Първата световна война и участието на България в нея

28.06.2014 г. Първата  световна война и участието на България в нея

 100 години от атентата в Сараево и избухването на Първата световна война 1914-1918 г.  

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков, военен историк

На 28 юни 1914 година сръбския студент Гаврило Принцип - член на сръбската терористична организация „Църна рука” убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга по време на посещението им в столицата на Босна и Херцеговина – Сараево. Австро-Унгария поисква ултимативно от Сърбия да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което да участва и австро-унгарски криминалисти . Сърбия смята, че това, че недопустимо вмешателство във вътрешните й работи и отказва. Вследствие на това, Австро-Унгарската империя й обявява война.Така убийството на австро-унгарския престолонаследник се превръща в повод, който Австро-Унгарската империя, подкрепяна от Германия използва, за да разпали война и да удовлетвори своите политически интереси. Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и които я подтикват към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили-Германия и Австро-Унгария. Причините за избухването на войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии, пазари и източници на суровини между двата  военно-политически блока на Великите сили: Антантата, в която влизат Русия,Франция и Великобритания и Централните сили, в които влизат Германия,Австро-Унгария и Италия, която впоследствие сменя своята  военно-политическа ориентация и преминава в другия блок.

На 28 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нейните войски нахлуват в сръбска  територия. Русия започва мобилизация. За приключването на този  процес й са нужни около 6 седмици, защото трябва да събере войските си, намиращи се и в азиатската част на страната. В отговор Германия обявява война на Русия на 1 август, на Франция на 3 август и навлиза в Белгия, която е неутрална. Германия цели бърз пробив към сърцето на Франция - Париж, като в същото време избегне боеве по силно укрепената френско-германска граница.На 4 август, Великобритания също влиза във войната. Така от локален военен конфликт между Сърбия и Австро-Унгария, войната бързо се разраства и обхваща цяла Европа.

   Със започването на войната се образуват два основни фронта: Западен и Източен и още няколко по-второстепенни .

  На Западния фронт през август и септември 1914 г Германия предприема настъпление и овладява почти цяла Белгия и някои от важните промишлени области на Франция. Настъплението на германските войски е спряно от англо-френските войски в битката при река Марна /5-12 септември/ . Така на  Западния фронт се налага позиционна, окопна война. През следващите години на войната, фронтовата линия почти не се измества, но непрекъснато се водят тежки боеве, като броят на жертвите от двете страни достига 2,5 милиона души.

В Северно море и северната част на Атлантическия океан, флотите на Великобритания и Германия се борят за надмощие. Във военните действия за пръв път широко се използват подводници.Макар че сблъсъците продължават до самия край на войната, британският флот успява да установи морска блокада на Германия, което оказва значително влияние върху крайния изход от войната.        

На Източният фронт военните действия започват през август 1914 година с настъпление на Русия срещу Германия в Източна Прусия и срещу Австро-Унгария в Галиция. Руските войски са спрени с битката при Таненберг, но в битката за Галиция постигат успех и германците са принудени да изпратят подкрепления, за да спрат напредването им към Краков.

През пролетта на 1915 година Централните сили преминават в настъпление и до средата на годината овладяват по-голямата част от Полша и стабилизират трайно новата фронтова линия.

През август 1916 година Румъния влиза във войната на страната на Антантата, но до края на годината по-голямата част от страната със столицата Букурещ е окупирана от четирите Централни сили- Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя. През декември 1917г., след избухването на Октомврийската болшевишка революция  Русия  излиза от войната.

На Балканския оперативен театър военните действия протичат в два етапа. Войната между Сърбия и Австро-Унгария се води с променлив успех, като австро-унгарските  войски успяват да превземат Белград.  Решителен обрат е постигнат през есента на 1915 година, когато България се намесва във войната на страната на Централните сили.Българските, германските и австро-унгарски войски завземат територията на Сърбия, Черна гора и Северна Албания.

През октомври 1915 година англо-френските войски  сред неуспешната си операция на Галиполи, са стоварени в Солун, образувайки Солунския фронт. От страната на Антантата през различни периоди на него воюват части на Великобритания, Франция, Сърбия, Гърция, Русия и Италия, а от страната на Централните сили-на България, Германия и Австро-Унгария. Линията на фронта се запазва без значителни промени до септември  1918 година, когато пробивът, извършен от съглашенските войски при Добро поле, довежда до капитулацията на България.

