Полк. Тодор Ников: Българският народ не знае истината за държавна сигурност

04.06.2014 г. Полк. Тодор Ников: Българският народ не знае истината за държавна сигурност

 Поводът да разговаряме с полковник от запаса Тодор Ников е току-що излязлата от Военно издателство негова книга „Плашилото”. Превърнаха в бостанско плашило, казва той, който надигне глава, веднага му изкарват връзка с Държавна сигурност. Представянето на книгата ще бъде на 4 юни от 17, 30 ч. в зала №1 на ЦВК.

Спирдон Спирдонов

В предговора на книгата покойният професор Николай Василев е написал: „Плашилото” е не само хладен анализ, трезва равносметка, строга интерпретация. Макар че е всичко това. Книгата на полковник Ников е искрена, честна изповед, писана от позициите на патриотичната ангажираност и гражданската отговорност. Тя е тревожно послание към съвестта на нацията.”

Полковник Ников е бивш началник на аналитичното направление „Терор” в Държавна сигурност. Има 27 години служба в МВР. Бил е преподавател и във Висшата школа на МВР. Доктор по право. Член е на Национална асоциация „Сигурност”. Работил е по разследване на терористичните актове в Буново, железопътна гара Пловдив, ареогара Варна и хотел Сливен.

 -    Г-н полковник, в „Плашилото” твърдите, че темата за Държавна сигурност започва да конкурира темата за футбола. Т.е. всички разбират и започват да дават акъл на треньорите. Кое отличава тази книга от другите?

-         Тя е необичайна като похват. За да докажа несъстоятелността на всичко, което се излива върху нас като помия, съм взел за отправна точка технологията на работа, която е отразена във вътрешните нормативни документи на МВР. Винаги може да се провери дали това е истина или не. На базата на тази технология разкривам всички възможни манипулации. Най-важното е, че обяснявам защо делата се превърнаха в досиета, а агентите в доносници.

-         Защо? 

-         Това е много интересно обяснение. В технологията на работа съществуват шест вида дела, например сигнална преписка, дело за оперативна проверка, дело за оперативна разработка и др. Факт е, че в периода 1980-1985 г. само 2,6 на сто от делата за оперативна проверка са прерастнали в дела за оперативна разработка. 97,4 процента са свалени в архив с резолюция „Лицето не провежда престъпна дейност срещу НР България”. Интересното е, че никой досега не огласи и не квалифицира този факт, като дейност на Държавна сигурност и РУМНО, насочена за оправдаване на български и чужди граждани от несправедливо набедяване, че вършат нарушеиня на закона.

-         Смятате, че днес тълкуването е повратно?

-         Когато подмениш думата „дело” с „досие”, изчезват не делата, а видовете дела. Като стане това смесване всички граждани, които попадат в тези 97,4 процента, са потърпевши. За подмяната на понятието „агент” с „доносник” питам защо не с „клеветник”. Защото в центъра на понятието „клевета”, според правната детерминанта, стои въпросът за истината. Клевета е когато не е истина. Когато кажеш доносник, няма значение дали е истина или не е. Разпъваш го на кръст с пълното съзнание, че той е доносник. В цял свят границата между укоримо и нормално поведение минава през истината. Изведнъж обаче у нас се оказа, че всички, които имат връзка с Държавна сигурност са доносници.

-         Все пак се изпълнява т.нар закон за разкриване на досиетата?

-         Аз се помъчих да намеря аналог на този закон. Защото той обявява като престъпна, като обществено укорима, самата връзка с Държавна сигурност. Такъв закон в историята на Третата българска държава има само един. Много хора се опитват да го сравнят със Закона за защита на държавата. Не! Този закон обявява за престъпно деяние, което реално е извършено. Вапцаров, например, го съдят за пренасяне на взривните материали в един куфар. Докато единственият закон, който залага по такъв начин подобен подход е Законът за защита на нацията. По същия начин, по който сочат с пръст евреите и ги карат да си сложат жълта звезда само, защото в тях тече еврейска кръв, е подходено и с решаването на проблеми с нас – щатни и нещатни служители и сътрудници на Държавна сигурност. По своето мракобесие този закон няма друг аналог.

-         Защо нарекохте книгата си „Плашилото”?

-         Защото ни превърнаха в бостанско плашило. Който надигне глава, веднага му изкарват връзка с Държавна сигурност.

-         Голяма част от книгата ви е публикуване на документи.

-         Да, с тези документи обяснявам защо ДПС и БСП отидоха на приемането на такъв закон. ДПС беше заинтересовано, а БСП не си направи сметка, че това ще породи огромен отлив от електората. ДПС е заинтересовано нито една от партиите мастодонти да не взема абсолютно мнозинство, за да управлява сама. Те да са вечните присъстващи в управлението. Публикувам и Стенограмата от националното съвещане на МВР от 29 декември 1989 г. в изпълнение на решението на Държавния и Министерския съвет за отстраняване на последиците от допуснатите нарушения при преименуването на турскоезичното и мюсюлманското население в страната. От това съвещание започна разгромът на нашите органи.

-         Кое е новото в книгата?

-         Не бих казал, че има нещо изключително ново. За външния читател, за човека, който не е бил в тази система, книгата ще представлява интерес. Ще види на практика разминаването между онова, които се приказва в публичното пространстно и това, което е в действителност.

-         Има ли такова разминаване и по отношение на т.нар. възродителен процес?

