Позиция: Девети май – Ден на победата – завинаги!

09.05.2014 г. Позиция: Девети май – Ден на победата – завинаги!

 Българските управници не говорят за този исторически  ден, защото не им е изгодно. Дори леви, патриотични и националистически партии,  дума не обелват, защото техните интереси са другаде.

(На снимката: Генерал Владимир Стойчев (крайният в дясно) участва в парада на победата, като командващ на Първа българска армия в състава на 3-ти украински фронт, втори отляво е ген. Сергей Бирюзов, Москва 24 юни 1945 г.)

Полковник от резерва Гълъб Гълъбов*

Пиша тези редове, за да изразя  моето отношение към този ден, тъй като съществуват различни мнения, разбирания, някои от които конюнктурни  от нови идеологически подбуди.

На историята трябва да се гледа  като на минала действителност. Тя е наука, която ни учи да  знаем  миналото, да ползваме поуките от нея за настоящето и бъдещето.

В тези неща няма идеология, а факти, свързани с това, което е било.

Аз не членувам в партия,  но не възприемам това, което  става в страната ми, тъй като всичко се идеологизира и се прави в угода на партиите или техните лидери.

За мен 9  май е Велик празник, който ще уважавам до живот, защото той донесе мир в Европа и Света, сложи край на хитлеризма. Спряна бе ненавистната политика на Хитлер и неговите съюзници.

Знаем за завладяването на Европейските държави, унищожаването на  милиони евреи, превръщането на милиони хора в роби, икономическо заграбване на ресурсите на много страни и в интерес на „новия световен ред” на  Хитлер и съзюзниците му.

Оста  Рим, Берлин и Токио целеше завладяване цяла Европа, унищожаване на СССР  и подготовка за овладяване на САЩ и Англия, изграждане на „хилядолетен райх”.

На 01.03.1941 година Царство България става сателит на Оста, неин икономически и териториален придатък.

Да, България спаси своите евреи от лагерите на смърта. Това е достойнство за българския народ. Правителството обаче допусна депортирането на евреите  от северна Гърция и Македония, територия, управляване от Окупационния корпус.

Трябва да признаем, че българският цар не  допусна  български войски  на Източния фронт, защото знаеше какво ще стане. Затова той заплати с живота  си. България заплати  с хиляди жертви и разрушения от англо-американската авиация.

Напомням на читателите, че на 22.06.1941 година – Германия  вероломно нападна СССР със 190 девизии, четири въздушни флота, мощна военноморска групировка, 5,3 милиона войници, 47000  оръдия  и минохвъргачки, 4300 танка, 5000 самолета.

Милиони жертви, десетки хиляди градове и села бяха разрушени.

На този ден - 9 май – се прекланям пред  невинно загиналите жертви!

Днес никои не говори, че в лятото на 1943 година на Съветско-германския фронт имаше 15-20 пъти повече вражески войски, отколкото на другите фронтове.

Трябва категорично да се признава  икономическата и военна помощ на САЩ и Англия.

На страната на Хитлер участваха 70 италиански дивизии,  две румънски армии, унгарска армия, две девизии от украйнски националисти, финландци, „доброволци” от Испания, Белгия и други.

Знаем как протече и завърши войната в Европа – и за успехите на Хитлер, за огромните загуби на СССР, особено  през първия етап на войната.

Запознат съм със спомените на пълководците от двете страни. Най- известният хитлеристки пълководец е генерал–фелдмаршал Ерих фон Манщайн, един изключително подготвен генерал. За превземането на Крим и  Севастополската крепост, започната да се строи 1753 г от Императрица  Екатерина ІІ, Хитлер му дава най – високото военно звание  с пълен комплект отличия към него.

Сега се говори за Украйна, за Крим за Русия. 

Знаем за битките  при Москва, Сталинград, Ленинград, на север на юг.

Знае се подробно за отстъплението на Хитлеристките армии, независимо от тяхната пруска военна дисциплина.

