Буксуват наши проекти в областта на въоръженията

03.11.2013 г. Буксуват наши проекти в областта на въоръженията

 „Българският Браунинг” е 15-заряден, с капацитет, почти два пъти по-голям от този на щатния пистолет „Макаров” (ПМ) и осигурява на личния състав достатъчно точен и мощен огън на къси разстояния. Пистолетът „Аркус” – 98 DA се радва на много добър прием в САЩ и Латинска Америка. Но от 1998 г. досега МО е закупило само около 200 бр. от него.

Подполковник от резерва Манол Тенчев*

Наскоро председателят на Обществения съвет по въпросите на отбраната и на Асоциацията на Сухопътните войски на България генерал-лейтенант от резерва Кирил Цветков оповести тревожни данни за нивото на сътрудничество между държавните ведомства и фирмите от българската отбранителна индустрия. За почти четвърт век българските оръжейни фирми не са получили нито една мащабна държавна поръчка. Поради това 95% от продукцията им е била предназначена за износ и само 5% е за вътрешния пазар. От днешните едва 3% са за МВР и 2% са за Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА).

Въпреки заявените във Втората бяла книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България (2010 г.) намерения за инвестиции в българската отбранителна индустрия, засега взаимодействието и взаимоизгодното сътрудничество между предприятията от този сектор на икономиката и МО, си остават само в сферата на добрите пожелания. Необходимо е създаденият вече Индустриален форум да излезе от рамките на формалните сдружения и да се превърне в работещ орган, търсещ взаимната обвързаност между съвременните потребности на БА и МВР, и технологичните възможности на българските предприятия за тяхното задоволяване.

Днес редица държави (вкл. и на Балканите) разчитат на собствения си конструкторски и производствен капацитет за задоволяване на нуждите на националните си армии и служби за сигурност и обществен ред в областта на лекото въоръжение и екипировката. Добре известно е, че България разполага с необходимия експертен, конструкторски, технологичен и производствен потенциал в тази област. Затова буди недоумение факта, че след демократичните промени той не се използваше в достатъчен обем от предишните ръководства на МО, МВР и службите за сигурност. Това в пълна степен важи и по отношение на въоръжаването на първата ни батальонна бойна група. За нито едно от съставните подразделения на групата не е закупено ново българско въоръжение. Такова можеше да осигури българската фирма АРКУС – АД – гр. Лясковец, чрез произвежданите от нея 40х46 мм подцевни гранатомети за автомат „Калашников” (АК) - „ARCUS-40”, както и цялата гама боеприпаси за тях. Официално те са приети на въоръжение, но МО явно не желае да ги закупи и достави на войските. Това съществено би повишило огневата мощ на отделенията и взводовете и би спомогнало за ефективното подавяне на живата сила на противника на разстояние до 400 м. при реални бойни действия в различни условия. Нещо, което се отчита и се прилага по единна методика в цялата американска армия и морската пехота.

Още през 1998 г. със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов е приет на въоръжение и произвеждания отново от АРКУС – АД пистолет 9х19 мм „Аркус” - 98 DA, представляващ изключително успешна българска модификация на популярния в много държави по света армейски „Браунинг”. „Българският Браунинг” е 15-заряден, с капацитет, почти два пъти по-голям от този на щатния пистолет „Макаров” (ПМ) и осигурява на личния състав достатъчно точен и мощен огън на къси разстояния. Пистолетът „Аркус” – 98 DA се радва на много добър прием в САЩ и Латинска Америка. Но от 1998 г. досега МО е закупило само около 200 бр. от него, като по този начин се отбягва и въвеждането на единния стандарт за пистолетните боеприпаси в НАТО. С него се съобрази дори и Пентагона, въпреки консерватизма и носталгията на американците по бойните „Колт”-ове 45-ти калибър.

Ситуацията в МВР е сходна. Там все още разчитат на ПМ, вместо да се ориентират към далеч по-подходящия за нуждите на патрулните полицаи и произвеждан от АРКУС – АД револвер Arcus 95R. Той се произвежда в богата гама от калибри за популярни пистолетни и револверни боеприпаси, включително и за класическият полицейски .38 Special.

Въпреки превъзходните си бойни характеристики, повече от 15 години буксува и чисто българският проект за щурмова карабина на инж. Георги Бакалов (ЩКБ). Тя е достатъчно компактна, а цената й (около $ 250) e съпоставима с тази на АК. Цените на популярните и аналогични прототипи на съвременните армейски карабини, с които са въоръжени съюзниците ни от НАТО, обикновено надхвърлят $ 800 за брой. При изпитанията, по групираност на попаденията, ЩКБ превъзхожда АК в съотношение 3:1. Същевременно автоматът на инж. Бакалов безпроблемно може да се произвежда на технологичната линия за АК. Щурмовата карабина „Бакалов” разполага с възможности за прикрепване на щик-нож, подцевен гранатомет и оптически прибори.

Като че ли е дошло вече времето МО да предприеме по-сериозни стъпки към реализиране на проекта на българския конструктор и подаде ръка на българско отбранително предприятие, за да се произведат първите серии от това оръжие, което поетапно да се въвежда на въоръжение в БА. Тази карабина едва ли бързо и тотално ще измести АК като основно стрелково въоръжение на БА, но ще покаже на света възможностите на българската отбранителна индустрия да задоволява част от потребностите на националната си армия и да предлага качествена и модерна продукция за износ. За да се случи нещо добро в тази посока, е необходимо МО да направи първата стъпка. А тя може да се изрази във възлагането на поръчка за производство на ЩКБ с възприетия в НАТО стандартен боеприпас 5.56х45 мм, с които първоначално и експериментално да бъдат въоръжени една рота от Специалните сили и една от състава на механизираните бригади на Сухопътните войски. След това армията ще се произнесе дали това оръжие е достатъчно надеждно и подходящо за серийно производство и масирано превъоръжаване. Ако това не се случи, не можем да се надяваме други армии да проявяват интерес, за да се премине към масово серийно производство и доставки зад граница.

За съжаление случая с щурмовата карабина „Бакалов” ни връща десетки години назад и ни напомня за един друг несъстоял се български проект. През 1927 г. ветеранът от Първата световна война капитан Христо Николов Спасов, след седем годишен творчески труд и лично финансиране, изобретява първата българска лека картечница. Тя е патентована в България и още шест европейски страни, но въпреки добрите за времето си характеристики не е приета на въоръжение в БА, а за изобретението си капитанът не получил нищо от българската държава. Това не повлияло върху решението му да не продава патента си на англичаните, които му предложили 15 млн. лева и то в злато. Междувременно картечницата и патента с чертежите изчезнали в Министерството на войната. Днес усъвършенстваната 8-мм картечница „Капитан Хр. Николов” - образец 1929 г. е ценен експонат в Музея на артилерията в Санкт Петербург, Русия.  

Надяваме се, че с въвеждането на безпилотни летателни апарати (БЛА) в БА и МВР няма да се случи същото, както в посочените дотук примери. Вече разполагаме със собствен потенциал и в тази сфера и ще бъде жалко той да остане неизползван и отново да се ориентираме към внос на скъпо въоръжение и техника.  

Разбира се, посочените примери не изчерпват направленията за сътрудничество и осъществяване на интегритет в политиката и практическото взаимодействие между МО и отбранителната ни индустрия. По-важното е да се учим от грешките си и да започнем отнякъде възстановяването и надграждането на икономическия ни потенциал. В този смисъл инициативата и активността следва да бъдат двустранни, координирани и насочени към бъдещето.

*Авторът е експерт по национална сигурност и отбрана