Поправките в закона за отбраната заради Центъра на НАТО за кризи не минават през парламента

04.12.2013 г. Поправките в закона за отбраната заради Центъра на НАТО за кризи не минават през парламента

 Има виждане за промени в закона, но няма текст за общо съгласие. По конкретния повод има две позиции. Първата -  Центърът за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия се закрива, а функциите и част от служителите му преминават изцяло към Военна академия "Г. С. Раковски". Втората - Центърът може да бъде преместен „физически” в района на Военната академия, но трябва да се запази юридическата му самостоятелност, дори и с корекции в сегашния щат и да се работи единствено в посока за предстоящото му успешно акредитиране!

Спирдон Спирдонов

Комисията по отбрана в парламента не подкрепи предложените от Доброслав Димитров и група народни представители от ГЕРБ поправки в Закона за отбраната и Въоръжените сили, свързани с уреждането на статута на международните военни организации на НАТО, както и възможностите за изпълнение на военна служба в тях от български военнослужещи и попълването им с цивилен личен състав от граждани на Република България.

В мотивите си вносителите припомнят, че подобна международна военна организация вече съществува на територията на страната със създадения и очакващ акредитация Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия.

Директорът на дирекция „Управление на човешките ресурси“ – МО,  Антон Ластарджиев е представил становището на Министерството на отбраната, с което се подкрепя „по принцип“ внесения законопроект. В същото време се посочва, че всички разпоредби, които се отнасят до регламентирането на длъжности и трудовото правоотношения на военнослужещи и цивилни трябва да се отнасят не само за военни, но и за международни организации. На второ място се отбелязва необходимостта от промени и в други закони, тъй като съществуват длъжности, които касаят не само Министерството на отбраната. След дискусията Комисията по отбрана решава да не предложи на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта. Няма нито един глас „против”, но десетте въздържали се накланят везните към неподкрепата на предложените поправки.

Съдбата на споменатия център поражда доста въпроси. В последно време те бяха периодично поставяни в наши публикации. Други дойдоха, след като стана ясно решението на Комисията по отбрана, което бе взето миналия четвъртък. От проекта на нов устройствен правилник на МО и придружаващия го доклад с мотиви става ясно, че Центърът като самостоятелна структура ще бъде закрит, функциите и част от служителите - военнослужещи ще преминат към Военна академия „Г. С. Раковски”, а правоотношенията на държавните служители ще бъдат прекратени. И още - след акредитиране на Центъра, същият може отново да бъде обособен като самостоятелна структура.

Във връзка с това предложение бе публикувана статия на посланик Валери Рачев, който във военната си  кариера е бил и заместник-началник именно на Военна академия „Г.С.Раковски”. Той пояснява какво представляват Центровете за усъвършенстване на НАТО. Казва, че „за да се акредитират този тип структури, НАТО има специалното изискване - те не могат да са елемент от вътрешната командна система на страната домакин. Автентичният текст в натовския документ IMSM-0416-04 от 2004 г. (!) гласи следното: “Центровете за усъвършенстване не са пряко подчинени на командната структура на НАТО. Нито са подчинени на националната командна система”.

Посланик Рачев счита, че центърът трябва да е на пряко подчинение на министъра и с отделен бюджетен механизъм. Според него подчиняването на центъра на Военна академия, ... автоматично води до отказ на акредитиране на центъра по правилата на НАТО.”

В статията си, посланик Валери Рачев посочва, че центърът „проведе първите си дейности, включително международни конференции по въпроси на управлението на кризи. На последната от тях заместник-началникът на Щаба на отбраната говори убедително за необходимостта от центъра.”

Международната проява, за която става дума, беше организирана и проведена от Центъра през септември т.г. На този интернационален форум присъстваха 150 участници, а участие взеха 80 експерти от 14 държави.

