UNTAC: Бързината доведе до неудачи

27.11.2013 г. UNTAC: Бързината доведе до неудачи

 Генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов: Българската армия натрупа ценен опит в Камбоджа. Днес се навършват 20 години от края на участието на България в операцията по поддържането на мира в Камбоджа UNTAC под егидата на ООН. 

Андрей Рангелов, в. „Българска армия”

Днес се навършват 20 години от края на участието на България в операцията по поддържането на мира в Камбоджа UNTAC под егидата на ООН. Страната ни се включва в UNTAC с един пехотен батальон от 850 души, като е проведена една ротация, 10 офицери за работа в щаба на мисията, 34 военни наблюдатели и екип военна полиция от 11 души. Мисията на българските „сини каски” започва на 4 май 1992 г. и приключва на 27 ноември 1993 г. В хода на операцията българският контингент дава 10 жертви.

Бързината доведе до някои неудачи в подготовката на контингента ни за UNTAC. Това каза за в. „Българска армия” генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов, който е председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Той припомня за времето на 

изпращането на контингента и за цялата мисия. 

По това време генерал Топалов е първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия. Той е и председател на държавната комисия по подготовката на контингента ни за мисията в Камбоджа.

Оценка на мисията не давам, категоричен е Топалов. Но никога няма да възприема мнението, че не сме били подготвени, допълва той. И разказва за основни моменти от онова време, когато България за първи път в съвременната си история подготвя и изпраща голям контингент на мисия на 9000 км.

Огромна организационна работа предшества заминаването на воините. Ясно беше, че решението ще е политическо, казва Топалов. Военното ръководство в този момент много бързо трябва да подготви въпроси, които да бъдат внесени в ООН, тъй като България е поканена за участие именно от световната организация.

Затова е създадена работна група, в която има специалисти от всички централни управления на ГЩ, родове войски и т. н. Най-големият недостатък в този момент е, че екипът е 

принуден да изчаква

да получава всичко с превод. Към МВнР работи също група от бивши посланици, аташета и експерти, благодарение на което нещата потръгват.
В началото на 1991 г. екипът от МО е командирован в ООН и се връща с два чувала документи, всички на английски език. А по това време МО има само няколко преводачки. 

Започва денонощна работа по превеждане и съгласуване. Всичко се ръководи от ГЩ, чийто началник по това време е армейски генерал Любен Петров.
В същото време у нас се провеждат парламентарни избори, сменя се ръководството на МО. Работата, започнала докато министър на отбраната е армейски генерал Йордан Мутафчиев, продължава при новия министър на отбраната Димитър Луджев. 

Поставихме въпроса парламентът да реши за изпращането на мисията, обяснява Топалов. В Народното събрание обаче няма еднозначна подкрепа.
Разгарят се 

оживени депутатски дебати

като само в комисията по национална сигурност те траят месец. Тъй като всичко е за първи път, се коментира откъде ще се вземе контингентът, как ще бъде обучен и т. н.

В това време идват изискванията на ООН за мисията. Налагат се корекции в подготовката, защото дотогава всичко се върши по нашите устави. Пристигат и експерти – от Холандия, Норвегия, Швеция. Особено шведите ни дадоха такъв неоценим опит, че ние в процеса на подготовката изпратихме хора в техен главен център за обучение на подобни контингенти, казва Топалов. Швеция е една от първите държави, които започват да изпълняват миротворчески мисии под егидата на световни организации.
Привлечени са и професори от БАН, които говорят пред бойците за особеностите на климата, флората и фауната в района. Особено ценен опит споделя учен, който вече бил на експедиция в оня район.

Той направо препоръчва бойците дори при жега над 40 градуса да не влизат да се къпят в разни водоеми. „Първо – това е застояла вода, отдолу е тиня, 

тя те поглъща и ти се удавяш

Второ – не пипайте дърветата, които плуват във водата! По тях има малки змийчета, но със силна отрова, която просто веднага те ликвидира. Изобщо – нещо, което не знаете, не го пипайте, не го ползвайте. Питайте, ще намерите отзивчивост от местните хора, ще ви кажат”, поучава воините професорът.

