В Карлово честваха „80 години танкови войски“

09.06.2014 г. В Карлово честваха „80 години танкови войски“

 Otbrana.com

В района на 61-ва Стрямска механизирана бригада в град Карлово се срещнаха офицери, сержанти и войници от запаса и резерва – танкисти, служили в 11-та танкова бригада, железния юмрук на бившата 2-ра армия, съобщава КСВ. С тържествено събрание те честваха 80 години – танкови войски в България. Празникът е част от Българската военна история и скъп спомен от неотдавнашното ни минало. В исторически план танковите войски са били основната ударна мощ на Сухопътните войски.

В знак на преклонение пред подвига на войните, които са изпълнявали дълга си към Отечеството, танкистите поднесоха венец пред паметника на загиналите войни във войните 1912-1918 г.

С чувство на гордост и радост, че в района на бригадата от една година има като експонат танк Т-55, те запечатаха тази годишнина със снимки и посетиха новоизградения параклис „Свети Мина”, където запалиха свещичка за здраве и благоденствие.

***

Навършиха се 69 години от създаването на 11-та танкова бригада

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков, военен историк

Шейсет и девет години са и много и малко в исторически план, за да може човек вярно да оцени от дистанцията на  времето едно  събитие, още повече , когато е пристрастен към него .  Историята  на бригадата може да се раздели условно на три основни периода, според гарнизоните, в които е била дислоцирана. Първи период  /Пловдивски /започва непосредствено след Победата   над  хитлерофашизма  на  9 май 1945г.  и  продължава до лятото на 1955г, когато с МЗ №8 от 15 март 1955г. 11-та танкова бригада  е реорганизирана в 11-ти  отделен танков полк и преместена в Ботевград.Втори период (Ботевградски)- започва от 1955г. и продължава до месец август  1959г. - Трети период (Карловски) започва от  август 1959г. и продължава   до разформирането на 11- та танкова бригада  през 90-те години на миналия век.

Пловдивски период от създаването на 11-та  танкова бригада.

С МЗ № 2 от 29 април 1945г. се създава  2-ра   Бронирана бригада в Пловдив. Съставът на бригадата включва: 2 щурмови дружини от  Хасково,1 танкова дружина от София,1 свързана и една разузнавателна рота от Самоков, щабни, технически, тилови и други  служби и подразделения.През 1950г. бригадата преминава  от батальонна на полкова организация и получава нов военно пощенски номер и  номерация -11-та танкова бригада. С тази  номерация тя  остава до края на своето съществуване.Организационно-щатният състав на бригадата се състои от: един танков полк, два мотострелкови полка, един гаубичен артилерийски полк, един зенитно артилерийски дивизион и съответните щабни роти. Първите командири на бригадата през Пловдивския  период са :полковник Асен Маринов Сурдулов–от 1945- до 1947г. след което е изпратен да учи  във Военната академия, полковник  Иван Александров Босилков – от 1947-до 1948 г., полковник  Кирил Борисов Савов- от 1948- до 1950г.Той е бил интербригадист, известен партиен функционер от антифашистката съпротива, като по-късно преминава на дипломатическа работа и става военен аташе на НРБ в СССР, полковник  Никола Кръстев Грънчаров-от  1950 - до 1953г., подполковник  Петър Ненов Чергиланов- от 1953 до 1955г., който по-късно става генерал и началник на Разузнавателното управление на  МНО.   През есента на 1955г полковник  Чергиланов заминава на обучение във Военната академия, а след това бригадата е реорганизирана в отделен   танков полк и дислоцирана в Ботевград.Помощник-командир, а след това и началник политотдел  на бригадата са:  подполковник Дельо Делчев- 1946г., който по-късно става генерал в БНА,майор Любен Динов- от 1946 - до 1951г, който по-късно също става генерал  в БНА,майор Ненко Ненков - от 1951- до 1952г, подполковник Сава  Савов-от 1952-до 1954г,майор Димитър Трампов-от 1954-до 1955г.Началник-щабове на бригадата са:подполковник  Попов-от 1946-до 1948г-бивш царски офицер и голям патриот ,майор Георгиев-1950г.,подполковник Аркади Николов от 1951- до 1955г.,Заместник командир на бригадата е полковник Гацински  който не жали всичките си сили и енергия за  обучението на младите танкисти. Усвоява  по това време   нова материална част-съветския танк Т-34- едно от най-славните оръжия на Победата над хитлерофашизма във Втората световна война .Командири на танковите полкове в бригадата са майор Павлов, майор Ценов, майор Масларов, подполковник  Марков. Най-характерното за командния и редови състав на бригадата през Пловдивския период е изключително високият ентусиазъм, всеотдайният войнски труд и упоритост за бързото изграждане и укрепване на бригадата, като боеспособно бронетанково съединение на  БНА.Характерна особеност за командирите от всички степени е високото им  самочувствие съчетани обаче със слаба военна подготовка и  практически опит. Независимо от това те вземат активно участие във възпитателната работа с бойците .Няколко години по ред бригадата бе общоармейски първенец в художествената самодейност, като основна заслуга за това е на подполковник  Марков .През есента на 1955г.  при завръщането на танковата бригада от  общоармейското полево учение става тежка ж.п. катастрофа в района на гара Долна махала, в резултат, на която загиват няколко военнослужещи от бригада, между които  помощник операторът на бригадата капитан Д. Захариев и  операторът на бригадата, капитан  Георгиев.

