Армейски генерал Мутафчиев: Офицерството ни няма лоби в парламента

23.05.2014 г. Армейски генерал Мутафчиев: Офицерството ни няма лоби в парламента

 Генералният щаб беше предложил смесен принцип на окомплектоване на армията, казва бившият министър на отбраната армейски генерал Йордан Мутафчиев.

Спирдон Спирдонов

-         Г-н армейски генерал, през последните повече от две десетилетия Българската армия е в постоянна реформа. Резултатите са известни. Можеше ли да не се допуснат негативните?

-         През  този дълъг период реформата  в  системата  за  национална  сигурност  в  т.ч.  и  Българската  армия, като  един  от  най-важните  компоненти  и  част  от  тази  система, като  че  ли  следваше  принципа ,,кучетата  си  лаят, керванът  си  върви”.

-      Защо?

-      През  тези  години  бяха  направени  много  предложения, изказани  обосновани  мнения  от  научни  институти, учени  и  военни  специалисти  в  областта  на  отбраната  и  сигурността, граждански  военно-патриотични  и  родолюбиви  организации, чиято  цел  беше  да  бъдат  всестранно  обмислени, обосновани  и  взети  най-правилните  решения  в  сферата  на  националната  сигурност  в  процеса  на  нейното  реформиране.  За  съжаление  голяма  част  от  тези  предложения  не  бяха  чути. В  резултат  на тази нечуваемост реформите  в  сектора  за  сигурност  са  съпроводени  и  страдат  от  сериозни  дефекти  и  недоглеждания,  провокативни  решения, отложени  и  нерешени  проблеми, даже  въпреки  взетите  решения.

-      Как стои въпросът конкретно за Българската армия?

-      На  практика  всички  правителства, парламенти  и  президенти  пледират  за  ,,модерна, боеспособна, не  голяма  по  своя  състав  добре  обучена  и  въоръжена  със  съвременно оръжие  армия, с  високо  квалифицирани  кадри  и  личен  състав, обичащ  Родината  си, мотивиран  при  изпълнение  на  дълга  си от  любовта  към  род  и  Отечество”. Това е по  принцип. Друго става, когат отрябва да се рашават важни въпроси, като каква  армия  трябва  да  имаме  и  каква  да  бъде  нейната  структура; с  какъв  личен  състав  да  разполага  тя; какво  въоръжение  и  бойна  техника  и  колко  да  има; на  основата  на  какви  принципи  да  се  изгражда  и  комплектова; какви  материални  и  финансови  средства  са  необходими  и  в  какви  срокове  да  бъдат  осигурени; в  какви  срокове  да  бъдат  постигнати  поставените  задачи  и  цели  и  други  въпроси  от  подобен  характер. При тези въпроси мненията се  разминават и се стига до негативни ризултати.

-      Какъв е проблемът?

-      Тези въпроси изискват политически решения. С тях се ангажират министри  и  министерства, правителства, парламенти  и   президенти. Проблемът е, че българското  офицерство  няма  свои  представители  и  свое лоби в парламента. Даже и най-силната  и  монолитна  организация,  каквато  е  СОСЗР, за  25  години  не  успя  да  наложи  свои  представители  в  парламента. Отделни  офицери  от  една  или  друга  политическа  партия, попаднали  в  някой  случаи  в  парламента, защитаваха  интересите  не  на  Българската  армия  и  българските  военнослужащи,  а  по  - скоро  интересите  на  партиите с цел  спечелване  гласовете  на  военнослужащите. А  сред  нашите старши  и  висши  офицери  има  достойни  хора, които  биха  заслужили  такова  доверие. Получава се така, че една част от управляващите,  оторизирани  да  вземат  решение  по  споменатите вече въпроси  услужливо  се  съгласява с ,,официалната линия”, игнорирайки  националния  интерес. А когато излезе от властта, доста смело и решително разобличава ,,необоснованите, неправилните  или  погрешни  решения”.

-      Има ли проблем в самата философия на военната реформа?

-      Проблемът е там, че през изминалите 25 години се прави само едната част от необходимата реформа, т.е. само на армията. За втората – състоянието на отбраната, няма решения. Правилно  обоснована  и  ефективна  реформа  би  могла  да  се  извърши  само  ако  двете  части  се разглеждат и реализират в тяхната  взаимна  връзка.  На  практика  у  нас  се  прави  реформа  на  армията,  без  да  бъде  достатъчно  защитена  втората  част -  състоянието  на  отбраната. Неотдавна  прочетох  едно  интервю на  бившия  командващ  на  Сухопътните войски генерал-лейтенант Кирил  Цветков в  списание ,, Военен  глас” от 2007 г. Заслужава си човек да се замисли.  Отговаряйки  на  въпрос  за  реформата  в  Българската армия, той  казва: ,,Целта  на  реформата   е, в Източна Европа и на Балканите,  България  да  бъде  елиминирана   като  регионална  военна  сила”. Всеки  може  да  се  съгласи,  или  отхвърли  подобен  извод.  Но  аз  си  задавам  въпроса, дали  командващия  Сухопътните войски, не  е  имал основание  за  подобно  твърдение.

