Ген. Люцканов: Пълната отмяна на наборната служба беше прибързана

29.09.2014 г. Ген. Люцканов: Пълната отмяна на наборната служба беше прибързана

 Генерал-лейтенант от запаса Люцкан Люцканов е четвърти в листата на КП „България без цензура“ в 23 МИР в София  пети в 29 МИР в Хасково

(От понеделник – 29 септември, представяме генералите и адмиралите от запаса и резерви, кандидати за депутати н 43-ото Народно събрание, независимо в листата на коя политическа сила са.)

„Измина доста време, откакто замених военния мундир с цивилния костюм, но нито за миг не съм престанал да се интересувам от състоянието на армията и сигурността на страната. С тревога наблюдавах как последователно зад паравана на многото планове, програми, стратегически прегледи, бели книги и визии, армията бе доведена отвъд границата на разумната достатъчност. Сега тя е нито по-модерна, нито по-мотивирана.

Защо се случи така? Къде са мотивите?

На първо място е липсата на ясно формулирани национална и военна доктрини. Военната доктрина, като част от националната, оценява военно-стратегическата среда и определя приоритетите на отбранителната политика, насоките за изграждане, развитие и използване на въоръжените сили в интерес на отбраната.

Сега сценариите за действие на Българската армия не са плод на сериозен политико-военен анализ и се нуждаят от прецизиране. В сегашния си вид те могат да се окажат несъответстващи, както на предполагаемата обстановка, така и на възможностите на армията ни.

Като втора причина бих посочил оскъдния военен бюджет и неговото нерационално използване. Средствата стигат само за заплати и храна на личния състав. Капиталовите разходи са сведени до минимум. Няма средства за нормално провеждане на планираните мероприятия по оперативната, бойната и тактико-специалната подготовка. Не може да се мисли за превъоръжаване с нова бойна техника. При тези условия професионалните войници се ползват основно за наряд и метене на плацовете. В момента България не разполага с необходимия военен ресурс, който да изпълни ефикасно ролята на гарант на сигурността. 

На трето място, като причина за днешното недобро състояние на армията, ще посоча заниженото използване на военната експертиза при вземането на решения. В резултат на това началникът на отбраната и Щабът на отбраната са лишени от възможността да участват активно в процеса на вземане на решение. Щабът на отбраната е превърнат в придатък на политическото ръководство на МО.

Четвърто, голяма част от структурите на МО нямат ясни функции, а при други продължава дублирането.

Липсата на приемственост и тотално отричане на свършеното от предишното правителство и военното ведомство, за мен е друга сериозна причина. Показателен е примерът с батальона във Враца. Едни го развръщат, други го съкращават, трети – възстановяват.

На шесто място бих подчертал опитите за постепенно обезличаване  на командния състав на армията.  Не са редки случаите, в които ръководството на МО се отнася с пренебрежение и високомерие към военнослужещите.

Завършвайки с причините, ще отбележа неудачното решение със създаването на Съвместното командване на силите. Както и недостатъчно твърдото противопоставяне на основния команден състав на видимо грешни решения на политическото ръководство на армията.

Какво следва да се предприеме?

Необходимо е увеличаване на военния бюджет още от следващата година  на 1,5 на сто от БВП, като през близките 3-4 години нарасне до 2 процента. Наложително е да се създадат условия средствата за отбрана реално да допринасят за по-голяма сигурност на българските граждани.

На основата на нарастването на капиталовите разходи във военния бюджет най-после да започне модернизацията на видовете въоръжени сили. Основен приоритет на Сухопътните войски да бъде придобиването на нова бойна машина, на ВВС – многофункционален тактически изтребител, на ВМС – модернизиране на съвременни бойни единици.

Военните конфликти в последните години доказаха необходимостта от Специалните сили. Те трябва да бъдат напълно подготвени и оборудвани, в готовност за незабавни действия. При нас се получава точно обратното. Политическото ръководство на МО, без да се съобразява с мнението на специалистите, беше решило на трансформира 68-ма бригада „Специални сили“ в полк. Това бе поредното доказателство за липсата на съвременна военна доктрина. Бригадата следва да бъде окомплектована на 100 процента и да бъде преподчинена на Щаба на отбраната.

Време е овластените в държавата да разберат, че офицерът не е чиновник, че офицерският мундир не е работно облекло и че армията не е бреме, а основен стълб на държавата. От тях зависи ресурсите за отбрана да бъдат така разпределени, че войската ни винаги да бъде мотивирана, подготвена и модерно въоръжена.

Началникът на отбраната е длъжен да изпълнява решенията на политическото ръководство на държавата, но с много ум и разум. При положение, че решенията са в разрез с нуждите на отбраната и водят до неизпълнение на конституционните задължения, той трябва да направи необходимото за тяхното коригиране. Ако не стане и ако е доблестен български генерал, да си подаде оставката.

Накрая няколко думи за наборната служба. Поредният пример за незачитане мнението на експертите. Решението от 1 януари 2008 г.  армията да премине към окомплектоване изцяло с професионален личен състав беше прибързано. Нещо повече, то не бе осигурено организационно, ресурсно и морално.

За нашите условия най-подходящ е смесеният принцип на окомплектоване на армията – с професионални и наборни войници. Така ще имаме солиден брой военновременни кадри, в случай на нужда. Подобна е системата в Дания, Естония, Финландия, Швейцария, Турция, Гърция, Русия и др.

За нашите условия наборната служба може да има и други измерения. У нас тревожни размери бележат неграмотността, липсата на трудови навици, безработицата, особено сред ромското население. Връщането на казармата под формата на трудова и образователна повинност, ще даде възможност 100 процента от младежите от малцинствата да получат образование, да придобият трудови навици, да изучат занаят и успешно да се реализират в обществото.“

***

Генерал-лейтенант от запаса Люцкан Люцканов е роден на 8 ноември 1939 г. в с. Орлов дол, Хасковско. Средно образование получава в гимназията в Тополовград. След завършване на ВНВУ „Васил Левски“ започва офицерската си служба, като командир на взвод. По-късно учи във ВА „Георги С. Раковски“. Бил е преподавател във ВНВУ. Завършва Генералщабна академия „К. Е. Ворошилов“ в Москва  и продължава службата си в Генералния щаб и в Трета армия. През 1989-1991 г. е командващ Трета армия.  След това до 1993 г. е командващ Сухопътните войски. От 1997 до 1999 г. е секретар  (заместник-министър) на МВР. Включва се активно в живота на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Избран е за председател на Клуб „Командване на Сухопътните войски“ в организацията на Съюза в столичния район „Младост“.

Материала подготви Спирдон Спирдонов