Руските воини винаги са били на своя боен пост

23.02.2014 г. Руските воини винаги са били на своя боен пост

 

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков
На 23 февруари 1918г. зле въоръжени, но с невероятна решителност и мъжество, работническо-селските полкове на болшевишка Русия нанесоха жестоко поражение на нахлулите дълбоко, войски на кайзерова Германия .
Така при Нарва и Псков се роди в огъня на боевете, славната и непобедима Червена армия.Тя се роди в сблъсъка на два настръхнали свята, закали се в люти битки с белогвардейските войски и интервентите от Антантата. Звънът на кръстосаните саби и картечния грак на тачанките бяха люлчината й песен, а червеното знаме с петолъчката - балдахина, под който загинаха в боевете  д „белите” армии на Юденич, Деникин, Корнилов, Врангел и Колчак, хиляди съветски воини.
 
В огъня на Гражданската война в Русия 1917-1922 г. , от низините на народа се роди и израсна цяла плеяда талантливи командири, които изумиха света със своя пълководчески гений. Те не бяха завършили реномирани Генералщабни академии, деляха овесената каша и нара в землянките със своите войници, но словото, храбростта  и личния им пример бяха така заразителни, че увличаха червеноармейците в неудържими щикови атаки.
С гола сабя пред ескадроните летеше на врания си жребец, легендарният командир на Първа конна армия Семьон Будьони, при Урал железният командир на дивизия Василий Чапаев всяваше ужас в белогвардейските войски на адмирал Колчак , а Михаил Фрунзе с наган в ръка лично поведе атаката на червеноармейците срещу укрепената позиция Перекоп на Крим.
 
Тези довчерашни мужици и пролетарии разгромиха армиите на 14 държави от Антантата, които като глутница свирепи вълци се нахвърлиха върху младата съветска държава. С неувяхваща бойна слава се покриха червеноармейците в битките при Царицин и Спаска, Волачаевка и Уфа. Победите им обиколиха, като мълния света и накараха младият поет Христо Смирненски от работническия квартал на София, Ючбунар да напише възторжен одата  „Червените ескадрони”.
 
Вместо да укрепва организационно Червената армия, през 30-те години на 20 век преживява ужаса на Сталинските чистки, при които съветските чекисти по заповед на „ бащата на народите” извършиха жестоки репресии над командния й състав, под абсурдния предлог, че е предал интересите на революцията и работи за чужди разузнавания. Вследствие на това бяха арестувани , измъчвани и екзекутирани такива видни военноначалници и герои от Гражданската война, като маршалите Тухачевски, Блюхер, Егоров, Якир и още хиляди командири от всички степени. Обезглавяването на офицерския корпус на армията оказва решаващо влияние в началото на Великата отечествена война на съветските народи 1941-1945г. за катастрофалните поражения на Червената армия от Вермахта.
 
В изпълнение на план “Барбароса” на 22 юни 1941г. сто деветдесет и една хитлеристки дивизии на огромен фронт от 3000 километра нахлуха вероломно в съветската страна. Започна най-страшната от всички водени до тогава , войни, война, каквато човечеството не познаваше. Истеричният фюрер Адолф Хитлер тържествено се закле че за 6 седмици ще разгроми Червената армия   и ще зароби болшевишка Русия.И тръгнаха неговите синеоки тевтонски рицари с огън и кръв да въдворяват новия ред на Изток. На техния път се изправиха бойците и командирите от Червената армия , които спряха с гърдите си кафявата вълна. Още при Брестката крепост, русите показаха на немците, че войната няма да бъде приятна разходка, както им обещаваше пропагандата на д-р Гьобелс. Светът със затаен дъх следеше гигантския двубой на живот на смърт.Под напора на врага, Червената армия беше принудена да отстъпи . Хитлеристите обаче заплатиха скъпо своите победи, с цената на тежки загуби в жива сила и бойна техника .Червената армия излезе от пораженията още по-твърда, за да събере в стоманен юмрук цялата си ярост и болка от прегазените руски земи.
 
През суровата зима на 1941-ва край Москва бе развенчан мита за непобедимостта на германската армия. Тук се роди подвига на старши лейтенант Василий Клочков и неговите бойци.Думите им “Голяма е Русия, но няма къде да отстъпим , зад нас е Москва!”-се превърнаха в крилат девиз за смелите защитници на съветската столица. Под куполите на Т-34, в бронираните кабини на Ил-овете, зад визьорите на ЗИС-овете, червеноармейците громяха врага и изгаряха като факли, за да трасират пътя към Победата. Хитлер беше заръчал да му докарат бял арабски ат, за да приеме парада на победоносните си войски на Червения площад.На 7 ноември 1941-ва, парад наистина имаше , но не на хитлеристите , а на частите от Червената армия, които направо от площада заминаваха на фронта, за да изтласкат хитлеристите на запад.
 
В глъбините на руските степи погина цветът на немската армия. При Сталинград бе спрян огненият валяк на войната , за да започне полека лека да се оттегля назад към вълчата бърлога на хитлеристкия звяр. Като справедливо възмездие за милионите убити и осакатени, при Сталинград и Курск, Яш и Орша горяха купища круповска стомана с омразната свастика.
 
