Какви са възможностите за доброволен принос на българските граждани към отбраната на страната?*

24.04.2014 г. Какви са възможностите за доброволен принос на българските граждани към отбраната на страната?*

  

Съвсем скоро, при поддържането на изцяло професионална армия, България ще остане без достатъчен брой резервисти за военновременните формирования. А освен това и не разполагаме с разгърната многостепенна система на резерва с елемент Национална гвардия

Подп. о.р. Манол Тенчев, експерт по национална сигурност и отбрана

Укрепването на отбранителната система на всяка съвременна държава е съществена част от приоритетните дейности в общата система на националната й сигурност. В този смисъл напоследък все по-често се употребява понятието „военна сигурност”. Известно е, че поддържането на голяма национална армия е нещо много скъпо, което напоследък и най-богатите държави не могат да си позволят. Днес дори великите сили намаляват състава на армиите си, наблягайки най-вече върху качеството им чрез постигане на пълна професионализация. В същото време някои от тях могат изключително бързо да увеличат значително числеността им, ако това е необходимо. Тази гъвкавост („плаващи” структура и численост) се постига лесно, ако голяма част от населението още в мирно време се чувства като неразделна част от армията. До висока степен на военно-патриотична мотивация обаче, се стига само ако се създаде самостоятелна в организационно отношение структура, съставена от граждани-войници, представляващи естествен придатък към действащата армия. Тази структура в напредналите демокрации се нарича Национална гвардия.

Явлението „национална гвардия” възниква по различно време в различни точки на планетата. Днес то се свързва преди всичко с военната история и съвремие на САЩ и Швейцария, но не е непознато като тип военно строителство на много други места по света. Най-ценното при него, може би е, че се създава въоръжена сила, изградена върху принципите на доброволността, двойното гражданско-военно подчинение и териториално-милиционната система. Почти веднага след Освобождението през 1878 г. и ние българите се сдобиваме със своята национална гвардия. Това става след приемането на Закона за Народното опълчение през 1880 г., подготвен от първият български министър на отбраната генерал-майор Пьотр Паренсов.

Сега феноменът „национална гвардия” се налага дори в част от постсъветското пространство. С национална гвардия днес разполага Литва, а съвсем наскоро радикалните елементи, които завзеха властта в Киев, започнаха да наричат себе си „национални гвардейци”.

След цяла поредица мои аргументирани авторски публикации и специално посветена на тази тема книга, от 1993 г. до сега, стратегическото ръководство на държавата и нацията все още не е предприело конкретни практически стъпки за осъществяване на идеята за изграждане на Българска национална гвардия. Първото раздвижване на военната ни експертиза настъпи едва през 2002 г., когато политик от тогавашното управляващо мнозинство, в контекста на предстоящите масирани съкращения в БА по изпълнението на „План 2004” и в съвсем популистки план заяви, че е налице готовност за предприемане на стъпки по посока на едно бъдещо изграждане на Българска национална гвардия. Военните се хванаха за това изказване като за спасителна сламка и предприеха бързи и конкретни стъпки по въвеждането на този нов за нас вид армейски мултифункционален териториален резерв. Със заповед на генерал Никола Колев бе сформирана работна група в ГЩ на БА, която разработи Концепция за въвеждането на Национална гвардия (НГ) до 2010 г., т.е. до планираното тогава отпадане на наборната военна служба. За съжаление след „смяната на караула” в ГЩ през 2006 г. концепцията за НГ потъна в нечии каси или чекмеджета и остана там „замразена”, вероятно за да чака по-добри дни. Това показва липсата на каквато и да било приемственост не само при цивилната, но и при военната експертиза на МО и БА и е свидетелство за непрекъснати и политически аргументирани обрати в плановете за изграждане на БА при всяко ново правителство. Още в първото си ТВ интервю на 27 януари 2010 г. министърът на отбраната в правителството на ПП ГЕРБ Аню Ангелов определи идеята за НГ като (цитирам) „стара и помпозна”. Вместо това Ангелов обеща на народните представители и на широката общественост изграждане на „Териториален резерв”, който следваше да се въведе чрез шумно рекламирания Закон за резерва. Междувременно, с активните усилия на народния представител Филип Димитров и посредством масирана медийна кампания, наборната военна служба бе предсрочно изпратена в историята на 1 декември 2007 година. Оттогава наблюдаваме и значителен некомплект в действащата армия, въпреки значителните съкращения, които продължават и в момента в изпълнение на „План 2014”.