Италианският фронт на военните действия е образуван през май 1915 година, когато започват военните действия между Италия и Австро-Унгария. Боевете се водят с променлив успех в Североизточна Италия. През по-късните етапи на войната, австро-унгарските сили на Италианския фронт получават подкрепления от Германия, а италианските войски -от Великобритания, Франция и САЩ.

На Близкоизточният театър на военните действия се разиграват жестоки битки между армиите на Османската империя и войските на Антантата. Сраженията тук започват през ноември 1914 г.Бойните действия в Близкия изток се разпадат на няколко отделни военни кампании. От тях най-важни са руско-турския Кавказки фронт в Източна Анатолия, действията на руските войски в Персия, Дарданелската операция, както и действията на британските войски в Палестина и Месопотамия.

Още от началото на войната, всяка от воюващите коалиции се опитва да привлече Османската империя на своя страна. Непосредствено преди войната, на власт в империята идва прогерманската младотурска партия на Енвер паша, която подписва договор и военна конвенция с Германия на 6 август 1914 г.

На 30 октомври 1914 г., турски кораби бомбардират руските пристанища Севастопол, Феодосия, Новоросийск и Одеса. В отговор на това, Русия обявява война на Османската империя. На 8 ноември турски войски навлизат в Иран,  овладявайки западните части на страната .

Основният фронт на Близкоизточния военен театър е Кавказкият, където още в началото на ноември 1914 г. се провеждат първите срещни сражения между руски и турски войски. На 21 ноември, руснаците преминават в общо настъпление и нанасят тежки загуби на турците, които в първите боеве на войната губят 15 000 убити, ранени и пленени. След първите сражения, Саръкамъшкият отряд на руската армия се оказва откъснат напред от основните сили и притиснат от турците, изпада в тежко положение . Турското командване решава на 22 декември 1914г.да започне настъпление към град Саръкамъш, който има важно стратегическо значение. В хода на ожесточените боеве, руснаците успяват да удържат града, след което преминават в контранастъпление на 3 януари 1915 г. Саръкамъшската операция завършва с тежко поражение на 3-та турска армия, която губи 90 000 убити, ранени и пленени, и 60 оръдия. В резултат на операцията, руската армия пренася военните действия изцяло на територията на Турция.

Едновременно със сраженията в Кавказ, боеве започват и в други региони на Близкия изток. Главна цел на англичаните е овладяването на Месопотамия, богата на нефт. На 4 ноември, британските войски, със съдействието на Кралския военноморски флот извършват десант в Ел-Фао и, придвижвайки се на север, овладяват Басра. Към края на 1914 г. англичаните  окупират Персийския залив и Долна Месопотамия.  В района на Палестина и Сирия, до 18 ноември 1914 г., 4-та турска армия овладява Синайския полуостров и продължава настъплението си към важния Суецки канал.

Една от главните задачи през войната на страните от Антантата е завладяването на африканските колонии на Германската империя-Того, Камерун, Германска Източна и Югозападна Африка, които са слабо защитени. Поради пълното господство на Кралския военноморски флот на Великобритания, още в началото на войната германските колонии се оказват откъснати от метрополията и не са в състояние да получават оттам подкрепления и боеприпаси. Того е завладяна от британски и френски войски още през август 1914 г.

Нахлуването на войските на Южноафриканския съюз в Югозападна Африка е забавено заради въстанието на бурите, потушено в края на 1914 г..През януари 1915 г. южноафриканската армия започва настъпление. През юли, немските войски в Югозападна Африка се предават.През 1916 г. прекратява съпротивата и колонията Камерун. Само в Източна Африка германците успяват да окажат сериозна съпротива на Антантата. Тук боевете продължават до края на войната. Командващ на германските колониални войски в Африка е полковник Летов-Форбек.

