Днес отбелязваме 40 години от създаването на Командването на Сухопътните войски

23.09.2013 г. Днес отбелязваме 40 години от създаването на Командването на Сухопътните войски

 Спирдон Спирдонов

С тържествено събрание днес ще бъде отбелязана 40-годишнина от създаването на Командването на Сухопътните войски (КСВ). Проявата е организирана от Клуб „КСВ” на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва с председател бившият командващ на Сухопътните войски генерал-лейтенант от запаса Люцкан Люцканов.

В честването ще се включат председателят на съюза генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов и членовете на клуба, които са създавали и развивали КСВ. Тази структура на СОСЗР държи първо място по брой на генерали от запаса и резерва. Тя провежда редовно своите събрания в клуба на СОСЗР в столичния район „Младост”, където ще бъде и днешното тържество. Подръжа тесни връзкти с днешното командване на Сухопътните войски.

Ето какво разказва генерал-лейтенант от запаса Христо Христов, който е живата история на създаването на КСВ: „Може би най-тежкият период от военната ми биография бе, когато се формира Командването на Сухопътните войски (КСВ). Защото там бяха събрани хора от различни категории. Имаше от Генералния щаб, от щабовете на армии и на дивизии. Трябваше всички да се приучат към една и съща работа, т.е. да се сглобят, както казваме ние. Тогава бях старши помощник – началник в Оперативния отдел.

Беше точно преди 40 години. КСВ се формира през есента на 1973 г. Дотогава нямаше Командване на Сухопътните войски. Тези войски се ръководеха от Генералния щаб и от Министерството на народната отбрана. Военновъздушните сили и флотът вече си имаха командвания. Когато се провеждаха оперативни учения, в които трябваше да участва Щаб на КСВ, от Генералния щаб и от министерството, се заделеше определено количество хора, които го формираха. И това беше само на командно-щабни учения. След това продължаваха да изпълняват задълженията си в съответните управления. За всяко голямо учение се назначаваше заместник-министър, който да играе ролята на командващ Сухопътните войски.

Фронтово оперативно-стратегическо обединение

Този начин на ръководство на Сухопътните войски се оказа не съвсем удачен. За това през 1973 г. бе създадено КСВ, като самостоятелно командване. Първият командващ бе генерал-полковник Христо Добрев, който бе с ранг на заместник-министър. Преди десетина години на една конференция за строителството на Въоръжените сили той формулира така решението за създаване на КСВ: „Известно е, че по оперативния план на Главното командване  на Обединените въоръжени сили на страните от Варшавския договор нашата страна във военно време формираше фронтово оперативно-стратегическо обединение, което включваше основния състав на БНА и имаше за задача при агресия срещу НРБ с отбранителни действия по южните рубежи на страната да осигури съсредоточението и развръщането на наша територия на един съветски и един румънски фронт, след което при поддръжката на Ракетните войски със стратегическо нацначение на Съветската армия във взаимодействие с тези фронтове и със силите на Обединения Черноморски флот да проведе стратегическа операция за разгрома на агресора.”

Сглобяването на щаба започна от 1974 г.

Началник-щаб тогава беше генерал-майор Станчо Митев. Първоначално всеки месец се провеждаха по две щабни тренировки. На тях тези хора трябваше да се научат да решават заедно задачите и механизмът да заработи. Това продължи повече от половин година. След това отидохме към една щабна тренировка на месец, което е изключително много. Нормално за един сглобен щаб на година се провеждат едно или две такива командно-щабни учения.

Първото учение

На края на втората година от създаването на КСВ беше проведено командно-щабно учение под ръководството на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. Едва тогава се направи изводът, че щабът е сглобен и може да работи. Това са две години. Хубаво е и днес да се знае, защото лесно се разваля оперативен щаб, а самото формиране е труден и дълъг процес. Командващият генерал-полковник Христо Добрев полагаше много усилия, участваше в почти всички щабни тренировки. С неговото съдействие се търсеше най-правилният метод за сглобяване на щаба.

КСВ- в днешната сграда на агенция „Митници”

Първите обитатели на днешната административна сграда на Агенция „Митници” в София на  ул. "Г. С. Раковски" 47 бяхме ние. Нямаше отопление. Всеки си носеше електрическа печка от къщи. Докато тръгне работата, сами си купувахме тетрадки и химикалки. Сградата не беше строена специално за нас, а за военен хотел и коменданство. Вероятно съставът на агенцията сега е много по-голям, отколкото нашия. Столът беше за около стотина души. На петия етаж имаше две зали, които събираха общо двеста човека. На 13 етаж – киносалон с около 200 места. Сега всичко е направено на офиси.

