Писмо до „Отбрана”: Военнослужещи спасяват пострадали

08.01.2015 г. Писмо до „Отбрана”: Военнослужещи спасяват пострадали

 Д-р Тренчев, т.нар. от Вас торбари-тъпанари са единствените, които се притекоха на помощ при катастрофа вчера рано сутринта на пътя Пловдив Карлово

Otbrana.com

Здравейте! Тъй като в България има тенденция Вие журналистите да давате гласност на негативни новини, реших днес на именния си ден, да Ви информирам за една позитивна. Любопитно ми е дали изобщо ще реагирате.

Тази сутрин (07.01.2015) около 7:00, на пътя между Пловдив и Карлово, малко след село Труд е станала тежка катастрофа. По същият път, всяка сутрин пътуват военнослужещи, които живеят в Пловдив, но служат в Карлово. По това време този път е доста натоварен. Въпреки, че колите са смазани и едната , която е по средата на пътно платно гори, никой от десетките автомобили не спира, като тактично минават през банкета все едно нищо не се е случило. Първият автомобил, който спира за да се притече на помощ е с военнослужещи, които пътуват за Карлово. Именно от тях е получен и първият сигнал на телефон 112, въпреки че не те са първите очевидци.

Единият автомобил е с напълно премазана предница и гори, а купето е пълно с толкова гъст дим, че дори не се виждало дали има някой друг освен шофьора, който е жестоко затиснат между ламарините и няма признаци на живот.

Другата кола също е напълно смазана от челния удар, а от нея се чуват писъците на жена затисната между ламарините. В тези първи минути, никой друг не спира, като останалите коли на пътя карат доста бързо, а толкова рано сутрин е пълен мрак и има опасност и друг да се блъсне във вече смазаните две коли.

Моите колеги, торбари-тъпанари, както някой ги наричат, по най-бързия начин започват да сигнализират на останалите коли да намалят скоростта, гасят с пожарогасител и чупят стъклата на горящата кола, за да не се задуши шофьора. Спира втора кола, отново с военнослужещи пътуващи за Карлово. Те дават втори пожарогасител, като огъня отново не е напълно потушен. Тъй като никой друг не спира, военните спират преминаващите коли и ги молят за пожарогасител, като на няколко пъти чуват безличното „Нямам“ (зад което най-вероятно се крие просто „Не искам да ми го хабите“), торбари-тъпанарите започват да гасят с подръчни средства.Отбелязвам, че и двете коли на задното стъкло имат жълт стикер „Gas“. Горяща кола с газова уредба е жива бомба, ако огъня не е бил загасен, кой знае какво е щяло да стане. Около минута след като прозорците са били счупени и купето на горящата кола е проветрено, шофьорът е започнал да кашля и да идва в съзнание.

Огънят е загасен, двамата шофьори са в съзнание, при тях има по един военнослужещ, който не спира да им говори за да ги държи в съзнание...минали са около 10 минути, откакто първата кола е спряла, на мястото няма полиция, няма линейка, което може логично да се обясни с това, че инцидента е на извънградски път. Но шокиращото е, че за тези 10 минути нито една друга кола не спира, никой не се притичва на помощ, никой не иска да си даде пожарогасителя. Около горящата „газова бомба“ има само хора със зелени камуфлажни униформи. Гасят огъня, отбиват движението, помагат на пострадалите. До пристигането на линейката, никой друг не спира. След като полицай и лекари поемат ситуацията, торбари-тъпаните се качват в двете си коли и продължават пътя си към 61-ва бригада за началото на работния ден.

Разказах Ви за тази сутрин на своя имен ден, така както ми беше разказана на мен. Дали е истина, кои са участниците, какво точно е станало...оставям на Вас журналистите да разберете. Ако изобщо Ви интересува. Пък и нали не е нещо пикантно... Не желая да публикувате писмото ми, защото аз не съм очевидец, а и ще е доста посредствено и непрофесионално от Ваша страна. Просто тайничко се надявам, честната българска журналистика да потърси, събере информация и отрази едно достойно дело на иначе оплюваното ни войнство.

Иван Ванков

(Публикуваме писмото, въпреки уговорките на автора.  Според нас си заслужава. Готови сме да публикуваме и други мнения.)