През август 1914 година страните от Антантата успяват да убедят Япония да нападне Германия. На 15 август Япония поставя на Германия ултиматум, че трябва да изведе войските си от Китай и когато това не става, на 23 август й обявява война  В края на август японската войска започва обсадата на Циндао, единствената немска военно-морска база в Китай, завършила на 7 ноември с капитулацията на германския гарнизон. През септември-октомври Япония активно пристъпва към превземане на островните колонии на Германия -Германска Микронезия и Германска Нова Гвинея. На 12 септември са завзети Каролинските острови, а на 29 - Маршаловите острови.  Германска Самоа пък е окупирана от новозеландски части в края на август. Австралия и Нова Зеландия сключват с японците договор за разделяне на германските колонии

Включването на България в Първата световна война

През 1915 г. след поредица ухажвания от Великите сили и след първоначално обявения неутралитет, най-сетне правителството на България взема решение и се присъединява на 24 август към Централните сили, които му дават най-примамлива оферта да си върне несправедливо заграбените от съседите й – Сърбия,  Румъния и Гърция, земи след Междусъюзническата война, населени с компактно българско население.  През месец септември 1915г. българската армия извършва мобилизация и на 1 октомври преминава държавната граница на Сърбия.  След тежки боеве, тя  разгромява сръбската армия, която до този момент успешно задържа настъплението от север на австро-унгарските и германските войски . Притиснати от две страни от 11-та германска и 3-та австро-унгарска армии от северозапад  и от 1-ва и 2-ра български армии от изток, остатъците от сръбските войски, начело с крал Петър, министър председателя Никола Пашич и престарелия и ранен началник на Генералния щаб - генерал Путник, когато носят на носилка, се изтеглят през Албанските планини към Адриатическото крайбрежие. С англо-френски параходи те  са превозени до егейския остров Корфу. Македония със сълзи на очи  и кръшни хора посреща българските войни. Тя отново е приобщена към Майка България.

След поражението на съглашенските войски от турците при Дарданелите и Галиполи, по настояване на  военния министър на Англия Уинстън Чърчил, те са прехвърлени  срещу българите   и така се образува Солунския фронт. С един ентусиазъм, достоен за възхищение, българските полкове, след разгрома на сърбите, настъпват устремно по долината на река Вардар и отблъскват англофренците към Солун. И тук се получава един парадокс, който няма логично обяснение. Достигайки до гръцката граница, българите  са спрени  от заповедта на началника на германския генерален щаб, генерал Хинденбург, който се мотивира с факта, че Гърция е неутрална страна и не иска да нарушава нейния неутралитет . Това дава възможност на съглашенския  експедиционен корпус на генерал Морис Сарай да укрепи своите позиции и получавайки подкрепления да премине в контранастъпление. В  епични боеве с добре въоръжения противник, българската армия показва чутовен героизъм и нечовешка издръжливост. Имената на Каймакчалан, Червената стена, кота 1050, Завоя на река Черна  и Дойранското езеро се превръщат  в символи  на българския боен дух и твърдост, каквито в световната военна  история,  рядко се срещат.

След влизането на Румъния във войната на стрната ан Антантата, през септември 1916г. българската армия с решителни  бойни действия изтласква румънските войски от Южна Добруджа и превзема силната дунавска крепост-Тутракан. При вестта за атаката на крепостта, шокиран от българската дързост, германският фелдмаршал Август фон Макензен, на който е подчинена 3-та българска армия, се обажда по телефона  на нейния командващ,  генерал лейтенант Стефан Тошев и крещи  истерично: ”Какво правите? Вие луди ли сте? Може ли  такава  първокласна крепост  да атакувате  с открити гърди, без подкрепата  тежка артилерия? Знаете ли, че там има 50 хиляди румънски войници с 60 батареи? Знаете ли, че това Вердюн на Близкия изток? Заповядвам Ви да спрете незабавно това самоубийствено настъпление ! ”                                                                                                       Генерал Тошев отговаря спокойно на лавината гневни въпроси на германеца : ”Късно е вече г-н фелдмаршал.Частите ми влязоха в контакт с противника. Освен това за българския войник,  непревземаеми крепости – няма!”

