Ангел Найденов: Има опасения, че всичко, което направихме ще бъде пропиляно

24.07.2014 г. Ангел Найденов: Има опасения, че всичко, което направихме ще бъде пропиляно

 Спирдон Спирдонов

След 421 дни на Ангел Найденов му предстои да бъде министър на отбраната в оставка. Така, както цялото правителство. Имам основанието да кажа, че и аз, и моят екип ще излезем през парадния вход, посочи той. Аргуменните му:  «Заварихме една система в критично организационно и техническо състояние и това лесно може да се види в докладите на Щаба на отбраната, и в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. Система с демотивирани, обезверени и напускащи хора. Успяхме да преобърнем негативната тенденция, успяхме да върнем достойнството на военната служба, успяхме да спрем ерозията на отбранителните способности.»

Демотивация, действително имаше. Показа го социологическото проучване през лятото на миналата година. И без него обаче беше ясно, че военнослужещите са притеснени от някои политически решения. Най-тревожното бе промяната в Кодекса за социално осигуряване, която въведе възраст за придобиване право на пенсия от 1 януари 2013 г. Другите опираха до по-нататъшното изпълнение на Плана за развитие на Въоръжените сили, които предвиждаха продължаване на съкращенията.

Ангел Найденов и неговият екип започнаха от тук  Върнат бе старият режим за пенсиониране на военнослужещите. Пределната възраст за войнишката служба бе вдигната от 45 на 50 години. Обезщетенията за безработните съпруги бяха увеличени от 270 на 340 лв. С 30 лв. месечно скочи т.нар. порцион. Възстановено бе заплащането за класната специалност. Създадена е дирекция «Социална политика» в МО. Това бяха очакванията на военнослужещите. През последната година от мандата на управлението на ГЕРБ дори имаше безпрецедентни протестни шествия от страна на действащи и запасни военни.

Преди няколко дни стана ясно, че се провежда второ социологическо проучване. И то е дело на Института за перспективни изследвания на отбраната към Военна академия «Георги С. Раковски». Резултатите все още не са окончателни, но, според Ангел Найденов, доминира опасението, че всичко, което е направено досега ще бъде пропиляно. Т.е. тревогата остава, което би трябвало да е достатъчно показателно за политиката на следващите управляващи. Не бива да се забравя, че не малко експерти, политици, работодатели и синдикати, обосновавайки позициите си с европейски изисквания, не от днес или утре, са против сегашния режим за пенсиониране на военнослужещите.

Що се отнася до съкращенията, бе поискано становището на военната експертиза. Така се стигна до отмяна на няколко решения на предишното правителство, т.е. до поправка на Плана за развитие на Въоръжените сили до 2014 г. На първо място бе отменена предвидената трансформация на бригадата „Специални сили“ в полк, което на практика означава запазване на близо 300 военнослужещи. Второ, не бе закрита авиобаза „Безмер“, с което на служба останаха около 250 военнослужещи и цивилни служители. Трето, започна възстановяването на закрития механизиран батальон във Враца с 250 военнослужещи при перспектива да стигнат 400. Четвърто, отложено бе закриването на седем логистични бази. Въпреки това, според този план, до края на годината трябва да бъдат съкратени около 2000 военнослужещи и цивилни служители.

Новият план ще го правят следващите управляващи. Дали ще стъпят на резултатите от проведения от екипа на Ангел Найденов Преглед на структурата на Въоръжените сили, е техен въпрос. Ще започне ли отново военната реформа, е основателна тревога, която съпътства отбраната и Въоръжените ни сили вече 25 години. Безспорен факт е, че политическата нестабилност и честите оставки на изпълнителната власт се отразяват негативно на националната ни сигурност, включително на нейния военен компонент. Има поне два многозначителни факта от последните две години.

Оставките на Бойко Борисов и Пламен Орешарски оставиха България без решение за модернизация на бойната авиация, което е непростимо в условията на повишени рискове и заплахи, които в последните месеци дойдоха много близо до нашите граници. Доставката на многоцелеви изтребители ще продължава да бъде приоритет на пето правителство, без да броим служебните. Вярно е, че усилията на Ангел Найденов и неговия екип вдигнаха във въздуха не малко от военните ни въздухоплавателни средства, но за другото трябва не само време, но и политическа воля, която не видяхме в депутатите и парламентарните групи на 42-то Народно събрание.

За сравнително краткото време и с оглед на необичайната работа на парламента бе постигнато не малко в областта на военното законодателство. Промени бяха направени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, в Закона за военната полиция и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Големите решения в тази насока обаче бяха оставени за втората половина на годината. Става дума за сериозен ремонт на Закона за отбраната и Въоръжените сили или приемане на нов. Същата съдба трябваше да последва и Закона за резерва на Въоръжените сили. Като резултат от прегледа, през втората половина на 2014г., трябваше да бъде разработена и внесена за приемане в Народното събрание „Програма за развитие на въоръжените сили”, включително и за модернизацията. Предвиждаше се разработването на нов План за развитие на въоръжените сили с продължителност на реализация от 4 до 6 години. Отделно от всичко това започна подготовката на Визия за развите на Въоръжените сили до 2035 г., която очакваме да видим в завършен вид до края на годината. Много от тези намерения останаха в сферата на обсъжданията, в т.ч. и в Обществения съвет по отбранителна политика. Остава под въпрос и акредитацията в НАТО на Центъра за усъвършенстване в областта на управлението на кризи и оказване на помощ при бедствия. И тук причината е в тромавото ни законодателство. Не бива да забравяме и Законът за военното разузнаване. Той събира прах в Комисията по отбрана от 30 май 2013 г. заедно с останалите закони за националната сигурност. Нямаше как в тази политическа парламентарна конфигурация да се стигне до консенсус по тях. А пробиви в националната ни сигурност, без военната, имаше.

Дали ще има приемственост в политиката за отбрана, ни предстои да видим. Едно обаче ще продължи и занапред. Това е системното недофинансиране на сектора за отбраната, което продължава да се отразява негативно върху отбранителните способности на армията. Дори Ангел Найденов не крие, че има проблеми във финансовото осигуряване на отбраната ни до края на годината. Новият бюджет трябва да вдигне разходите за отбрана над 1,5 на сто от БВП. Защо не и на 2 процента, както пледира в последно време президентът и върховен главнокомандващ Воръжените сили Росен Плевнелиев. Впрочем на него му предстои в началото на септември да води българската делегация на срещата на върха на НАТО в Уелс. Интересно е с коя визия за развитие на отбраната и Въоръжените сили ще отиде там нашият държавен глава? И кой министър на отбраната ще бъде с него?

Има неща, разбира се, с които следващите управляващи трябва да се съобразят. На срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО на 4-5 юни беше приет Пакет Цели за способности 2013. На България са поставени изисквания за изпълнение на общо 55 Цели за способности и са предложени за изграждане 50 формирования за нуждите на колективната отбрана. Общо, необходимите финансови средства (по текущи цени за 2012 г.) за изпълнение на поетите ангажименти по Пакета Цели за способности 2013 от страна на МО за периода 2014-2028 г. са в размер на 2, 311 758 230 млрд. лв.

Другите предизвикателства са защитата на националните граници и подпомагане на населението при бедствия и аварии. Точно тук се крие ключът към повишаване на авторитета на Българската армия. Екипът на Ангел Найденов се постара да го намери. За година и малко, толкова! На ход са следващите.