Приетият през м. март и влезнал в сила през м. юни 2012 г. Закон за резерва бе посрещнат с неописуем медиен ентусиазъм, неоправдан оптимизъм и незаслужени хвалебствия. Необяснимо, защото в него не e налице необходимата конкретика, забелязват се сериозни празноти, свързани с многостепенното структуриране, изграждане, подготовка и използване на резерва на Българската армия (БА). Въпрос, отдавна решен в натовските армии. В стари и утвърдени понятия като „резерв” и „запас” се влага ново, различно и объркващо експертите и гражданите съдържание. Налице е необяснимо отстъпление от постановки, заложени в Бялата книга за отбраната, приета от 41-то НС на 28.10.2010 г. Вярно е, че смехотворните текстове за т.нар. „териториален резерв”, натоварен изцяло с функции на МВР и създаващ предпоставки за изграждане на „частни армии” на областните управители и кметовете, бяха изтеглени от вносителя. Но така бе нарушено предишно решение на законодателя – нещо недопустимо за парламентарна държава, каквато е нашата. Впрочем, целта бе да се неглижира и игнорира експертната идея за изграждане на Национална гвардия.

Законът по същество въвежда две категории военна отчетност и задължения - „доброволен резерв” и „задължителен запас” и би следвало да се нарече „Закон за резерва и запаса”. Пределната възраст за служба в резерва за офицери е 60 години, а за запаса е 63 години. По този нелогичен начин мотивираните доброволци резервисти ще служат по-малко от задължените запасни. Не се дава възможност на младежите да изпълняват доброволно наборна военна служба с последващи задължения за служба в резерва. Не се предвижда възстановяване на Школите за запасни офицери за младежите с висше образование, което ще затрудни окомплектоването с младши офицери на военновременните части и подразделения. Бившите кадрови и наборни военнослужещи не се разграничават като различни категории запасни чинове и задълженията им като военноотчетни лица се приравняват. Това е сериозен законодателен пропуск в условията на отменената още през 2007 г. задължителна наборна военна служба. Създава се правно несъответствие и очевидна неравнопоставеност между българските граждани. В този смисъл службата в запаса на бившите наборни военнослужещи следва да се разглежда като правна възможност, а не като задължение.

Част от текстовете (чл. 56 и чл. 57, в раздел VІ „Подготовка на резервистите”), касаят дейността на Министерството на образованието, младежта и науката, поради което следва да се извадят от Закона за резерва и да се вкарат в законите за средното и висшето образование. Заложените в закона по пет часа „знания за защита на Отечеството” в часовете на класа за девети и десети клас представляват формален, повърхностен и неефективен подход за усвояване на знания, умения и навици, свързани с отбраната на страната. Такова обучение можем да наречем „Въведение в отбраната”, но не и военно обучение. До 1990 г. в средните училища в девети и десети клас, в рамките на 108 учебни часа се преподаваше предмета Начално военно обучение, включващо в себе си осем военни дисциплини. Обучението завършваше с двуседмичен военнополеви лагер и бойни стрелби с АК-47. Ето това можем спокойно да наречем „начална военна подготовка”. Всичко което наблюдаваме днес оставя усещането за надделяване на политическия популизъм и липса на достатъчен експертен капацитет на една авторитетна институция, каквато е Министерството на отбраната.

