Армейски генерал Мутафчиев: Офицерството ни няма лоби в парламента
23.05.2014 г.
Генералният щаб беше предложил смесен принцип на окомплектоване на армията, казва бившият министър на отбраната армейски генерал Йордан Мутафчиев.
Спирдон Спирдонов
- Г-н армейски генерал, през последните повече от две десетилетия Българската армия е в постоянна реформа. Резултатите са известни. Можеше ли да не се допуснат негативните?
- През този дълъг период реформата в системата за национална сигурност в т.ч. и Българската армия, като един от най-важните компоненти и част от тази система, като че ли следваше принципа ,,кучетата си лаят, керванът си върви”.
- Защо?
- През тези години бяха направени много предложения, изказани обосновани мнения от научни институти, учени и военни специалисти в областта на отбраната и сигурността, граждански военно-патриотични и родолюбиви организации, чиято цел беше да бъдат всестранно обмислени, обосновани и взети най-правилните решения в сферата на националната сигурност в процеса на нейното реформиране. За съжаление голяма част от тези предложения не бяха чути. В резултат на тази нечуваемост реформите в сектора за сигурност са съпроводени и страдат от сериозни дефекти и недоглеждания, провокативни решения, отложени и нерешени проблеми, даже въпреки взетите решения.
- Как стои въпросът конкретно за Българската армия?
- На практика всички правителства, парламенти и президенти пледират за ,,модерна, боеспособна, не голяма по своя състав добре обучена и въоръжена със съвременно оръжие армия, с високо квалифицирани кадри и личен състав, обичащ Родината си, мотивиран при изпълнение на дълга си от любовта към род и Отечество”. Това е по принцип. Друго става, когат отрябва да се рашават важни въпроси, като каква армия трябва да имаме и каква да бъде нейната структура; с какъв личен състав да разполага тя; какво въоръжение и бойна техника и колко да има; на основата на какви принципи да се изгражда и комплектова; какви материални и финансови средства са необходими и в какви срокове да бъдат осигурени; в какви срокове да бъдат постигнати поставените задачи и цели и други въпроси от подобен характер. При тези въпроси мненията се разминават и се стига до негативни ризултати.
- Какъв е проблемът?
- Тези въпроси изискват политически решения. С тях се ангажират министри и министерства, правителства, парламенти и президенти. Проблемът е, че българското офицерство няма свои представители и свое лоби в парламента. Даже и най-силната и монолитна организация, каквато е СОСЗР, за 25 години не успя да наложи свои представители в парламента. Отделни офицери от една или друга политическа партия, попаднали в някой случаи в парламента, защитаваха интересите не на Българската армия и българските военнослужащи, а по - скоро интересите на партиите с цел спечелване гласовете на военнослужащите. А сред нашите старши и висши офицери има достойни хора, които биха заслужили такова доверие. Получава се така, че една част от управляващите, оторизирани да вземат решение по споменатите вече въпроси услужливо се съгласява с ,,официалната линия”, игнорирайки националния интерес. А когато излезе от властта, доста смело и решително разобличава ,,необоснованите, неправилните или погрешни решения”.
- Има ли проблем в самата философия на военната реформа?
- Проблемът е там, че през изминалите 25 години се прави само едната част от необходимата реформа, т.е. само на армията. За втората – състоянието на отбраната, няма решения. Правилно обоснована и ефективна реформа би могла да се извърши само ако двете части се разглеждат и реализират в тяхната взаимна връзка. На практика у нас се прави реформа на армията, без да бъде достатъчно защитена втората част - състоянието на отбраната. Неотдавна прочетох едно интервю на бившия командващ на Сухопътните войски генерал-лейтенант Кирил Цветков в списание ,, Военен глас” от 2007 г. Заслужава си човек да се замисли. Отговаряйки на въпрос за реформата в Българската армия, той казва: ,,Целта на реформата е, в Източна Европа и на Балканите, България да бъде елиминирана като регионална военна сила”. Всеки може да се съгласи, или отхвърли подобен извод. Но аз си задавам въпроса, дали командващия Сухопътните войски, не е имал основание за подобно твърдение.
- По какви критерии трябва да бъдат оценявани Въоръжените ни сили?
- Отговорът не опира само до количеството. Основен критерий за оценка на Въоръжените ни сили, следва да бъде тяхната способност, годност и готовност за защита на териториалната цялост, суверенитета и незевисимостта на Отечеството. Моето впечатление е, че се акцентира на малки, ограничени и вероятно скъпоструващи контингенти за участие в мироналагащи и мироопазващи операции в различни части по света в рамките на НАТО. Разбира се, не пледирам да не изпълняваме съюзническите си задължения. Тук става дума за нещо друго – съставът, подготовката, бойните възможности и бойния потенциал на Въоръжените сили да са в състояние да осигурят националната сигурност на страната, съгласно българската Конституция.
- Трябва ли да се връщаме към армията от преди две десетилетия?
- Не, днес времената са други. Ние също се променяме. Носталгията по миналото, по тогавашните структури и състава на Въоръжените сили е разбираема, но не е реалистично и нужно да се връщаме към армията от онези времена. Изискванията обаче за надеждност и гарантирана сигурност на нашите сухопътни, въздушни и морски граници са задължителни и остават в сила, както за днешния, така и за утрешния ден.
- Има ли тревога в това отношение?
- Буди тревога, че този важен въпрос през последните десетилетия се подценява от правителствата, парламентите и президентите. Недооценката на въпросите за сигурността и отбраната и негативните настроения в това отношение се пренасят и сред гражданското общество. Наблюдава се примиренческа и неадекватна позиция, особенно сред подрастващото поколение по отношение на националната сигурност, въпреки историческите традиции на българския народ, да защитава род и Отечество, благодарение на което България е оцеляла през вековете.
