансови и материални средства, отделяни за бежанците, си разменят реплики и дуплики за строящата се безжизнена ограда от бодлива тел. Погрешно се счита, че тя трябва да реши проблема с охраната на границата, вместо да се търсят причините и решенията в силите, средствата и способите за охрана.
Провалът с нашествието на бежанците нанесе голям удар и по приемането ни в Шенген. Сега никой не говори за това, че през 2014 г. Р България щеше да бъде приета в Шенген само със сигурността на морската и въздушната граница и по-късно и със сухоземната. Ширещото се мнение, че летище София и летище Варна отговарят на изискванията за сигурност и като се покрият тези изисквания и за останалите летища ще сме готови за приемането за надеждността на въздушните ни граници. По закон за въздушните ни граници отговарят ПВО и ВВС. А те гарантират ли това? Може ли да се поставя знак за равенство между сигурност на летище и на въздушна граница. Къде са ракетните войски на СВ и специалните части на МВР? Границата по море е на 12 морски мили от линията на вътрешните морски води брега. Там имат отговорности не само МВР, но и МО и другите ведомства и институции. Кой провери и установи, че всичките те осигуряват необходимата ни надеждност. Налага се заключението, че нарушенията на въздушната и морската граница все по-трудно се откриват и по-лесно се укриват. Показателен е случаят преди няколко години с френските “партизани” при село Коиловци, Плевенско, който остана да се определи като появили се “извънземни”.
Буди недоумение изказаното мнение, че построяването на телена ограда на част от границата ни с Турция ще позволи да се снемат 900-те полицаи, командировани там за нейното усилване. Тук не може да има знак на равенство. Та нима едното е ефективно колкото другото и обратно?
- Охраната на държавната граница е непрекъсната, денонощна напрегната служба под ъгъл 360 градуса. Това изискване предполага, ме е необходимо, макар и частично, отново въвеждането на наборната военна служба поне на южната ни граница.
Границата е държавна и е на държавата, но държавата я няма на границата. Да припомним историята, че още през 1896 г. с окръжно № 120 на министъра на войната се определя, че статутът на пограничния пост е равен на този на предните постове по време на война. Това означавало, че той не само ще охранява, но и ще отбранява границата, че той ще настъпва, че ще мобилизира и ще бъде първият и последен представител на държавната власт на границата. По-късно при появата на въздухоплавателните средства изпълнява задачата на пост въздушно наблюдение, оповестяване и свръзка (ВНОС). Налага се изводът, че на границата трябват постове и това може да се изпълни само чрез въвеждане на войници на наборна военна служба и че стопанин на държавната граница и за охрана, и за отбрана трябва да бъде само един и това е МО.
В заключение наборната военна служба ще отнеме ненужната енергия на клубните фенове и агитки и ще я оползотвори в силата на армията и спокойствието по стадионите. Или с други думи казано “липсата на казармата уби българския мъж”!
Днес аз съм горд, че служихме с граничари с наборна военна служба. Те бяха войници с отлична подготовка и безукорно поведение.
Считам, че и те са не по-малко горди с тяхната наборна служба по границата на Родината ни защото и сега са сплотени и обединени в учредения от самите тях граничарски интернет форум “Граничарите на България”.
Днес сме свидетели на невъзможността и бягството на законопоставените задачи на МО и МВР за отбрана и охрана на границата. Охраната и отбраната на границата е сложна система и съвкупност от оперативни режимни и войскови дейности. Двете функции могат да се изпълняват само от войника, което се налага от нашия и световния опит. Изводът е един – решение, време и сили и средства. Няма в света държава без граници, а липсата на държавническо отношение към нея е посегателство на нарушаване на националната ни сигурност, което може да доведе до опасни последствия за държавата България.