Ботевградски период от  развитието на 11 танкова бригада

С заповед на министъра на народната отбрана N 98/ 15 март 1955г. 11-та танкова бригада бе реорганизирана в 11-ти отделен танково полк и дислоцирана в Ботевград. Ботевградският период е около петгодишен, но също е  изпълнен с много  напрежение и упорит денонощен труд от страна на командирите и бойците за издигане на бойната подготовка и мобилизационно бойната готовност на полка.Командири на полка през този период са: полковник Тодор Рангелов Кираджийски-от 1955- до 1957г., полковник  Иван Георгиев Буруджиев-от 1957г. до преместването на полка в Карловския гарнизон  през месец  август 1959г. След това той става първият командир на развърната в Карлово 11-та танкова бригада. Той е бивш легендарен участник в нелегалните антифашистки бойни групи  в София,  командвани от Славчо Радомирски, които през периода 1941-1944г. извършват редица атентати срещу генерал Христо Луков, полковник Пантев и други представители на властта. Началник щаб на полка в Ботевград  е  майор, по-късно полковник  Тодор Баръмов, завършил Военна академия в СССР,Оператор на полка е бъдещият генерал и  началник на ГЩ на БНА, капитан Радньо Минчев, ЗКПЧ на полка е майор Мирчев.

Карловски период от   развитието на 11 танкова бригада                                                                                                                              

През месец август 1959г. е извършена  поредната реорганизация, с която 11-ти  отделен танков полк се развръща отново в танкова  бригада и запазва същата си номерация . Поделението се предислоцира от  Ботевград в Карлово.Този последен период от мирновременното съществуване на 11-та танкова бригада е най-продължителен-повече от 30 години и продължава до ликвидиране на бригадата в началото на 90-те години на миналия век. Карловският  период от съществуването на 11 танкова бригада е не само най-дълъг, но и най-труден, най-динамичен. Причините и предпоставките за това са  много .През есента на 1959 г. бригадата  се  развръща на  една поляна в западните  покрайнини  на Карлово . Старите казармени помещения на 28-ми пехотен Стремски полк не можеха да поберат и 1/3 от личния състав на бригадата . По-голяма част от ротите бяха настанени в порутените бараки на някогашен полеви лагер на 28-и Стремски полк , намиращ се в северната част на казармения  район , а другата част от ротите  бяха настанени във войнишки палатки, където изкараха една сурова зима. Войниците се хранеха на открито, а през зимата на три смени в единствената стара столова в казармата. Офицерите и сержантите живееха в  канцеларии, складове и мазета в казармения район. Семействата им останаха в Ботевград и Пловдив.  Отначало липсваха паркове и гаражи за бойната и автотранспортната  техника, технически  работилници, пунктове за обслужванеи зарядни станции. Липсваше и най-елементарна учебно-материална база, като  учебни кабинети,  огневи полигони и стрелбища. Въпреки това учебната година започва навреме и занятията се  водят на добро ниво.Втората особеност, която прави  дейността на командването и щабът още по-тежка и почти безнадеждна е, че преместването в новия гарнизон  се извърши  в период на бързо повишаване на изискванията към командирите, щабовете и войските за рязко издигане на бойната подготовка и мобилизационно бойната готовност  в БНА. МНО, ГЩ на БНА и командването  на  2-ра армия изискват  още през първата и втора учебна година, след преместването на бригадата  в Карловския гарнизон, да се постигнат високи резултати в подготовката: и едновременно с това да се извърши битово устройване и изграждане на необходимата учебно материална база . Средства и материали за това обаче  не са отпуснати. Не се оказва и необходимата методическа  и практическа помощ на командирите и щабовете от бригадата при воденето на учебния процес с войската . Проверяващите старши офицери от щаба на 2-ра армия и от МНО вместо да помогнат, търсят само слабости в дейността на командирите и щабовете  на бригадата .