С възгласа :”Напред братя! За свободата на Добруджа!”и песента „ О, Добруджански край ти наш си земен рай!”- българските воини помитат съпротивата на слисания румънски  гарнизон и много скоро комендантът на крепостта - генерал Тудуреску  вдига бяло знаме и се предава в плен. Като мълния се носи по равните поля на Добруджа, Конната дивизия на генерал майор Иван Колев. При Карапелит, Добрич, Кочмар и Кубадин, тя разгромява и обръща в паническо бягство румънските войски и страховитата казашка кавалерия. След  жестоки сражения, българите освобождават цяла Добруджа, форсират река Дунав и влизат тържествено в  румънската столица Букурещ като победители. Румъния е поставена на колене и наказана справедливо за своето вероломство през Междусъюзническата война 1913г., когато използвайки  ангажираността на българската армия на  южния фронт, навлиза безпричинно  в Северна България  със своите войски и достига до околностите на София.

В разгара на бойните действия, отнемащи живота на милиони воини, българският  инженер Никола Димков в началото на 1917 г. написва книгата си „Звезда на съгласието”, която превежда на немски, френски, гръцки и турски езици и в която дава проект за спиране на световната касапница и за създаване на световна организация за мир и сътрудничеството между страните и народите. Чрез посолствата на Великите сили в Цариград  изпраща проекта си на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ, Уидроу Уилсън, който  заимства от българина идеята и в прочутите си  14 точки я лансира, като свой проект за създаване на Общество на народите- ОН.

Като ехо от далечна буря, достига до България вестта на избухналата в Русия, Октомврийска болшевишка революция. Отчаяни от безперспективността на тригодишната касапница, уморени до смърт от неспирните боеве, окъсани  и болни от холера, българските войници, под въздействието на тайните войнишки кометети създадени от БРСДП /т. с./ започват масово да се побратимяват със своите противници на бойното поле и отказват да изпълняват заповедите на командирите си.

След три години на неравна борба на два фронта, България е принудена да изпие до дъно горчивата чаша на  поражението. През септември 1918г., концентрирайки големи сили и средства на Южния фронт, Съглашенското командване предприема мощно настъпление срещу българските позиции. Разгръщат се кръвопролитни боеве. При Дойранското езеро, въпреки хилядите снаряди, въпреки огнехвъргачките и бойния газ, въпреки бесните атаки, англо-френците не само не съумяват да сломят коравата съпротива на Девета пехотна Плевенска дивизия, командвана от генерал майор Владимир Вазов, но и дават тежки жертви.

По същото време съглашенските войски извършват пробив на Добро поле, в отбраната на 2-ра Тракийска и 3-та Балканска дивизии. Българските войници се разбунтуват и отказват да изпълняват заповедите на командирите си.. Направо от фронта, те тръгват към София, за да търсят възмездие от корумпираните тилови  герои и дворцовата камарила за очертаващата се  национална трагедия . Уплашен за съдбата на трона си, цар Фердинанд  освобождава от затвора Александър Стамболийски и го изпраща на фронта при разбунтувалите се войници , за да ги вразуми . Ала вместо да изпълни  царската повеля, земеделският вожд заедно със своя съратник Райко Даскалов  обявяват в Радомир, България за република  и застават начело на войнишкия  бунт.

Във Владайското дефиле с помощта на 217-та германска дивизия, спешно прехвърлена от Варна  в София  и юнкерите от Военното училище е спряно настъплението на войнишките въстанически колони към столицата .След тридневни боеве  те са разгромени  и  въстанието е удавено в огън и кръв.

На 29 септември 1918 г. в Солун е подписано споразумението между тричленна българска делегация и командващия  войските на Антантата, на Македонския фронт, генерал Франше Деспре , с което България  се признава за победена и излиза от войната . Цената е 87 хиляди убити и 150 хиляди ранени.  Една година по-късно, на 27 ноември 1919г., в качеството си на министър председател на България, Александър Стамболийски  подписва унизителния Ньойски диктат, превърнал се във Втора национална катастрофа за Отечеството ни. България губи нови 11000 кв. км. територия и към нейните предели нова бежанска вълна от 600 хиляди бежанци. Бунтуващ се с цялото си същество срещу гаврата със съдбата на България , той  ще строши от мъка своята златна писалка!