-      По какви критерии трябва да бъдат оценявани Въоръжените ни сили?

-      Отговорът не опира само до количеството. Основен  критерий  за  оценка  на  Въоръжените ни сили, следва да бъде  тяхната  способност, годност и готовност за защита на териториалната цялост, суверенитета  и  незевисимостта  на  Отечеството. Моето  впечатление  е,  че  се  акцентира  на  малки, ограничени  и  вероятно  скъпоструващи контингенти за участие в мироналагащи и  мироопазващи  операции  в  различни  части  по  света  в  рамките  на  НАТО.  Разбира  се,  не  пледирам  да  не  изпълняваме  съюзническите  си  задължения.  Тук  става  дума  за  нещо  друго – съставът,  подготовката, бойните  възможности  и  бойния  потенциал  на  Въоръжените сили да  са  в  състояние  да  осигурят  националната  сигурност  на  страната, съгласно  българската  Конституция.

-      Трябва ли да се връщаме към армията от преди две десетилетия?

-      Не, днес времената са други. Ние също се променяме. Носталгията  по  миналото, по тогавашните структури  и  състава  на  Въоръжените сили  е  разбираема,  но  не  е   реалистично  и  нужно  да  се  връщаме  към  армията  от  онези  времена. Изискванията  обаче  за  надеждност  и  гарантирана  сигурност  на  нашите  сухопътни, въздушни  и  морски  граници  са  задължителни  и  остават  в  сила,  както  за  днешния,  така  и  за  утрешния  ден.

-      Има ли тревога в това отношение?

-      Буди  тревога, че  този  важен  въпрос  през  последните  десетилетия  се  подценява  от  правителствата, парламентите  и  президентите. Недооценката  на  въпросите  за  сигурността  и  отбраната  и  негативните  настроения  в  това  отношение  се  пренасят  и  сред  гражданското общество.  Наблюдава  се  примиренческа  и  неадекватна  позиция,  особенно  сред  подрастващото  поколение  по  отношение  на  националната  сигурност, въпреки  историческите  традиции  на  българския  народ,  да  защитава   род  и  Отечество,  благодарение  на  което  България  е  оцеляла  през  вековете.

-      От 10 години сме член на НАТО. Може би това води до подценяването, за което говорите?

-      Много  често, когато  се  говори  за  отбраната  на  страната  се  цитира чл. 5  на  Вашингтонския  договор за  колективна  защита  в  рамките  на  НАТО.  Но  освен  този  член  има  и  членове  3  и  4  и  други  клаузи  от  договора, с  които  всички  съюзни  държави,  а  това  значи  и  България,  се  задължават  да  поддържат  на  необходимото  равнище  на  националната  си  сигурност  и  отбраната. Може  би,  именно  с  това  изискване  се  съобразяват съюзниците ни от  север  и  от  юг,  при  изграждане на отбранителните способности на своите  въоръжени сили. Показателни за нас трябва да бъдат и последните  събития  в  Украйна.

-      Подценяването на въпросите за националната  сигурност  и  отбраната  от  отговорните  фактори, не  граничи  ли  с  национално  предателство? 

-      Съгласен съм с този  израз,  който  си  позволи да  използва и един  бивш  началник  на  ГЩ,  тълкувайки  възможните  намерения,  ВВС  на  НАТО  да  осигурят  чадър  за  въздушно  прикритие  на  страната  ни,  при  наличие  на  наши  ВВС,  отчитайки  вероятно  тяхното  сегашно  състояние.

-      В обществото се води дискусия „За или против връщането на наборната служба”. Той е и част от политическия предизборен дебат. Какво е Вашето мнение?

-      Става дума за принципи за окомплектоването и развитието на  Българската  армия. В  началото  на  прехода  и  на реформата  в  Българската армия,  становището  на  ръководството  на  МО  по  този  въпрос  се  базираше  на  три  опорни  точки,  както  е  прието  да  се  говори  сега. Първата: Не  отричаме  професионалния  принцип  на  изграждане  на  армията, той  няма  алтернатива. Втората: Запазването  на  наборната  служба,  не  е  в  противоречие  с  визията  и  разбирането  за  професионална  армия, така  както  това  се  запази  в  нашите  съседи  и  партньори – Турция  и  Гърция. Третата: Да се запази  смесеният  принцип  на  окомплектоване  на  армията. Нещо  повече,  ГЩ  беше  разработил  предложения  как това да  стане на практика.