По-късно думите му се потвърждават в един от докладите от мисията. Бойци били в отпуска и рекли да се изкъпят в реката. Обръщат някакво 2-3-метрово дърво и веднага ги нападнали змийчетата, буквално като потвърждение на думите на професора. От тогава нашите станали още по-бдителни.

ООН изисква и да има център за подготовка на контингента. Дебатира се и къде да се разположи този център. Предлагат се Военната академия, военните училища, школата в Плевен. В края на 1991 г. е взето решение подготовката да се извършва в Школата за подготовка на запасни офицери във Враца.

ГЩ започва да подготвя съответните документи и програми. Стартира и комплектоването на самият батальон.

От Швеция пристига полковник с богат опит от мисии

който оказва неоценима помощ за подготовката на нашите бойци. Този човек остави много силна следа в обучението на нашите хора, изтъква Топалов. Българите се учат как да работят с местното население и управляващите в Камбоджа, а също и как да разоръжат опозицията в азиатската страна.

Междувременно е извършен подборът на личния състав за батальона. По думите на Топалов, сред личния състав има и хора, които са с нагласата да се правят на рамбовци. По-късно сблъсъкът с действителността на място отрезви много хора, допълва генералът.

„Ако говорим за слабости, няма да ги причисля на целия контингент. Слабости или недисциплинираност проявиха отделни хора, защото всички се сблъскаха с действителността и тяхното мислене се промени”, уточнява Топалов. По време на подбора има случаи, когато войници, а тогава армията е наборна, кандидатстват да се включат в мисията, но родителите им пишат писма до военното ръководство 

да не бъдат приемани

молбите на синовете им. Разговаряхме с всеки човек поотделно, изтъква Топалов. Междувременно идват и писма от Военната прокуратура за някои бойци, които са подследствени. На тях им се отказва участие в мисията, въпреки желанието и готовността им да заминат. През февруари 1992 г. първият контингент вече е определен поименно и всички наблягат на ускорената подготовка.

По същото време военното ръководство стига до извода, че контингентът може да започне подготовката с БТР-ите и някои от верижните машини, които са на въоръжение в армията. Техниката беше взета от войсковите поделения и се съсредоточи във Враца, в ремонтния завод, който премина на трисменен режим на работа, казва Топалов.

От Русия е доставено подходящо оборудване за работа в тропическите условия на Камбоджа. Машините са изцяло обновени, като са подменени всички елементи, възли и детайли във вътрешността им. Няма време и вместо следремонтен пробег, техниката 

изминава на собствен ход

разстоянието до пристанището в Бургас, като по пътя се отстраняват евентуални проблеми.

Друг е въпросът за поддръжката на място, по време на мисията, заявява Топалов. По думите му в Камбоджа са били допуснати недопустими за армията слабости, например да не се правят всички текущи ремонти. Тоест – тази недисциплинираност на някои хора се отрази на изпълнението на задачите, казва генералът.

Докато в Бургас корабът се товари с техниката за мисията, в началото на май 1992 г. България изпраща в Камбоджа оперативна група, която да подготви определения базов район за настаняване. Заедно с правителството на азиатската страна и с местната власт всички въпроси са решени. 
В това време, за около месец, е натоварен и корабът. Изниква обаче въпросът как плавателният съд, превозващ с оръжие и военна техника, ще премине Суецкия канал. Има опасения, че корабът може да бъде спрян и конфискуван. 
В работната група са привлечени експерти от оръжейния бизнес,

а върви и съгласуване на документацията с ООН. В крайна сметка документално всичко е оформено перфектно и корабът без проблеми транспортира техниката на контингента.

Това беше първият международен опит в това направление, изтъква Топалов. Дотогава не бяхме контактували толкова интензивно с ООН, допълва той. Личният състав на контингента лети на групи до столицата на Камбоджа Пном Пен с 12-часов полет без междинно кацане.
За мисията се налага от неприкосновения запас да се извадят превързочни пакети, съхранявани още от времето след Втората световна война. Когато ги отвориха, всички във ВМА ахнаха – как може да съхраниш така добре този личен превързочен пакет, спомня си генералът. От тези пакети болницата правела превръзки.