През този период се допускат някои слабости от командния състава, вследствие на недостатъчният му опит и умения. След развръщането на танковата бригада в Карлово,  много от офицерите от полковото звено получават изведнъж повишение в длъжностите си с няколко степени. Според тогавашният началник политотдел на бригада, майор Петър Пенчев  по-късно генерал майор, началник на ОУ на МВР Пловдив, посланик в Унгария и автор на книгата “Танкисти”- реално офицерите  не са подготвени за тези нови отговорности.Командирът на полка полковник  Иван Буруджиев е издигнат за командир на бригадата, началник-щаба на полка майор Тодор Баръмов става  началник-щаб на бригадата, а началниците на служби в полка стават  началници на служби в бригадата. Помощта на командването на армията към тези новоназначени офицери е крайно недостатъчна и това се  отразява негативно на дейността на бригадата. Високият ентусиазъм и всеотдайният труд на редовия и командния състав на бригадата не можа да компенсира липсата на знания, практически опит и незадоволителната учебна материална база. Така бригадата не съумява  да изпълни завишените  изисквания на МНО към подготовката на щабовете и войските. Командният състав през първите години от разгръщането на бригадата в Карлово работи под голямо напрежение, по 15-16 часа на денонощието. Офицерите и сержантите проявяват  истински мирновременен героизъм при устройването и подготовката на личния състав на бригадата. Половин ден те водят учебен процес  с подчинените си, а следващия половин ден изграждат с тях  казармените помещения и гаражите за бойната техника. Въпреки всеотдайността им, не могат да се решат проблемите по изграждането на новата учебно-материална база . Нужни са  финансови средства и строителни материали за изграждането на новосформираното танково поделение –спомня си  генерал майор о.з. Петър Пенчев днес . През  1961г. командирът на танковата бригада полковник  Иван Буруджиев и началник политотдела майор  Петър Пенчев са извикани в Колегиума на МНО на доклад . Едва тогава министъра на народната отбраната,  армейски генерал Иван Михайлов разбира, че на 11-та  танкова бригада не е оказана никаква помощ при преместването и  развръщането в Карлово. Той издава  специална министерска заповед за отпускане на финансови средства и строителни материали за изграждане на учебно-материалната база на бригадата и жилища за личния и състав. Започва широкомащабно  строителство на гаражи,  учебни кабинети, бензиностанции, нова казармена сграда и огневи  полигон. Благодарение на тази помощ само за две – три  години Карловският гарнизон бе преобразен.През това време командир на бригадата е полковник Иван Буруджиев, а  началник на политотдела е - майор Петър Пенчев, началник щаб - майор Тодор Баръмов, ЗКТЧ – полковник  Иван Илиев, ЗКСЧ– подполковник  Александър Петрунов.Особена активност при изграждането на учебно материалната база проявява ЗКСЧ на бригадата подполковник Александър Петрунов. Годините 1960, 1961, 1962 се превръщат  в проверка на физическите и морални сили на командирите и бойците от бригадата, която те издържат с достойнство и чест.  Края на 1962г. и началото на 1963г.,  командирът на бригадата и ЗКСЧ са  преместени на други длъжности. За нов командир на бригадата е назначен полковник  Петър  Чергиланов, а за ЗКСЧ-полковник  Йордан Гумнеров. И двамата са  служили в танковата бригада през първия й период в Пловдив. Напрежението в бригадата продължава да се чувства, но постепенно ситуацията се нормализира и се подобрява  взаимодействието между отделните служби . 

