Какво става в Трета армия на 10 ноември 1989 г.?

10.11.2013 г. Какво става в Трета армия на 10 ноември 1989 г.?

 В гарнизонния стол в Сливен празнуват, но не падането на Тодор Живков, а 50-гидишнина на генерал-майор Люцкан Люцканов.

Спирдон Спирдонов

Преди 24 години новината е, че пленумът на ЦК на БКП е удовлетворил „молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар  и член на Политбюро на ЦК на БКП”. Другото решение е, че на негово място е избран Петър Младенов. От този ден България тръгва по т.нар. преход към демокрация. Какво прави армията тогава?

Отварям книгата на армейски генерал Йордан Мутафчиев „На главното направление”. Той е последният военен министър у нас. След него армията се ръководи от цивилни политици. По това време, като генерал-летенант, е командващ на Трета армия, чийто щаб е в Сливен.

На 10 ноември 1989 г., пише генералът, в гарнизонния стол на Сливен празнувахме рождения ден – 50-годишния юбилей, на началник-щаба на армията генерал-майор Люцкан Люцканов. (Б.а.- генерал Люцканов е роден на 8 ноември. Уволнява се като командващ Сухопътните войски. Днес той е председател на Клуб „КСВ” в СОСЗР.) Тържеството било обявено за 18 ч. Около този час всички поканени пристигнали. Нямали ги само секретарят на градският комитет на партията Симеон Славов и кметът Николов. Те се появили към 19 ч. и на забележките, че на такива отговорни лица не е позволено да закъсняват, отговорили: „Като ви кажем защо закъсняваме, ще ни простите.” От тях, спомня си армейски генерал Мутафчиев, най-напред разбрахме, че в София се е провел пленум на ЦК на БКП, но не и какви са били решенията му.

Късно вечерта, а може би и към полунощ, на генерал Мутафчиев се обажда дежурният по щаб, че го търси министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Обадих се на министъра по закритата свръзка, пише авторът на „На главното направление”, обясних му повода на нашето събиране. Министърът попитал кои присъстват и по-точно дали там са командирите на дивизии и бригади. След като получил утвърдителен отговор казал: ”Продължете си срещата, но не прекалявайте. Предупредете командирите след прибирането им по гарнизоните, да не се отлъчват без необходимост от тях. Същото се отнася и за вас и заместниците ви.” Не уточнил защо. Пожелал приятно прекарване и с това разговорът приключил. На следващата сутрин разбрахме за смяната на Тодор Живков и причината за средношното обаждане, уточнява авторът.

На следващия ден генерал Мутафчиев разговаря в кабинета си с началника на политическия отдел полковник Стоимен Стоименов. (Б.а. - по-късно генерал-майор. Напуска МО, като заместник-началник на Служба „Военна информация”. Доскоро беше съветник по националната сигурност на президента. Днес е съветник в парламента.)

В първите дни след промяната трудно се ориентирахме в обстановката, посочва авторът. Армията винаги е стояла встрани от обществените процеси, продължава той, и може би бе по-изненадана от останалите членове на обществото. Опитахме се, казва генералът, да направим свой анализ на обстановката и изводи за своята работа. Нямаше никакви указания от старшите инстанции, но, отбелязва той, това не означаваше, че трябва да останем в, да го наречем, „изчакващо бездействие”. На началниците на отдели били дадени указания да подготвят свои доклади, в които да се спрат основно на настроенията на колективите и отражението им в дейността на поделенията.

На следващия ден в своя кабинет генерал Мутафчиев провел съвещание със заместниците си и началниците на отдели. Направил кратък политически обзор и анализ на обстановката в армията. Настроенията били приповдигнати. Трябваше, пише той, да ги използваме в интерес на нашата работа и да не допуснем отрицателно влияние на новия полъх върху дисциплината, на – не дай си Боже, и до усложняване на живота в поделенията.

Един от изводите на това съвещание е, че започналото политиканстване и началните поряви на различна политическа ориентация ще доведат до задълбочаване на противоречията и повишаване на отрицателното влияние на всички тези фактори , ако не се вземат навременни мерки. В новите условия в работа на щаба на армията трябвало да се засили конкретността и взискателността, а членовете му да стоят по-близо до подчинените им поделения, да изучават обстановката в тях, своевременно и адекватно да реагират на нарушенията.

Няколко дни по-късно пристигнали някакви инструкции и указания за провеждане на събрания, на които да се сведат решенията на пленума. Голямата машина за „розови сънища” се беше задвижила, пише генерал Мутафчиев. Най-напред тези указания били изпълнени от градската партийна организация, на която имало и представители на щаба на армията.

Първата реакция, подчертава авторът, беше поголовно отричане на всичко, постигнато в страната, включително и направеното от армията. По-нататък, все на тази база, посочва той, се стигна и до етапа да се постави под съмнение самото съществуване на армията. Критикуваха се годността и качествата на командния състав да изпълнява задачите си, както в новото и сложно време, така и в бъдеще.   

На снимката: Армейски генерал Йордан Мутафчиев