В книгата си „Пропуснати победи„ Ерих  фон Манщайн, пише, че никога  не е очаквал такава съпротива, че за  такъв „фанатизъм” не е и помислял. Изследва загубите на Курската дъга и отстъплението  пред Украйна. Снет е от длъжност и върнат в Германия.

Някои наши псевдоисторици премълчават истината. Сега никой не казва, за да не знаят младите, че Киев е освободен  в 01.30 часа на 06.11.1943 година след огромни загуби в жива  сила и бойна техника, след 778 дни в немски ръце, повече от 200 000 убити граждани и повече  от 100 000 отвлечени в робство в Германия. Градът е напълно разрушен.

Напомням  на „мълчаливите забравящи  и незнаещи” българи, че в Киев на едно място пише „Пред нас е Киев, майката на руските градове, люлката на нашето  Отечество, тук се е зародила могъщата РУС.....!”

Прекланям се пред подвига на героите освободители!

Сега сме пак 9 май! Българските управници не говорят за този исторически  ден, защото не им е изгодно. Дори леви, патриотични и националистически партии  дума не обелват, защото техните интереси са другаде.

Младото поколение  умишлено се изолира от истината за този ден, като му се обяснява, че други са победителите над  Хитлеристка Германия.

Честните  историци знаят, че Берлин е щурмуван и  превзет  от Съветската армия, а не окупиран,  както  твърдят  псевдоисторици тук и на запад, защото така им е изгодно.

За агресията на Япония срещу базите на  САЩ  и Англия, за военните действия  в Китай, за войната в Манджурия няма да се спирам. Знаем как завърши войната в  Далечния изток.

Преклонение пред героите !

На 9 май всяка година, където и да съм се прекланям с обич и уважение  и към жертвите, дадени от българския народ преди и след 09.09.1944  година  срещу Хитлеристка  Германия.

Героизъм, саможертва, омраза към  фашизма.

Загиналите герои в нашата Отечествена война дадоха живота си, за да спасят честа на България заради участието й в Хитлеристката коалация.

40 000 скъпи жертви – тъжна и героична цифра. Българската армия  участва в  много операции  и има основен принос  за разгрома на  на 7-ма  СС девизия „Принц Ойген”  и други съединения и части, особено през Втория период на войната. Завършила бойните действия  в Австрия, България  получи признание от СССР, САЩ, Англия, Югославия  и други държави.

Хитлеристките генерали, участващи в бойните действия признават поражението си от Българската армия.

В знак на уважение  и признателност към  загиналите герои, българският народ до 1981 година построи повече от 340 паметника, много паметни плочи, изрази уважението си в книги, театрални постановки, филми, музеи и други.

В Македония, Сърбия, Унгария, Австрия за героизма на българските войници, говорят военните гробища и мемориали. Чест прави на много български историци, че напомнят за тях - акад. Георги Марков, проф. Божидар Димитров  и др.

Признателността към България бе изразена на Парада на победата  в Москва, където участва и прославеният български генерал – Владимир Стойчев - командващ  Първа българска армия, единственият чуждестранен военачалник, участвал в парада.

В последните  двадесет години горенаписаното е забравено, поради конюнктурни  интереси  на политиците  и  управниците.

Уважаеми читатели, историята може да се променя временно .

Отново  тази година  честваме 9 май за 69-ти път.

По възможност отивам на паметника на Съветската армия, поднасям цветя  и с минута мълчание изразявам  уважението си  към паметта на героите, участвали в разгрома на Хитлеристка  Германия  и нейните сателити, към милионите невинни жертви  от Европа и Света.

Не ме интересува, че има хора с къса памет, безочие и безсъвестност. Сега е на мода ренегатството  и силно преклонение  към враговете  на Русия, непризнаващи нейния принос за разгрома на  хитлеристка Германия. Те мислят за своите лични интереси.

Вечна слава  на героите, донесли свободата на Европа и Света чрез разгрома  на  Хитлеристка  Германия и нейните съюзници!

Поклон пред вас герои!

 (*Авторът е член  на  УС  на  Клуб   „Ракетни войски и артилерия   Олимпий   Панов" в СОСЗР  и бивш  командващ  Ракетни войски и артилерия в Първа армия.)