   Новият министър на народната  отбрана, армейски генерал Добри Джуров поема  курс за решително издигане на бойната подготовка и мобилизационно бойната готовност на БНА. Съответствие с това нарастват изискванията към командването на бригадата по тези основни въпроси. През 1963г. полковник Петър Чергиланов и неговият заместник по строевата част – полковник Йордан Гумнеров напускат бригадата и са  назначени на по-отговорни длъжности в София. Това предизвиква леки сътресения  и  забавя пълното  преустройство на поделението. През лятото на 1963г. “ветровития командирски стол “ се заема  полковник  Костадин  Гишин. Характерно за бригадата по времето на неговото петгодишно командване е пълното обновяване и усъвършенстване на учебно-материалната база и привеждането й в съответствия с новите изисквания на МНО. Основно внимание той  отделя на огневата подготовка на танкистите и укрепването на дисциплината  Полковник Гишин почти цялото си време прекарва по полигоните и стрелбищата на бригадата. Той  е строг, но принципен и справедлив командир. Внезапно  е снет от длъжност по донос , дисциплинарно уволнен от армията  и репресиран,  уж заради  участието му  в мним заговор срещу Тодор Живков. По-късно, когато обвиненията срещу него се оказват безпочвени  и отпадат, той е   реабилитиран, но изживява истинска житейска драма, която разклаща здравето му, а унижението след  бруталното му изхвърляне на улицата оставя в душата му дамга за цял живот . След неговото отстраняване временно за командир на бригадата е назначен  полковник Тодор Гатев. След уволнението на полковник Костадин  Гишин се извърши нова реорганизация на танковата бригада.За командири на бригадата в по-ново време  са  назначавани последователно полковник  Петко  Петков – през периода 1970-1974г., полковник Драган Накев - през 1974г., полковник  Петър Дрянов. При него през 1981г. танковата бригада става комплексен първенец в БНА  и министърът на народната отбрана, армейски генерал Добри Джуров каца със своя вертолет на плаца на бригадата, за да връчи пред  строените войнишки блокове,  на  командира на бригадата,  високите отличия.

Следващи командири на бригадата  са полковник  Любен Петров, който по-късно стана армейски генерал  и  началник на ГЩ на БА .Полковник  Димитър Кръстев, който също става впоследствие  генерал майор и началник на Военната академия .Полковник  Гиньо Тонев, който по-късно стана генерал лейтенант и командващ Сухопътни войски и първи заместник  началник на Генералния щаб на Българската армия .Последен командир на бригадата , която  по негово време се трансформира в резервна бригада и  Териториален учебен център е полковник Иван Кръстев,  а началник щаб, полковник Петър Чомпалов . Така 11-та танкова бригада се превърна през годините  в трамплин за развитие на най-добрите командни кадри на БНА. През нея преминават редица офицери, които впоследствие заемат високи длъжности в армията. Заедно с 56-та отделна армейска ракетна бригада, разположена  в близкото до Карлово село Марно поле, 11-та танкова бригада превръща Карловския гарнизон в един от най-мощните гарнизони в Българската армия .

Успоредно с високите резултати в бойната подготовка, воините от бригада показват и голямо майсторство и като самодейци. През този период ДНА Карлово с началници, подполковниците  Цветан Цеков, Ламби  Ангелов, Милко Александров, Илия Илиев, Агоп Агопян, Иван Йочев и Иван Вълчинов – се превръща в родолюбиво огнище и  място, където местните таланти  развиват своите заложби .

Гарнизонният духов оркестър с диригенти Тома Томов, Димитър Митков, Ненко и Веселин Коритарови, Георги Дюлгерски  също е водещ всред  оркестрите на БНА.

 През 1992г. на мястото на разформираната 11-та танкова бригада бе създадена 61-ва механизирана Стрямска бригада, но споменът за  нейните командири и воини, които близо 50 години служиха честно и вярно на българския народ  и превърнаха бригада в едно от най-мощните бронетанкови съединения на БНА – никога не ще избледнее и заема своето  достойно  място във  военната история на България.след Втората световна война, тогава когато имахме мощна и стегната армия, която респектираше всички със своята боеспособност  и боен дух !