- От 10 години сме член на НАТО. Може би това води до подценяването, за което говорите?
- Много често, когато се говори за отбраната на страната се цитира чл. 5 на Вашингтонския договор за колективна защита в рамките на НАТО. Но освен този член има и членове 3 и 4 и други клаузи от договора, с които всички съюзни държави, а това значи и България, се задължават да поддържат на необходимото равнище на националната си сигурност и отбраната. Може би, именно с това изискване се съобразяват съюзниците ни от север и от юг, при изграждане на отбранителните способности на своите въоръжени сили. Показателни за нас трябва да бъдат и последните събития в Украйна.
- Подценяването на въпросите за националната сигурност и отбраната от отговорните фактори, не граничи ли с национално предателство?
- Съгласен съм с този израз, който си позволи да използва и един бивш началник на ГЩ, тълкувайки възможните намерения, ВВС на НАТО да осигурят чадър за въздушно прикритие на страната ни, при наличие на наши ВВС, отчитайки вероятно тяхното сегашно състояние.
- В обществото се води дискусия „За или против връщането на наборната служба”. Той е и част от политическия предизборен дебат. Какво е Вашето мнение?
- Става дума за принципи за окомплектоването и развитието на Българската армия. В началото на прехода и на реформата в Българската армия, становището на ръководството на МО по този въпрос се базираше на три опорни точки, както е прието да се говори сега. Първата: Не отричаме професионалния принцип на изграждане на армията, той няма алтернатива. Втората: Запазването на наборната служба, не е в противоречие с визията и разбирането за професионална армия, така както това се запази в нашите съседи и партньори – Турция и Гърция. Третата: Да се запази смесеният принцип на окомплектоване на армията. Нещо повече, ГЩ беше разработил предложения как това да стане на практика.
- Какви бяха мотивите за премахване на наборната служба?
- Професионалната армия, макар и по-скъпа ще бъде по-добре подготвена, а следователно и с по-висока степен на бойна готовност, което е важно за националната сигурност и отбраната. Наличието на малка и мобилна армия, като боен състав и численост, не налага запазването на този способ на окомплектоване, при голямо число на наборния контингент. Ще се приеме нов закон за резерва, който да уреди въпроса, в т.ч. как и по какъв начин да бъде уредена военната подготовка на донаборниците, което не се случи. Наборната служба пречи на интелектуалното развитие и образованито на младежта, т.е.службата в армията е загубено време за младежите. Завършване на образованието за тези, които учат, както и за останалите младежи, т.е. ще им даде възможност по-рано да се включат в трудовия пазар, давайки своя принос за развитие на страната в различните сектори на народното стопанство и др.
- Преди седем години се случи точно това. Наборната служба в България бе отменена.
- Така е. Бяха игнорирани всички мнения и гласове, които оспорваха правилността на това решение. Това решение обаче беше прибързано, не добре обмислено и законодателно не беше подкрепено докрай.
- Какво му е лошото?
- Ще изброя поне четири отрицателни последствия. Засили се негативното отношение от по-младото поколение към военната служба. Силно беше ограничена възможността за попълване на армията със специалисти при нужда, особенно във военно време. Ако сега този въпрос се решава, частично , то това е временно и ще създаде проблеми в бъдеще, ако не се намери и приеме подходящо решение. Беше сринато общественото доверие и рейтинга на Българската армия. За 20 години доверието спадна два пъти - от 76% през 1992 г. на 36% през 2012 г. Нарушени бяха вековни национални традиции българинът да обича, вярва и поддържа своята армия и сам да дава своя принос за нейното укрепване, както повелява Конституцията на Р.България. В свое интервю началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов също призна, че въпросът с отпадането на наборната служба е решен прибързано и не в интерес на националната сигурност.
- Какво предлагате?
- Да се внесе по компетентност предложение за ново обсъждане и преразглеждане на въпроса. В него да се обмислят, разработят и обсъдят в обществен дебат въпроси като : наборна служба или задължително военно обучение с откъсване от училище в казармени условия - две съвсем различни гледни точки; принципите на обучение – задължително или доброволно; форми на обучение, къде и как; продължителност по време, така че да не пречи на образованието на младежите; начин на организация и материално осигуряване. Разбира се, всичко това трябва да стане с приемането на закон.
***
Армейски генерал от запаса Йордан Мутафчиев е два пъти министър на отбраната: в 77-ото правителство с премиер Андрей Луканов и в 78-ото начело с Димитър Попов. През 1958 г. завършва Търговската гимназия в Бургас, през 1961 г. – НВУ Васил Левски”, през 1976 г. - Военна академия “М. В. Фрунзе”в Москва, през 1984 г. - Военна академия “Ворошилов” на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, Москва.
От 1961 до 1993 г. служи като офицер в Българската армия. През 1991 му е присвоено звание „армейски генерал”.
През декември 1989 г. е назначен за заместник-министър на отбраната, а през 1990 г е избран за министър на отбраната във второто правителство на Андрей Луканов и в правителството на Димитър Попов до есента на 1991 г.
Докато е министър на отбраната, е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии (известен като Закон за деполитизацията на въоръжените сили). Като военен министър допринася за изготвянето на нова нормативна уредба по отбранителното строителство, внесени са в Министерския съвет редица проекти на документи, сред които Законът за отбраната и въоръжените сили, нова военна доктрина и други нормативни актове, регламентиращи структурата, дейността и състоянието на Българската армия в новите условия, особено след разпадането на Организацията на Варшавския договор. От юни 1993 до юли 1997 г. е посланик на Република България в гр. Пхенян, КНДР.
На 22 юли 2006 Националният политически съвет на ОБН “Целокупна България” издига кандидатурата му за вицепрезидент заедно с проф. д-р Григор Велев.
