69 години от Сремската настъпателна операция на Първа българска армия

18.12.2013 г. 69 години от Сремската настъпателна операция на Първа българска армия

 Подполковник от резерва д-р Петър Ненков

След близо двумесечни активни настъпателни действия на БНА в Източна Сърбия, Вардарска Македония и Косово завършва първият период от участието на България в заключителния етап на Втората световна война /от септември до края на ноември 1944 г./ Българската войска прониква на повече от 200 км в югославска територия и изпълнява с чест поставените й задачи от Командването на Трети Украински фронт. Разгромени са 4–5 противникови съединения, а броят на убитите, ранените и пленените хитлеристи достига 35000 души. Унищожени и пленени са 32 танка, 377 оръдия и минохвъргачки, 3276 автомобила и влекача, 1000 картечници и автомати и друго стрелково оръжие и бойна техника .

През втората половина на ноември 1944 г., българското правителство на ОФ започва разговори със съюзниците от антихитлеристката коалиция – САЩ, Великобритания и Съветския съюз за по-нататъшното участие на българската армия в бойните действия през войната с нацистка Германия . В резултат на разговорите е договорено едно армейско обединение да продължи участието във войната. Първа българска армия  е формирана, съгласно Разпореждане №1692 от 21 ноември 1944 г. на Главното командване на БНА и Постановление на Министерския съвет № 2 от 26 ноември 1944 г. в изпълнение на Споразумението за примирие от 28 октомври 1944 година. Армията е  подчинена на командващия Трети Украински фронт, маршал  Фьодор Иванович Толбухин и взема участие в втория период от заключителния етап на Втората световна война - от 1 декември 1944 г. до 11 май 1945 г. Към месец  декември 1944 г. Първа българска армия наброява 99 662 души. По-късно тя нараства до 120 хиляди души. За неин  командващ е назначен генерал лейтенант Владимир Стойчев, а за помощник командир - Щерю Атанасов , бивши партизанин, произведен в чин полковник след 9 септември 1944 г. По предложение на главнокомандващия на БНА, генерал майор Иван Маринов и помощник главнокомандващия, генерал майор Фердинанд Козовски в 1-ва българска армия са включени 6 съединения и армейски части.Дейността по сформирането на армейското обединение се оказва нелека задача, поради следните причини: част от необходимите за комплектуването на войските средства са изразходвани при  общата мобилизация през септември 1944 г. и по време на военните действия през първия период на войната. Съединенията и частите, които трябва да влязат в състава на 1-ва българска армия, се оказват разсредоточени на голяма територия /от Косово в Югославия до границата ни с Турция/ . Поради тази причина, в някои части и съединения на армията, мобилизацията се извършва за около месец и половина. Това поставя в неблагоприятно положение Първа българска армия, която е принудена да води началните си бойни действия с намален състав.

На  17 ноември 1944г. от Щаба на войската е отдадена заповед за мобилизацията и изнасянето на съединенията на армията, които са  назначени в първи ешелон на армията  . Само за четири дни – от 21 до 25 ноември полковете на 3-та Балканска  и 8-ма Тунджанска пехотни дивизии мобилизират и се попълват на 98 процента с личен състав, коне и превозни средства. Едновременно с развръщането на армейските части и съединения  започва изнасянето и съсредоточаването на окомплектованите и попълнени по щата за военно време  полкове и дивизии в Сремската област /междуречието на Дунав и Сава на около 80–100 км от Белград/. То се извършва с влакови композиции от България през Ниш за Белград. Разстоянието на изнасянето на съединенията, които се намират на  Прикриващия фронт на българо-турската граница до югославската столица е близо 600 км. Първите български части пристигат в Белград на 3 декември .От там – с пеши маршове, на  два нощни прехода, в тежки зимни условия е изминато разстоянието от 80- 100  км. до крайната точка на  похода. На 8 декември без да изчака   пристигането на всички съединения на първа българска армия, командващия Трети Украински фронт, маршал Толбухин отдава заповед през нощта на 17 срещу 18 декември българските войски да сменят намиращите се пред тях съветски и югославски части , на 22 декември да настъпят със силите на две пехотни дивизии, да пробият  отбраната на противника в участъка  на село Сотин и село Оролик и най-късно до 26 декември да превземат рубежа: Осиек - Широко поле - Джаково.

