В страните от НАТО военните се пенсионират при много по-добър режим

08.11.2013 г. В страните от НАТО военните се пенсионират при много по-добър режим

 В България не е така. С приемането на първо четене на предложението за отпадане на възрастта за пенсиониране се прави крачка към възстановяване на справедливостта. Не бива обаче да спираме до тук. Дано сегашното ръководство на МО успее!

Пламен Стойчевски

Чрез всички социални права включително и правата на по-ранна пенсиониране, държавата изпълнява две функции. Първо, това е едно заслужено признание за ролята и значимостта на Въоръжените сили. От друга страна - това е начина, за стимулиране, включително по отношени ена военната професия. Това са думи на министъра на отбраната Ангел Найденов по повод дебата за пенсионирането на военнослужещите.

Крайно не професионално звучат изказванията на членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество по въпросите за пенсионирането на военните.Тези хора или нямат информация, как се пенсионират военните в НАТО, или за пореден път искат да осакатят Българската армия, както е правено вече 23 години. 

Проблемът с пенсиите е много болезнен за всички социални групи в България, поради което те лесно биват противопоставяни една на друга. Затова нека първо видим как се решава социалната защита в страните членки на Северноатлантическия пакт, в който членува и Българската армия.

В армиите на НАТО са установени три вида пенсии – за прослужено време, при достигане на пенсионна възраст и по болест (инвалидност). Отпускането на военни пенсии и техният размер се отличава от пенсиите на останалите групи в тези страни. В различните армии на НАТО процентът на военната пенсия е равен на 70-80% от основната заплата, която военнослужещият е получавал в месеца на пенсионирането си. Право на пенсия имат и тези военни, които са прослужили не по-малко от 15 години. Процентът на тази пенсия е 30 от заплатата и се получава след навършване на 50 години. В други армии към пенсиите се начисляват определени проценти, ако са прослужени повече от приетите по закон години за служба. Военните имат право да получават част от своите пенсии няколко години напред.
Пенсия по инвалидност получават военни, които са загубили своята трудоспособност на 10-100%. Размерът на пенсиите не може да бъде по-малък от 50% от основната заплата. Пенсии получават и тези военни, които са напуснали армията поради нещастен случай.

Връщайки се към нашата действителност, можем да зададем два въпроса „Защо пенсиите на българските военни не се отпускат по приетата в НАТО философия?

Останалите социални придобивки в армиите на НАТО се групират в следните направления:

- надбавки към основната заплата;

- обезпечаване с жилища;

- вещево доволствие;

- парични порциони за различни видове войскови дейности;

-получаване на образование в граждански висши учебни заведения.
Всички тези придобивки се разглеждат като част от социалната защита на военнослужещите и техните семейства. В тази връзка са разработени специални програми с работно заглавие ”Привлекателност на военната служба“. Така например в Германия офицерите със стаж в армията над 12 години имат право да получат гражданско образование по специалностите педагогика, информатика, икономика и др. Същите си запазват правото да ползват служебните си квартири след пенсиониране по възраст. В Италия се отпускат безлихвени заеми за закупуване на жилище след пенсиониране.

Как е у нас? Още при приемането ни в НАТО широко се афишираха програми за мотивация и по-високо качество на живот на българските военни. Бяха изготвени стотици документи, регламентиращи техния социален статус.

За съжаление те останаха само на книга. Редица министри на отбраната обещаваха, че парите от съкращенията ще бъдат насочени към социални пакети за издигане мотивацията на личния състав на Българската армия. Нищо подобно не се случи. Свидетели бяхме как се изоставят военни клубове и почивни станции, знаем за митарствата на военния киноархив, който е сред най-богатите в Европа, на решението на предишното правителство за приватизиране на най-старото културно средище в Българската армия – Военното издателство.

Военните няма къде да организират срещи, защото военните клубове станаха ресторанти и барчета.

С провеждането на голямата реформа в армията, която се свежда само до съкращения, военните живеят разделени от семействата си. Дори висшите военни живеят по хотели. Дежурните техници по време на дежурство прескачат до близкото магазинче за храна.  Могат да се посочат още много подобни примери за „социалната“ политика в Българската армия. Изводът е еднозначен – за 23 години реформа единственото нещо, от което се интересуваха управляващите, бяха комисионите при закупуването на самолети, хеликоптери, корвети, автомобили и свързочни системи.

Дано сегашното ръководство на МО да успее да се пребори с негативните последици,които унищожаваха Българската армия