-      Какви бяха мотивите за премахване на наборната служба?

-      Професионалната армия, макар и по-скъпа ще бъде по-добре  подготвена, а следователно и с по-висока степен на бойна готовност, което е важно за националната сигурност и отбраната. Наличието на  малка  и  мобилна  армия, като  боен  състав  и  численост,  не  налага  запазването  на  този  способ  на  окомплектоване,  при  голямо  число  на  наборния  контингент. Ще  се  приеме  нов  закон  за  резерва, който  да  уреди  въпроса,  в  т.ч. как  и  по  какъв  начин  да  бъде  уредена  военната  подготовка  на  донаборниците, което  не  се  случи. Наборната служба пречи на интелектуалното  развитие  и  образованито  на младежта, т.е.службата  в  армията  е  загубено  време  за  младежите. Завършване на образованието за тези, които учат, както и за  останалите  младежи, т.е. ще  им  даде  възможност  по-рано  да  се  включат в  трудовия  пазар,  давайки  своя  принос  за  развитие  на  страната  в  различните  сектори  на  народното  стопанство  и  др.

-      Преди седем години се случи точно това. Наборната служба в България бе отменена.

-      Така е. Бяха  игнорирани  всички  мнения  и  гласове, които  оспорваха  правилността на това  решение. Това решение обаче беше прибързано,  не  добре обмислено  и  законодателно  не  беше  подкрепено  докрай.

-      Какво му е лошото?

-      Ще изброя поне четири отрицателни последствия. Засили се  негативното отношение от по-младото поколение към военната  служба. Силно  беше  ограничена  възможността  за  попълване  на  армията  със  специалисти  при  нужда,  особенно  във  военно  време. Ако  сега  този  въпрос  се  решава,  частично , то  това  е  временно  и  ще  създаде  проблеми  в  бъдеще,  ако  не  се  намери  и  приеме  подходящо  решение. Беше  сринато  общественото  доверие  и  рейтинга  на  Българската армия. За  20  години доверието спадна два  пъти  -  от  76%  през  1992 г.  на  36%  през  2012 г. Нарушени бяха вековни национални традиции  българинът да обича, вярва и поддържа своята армия и сам да дава своя принос за нейното укрепване, както повелява Конституцията  на  Р.България. В  свое  интервю  началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов   също призна, че  въпросът с отпадането на наборната служба е  решен  прибързано и  не  в интерес на националната сигурност. 

-      Какво предлагате?

-      Да  се  внесе   по  компетентност  предложение  за  ново  обсъждане  и  преразглеждане  на  въпроса. В  него  да  се  обмислят, разработят  и  обсъдят  в  обществен  дебат  въпроси  като : наборна  служба  или  задължително  военно  обучение  с  откъсване  от  училище  в  казармени  условия - две  съвсем  различни  гледни  точки; принципите  на  обучение – задължително  или  доброволно; форми  на  обучение, къде  и  как; продължителност  по  време, така  че  да  не  пречи  на  образованието  на  младежите; начин  на  организация  и  материално  осигуряване. Разбира се, всичко това трябва да стане с приемането на закон.

***

Армейски генерал от запаса Йордан Мутафчиев е два пъти министър на отбраната: в 77-ото правителство с премиер Андрей Луканов и в 78-ото начело с Димитър Попов. През 1958 г. завършва Търговската гимназия в Бургас, през 1961 г. – НВУ Васил Левски”, през 1976 г. - Военна академия “М. В. Фрунзе”в Москва, през 1984 г. - Военна академия “Ворошилов” на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, Москва. 

От 1961 до 1993 г.  служи като офицер в Българската армия. През 1991 му е присвоено звание „армейски генерал”.

През декември 1989 г. е назначен за заместник-министър на отбраната, а през 1990 г е избран за министър на отбраната във второто правителство на Андрей Луканов и в правителството на Димитър Попов до есента на 1991 г.

Докато е министър на отбраната, е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии (известен като Закон за деполитизацията на въоръжените сили). Като военен министър допринася за изготвянето на нова нормативна уредба по отбранителното строителство, внесени са в Министерския съвет редица проекти на документи, сред които Законът за отбраната и въоръжените сили, нова военна доктрина и други нормативни актове, регламентиращи структурата, дейността и състоянието на Българската армия в новите условия, особено след разпадането на Организацията на Варшавския договор. От юни 1993 до юли 1997 г. е посланик на Република България в гр. Пхенян, КНДР.

На 22 юли 2006 Националният политически съвет на ОБН “Целокупна България” издига кандидатурата му за вицепрезидент заедно с проф. д-р Григор Велев.