Аргументи на защитниците на центъра

Досега, не само заместник-началникът на щаба на отбраната, а и по-високопоставени по длъжност от него, в страната ни и в НАТО, са подкрепили изграждането на Центъра.

Подкрепата за Центъра е изразена още през 2011 г. от върховния главнокомандващ на Съюзното командване на НАТО по трансформацията, при официалното му посещение в България. По-късно тази подкрепа е и писмено потвърдена.

В рамките на инициативата “Интелигентна отбрана”, проектът за Центъра е представен на срещата на върха на НАТО в Чикаго през 2012 г.

Центърът за управление на кризи се формира като такъв в рамките на НАТО и не е структура за нуждите на Европейския съюз. В рамките на Алианса са изчистени взаимовръзките и този център не дублира функции на други центрове от НАТО.

Центровете за усъвършенстване на НАТО са международни институции. Те не „дават” образование - те генерират експертиза в конкретни области.

В дейността си центърът стимулира използването на научния потенциал и човешки потенциал, не само от България, а и от други страни.

Като проект Центърът е включен в Инициативата на НАТО по изграждане на способности чрез многонационални и иновационни подходи. Концепцията за Центъра е утвърдена.

В резултат на дейността и с цел по-нататъшното му успешно функциониране, на 28 август т.г., в Съюзното командване по трансформацията, между министерствата на отбраната на Република България, Република Гърция и Република Полша (като спонсориращи нации) са подписани оперативен и функционален меморандуми.

Поети са международни ангажименти за участие на Центъра в организирането и провеждането на различни международни форуми, както и в подготовката на многонационални учения. Финансовите средства, необходими за дейността му са планирани и обособени в отделна програма.

На форума, проведен от Центъра през септември т.г., е споменато, че се очаква през април 2014 г., Центърът да получи акредитация от Северноатлантическия съвет. А точно тогава ще се навършат и 10 години от приемането на Република България в НАТО. 

 

В речта си при откриването на настоящата учебна година във ВА "Г.С.Раковски", министърът на отбраната Ангел Найденов посочи че „акредитацията на Центъра в Алианса предстои”. Т.е. - Една акредитация би била прекрасен „подарък”, заслужено признание и авторитет за държавата ни, като стабилен и поддържащ партньор в Алианса!

 

Ако обаче, преди очакваната акредитация, се реализира предложението за закриване на Центъра и преминаването му изцяло към Военна академия - резонен е въпросът дали НАТО ще акредитира нещо, което не е "самостоятелна юридическа единица"?!  

 

Освен България, като държава-домакин, страни по подписаните меморандуми са Съюзното командване на НАТО по трансформацията и още две държави - спонсориращи нации (Гърция и Полша).

Тези държави може и да не бъдат съгласни техните представители да са в една структура, която няма да е самостоятелна, а ще е „под шапката” на Военната ни академия! 

 

Освен това на 12 септември т.г. в София е проведено и първото заседание на Управляващия Борд на Центъра (Steering Committee). Председател на този Борд е директорът на дирекция "Отбранителна политика” в Министерството на отбраната.

 

Ако „Центърът като самостоятелна структура ще бъде закрит”, то излиза, че Управляващият Борд няма да е самостоятелен. Тогава каква ще е и резонна ли ще е взаимовръзката и подчинеността, по отношение на Центъра - между директора на посочената дирекция в министерството, представляващо държавата България в Борда и началника на Военната академия - като се има предвид, че академията е структура на пряко подчинение само на българския министър на отбраната?!

 

В предложения проект, относно закриване на Центъра е записано, че "правоотношенията на държавните служители ще бъдат прекратени."

От сайта на Центъра личи, че за назначаването на цивилни служители са проведени конкурси. Какво би станало в този аспект?! Липсата на конкретни цивилни длъжности в щата на Центъра също ще е предпоставка за неакредитиране!