Какво е състоянието на Резерва на БА днес? Според статистиката, всяка година по естествен път не по-малко от 7000 подготвени резервисти преминават пределната възраст за служба в запаса. Голяма част от внушителната на пръв поглед численост на подготвените резервисти (според някои експерти през 2011 г. такива са 1,7 млн. граждани, а според други – много повече) със сигурност ще се окаже нереална, куха цифра. Резервистите ще стават все по-малко, все по-търсени и все по-ценни за държавата. Никой не може и да предполага колко от тях и от колко време са емигранти в чужбина или хора с влошено здравословно състояние, правещи ги негодни за военна служба. Точните цифри не могат да се очертаят при извикване за справка, а само при провеждане на реални мобилизационни сборове. При това положение будят недоумение изявленията на високопоставени фактори преди две-три години, че военноотчетните лица ще бъдат сведени до 50-60 хиляди души. Наскоро научих, че запасните с мобилизационни назначения ще бъдат сведени до 30 хиляди души. В тази връзка е логично да попитаме: С каква цел се извършва това ненужно лимитиране на военнозадължените лица? При това положение, вероятно при широкомащабна криза или състояние на война, стотици хиляди запасни чинове с различна степен на военна подготовка и квалификация, ще се осведомяват за хода на бойните действия от домашните си радиоапарати и телевизори.

Според сега действащото законодателство, регламентирано в чл. 59 от Закона за резерва на ВС на РБ и чл. 44-50 от Правилника за приложението му, всички български граждани, които отговарят на определени условия, могат чрез ЦВО и регионалните му структури, да кандидатстват и се запишат в „курсове за начална военна подготовка”. След успешно завършване на курса, в обем от 90 учебни часа, полагат военна клетва и им се присвоява военно звание от резерва. Личното ми мнение е, че минималната подготовка на новобранците следва да е не по-малко от 90 дни, прекарани в казармени и полеви условия. В противен случай ще разчитаме на резерв с ниска степен на подготовка и боеспособност. И тук не бива да изпадаме в голям ентусиазъм, тъй като числеността на доброволния резерв, според „Бялата книга” и „План 2014”, е сведена до 3150-3400 души. За съжаление тези цифри предизикват смесени чувства между тревогата, смеха и тъгата.

Какво е състоянието на действащата армия? В общата численост на мирновременната армия при двата документа („Бяла книга” и „План 2014”) също се явяват разлики. В първия БА е с численост 26 000 души, а във вторият – 26 100. Не става ясно бройката на резервистите къде е заложена – в тази численост или извън нея. Защото ако от целия бъдещ състав на БА извадим 2380 цивилни служители и примерно 3150 резервисти, ще получим 20 570 кадрови военнослужещи. Т.е. получава се почти същата цифра като след Ньойския диктат. Но ако тези резервисти ги прибавим към мирновременния състав, ще получим 29250 души. Пак нещо не се връзват цифрите. Поради това експертите започват да се питат – това сериозни документи ли са или някакви халваджийски тефтери. А може би това е целта на занятието – манипулативната игра с цифри да предизвика пълно объркване както между тези, които сега служат в БА, така и в обществото като цяло. И така до края на 2014 г., когато сухопътните войски, най-многобройните в БА, трябва да замръзнат на 14 000 души. Така е записано в т.нар. “Бяла книга”.

За сравнение нека се върнем в новоосвободена България. На 8 юли 1878 г. със Заповед №1 на руският императорски комисар генерал княз Дондуков-Корсаков е разформировано Българското опълчение и е сформирана Българската земска войска (БЗВ). Предвидено е БЗВ на Княжество България да се състои от 4 рода войски – пехота, артилерия, кавалерия и пионерни части с обща численост 84 750 души. Поради тежките условия на Берлинския договор, липсата на технологично време и достатъчно пари в новосъздадената държава, до края на август 1878 г. БЗВ нараства като численост до 31 400 души. Това е армията само на Княжество България (без милицията на Източна Румелия) с територии, заключени между Дунава и Балкана плюс Софийска област. 

