Първият български офицер – подводничар, е капитан първи ранг Рашко Серафимов

13.08.2014 г. Първият български офицер – подводничар, е капитан първи ранг Рашко Серафимов

 Роден е на 16 януари 1875г. в китното средногорско  село Свежен. Има общ родов корен с Ва­сил Левски - Апостола на свободата, а неговият  родственик, полковник Владимир Серафимов със своя легендарен 21-ви пехо­тен Средногорски полк, проявява чудеса от героизъм през Балканска­та война -1912-1913 г. и спасява Средните Родопи от турска окупация. Младият морски офицер достойно защитава правото на същест­вуване на Българския военноморски флот и лансира предимството на подводниците, като опасно морско оръжие. Тези си идеи той за­щитава на 16 януари 1908 година във Военния клуб София, в една блестяща лекция пред огромен брой слушатели.

 

Полковник от резерва д-р Петър Ненков, военен историк

 

   След Първата световна война, начело на български военноморски флот застава капитан първи ранг Рашко Серафимов. На него се пада злата участ, въпреки своето категорично несъгласие да предаде на съюзниците след Ньойския мирен договор, бойните кораби на българската марина. На 27 октомври 1919 година началникът на българския военен флот,  капитан първи ранг Рашко Серафимов преминава в запаса .

    Има нещо парадоксално във факта, че един балканджия,потомък на Ботев и Левски, закърмен със суровата ласка на хайдушкия Балкан, се влюбва завинаги в морските простори и отдава целия си съзнателен живот за изграждането и организационното укрепване на българския военен флот!

    Роден е на 16 януари 1875 година в китното средногорско  село Свежен.  Раш­ко Серафимов израства в будно семейство. Той има общ корен с Ва­сил Левски - Апостола на свободата, а неговия родственик, полковник Владимир Серафимов със своя легендарен 21-ви пехо­тен Средногорски полк, проявява чудеса от героизъм през Балканска­та война -1912-1913 година и спасява Средните Родопи от турска окупация . Венецът на неговата пълководческа дейност е победата му в паметния бой на връх Средногорец, станал известен в историята под името "Родопската Шипка" край село Алами дере, което днес носи неговото име - Полковник Серафимово.

   Рашко Серафимов завършва Пловдивската реална гимна­зия и през 1892 година заминава,като стипендиант на Министерст­вото на войната да учи в Морската търговска академия в град Триест. Завръщайки се след две години в България, той постъпва на служ­ба в Дунавската флотилия в Русе, с чин морски юнкер. На 2 август 1895 година е произведен в чин - мичман II ранг.

   Военната служба е като магнит за младия морски офицер и той решава да се посвети изцяло на нея. За това подава рапорт и завърш­ва блестящо старшия офицерски курс на Военното училище в Со­фия. По късно завършва и курс за морски офицери, като демонстриpa на изпитите отлични знания и умения.

    През есента на 1897 година той е между онези щастливи 11 офи­цери и 68 подофицери и матроси, които слагат началото на Българ­ския черноморски военен флот. Известно време плава на учебния крайцер "Надежда". По-късно е изпратен на стаж във Франция в град Брест. Там се запознава  с ветроходното дело и плава на фрегатата "Мелпомена". В началото на 20 век, мичман първи разряд Рашко Серафимов се завръща в България и е назначен за командир на един от корабите-ветерани от Руско-турската Освободителна война 1877-78 г. -  "Асен".

    В навечерието на Руско-японската война 1904-1905 година заминава за Русия, където завършва минния офицерски курс в Кронщадт и из­вестно време плава в Балтийско море с учебни кораби и подводници на руския военноморски флот. При едно от своите плавания, той се запознава с чаровната датчанка Тиура Йохансен, която по-късно става негова съпруга.

    След успешно завършване на курса, лейтенант Рашко Серафи­мов става първият български морски офицер - специалист по подвод­но плаване. Последователно той става командир на  българските миноносци "Смели" и "Храбри".

   Пълен с енергия и идеи, той участва дейно в изграждането на Българският черноморски флот. Освен, като отличен офицер, той се проявява, като ярък публицист и топограф. В навечерието на Бал­канската война 1912-1913 година, изготвя подробно описание на Бъл­гарския черноморски бряг и сводка за турския военноморски флот в Черно море.

    Влиза в яростен диспут с майора от Генералния щаб Иван Русев, който впоследствие ще се покрие с печална слава, като генерал при пробива на Добро поле през Първата световна война и като министър на вътрешните работи в кабинета на професор Алек­сандър Цанков след военния преврат на 9 юни 1923 година.

    Младият морски офицер достойно защитава предимството на подводниците, като опасно морско оръжие. Тези си идеи той за­щитава на 16 януари 1908 година във Военния клуб София, в една блестяща лекция пред огромен брой слушатели.

    Когато на хоризонта небето притъмнява от буреносните облаци на Балканската война 1912-1913 г.  Раш­ко Серафимов смело повежда своя миноносец в неравния двубой с турските крайцери. Под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, Рашко Серафимов взема участие в звездния миг на българския черноморски флот - торпилирането на 7 ноември 1912 г. край Варна на гордостта на турската марина, крайцера "Хамидие", който едва е довлечен на буксир от други турски кораби до  пристанището в Цариград. Атаката на българските миноносци срещу стоманената грамада на силно въоръжения крайцер, силно наподобява на нерав­ния библейски двубой между Давид и Голиат и за няколко седмици е любима тема на европейските вестници по онова време. Герои на деня са българските матроси, командвани от капитан  II ранг Димитър Добрев.

     През Междусъюзническата и Първата световна война Рашко Серафимов е началник на Подвижната отбрана, преподавател на виiшия военноморски, офицерски курс, основател на Българския наро­ден морски сговор, автор на труда "Морска стратегия". Тази му многостранна дейност логично го отвежда през 1919 г. на върха на Българската ма­рина, като неин началник.

    В края на 1919 година, след Втората национална катастрофа, споле­тяла Майка България, капитан I ранг Рашко Серафимов напуска фло­та. Подготвен отлично, като специалист, надарен с ярък талант като публицист, вдъхновен от голямата си любов към флота и морето, Серафимов с пълно право може да бъде наречен „баща” на българс­кия подводен флот. Той записва завинаги името си сред имената на най-смелите и опитни командири на флота.

     На 30 май 1922 година със своята ветроходна гемия "Тритон"  посещава пристанището на Одеса, където заболява от холера и скоропостижно си отива от белия свят на 30 май 1922 г. , за да остави след себе си един безукорно изживян живот, отдаден в плен на морските стихии.

   Чест и гордост е за Карловския край, че даде на Дунавската флотилия и Во­енноморския ни флот такива прославени флотски офицери, като капитан първи ранг Матей Стойков от Сопот, капитан лейтенант Стефан Калчев от Калофер - създател на първата плаваща мина в света П- 13, капитан първи ранг Рашко Серафи­мов от Свежен, капитан първи ранг Протасий Пампулов от Сопот и капитан първи ранг Лазар Драганов от Клисура, капитан втори ранг Димитър Минков от Калофер и капитан втори ранг Богдан Ганчев от Карлово и други, които съставляват авангарда на флотския ни офицерски корпус.