Министър Найденов: Ситуацията в Украйна не налага специални разпореждания към Българската армия

07.03.2014 г. Министър Найденов: Ситуацията в Украйна не налага специални разпореждания към Българската армия

 Стойността на проекта на защитното съоръжение на границата с Турция е продукт от работата на проектанта, който не е определян от Министерството на отбраната. Сигурно е, че до края на годината няма да се пипа пределната възраст за военна служба. По тези и други въпроси вчера разговаряхме с министъра на отбраната Ангел Найденов.

Спирдон Спирдонов

-          Г-н министър, ситуацията в Украйна налага ли да се вземат определени мерки от страна на Българската армия?

-          Няма преки разпореждания по отношение на степента на готовност, засягаща Въоръжените сили, в частност Българската армия. Внимателно следим развитието на ситуацията непрекъснато получаваме информация, оценки, анализи, които ползваме при обсъжданията, включително и в Съвета по сигурност към министър-председателя и съответно при разговорите с президента. Към момента не се налагат някакви специални разпореждания към българските въоръжени сили. Един от призивите, който беше обсъждан, и съответно фигурира в изявлението на министрите на отбраната при неотдавнашната среща в Брюксел, включително и в изявлението на генералния секретар, е за ненамеса на въоръжените сили в политическите процеси по отношение на Украйна. Това е изведено и като императив на демокрацията. В този смисъл няма как да не изразя тревога и безпокойство от ползването на военни формирования от страна на Русия, които са определени като нарушение на суверенитета и заплаха за националната сигурност на Украйна в заявлението на външните министри. Тяхното заседание бе изцяло посветено на кризата в Крим.

-          Къде трябва да се търси решението?

-          Разбира се,  решението трябва да се търси в диалога, във въздържането и на двете страни, в случая Украйна и Русия, от актове на враждебност, насилие, провокации, които биха могли да влошат ситуацията. И да направят, ако не невъзможни, то трудни за намиране политическите решения.

-          Една от мерките на Съвета по сигурност към Министерския съвет е разработване на Национален план за реагиране при бежанска вълна от Украйна.

-          В рамките на заседанието на Съвета по сигурност бяха разгледани предизвикателствата и потенциалните рискове за страната от едно нежелано влошаване на ситуацията в Украйна и в частност в Крим. Те са главно в икономически план и са свързани с доставките на енергийни ресурси и в частност на газ. Разбира се, правят се разчети и се вземат конкретни мерки, които да гарантират безконфликтна работа на основните потребители на газ на територията на България. Може да се предполага възникване на бежанска вълна от Украйна, в частност от българското малцинство, при ескалация на напрежението и влошаване на ситуацията. Това също бе отразено в мерките, които бяха представени от вицепремиера Цветлин Йовчев, т.е. страната ни да има определена степен на готовност и това е отчетено. Що се отнася до допълнителни рискове, те са свързани с икономически интереси на български компании, които работят на територията на Украйна. Според нас основните предизвикателства пред Украйна са свързани с финансово-икономическата ситуация. Мисля, че, с оглед на националната ни позиция, имаме всички основания да кажем, че заседанието на Съвета по сигурност бе проведено своевременно, включително и на базата на всички материали, предоставени от МВР и структурите за сигурност. 

-          Като говорим за бежанци, каква е последната Ви информация за изграждането на инженерно-защитното съоръжение на българо-турската граница?

-          Това е основното предизвикателство. Бързам веднага да изразя опасенията си, гледайки времето. Близо седмица вече то не позволява да се работи активно по изграждането на съоръжението. Работи си по доставката на материалите. В съответствие с ангажимента си качваме на сайта всяка седмица докладите на Командването на Сухопътните войски за изграждането на съоръжението. За съжаление, времето не позволява да се работи конкретно по монтирането на съоръжението.

-          Очаква ли се   информация за проверката на Инспектората на Министерския съвет за изграждане на защитното съоръжение?