Топалов обаче си спомня с болка за случай в парламента, когато един депутат казва: „Виждате ли как сме ги изпратили?!”. Става обаче народна представителка и опонира на колегата си: „Как не ви е срам, как може така да говорите. В пакета има всичко необходимо да спреш кръв, да дадеш първата помощ, 

лошо ли е това?

Това е направено в България от българи, колко години стои и сега се ползва в болниците”. Тези превързочни пакети се оказаха много добри за нашите момчета в началото на мисията им в Камбоджа, казва Топалов.
По време на дебатите е изяснен и въпросът с финансирането. България прави съответните разходи за мисията. След това отчита в ООН документите. Тогава световната организация изплаща парите на страната ни.
Генерал Топалов разказва и как един старши лейтенант от свързочния възел е предложил начин да се осъществи директна свръзка с контингента. На 5-я етаж на МО се оборудва стая, от която по телефона се говори директно с българските воини в Камбоджа.

И генерал Любен Петров като вдигна телефона, говори с командира на батальона подполковник Христо Ставрев, а всички вътре стоим и ръкопляскаме, спомня си Топалов. По график идват родители, съпруги и близки на воините, които си приказват с тях 

директно през 9000 км

Това беше един елемент, който след това даде много добро отражение, свидетелства генералът.

За информиране на обществото стават практика всекидневните пресконференции в Централния военен клуб, в които участват генерал Топалов и други представители на ГЩ.

Всъщност тогава цялата организация, подготовката, изобщо – всичко, е за първи път. И понякога неизбежно се налага да се действа на принципа на пробите, грешките и корекциите им. 

Например след първия месец от мисията на първия контингент, сред бойците започва брожение заради заплатите, които са най-ниски в сравнение с другите страни от UNTAC. Има недоволство и от храната, която се доставя в консерви. Критики се отправят и за тежките, 15-16-килограмови бронежилетки. 

Тогава за Камбоджа заминава голяма комисия, водена от заместник-началника на ГЩ генерал-лейтенант Захарин Илиев. Двуседмичната инспекция дава резултат. 

На основата на доклада на комисията се внесоха предложения за промяна в заплащането и в начина на набиране на хората за мисията, промениха се и някои щатове, казва Топалов. Правителството приема постановление, с което възнагражденията се увеличават и се изравняват с тези на много от другите участници.

Решава се също изхранването да става като на място се закупуват продуктите. Помощ на българите оказва и съседният френски контингент, който има солиден международен военен опит.

Това е възловият момент

в цялата мисия, коментира Топалов резултатите от инспекцията на комисията. След това нещата започнаха да се променят към добро, допълва той. Във втория контингент основните недостатъци са отстранени и мисията продължава успешно. 

Тогава България изпраща и първите си военни наблюдатели в Камбоджа. В следващите години този вид участие на страната ни се разширява. С професионализма си българските военни наблюдатели печелят авторитет за България в мисиите в Ирак, Таджикистан, Грузия и на други места по света.
Под командването на полковник Стефан Николов вторият контингент успява да разоръжи най-голямата опозиционна групировка в Камбоджа, при това – без жертви и съпротива. Тогава командващият UNTAC генерал-лейтенант Джон Сандерсън хвали нашите: „Блестящо изпълнена операция!”. Полковник Николов викаше „Ура!”, беше голямо събитие, спомня си Топалов.

Имах честта и удоволствието

да се срещна с генерал Сандерсън, връчи ми награда – почетен медал на ООН, допълва той. Казах му, че не съм бил в Камбоджа, а той отговори – аз започнах работа с вас и затова приемете отличието. От юни 1993 г. до февруари 1998 г. генерал Топалов е военен аташе в Москва.
Слабостите по време на мисията и то - предимно в първия контингент, се дължат на нашата неопитност и незадълбочено виждане на този проект, признава той. По думите му обаче опитът, който Българската армия натрупва сред джунглите на Камбоджа е безценен.