По същият тревожен начин следва да се разглежда и липсата на възможности за изпълнение на доброволна наборна служба от българските граждани. Според американският изследовател Уилям Пфаф, (цитирам:) “До 70-те години на ХХ век, (т.е. до края на войната във Виетнам), армията на САЩ беше наборна, гражданска. Много от офицерите бяха от запаса или на наборна служба. Като замениха наборната армия с професионална, политиците създадоха инструмент на властта, върху който населението вече няма контрол”. Тази констатация в пълна степен важи и за България след 1 декември 2007 година. Тогава, след взетото политическо решение, 40-тото Народно събрание с лека ръка и с тържествен ритуал изпрати наборната ни армия в историята. Окончателно бе прекъсната връзката “народ – армия”. Вече е цяло събитие да срещнеш на улицата униформен военнослужещ. Явно военната униформа и отличителните знаци по нея вече се възприемат не като държавен символ и нагледно живо възпитателно средство за младото поколение българи, а само като работно облекло. Армията ни се сви и се капсулира в няколко гарнизона при абсурдна дислокация, в пълно противоречие с принципите на териториалната отбрана. Ако някой наш враг беше правил дислокацията на БА, може би сега тя щеше да е по-добра. Тези факти се предшестваха и от други стъпки в същата посока. Преди това бе разбита системата за военно обучение на населението, премахнато бе началното военно обучение в средните училища, закрита бе Организацията за съдействие на отбраната, закриха се Школите за запасни офицери, които изграждаха младежите с висше и средно специално образование като военновременни младши командири за мобилизационната армия. Убедени сме, че в резултат от премахването на наборната военна служба в съвсем близко бъдеще Българската армия ще остане без достатъчно подготвени резервисти.

Кои са основните аргументи в подкрепа на тезата за възстановяване под някаква форма на наборната военна служба?

1. С този си състав и численост (според „План 2014” – 20 570 кадрови + 3400 резервисти) БА не може да изпълни основното си конституционно задължение по чл. 9 от Конституцията на РБ – запазване на терит. цялост и суверенитета на РБ;

2. Не е възможно и ефективното подпомагане на населението при различни мирновременни кризи. Армията е мултифункционална въоръжена сила и не се изгражда само за воденето на класически бойни действия, а се използва за подкрепа на населението при всякакви мирновременни кризи. Това нашите генерали така и не успяха да го обяснят на политиците;

3. Съвременната професионална БА се изгражда като експедиционен корпус тип лека пехота за мисии в чужбина и не е в състояние да изпълни задачите си по териториалната отбрана на страната;

4. Без наборни военнослужещи в армията се прекъсва връзката „народ-армия” и в значителна степен отслабва военният потенциал на нацията. Според четиризвездният американски генерал Стенли Маккристъл, потомствен офицер и бивш командващ на войските на НАТО в Афганистан, премахването на наборната военна служба в САЩ през 1973 г. е било грешка. Сега той говори за това, че Америка се нуждае от армия от смесен тип, за да продължи да провежда военни операции в чужбина;

5. Съвсем скоро, при поддържането на изцяло професионална армия, България ще остане без достатъчен брой резервисти за военновременните формирования. А освен това и не разполагаме с разгърната многостепенна система на резерва с елемент Национална гвардия;

6. Поддържането на изцяло професионална армия е нещо много скъпо. Първата ни маневрена батальонна бойна група струва на данъкоплатците около 500 милиона лева. Финансистите могат да изчислят колко наборници доброволци и за какъв период от време могат да се издържат с тези средства. Да не забравяме също така, че тези батальонни бойни групи на са панацея за сухопътните войски и не бива да изпадаме в неоправдан възторг от факта, че вече имаме сертифицирани три такива. Мнозина от нас си спомнят какво се случи с една такава американска батальонна бойна група, разполагаща и със значителна въздушна поддръжка в Могадишо, Сомалия през 1993 г. Въоръжените само с „калашници” и РПГ-та банди на генерал Айдид й нанесоха недопустим ущърб, което принуди Пентагона да изтегли оттам целия си контингент. В тази връзка ние питаме – нашите пехотинци по-добре подготвени, по-добре въоръжени и по-мотивирани ли са от американските им колеги?;

7. Наборните войници са на постоянно разположение в казармите 24 часа в денонощието. В този смисъл наборната армия поддържа по-висока степен на бойна готовност от кадровата армия;

8. Юридически неиздържано е да има задължителен запас, след като наборната военна служба е отменена на 01 дек. 2007 г. Това е правно несъответствие.