-          Имаше една промяна в заповедта на премиера, с която се удължава срокът за работа на комисията, която проверява всички процедури и дейности, свързани със сключването на договорите и изграждането на съоръжението. Намирам, че това е част от необходимия контрол и прозрачност по отношение на тази дейност. Давам си сметка, че то фокусира огромно, да не кажа, учудващо високо внимание към себе си. Или се фокусира върху него. В крайна сметка това е задължението и работата на контролните органи. За мен голямото предизвикателство в момента е изграждането на съоръжението. Върху това е съсредоточено вниманието ни.

-          Действително е голямо предизвикателство.

-          Да, но трябва да кажем, че това не е присъща отговорност на Сухопътните войски и в частност на инженерните формирования. Гледаме на изграждането на защитното съоръжение, като на отговорност пред държавата и пред управлението от гледна точка на рисковете и заплахите, свързани с бежанския поток, нелегалното преминаване на наша територия и съответно отговорностите ни в мирно време. Много пъти съм казвал, че не сме се съревновавали, за да получим честта да изграждаме това съоръжение. Ако има други желаещи да го изградят по-евтино и по-бързо, да го направят. Няма да им пречим. Напротив, ще им помогнем.

-          Вниманието е свързано и с определени съмнения.

-          Давам си сметка, че част от това внимание е свързано с определени съмнения, подозрения, включително свързани със стойността на самото съоръжение. Но нека пак да кажем – нямаме отношение нито към работния проект, нито към остойностяването му. Стойността на този проект е продукт от работата на проектанта, който не е определян от Министерството на отбраната. Що се отнася до отговорностите, всеки един, който е допуснал нарушение, всеки един, който е сбъркал или се е опитал да се възползва от тази екстремна ситуация, ще носи отговорност.

-          Съветът по отбрана прие Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2013 г. Какви са основните изводи в него?

-          Основният извод в доклада е, че независимо от продължителния финансов недостиг и критичното състояние на въоръжението и бойната техника, което заварихме, поемайки отговорностите на министър на отбраната, българските въоръжени сили са в състояние да изпълнят конституционните си задължения. Разбира се, често пъти това става на предела на възможностите на хората, а понякога и с рискове за техния живот и здраве. Затова трябва да си даваме сметка. Правим и извода, че ресурсните ограничения са се оказали по-големи от допусканите в етапите на различно планиране, което няма как да не дава отражение и върху реализирането на пакета от способности на Въоръжените сили, включително и на утвърдения през 2013 г. На практика повече от половината от заложените 55 цели в него са от предишни години, което създава свръхнатоварване с оглед необходимостта от реализация на големите проекти за модернизация, каквито са например придобиването на нов тип боен самолет, на нови бойни кораби или съответно модернизирането или придобиването на нови бронирани машини за Сухопътните войски. Разбира се, в доклада очертаваме и приоритетите за 2014 г. (Б.р. – Шестте водещи приоритетни направления публикуваме отделно.)

-          Споделяте ли изразеното становище от заместник-командира на ВВС бригаден генерал Румен Радев, че е необходимо, колкото се може по-скоро да имаме нов изтребител?

-          Това е едно разбиране, което лично аз споделям. Имал съм възможност да го заявя, доколкото самият аз определих 2014 г., като критична от гледна точка на необходимостта да се вземе решение в каква посока по отношение на използваемостта на бойните самолети, с които разполагаме, ще продължим. И в каква посока по отношение на придобиването на нов тип боен самолет. Ние трябва да избираме между опциите поддържане и модернизиране на изтребителите МиГ-29 или придобиването на нов тип боен самолет. Очевидно не можем да си позволим да реализираме едновременно двете опции, доколкото това представлява финансово бреме, което е свръх възможностите ни. За това трябва да вземем решение как продължаваме. Правим пълен анализ на разходите в едната и в другата опция, на всички дейности, с които са свързани усилията на проектния екип, съответно на Командването на ВВС. Разбира се, от гледна точка на отговорностите и задачите, които стоят пред нас. Ще подготвим и съответното предложение до министър-председателя и до Министерския съвет. Ако решим, че това са дейности, свързани с придобиване на новия тип боен самолет, очевидно ще трябва да продължим с процедура за внасяне на предложение за решение в Народното събрание. Става дума за проект, който е на стойност повече от 500 млн. лв. Естествено, трябва да представим достатъчно убедителни аргументи в едната или в другата посока.