-         Разбира се, че има. Първо, ние носим огромна вина и като система, и като органи за сигурност. Не съумяхме да дадем на обществото информация за действителното състояние на нещата. За пет години броят на разкритите нелегални организации на основата на протурски национализъм се увеличава 4,5 пъти! Какво означава това? Записал съм какво каза подполковник Чавдар Тепешанов на срещата ни в Съюза на писателите. Стана и каза : „Господа, аз зная, че няма да ми повярвате, за това съм донесъл програмите на всички разкрити нелегални организации. И ако намерите една, в която да не се предвижда отделяне на части от България, аз съм готов пред вас да си тегля куршума.” Тогава Семерджиев се обърна и каза: ”Тепешанов, не разрешавам!” Възможно е Семерджиев да не е искал да натяга и без това сложните междуетнически отношения. Но това е истината. Това население се оказа на стика на две стратегически линии. Едната на България, стремяща се да запази териториалната си цялост. Другата на Турция, която и сега в писанията на Давидоглу аспирира за възстановяване на Османската империя. То е жертва и на полуграмотната наша политика по националния въпрос.

-         В какъв смисъл?

-         Аз съм убеден, че в социалната сфера привилегиите развръщават точно толкова, колкото и подтискането и изземването на права. Трябва да си признаем, че нашата държава се люшкаше в политиката на национално единение  и така не намери верния и ефективен път за неговото осъществяване. Това население ставаше жертва и на турската пропаганда, и на дейността на турските специални служби, под чиято егида се формираха тези нелегални организации. Никога в един развод не е виновна само едната страна. Ако искаме да бъдем обективни, трябва да направим много стриктен анализ на онова, което сме вършили. Може ли някой сега да ми обясни, защо обявихме организацията „Дружба”, която работеше много ефективно в Родопите пред 9 септември 1944 г., за фашистка. И сега се мъчим да я възстановяваме.

-         Къде виждате проблема?

-         В нашата непоследователност и като партия, и като държава, и като информиране на населението. Тази непоследователност се превърна в страшен фактор.

-         В книгата правите ли аналогия между тогавашната Държавна сигурност и днешните органи за сигурност?

-         Разузнавателната наука в света е една. Няма наша и ваша. Методите са абсолютно едни и същи. Възможностите са абсолютно едни и същи. Т.е. сегашната ДАНС би трябвало да работи по същата матрица, ако иска ефективност. Самият аз, когато писах десертацията си, ползвах много разработки на американски колеги, включително книгата на Дълес „Изкуството да се разузнава”. Тя е буквар в това отношение. Митът за разликите беше породен от общата политика на противопоставянето. Няма абсолютно никаква разлика. Това мога да го гарантирам. Ние бяхме силна разузнавателна и контраразузнавателна служба, благодарение на това, че, особено след 1953 г., цялата нормативна база бе приведена в съответствие със световната наука. Нейният идеологически аромат беше много малък. Става дума за 2-3 члена в Наказателния кодекс. Казвам го с чиста съвест, защото съм бил на курс във Вашингтон през 1990 г. Агентурната работа е абсолютно едно към едно.

-         В годините на прехода у нас обаче не е така?

-         Тезата, издигана от нашите новоизлюпени демократи, колко е почетно да си работник на ЦРУ и колко е нелицеприятно да бъдеш работник на българската държавна сигурност, е пълна глупост. Това е изкуствено формирана теза, за да обслужва моментен политически интерес.

-         Какво защитавате с тази книга?

-         На пръв поглед става дума за защита на Държавна сигурност. Не! Книгата е защита на историческа истина. А историческа истина ще получим, когато анализираме всичко, запазено, като документация. И то през призмата на т.нар. статистически величини.

-         Например?

-         Да видим прегледа на сакционната практика на органите за сигурност. До втората половина на 50-те години на миналия век по глава първа от Наказателния кодекс, която е за противодържавни престъпления, ежегодно са били разследвани между 11 000 и 13 000 души. През 1968 г., която е пикова заради Чешките събития, техният брой пада на 162, а впоследствие не надвишава 130 годишно. Това е резултат от бавната и мъчителна демократизация на онова, което наричахме диктатура на пролетариата. В тези дела от 1956 г. насам не намерих нито един човек, който да е държан в затвора без съд и присъда.

-         Приемате ли обвинения?

-         Да трески за дялане винаги има. Реално обаче, онова беззаконие, за което говорят, е абсолютна лъжа и мит. Струкутрата на правозащитната система е разследващ орган, прокуратура и съд. Питам как може само една частица от нея, т.е. най-ниското звено, да нарушава човешките права, а всички други да са праведни. Българският народ трябва да проумее всичко това.

-         Атакувате ли закона за разкриване на досиетата?

-         Да, аз ритам срещу закона, но и срещу практиката. Защо например офицерите от батальона „Барети”, които ни бяха придадени към направление „Терор”, като физическа сила, са обявени от комисията? Всички до един. Те никога не са били служители на Държавна сигурност. Работили сме и с милицията. Да обявят ли и тях? Комисията за разкриване на досиетата е превишила своите права. И още нещо, отидох да видя кадровото си дело. То бе опоскано до невероятност. Разбрах, че дела се разкомплектоват. Така историческата истина става недостижим блян. Това е престъпление срещу историята не само на нашите органи, но срещу историята на държавата. По тази причина ние от Национална асоциация Сигурност искаме пълна ревизия преди закриване на комисията.

-         Страхувате ли се от истината?

-         Аз не се страхувам от истината. Дори и да съм сгрешил някъде, съм готов да си понеса наказанието. Народът ни обаче трябва да има ясното съзнание какво е преживял. Кое е истина и кое не е. С журналистически квалификации и без точна научна оценка няма да научим истината. Разбира се, не изключвам, че и моята книга ще породи много въпроси.