Какво показва световния опит?

Към края на 2013 г. сред страните от Съвета на Европа задължителна военна служба поддържат Австрия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Норвегия, Швейцария, Гърция и Турция. След отмяната на задължителната наборна военна служба в Германия през 2011 г., днес Бундесверът поддържа Корпус на наборниците-доброволци, като по този начин осигурява функционирането на армия от смесен тип. Питаме, Германия по-заплашена ли е от военен конфликт от България, която се превърна в слабото ядро на на силната балканска периферия?

В Швейцария, която е международно призната неутрална държава, армията е почти изцяло наборна и е изградена върху принципите на териториално-милиционната система с последващи задължения на уволняващите се наборници за служба в териториалния резерв. Униформите, екипировката, оръжието и боеприпасите на швейцарските резервисти (на стойност около 8 500 USD) се съхраняват при строго съблюдавани условия в домовете им. Това позволява явяването им в мобилизационните пунктове и заемането на определените рубежи за отбрана буквално за броени часове.

През януари 2013 г. австрийците с референдум отхвърлиха предложението за отмяна на наборната военна служба. Преди това началникът на австрийския генерален щаб Едмунд Ентачер предупреди, че въвеждането на изцяло кадрова армия „може да доведе до необратимо  падане на качеството, броя и способностите”. Отново питаме – кой заплашва Австрия с въоръжено нападение, за да укрепват така непоколебимо австрийците военната си сигурност?

Също през месец януари 2013 г. Генералния щаб на Македония предложи пълнолетните младежи да преминават тримесечна подготовка в армията, което би позволило македонската армия да попълни с наборници около 15% от активния си състав. 

Принципи на възстановяване на наборната военна служба:

1. Доброволен принцип на изпълнение на наборна военна служба и изграждане по този начин на БА като армия от смесен тип. Така професионалната армия ще се превърне в основно ядро на отбраната. Учебните центрове за новобранци и формированията с наборници-доброволци, както и една бъдеща многостепенна система на резерва с териториален компонент тип Национална гвардия, ще поемат задачите по териториалната отбрана на страната, включително охрана на обекти от критичната инфраструктура и подкрепа на населението;

2. Модулно обучение (началният модул да е не по-малко от три-четири месеца за подготовка на редници). Модулите за сержантския състав да са с продължителност 4-5 месеца. Последващите модулите за граждани с висше образование, желаещи да получат офицерска подготовка и звания, да са с продължителност не по-малко от шест месеца. Завършените модули да са обвързани с производство в следващо военно звание от резерва. Придобилите повече от една военноотчетна специалност да бъдат стимулирани във финансово отношение и при заемане на длъжности в държавната администрация при равни възможности да се ползват с привилегии;

3. Индивидуално сертифициране на запасните чинове и резервистите с последващи задължения за служба в резерва.

За съжаление, фактите показват ясно, че днес българската държава не предоставя възможности на гражданите си за доброволен принос към националната отбрана. Няма и категорично становище на стратегическо ниво за спиране на опасните експерименти с въоръжените ни сили. Не разполагаме и с ясна визия и концепция какво трябва и какво повече не трябва да се прави по отношение на отбраната на страната, въпреки, че след края на „студената война”, рисковете, предизвикателствата и заплахите се увеличиха и надеждите, че светът ще се превърне в по-сигурно място за живот не се оправдаха.   

Убеден съм, че ако съвсем скоро не бъдат взети адекватни мерки за укрепване на военните аспекти на националната ни сигурност, всички ние ще станем свидетели на пълната деградация на отбранителните ни способности. Тогава съвсем основателно децата, внуците ни и поколенията след нас, могат да ни обвинят, че без да сме водили каквито и да е бойни действия, сме способствали за разгрома на Българската армия и сме допуснали Втори ньойски диктат върху България.  

 

(*Материалът е изказване на подполковник Манол Тенчев в откритото общественото обсъждане на тема „Съвременната война и военните аспекти на националната сигурност”, проведено на 23 април т.г. в Централния военен клуб, под патронажа на началника на отбраната генерал Симеон Симеонов.)