-          Имаше изявление от предишния министър на отбраната, че такъв доклад за внасяне в правителството е бил готов и само оставката на премиера Бойко Борисов е попречила да се вземе решение. Така ли е, според Вас?

-          По-скоро, не.  От това, което виждам, включително и от гледна точка на подготовката на т.нар. инвестиционен проект, не оставам с впечатлението, че само оставката е попречила. По-скоро виждам липсата на достатъчно воля да бъде решен този въпрос.  Аз намирам за напълно неприемливо в края на мандата, на което и да е управление, да се взема подобно решение, което след това трябва да се изпълнява от поне две следващи правителства, т.е. различни управления от това, което е взело решение. Това трябва да бъде решение в началото на един мандат. По този начин се носи и съответната отговорност за избора на различните варианти. Да се даде и възможност за обсъждане на различните варианти и съответно на най-възможния и необходим.

-          Разбирам, че във Военна академия „Георги С. Раковски“ по Ваша заповед вече се работи по Визия за развитие на Въоръжените сили до 2035 г.

-          Това е една амбициозна задача, за която нямам претенцията за авторство. Това е амбиция и на предишни министри и ръководства на МО. В края на март ще се опитаме да обсъдим посоките, в които ще продължи развитието на тази визия, включително с участие на представители на Българската отбранителна индустрия. Ще се опитаме да ги заинтересуваме и от гледна точка на необходимостта те да предлагат, да правят изследвания и съответно да имат амбицията да се включат със собствени разработки в развитието на тази визия. Естествено с очакването след това да участват в екипирането и въоръжението на българските въоръжени сили. Това е един стратегически поглед към това как трябва да изглеждат българският войник, армията и Въоръжените сили след един 20-годишен период. Т.е. да заложим развитието и да очертаем перспективата. Като изключително необходимо и като предизвикателство, намирам това усилие.

-          Един въпрос, който вълнува особено военно-патриотичните съюзи. Какво е разбирането Ви за бъдещето на военните клубове? Ще се развиват ли, ще се предоставят ли на общини, ще се продават ли?

-          В рамките на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ има три категории на военните клубове. Аз подкрепям това схващане. Първата категория са в местата, където има военни формирования и където всичко друго, освен прякото разпореждане и стопанисване, от страна на министерството, респективно на агенцията е неприемливо. Втората категория са военните клубове, където няма военни формирования, но сме ги преценили, като необходими за целите на военно-патриотичното възпитание. Ние ги стопанисваме, поддържаме и по отношение на тях няма да бъдат предприемани други разпоредителни действия, освен предоставянето на възможност за ползване от военно-патриотичните съюзи. Разбира се, с изпълнение на отговорностите на агенцията. И третата категория са военни клубове, които ще предоставяме основно на общините с общото разбиране, че трябва да бъдат осигурени условия и помещения за работа на военно-патриотичните съюзи, когато има организация и проявен интерес. Това е нашето разбиране. Военни клубове, които да се продават, поне до този момент, аз не съм виждам и няма да подкрепя подобно предложение, освен ако не е крайно мотивирано и наистина с отпаднала за министерството необходимост.

-          Още един въпрос, който вълнува хората в армията. По Плана за развитие на Въоръжените сили до 2014 г. трябва да бъдат съкратени още 2000 души. Ясно ли е вече от кои формирования ще бъдат те? И второ – само живи хора ли ще бъдат или и незаети щатове?

-          И двете. За съжаление ще има и реално съкратени хора. Не просто щатове и свободни длъжности. Става дума основно за военнослужещи и цивилни служители, които са в бази на бригада „Логистика“ или бази, които са в Съвместното командване на силите. Това е свързано основно с освобождаването на тези бази от техника и боеприпаси, които се съхраняват. Част от тях са собственост на фирми, които не са изтеглени своевременно. Графикът, който е даден на тези фирми, съответно споразуменията, които са постигнати с тях, е до края на 2014 г. Т.е. срокът да съвпадне с определения в Плана за развитие на Въоръжените сили.

-          Можем ли да си позволим друго?

