Предлагат нов подход за модернизация на армията

12.08.2014 г. Предлагат нов подход за модернизация на армията

 Според министъра на отбраната Велизар Шаламанов, на първо място трябва да има ясен разчет на средствата.

Спирдон Спирдонов

До края на тази седмица изтичат десетте дни, в които трябва да бъде готов конкретният план за действие на Велизар Шаламанов и неговия екип. Министърът на отбраната сам обяви този срок при приемането на длъжността. На този етап военното ведомство почти не дава информация какво точно се прави. Най-вероятно това ще се случи на обещаната среща с журналисти през следващата седмица. Очакванията са, че тогава ще се дадат отговори и на конкретни въпроси, като по-нататъшния ход на възстановяването на батальона във Враца, например. И с какви пари разполага армията до края на годината?

На този етап е ясно от обявените правителствени приоритети, че ще се работи за „приемане от Министерския съвет на Национална програма „България в НАТО 2020 и Европейска отбрана 2020“ на базата на решенията на Съвета по сигурност и отбрана на Европейски съюз от 2013 г. и срещата на върха на НАТО от 2014 г. за достигане на разходи за отбрана 2% от БВП, а от тях 15-20% за инвестиции в отбранителни способности и иновации при оптимално използване на национални и съюзни ресурси.“ Както каза в интервю по БТВ министър Шаламанов, тази задача е поставена от президента Росен Плевнелиев, което е нормално при отсъствието на парламент.

Тези дни под ръководството на Министерството на финансите в МО се прави пълен преглед на изпълнението на бюджета, на сключените договори, на плащанията и обществените поръчки, бе отбелязано в същото интервю. Министерството на отбраната трябва не само да събере информация, но и да направи предложение за приоритизиране на разходите, както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план. Според министъра целта е средствата да бъдат насочени към основните задачи на министерството, т.е. гарантиране на въздушна и морска сигурност, подпомагане на гражданските власти при бедствия и инциденти, участие на наши военнослужещи в операции и учения в рамките на НАТО,  както и за поддържане на техниката.

Служебното правителство е за 2-3 месеца. За това време, смята Велизар Шаламанов, големи промени не могат да се случат. Нашата задача, поставена от президента, посочва той, е да използваме срещата на върха в Уелс и да подготвим визия „България в НАТО 2020“, която след представянето й и поемането на ангажименти от наша страна, така както се очаква от всички членки на Алианса, да бъде основа за разработване на национална програма „България в НАТО 2020“.  Амбициите са точно тази програма да покаже начините, по които можем да постигнем военни разходи до 2 процента от БВП, като 15-20 на сто от тях са за ключови способности на, както ги подреди министърът,  ВВС, ВМС, Сухопътни войски, Специални сили, реагиране при извънредни ситуации и киберсигурност . Макар и за два месеца, смята министърът, нещата могат да бъдат разписани, консултирани в правителството и с обществото и да бъдат една добра основа за следващото редовно правителство.

Ще доведе ли модернизацията на армията до нови съкращения? На този въпрос министър Шаламанов отговаря така: „В периода 1998-2001 г. (б.р. – тогава той беше заместник-министър на отбраната) още не бяхме членове на НАТО, икономическата ситуация не беше по-лека, единственото решение беше да се направят структурни промени с цел да се освободят средства. Опитът показва, че дори, когато се освободят средства в изтеклите 10-15 години, след тази реформа по План 2004, не по-малко от 2 млрд. лв. са похарчени за превъоръжаване. Ефектът не е много голям. За това подходът, който предлагаме сега е различен.“

Какъв подход предлага министър Шаламанов? Неговият отговор продължава така: „ Да имаме ясен разчет за средствата, с които може да се разполага в рамките на тази програма до 2020 г. До фокусираме вниманието върху модернизационните проекти и само, когато те дадат резултат и изискват по-малко личен състав в определени области, личният състав да бъде преподготвен и насочван в други области. И само в краен случай да се намалява личен състав, но при гарантирано измеримо увеличаване на способности и при гарантирано компенсиране на определени празноти с механизмите на евроатлантическата солидарност.“ След като огромен ресурс от 9, 8 млрд. евро ще бъдат инвестирани у нас по линия на ЕС в невоенни области, време е, смята министърът, във военната сфера правителството и нацията да вложат повече средства.

Какво да правим на фона на кризата в Украйна? На първо място ще подобряваме киберотбраната си, казва министърът. На второ? Трябва да търсим засилване на капацитета си за въздушна сигурност. Ясно е, че това правителство не може да направи нищо с дългогодишния проект за придобиване на многоцелеви изтребител. Изходът, според министъра, са ученията и другите форми на сътрудничество и солидарност, защото разполагаме със самолети, които ни правят зависими от Русия, което създава риск. Същото, смята той, важи и за морската сигурност. Там фрегатите ни трябва да бъдат ускорено усъвършенствани.

Какво още? Може би и това е много за едно служебно правителство. Макар че приоритетите му целят по-дълъг хоризонт. Има и текущи задачи, които не търпят отлагане. Правителството вече отпусна 60 хил. лв. по военния бюджет за предсрочните избори на 5 октомври. Тази пътека е утъпкана, администрацията в МО си знае работата. Министърът на отбраната обаче е натоварен с доста обществени ангажименти. За тяхното изпълнението им вече се проявява интерес. Той е председател на два национални комитета за отбелязване на 70 години от края на Втората световна война и на 100 години от Първата световна война. Ще бъдат ли обсъдени намеренията на екипа на МО на Обществения съвет по отбранителна политика, е друг въпрос. Този механизъм работеше активно при предишното служебно правителство, когато начело на МО бе Тодор Тагарев.

На снимката: Първото училище, което посети министър Шаламанов, бе Военноморското. Визитата му съвпадна с празника на ВМС.