 

И друго: В проектите на документи е предложена промяна в Класификатора на длъжностите, отнасяща се до директора на Центъра. Промяната е в посока „надолу” по отношение на заплащането. Естествено следва изводът, че евентуалното преминаване на Центъра и военнослужещите в него към Военна академия ще доведе и до промяна в тяхното заплащане. Логично би било последствието, че след такова преструктуриране и намаляване на заплати, някои военнослужещи може да подадат рапорти и да напуснат, а после да няма желаещи да заемат техните места!

 

Неокомплектоваността на длъжности в структурата също ще е предпоставка за неакредитиране!

 

Тогава се пораждат въпросите.

 

След като „акредитацията на Центъра в Алианса предстои” - необходимо ли е, половин година преди това, изграждащият се в България Център на НАТО за управление на кризи да бъде закрит като самостоятелна структура?!

 

Необходимо ли е да бъде „вкаран” в структурата и подчинен на ВА „Г.С.Раковски”, която е висше учебно заведение и освен по военния закон, дейността й е съобразена и с друг закон?! Ако това се осъществи, то Центърът на НАТО следва да бъде „съобразяван” с постановките на българския Закон за висшето образование, а този Център ще е международна институция!

 

Необходимо ли е, половин година преди очакваната акредитация, Центърът да се закрива и сега да се правят щатни и персонални промени - както за Центъра, така и за академията?!

 

Ако се приеме сегашното предложение за „закриване”, то след акредитиране (т.е. след седем-осем месеца, считано от днес) ще трябва отново да се правят щатни и персонални промени - както в Центъра, така и в академията! Нужно ли наистина това?!

 

Логиката сочи необходимия извод - Центърът може да бъде преместен „физически” в района на Военната академия, но трябва да се запази юридическата му самостоятелност, дори и с корекции в сегашния щат; и да се работи единствено в посока за предстоящото му успешно акредитиране!”

 

Какво казва Министерството на отбраната?

 

В проекта за нов Устройствен правилник на МО е заложено закриване на този център. От обявените мотиви на министъра става ясно, че функциите и част от служителите на центъра (17 щатни бройки) ще преминат изцяло към Военна академия "Г. С. Раковски". Има се предвид, че там на функционален принцип е сформиран Център за обучение „Управление при извънредни ситуации“ за нуждите на Европейския съюз. Част от служителите – военнослужещи, ще преминат към Военна академия „Г. С. Раковски”, а правоотношенията на държавните служители ще бъдат прекратени. По този начин, МО смята, че ще се създаде възможност да се използват научният потенциал и общата администрация на Военна академия „Г. С. Раковски”. В същото време се посочва, че след акредитиране центърът може отново да бъде обособен като самостоятелна структура.

В писмен отговор до народния представител и бивш заместник-министър на отбраната Валентин Радев министърът на отбраната Ангел Найденов посочва, че от „момента на създаването си до акредитацията от Алианса този център е международна инициатива и не следва да се идентифицира с българското юридическо лице, създадено като администрация по чл. 60 на Закона за администрацията(български център), макар и наименованията им да са идентични.” Смята се, че целта на самата административна структура, създадена преди една година, е да организира и осъществи необходимите дейности по създаването на Центъра на НАТО. Т.е. въпреки еднаквите имена, двата субекта са напълно различни, както по характера си, така и по целите.

В отговора си до Валентин Радев министър Найденов уточнява, че „българският център е в системата на администрацията на страната-домакин и възниква въз основа и се подчинява на българското законодателство, докато центърът на НАТО, който е заявен за изграждане и поддържане у нас, възниква въз основа на международен договор на по-късен етап и действа, съобразно установеното в него.” Самият министър пише в отговора си, че трябва да се търсят конкретни решения – осигуряване на материална база и иницииране на законови промени, които да регламентират статута на военнослужещите и цивилните служители от българска страна, които ще работят в тази международна организация, но на наша територия.

По принцип и двете страни са „за” промени в законите. Засега обаче няма текст за общо съгласие.