На 12 декември  частите  на 3-та Балканска  и 8-ма Тунджанска пехотни дивизии пристигат в района на Срем и сменят един съветски и един югославски корпус. Те започват подготовка за  водене на настъпателни действияза изпълнение заповедта на маршал Толбухин.На 15 декември Командването на 1-ва българска армия  отдава бойна заповед за провеждане на Сремската армейска настъпателна опера­ция под кодовото наименование „Винковци-Вуковар”. Без да изчака останалите  съединения, които  все още се съсредоточават,  то поставя 3-та и 8-ма пехотни дивизии в първи ешелон, а 11-та дивизия във втори ешелон на армията .

Противникът е изградил силна отбрана  състояща се от няколко силно укрепени в инженерно отношение позиции.Предният крайна на отбраната преминава по източните покрайнини на селата  Сотин – Грабово – Берак - Оролик, като тези села са  превърнати в силни опорни пунктове. Немското командване е разположило своите сили в два ешелона. През фронта на Първа българска армия са развърнати от хитлеристите две пехотни дивизии, състоящи се от 21 пехотни  батальона и 1 пионерен батальон. Дивизиите са групирани в три елитни бойни групи: „Цимерман”, „Ердеман” и „Хофман”. Те разполагат с 100 минохвъргачки, 80 разнокалибрени  оръдия, танкове и друга бойна техника .Един немски батальон, една батарея и хърватския  домобрански полк усилен с две батареи  са оставени в резерв в района на Вуковар.

На 22 декември 1944 г. започва настъплението на българските части. След 50 минутна  усилена  артилерийска и авиационна подготовка  частите на първоешелонните две дивизии атакуват предния край на противниковата отбрана . Особено ожесточени бойни действия се водят в района на селата Сотин, Оролик и Грабово. Там са написани първите славни страници от героичния летопис на Първа българската армия  през втория период на войната. Боевете са кръвопролитни, противникът се съпротивлява отчаяно и не отстъпва от своите позиции. Българските съединения  са усилени с един съветски дивизион  реактивни гвардейски миномети – „катюши”, един изтребителен противотанков полк, щурмови самолети от 17-та съветска въздушна армия на генерал Судец и катери и речни кораби от Съветската Дунавска краснознаменна флотилия, въоръжени с мощна бордова артилерия. Въпреки героизма и себеотрицанието на българските воини, отбраната на немците не е пробита. Дадени са много жертви и това принуждава командването на армията да отдаде заповед на 25 декември, след тридневни тежки боеве за спиране на настъплението и прегрупиране на силите.

На 28 декември двете първоешелонни дивизии на Първа българска армия  / 3-та и 8-ма / започват  ново настъпление, но  отново без резултат.Това е повод Трети Украински фронт  да отдаде заповед  армията на 30 декември да преустанови своето настъпление и да предаде позициите си на югославските  войски, след което да се прегрупира и през преправите на Дунав да се прехвърли в Южна Унгария.

Така от 22 до 28 декември 1944 г. в междуречието на Дунав и Сава, се провежда Сремската настъпателна операция на Първа българска армия, която е част от общия замисъл за настъпление на войските от левия стратегически фланг на Червената армия, провеждащи Будапещенската настъпателна операция. Съединенията на Първа българска армия не успяват да постигат успех в операцията. Дадени са  сравнително големи загуби - 525 души от нашите атакуващи части . Като основни причини за неуспеха се сочи фактът, че противникът подвежда резервите си от дълбочина и уплътнява своята отбрана, а артилерийската и авиационната подготовка не успяват да разстроят неговата отбрана.

Освен това  настъплението започва прибързано, без да се изчакат подхода и съсредоточаването на  останалите съединения на армията в заповяданите ми райони. Недостигът на свободни войскови единици затруднява армейското командване да извърши маньовър  със силите  и средствата. Това затруднява организацията на  управлението на войските и взаимодействието между тях и води до невъзможност да се създаде решително превъзходство в жива сила и бойна техника в направлението на главния удар за извършване на пробив в противниковата отбрана. Непроходимите блата, дълбоката река Савак и мочурищата покрай нея заемат голяма част от подстъпите към вражеските позиции и също оказват негативно влияние върху действията на частите и съединенията, особено пред левия фланг на армията . 

Все пак частите и  съединения на Първа българска армия със Сремската  настъпателна операция ангажират към себе си значителни сили и средства на противника, не позволяват те да бъдат използвани на други направление от фронта и разстройват организираното оттегляне на неприятеля по долината на река Сава.