--------------------- 
Почит към живите

Да има медал или почетен знак за участниците в различните мисии на Българската армия, предлага генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов. По думите му така ще бъдат отличени всички български военнослужещи, които са се включили в контингентите ни през годините. Не бих приел недостига на финансови средства като основание да не се връчат подобни почетни знаци, мисля, че всички сме в дълг към тези хора, категоричен е генералът.
Може също да се организира събор или друг форум за всички тях, допълва Топалов. Готов съм като ръководител на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва да се заема с организирането и събирането на тези хора на определени места, пояснява той. Според него подходящо е подобен събор да бъде на 4 май – датата, на която се събират „камбоджанците”.
Освен това няма възпоменателно място, където на паметник да са изписани имената на всички загинали участници в мисиите, изтъква Топалов. Такъв монумент, според мен, трябва да е дело на МО, чрез правителствено решение, посочва той.

Генерал Топалов изтъква и огромното значение на връзката на Българската армия с ветераните. По думите му е подходящо на големи учения да се канят ръководители на военнородолюбиви организации.
Генералът напомня още, че преди време е била традиция срещата през декември на министъра на отбраната с шефовете на съюзи на военнослужещи от запаса и резерва. На тези форуми се е обсъждала и план-програма за участието на ветераните в събития от календара на МО през следващата година. През януари този план е бил утвърждаван от министъра. През последните 3-4 години такива срещи обаче не били правени. Добре е тази традиция да се възстанови, посочва Топалов.

------------------------ 
Нужен е център за подготовка за мисии

Необходимо е да има център за подготовка за мисии, казва генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов. Назрява необходимостта от създаване на такъв център, изтъква той.

По думите му в Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) има достатъчно подготвени хора за военни наблюдатели и за участие в мисии. Те са обединени в клуб „Военни наблюдатели” към СОСЗР. Езиковата им подготовка е достатъчно добра, бойната им подготовка е на високо ниво, посочва Топалов. По думите му необходимостта от подобен център вече е назряла, но мястото му не е във военно училище. Той трябва да е самостоятелен, казва Топалов.
Той си спомня, че когато се връща първият контингент от Камбоджа, армейски генерал Любен Петров събира всички военнослужещи в Централния военен клуб. Помолихме ги всеки да напише кой как е видял своята дейност в изпълнението на задачите, казва Топалов. Това нещо беше събрано, обработено и послужи на всички, които написаха книги, заявява той. Отделно пък Транспортното управление на ГЩ написва обемиста книга за опита от Камбоджа. Тоест, Генералният щаб си направи изводите и всички се отнесоха много сериозно към поставената задача, казва Топалов.

Генералът е категоричен, че Българската армия успя да извлече поуки от мисията в Камбоджа и по-нататък подобри във всички отношения работата си по изпращането на контингенти в горещи точки на света. При следващите мисии видът на войника, сержанта и офицера е съвсем различен, изтъква генералът.

------------------------- 
Памет за загиналите

Български военнослужещи, загинали по време на участие в мисията на ООН в Камбоджа (UNTAC) - 4 май 1992 - 27 ноември 1993 г.

Лейтенант Иван Диков Иванов (13.03.1962 - 13.02.1993)

Младши лейтенант Цветомир Иванов Петков (27.01.1974 - 03.04.1993) 

Младши лейтенант Петър Кръстев Байчев (21.04.1970 - 03.04.1993)

Младши лейтенант Атанас Петров Радев (12.03.1972 - 03.04.1993)

Младши лейтенант Венцислав Ангелов Мирчев (13.01.1969 - 19.04.1993)

Старшина Атанас Петров Тонев (02.05.1951 - 06.03.1993)

Сержант Димитър Милчев Димитров (10.01.1973 - 20.10.1992) 

Редник Съби Ясенов Хаджийски (22.07.1963 - 30.09.1992)

 Редник Кирил Жечев Киров (26.08.1967 - 27.10.1992)

Редник Стоян Добрев Иванов (26.01.1961 - 11.07.1993)