-          За съжаление, не. Просто защото продължаваме да имаме една, вярно онаследена, на така или иначе факт, лоша структура на разходите. Три четвърти от разходите отиват основно за заплати. Малко над 20 процента – за текуща издръжка, а между 3 и 5 процента се движат капиталовите разходи. Това не позволява развитие и модернизиране на въоръжените сили, което трябва да имаме. Ще добавя и една неласкава представа, която има за България сред нашите партньори, че не полагаме достатъчно усилия за да реализираме онези способности, които сме заявили и са залегнали в общите планове на НАТО и трябва да реализираме със съответните финансови разходи. Вярно е, че има една трайна и то негативна  тенденция на съкращаване на военните бюджети на страните членки на НАТО, но ние стоим сред държавите, които са най-зле. Ние сме на второ място по най-голямо съкращаване на военните разходи. През 2009 г. това са 40 процента. И второ, отново сме втора държава, но сред тези, които заделят най-малко средства за капиталови разходи за модернизиране и превъоръжаване.

-          Обмисляте ли вдигане на пределната възраст за военна служба според военните звания?

-          За момента – не! Ако имате предвид 2014 г. – не! С разчети и възможности за следващ период не искам да се ангажирам. Зная, че има някакво очакване и нагласа. Зная, че някъде вървят подобни внушения и слухове, но поне за 2014 г. това не е актуално.

***

Направления за съсредоточване на усилията през 2014 г., според Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, приет от Съвета по отбрана на 5 март 2014 г.

През 2014 г. усилията на ръководството на Министерството на отбраната са съсредоточени в шест водещи приоритетни направления:

1. Изграждане и развитие на отбранителни способности.

През януари стартира Преглед на структурата на въоръжените сили, който ще приключи до края на юни. Като резултат, през втората половина на 2014 г., ще бъде разработена и внесена за приемане в Народното събрание „Програма за развитие на въоръжените сили”. Ще бъде разработен и нов План за развитие на въоръжените сили с продължителност на реализация от 4 до 6 години и ще бъде изготвена финансово осигурена програма за модернизация.

Изграждането и развитието на необходимите отбранителни способности е пряко обвързано с изпълнението на поетите от страната ни ангажименти по приетия Пакет Цели за способности 2013 на НАТО.

Продължава изграждането на батальонните бойни групи , участието във високотехнологични инициативи на НАТО в областта на киберсигурността и изграждане на способности в тази сфера, окомплектоване на професионалния резерв.

2. Участие в НАТО и ЕС, бойна подготовка и операции.

От ключово значение за развитие на отбранителните способности остава участието в ръководени от НАТО и ЕС операции. Затова приоритет на отбранителната политика е всестранното осигуряване на контингентите зад граница, провеждането на ротациите и своевременното решаване на възникващи въпроси с техниката в районите на мисиите. Предстои поетапно изтегляне от Афганистан на военнослужещите ни до края на 2014 г. съгласно Стратегията за трансформиране на участието ни в операцията на НАТО. Участието в съюзни и многонационални учения и повишаването на бойната подготовка

3. Акредитация в НАТО на Център за усъвършенстване в областта на управлението на кризи и оказване на помощ при бедствия.

4. Реализиране на инвестиции в отбраната.

Инвестиционната политика е насочена към оптималното осигуряване на българските въоръжени сили с въоръжение и техника, с приоритет способностите за участие в операции зад граница. Необходимо е както придобиването на ново въоръжение и техника, така и модернизацията, поддръжката и ремонта на съществуващото.

Годината е критична от гледна точка на необходимостта да се вземе решение за бъдещето на изтребителната ни авиация. Ще бъде изготвено предложение до правителството за вземане на конкретно решение.

Участието в многонационални проекти по изграждане и развитие на способности в рамките на НАТО и ЕС ще продължи да се утвърждава като важно направление, допълващо националните ни усилия.

5. Развитие на инфраструктурата на отбраната.

Ще продължи освобождаването от ненужната инфраструктура, която генерира разходи в условията на финансов недостиг.

6. Законодателни инициативи.

Реализацията на приоритетите на отбранителната политика изисква: внасяне на изменения и допълнения в Закона за военната полиция, Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, Закона за резерва на въоръжените сили и изработване на Закон за военното разузнаване; внасяне през второто полугодие на изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили, като резултат от решенията по Прегледа на структурата на въоръжените сили.