Завинаги в Пантеона на безсмъртието ще останат да светят подвизите на гвардееца Александър Матросов, закрил с тялото си амбразурата на немски бункер, на безкракия летец Алексей Мересиев, на горящия като факел Михаил Паникака, саможертвата на летеца Николай Гастело... Призивът на прославеният съветския снайперист Василий Зайцев : ”Зад Волга, земя за нас няма!” се превърна в свещен обет за изнурените защитници на Сталинград. Тяхната героична отбрана изтощи   и обезкърви елитната 6 немска армия на фелдмаршал Паулус . След упорити   боеве за всяка улица и дом, съветските войски под командването на маршал Жуков обкръжиха и разгромиха 300 хилядната немска групировка. Тази паметна победа предизвика тридневен траур в Германия, а старата политическа лисица Уинстън Чърчил, който организира през 1918г. като военноморски министър на Англия, кръстоносния поход срещу Съветска Русия, сега беше принуден да забрави   своя антикомунизъм и да заяви:”Бог се смили над нас и слезе на земята.Англия е спасена!”
 
В обсадения Ленинград, червеноармейците водеха борба на живот и смърт срещу немските войски, които се бяха заканили да превърнат града на Нева в пепелища и руини.След тригодишна блокада, русите разкъсаха обръча и отхвърлиха врага далеч на запад.
 
В битката на Курската дъга Хитлер хвърли в боя най-модерните си танкове и самолети, за да обърне хода на войната, но всуе! Съветските артилеристи написаха на снарядите си преди да ги изстрелят по врага думите:”За родината!” и с точния си огън съумяха да сринат немското настъпление .Човешката ярост се оказа по-твърда от круповската стомана .
 
В люти битки, Червената армия премина разстоянието от Москва до Берлин, за да забие на 9 май 1945-та аленото знаме на Победата и да сложи точка на най-кръвопролитната война в човешката история. По разбитите площади на освободената от хитлеристкия ярем, Европа, хората обкичиха с цветя, винтовките на звездочелите войни и пееха възторжени песни в тяхна прослава ....Ала човечеството бързо забрави милионите жертви и ужаса на войната и влезе във влажните окопи на “студената война“. Започна безумната   надпревара в ядреното въоръжаване на двете суперсили САЩ и СССР.През 1961г., светът изтръпна от ужас пред висящата на косъм термоядрена война.
 
По време на “Студената война“ синовете на тези, които спасиха света от изстъпленията на арийските варвари и изковаха от поломените танкове, плугове, бяха принудени от своите партийни и държавни ръководители да смажат антикомунистическите метежи в Будапеща през 1956г. и Чехословакия през 1968г. По-късно, в началото на 80-е години по волята на Брежнев те навлязоха в Афганистан. В тази планинска страна, Съветската армия загуби десетки хиляди убити и ранени воини , вследствие партизанските действия на муджадихините. “Черните лалета”, както наричаха товарните вертолети, каращи железните ковчези с тленните останки на убитите съветски бойци и командири оставиха дълбок емоционален отпечатък в руската душа. Афганистан се превърна във “втори Виетнам” и свали чувствително рейтинга на съветската   армия. Едва перестройката на Горбачов прекрати този кошмар и върна обратно съветския военен контингент .
След тихия демонтаж на социализма и демократичните промени, които настъпиха в руското общество, въоръжения конфликт в Чечня се превърна в лакмус за боеспособността и дисциплината в руската армия. Години наред малката, но фанатизирана и отлично въоръжена армия на чеченските сепаратисти оказва яростна съпротива на руската армия в Кавказ .                 
После дойде ужасяващата катастрофа с атомната подводна лодка “Курск” и гибелта на целия и екипаж в Баренцово море.
 
Днес, наследниците на Суворов, Румянцев, Кутузов и Жуков се борят за оцеляване в трудния и напрегнат делник на руското общество. Армията с вековни славни традиции е принудена чувствително да свие своите параметри и дори да стигне до там, че да не може да си плаща тока във военноморските бази на ядрения си подводен флот.
 
Но архивните кадри от Втората световна война са живи и тях никой не може да ги забрави. Те завинаги запечатаха, как руският войник, загърбил омразата си към арийските варвари , които превърнаха родината му в пустош, налива щедро борш край Бранденбургската врата в алуминиевите канчета на гладните германски деца. С лявата храна, защото дясната бе загубил във войната. Така го запечата и скулпторът Е. Вучетич в Трептов парк - с меч в силната десница и с детенце в скута, стъпил с ботуши върху омразната фашистка свастика. Същият този войник в последните дни на войната се втурна в наводненото по демоничната воля на Фюрера, Берлинско метро , за да спаси давещите се германски жени и деца. Пак той забрави гаврата , която хитлеристите извършиха над руските културни реликви  и разминира безценните  шедьоври в Дрезденския дворец Цвингер, за да напише на стената “ Проверено ! Мини няма ! “                                               
Тези исторически знаци показват, че в мигове на върховно изпитание, руските воини винаги са били на бойния си  пост и със своя героизъм и мъжество са били непреодолима преграда за всеки дръзнал да нахлуе в тяхната родина, агресор!
 
На снимката: Ветерани от войните в България полагат венци и цветя на паметника на Съветската армия в София.
Снимка Димитър Бебенов