Разработихме изключително много документи.

Когато се формираше КСВ, аз бях в Оперативно управление, в чиято секретна секция имаше само една тетрадка – прошнорована и прономерована. И нищо друго. Рафтовете бяха празни. Трябваше в продължение на тези две години да се разработят всички документи, които регламентират работата на щаба. После започнаха нормалните занятия и учения. Назначеното командване пое изцяло ръководството на Сухопътните войски. За поддържане на оперативната сглобеност редовно се провеждаха командно-щабни, а в някои случаи и оперативни, учения.

През годината Щабът на Сухопътните войски участваше в две командно-щабни учения. Едното – под ръководството на командващия, а второто – на министерството. Постепенно вторите се разрастваха по обем. В тях се включваха щабовете на трите армии, по един щаб на дивизия от армия, а понякога и по една дивизия с целия си личен състав. Това даваше възможност да се проследи как протича информацията от ръководството на Сухопътните войски до щабовете на дивизиите и на полковете и обратно. Сега знаем, че имаме две бригади.

Най-голямото учение беше Щит-82.

По принцип в него участваше почти цялата Българска армия. Проведе се на територията на цялата страна. Участваха щабове и подразделения от други страни на Варшавския договор. Тогава бях началник на оперативния отдел, който по-късно го преименуваха в отдел „Планиране”. Нашата задача бе да планираме реалните операции. В това учение реално участваха танкови бригади и мотострелкова дивизия. Другите – само с щабовете си.

Беше проведена реална огнева подготовка върху ротен опорен пункт. На площ с размери километър на километър в продължение на около 30 минути бяха изстреляни около 16 хиляди снаряда. Всичко беше разорано от попаденията. На територията на страната до тогава и след това такова голямо учение не е правено. Във всички случаи следващото – Щит-84, беше по-малко.

Хората ни бяха отлично подготвени.

В Сухопътни войски, които тогава наброяваха 60-62 хиляди военнослужещи, ученията нямаха край. Всяка дивизия провеждаше едно зимно и едно лятно учение. Щабовете на армии – по едно командно-щабно учение под ръководството на своя командващ и едно – на Щаба на Сухопътните войски.

В големите учения на Сухопътни войски, обикновено по едно през лятото, участваха Щаб на армия от Съветския съюз и в някои случаи – Щаб на армия от Румъния. На Балканското оперативно направление нашата армия си взаимодействаше с тях.

Тогава имахме и голяма военна мощ.

Да вземем само ракетните войски. Българската армия разполагаше с четири ракетни и една зенитно-ракетна бригада. Днес тези формирования и това въоръжение и техника ги няма. Вероятно това е продиктувано от военно-политическата обстановка и от икономическите условия. Това е причината да се съкратят ракетните бригади, а и голяма част от артилерията. В първите години на създаването на КСВ започна и превъоръжаването на войските. Тогава постъпваха БМП-2, Т-72, артилерийски комплекси „Гвоздика”, „Акация”, 203,2 мм гаубици, зенитно-ракетни комплекси „Куб”, Оса, Круг, ракетни комплекси Ока, Точка и др.

Нямаше финансова криза

За тези много на брой и големи по мащаб учения имаше осигурени ресурси. Винаги когато започваше планирането на командно-щабното учение, първата задача бе да се види с какви ресурси разполагаме. Те бяха ограничени, но не и малки. Никога не сме имали проблем да изпълним целите си или да съкращаваме учения заради финансова криза например.

Отлично подгответи щабове на фронта и на армиите

Аз напуснах Сухопътните войски през 1990 г. Категорично мога да кажа, че щабът на фронта и щабовете на армии бяха отлично сглобени. Те работеха много синхронизирано. Даже Щабът на Варшавския договор даваше изключително висока оценка на КСВ.

Както сега Щабът на отбраната анализира способностите на армията, така и ние си правехме съответните изводи. С тази разлика, че тогава провеждането на 5-6 оперативно командни-щабни учения на година позволяваха да се направи реална оценка на възможностите на щабовете и на войските. Разбира се, днес условията са други. Решават се задачи с непосредствено участие на Сухопътните войски във фактически бойни действия в Афганистан, а по-рано в Ирак. Това не е малко и не бива да се подценява.” 

На снимката: Генерал-лейтенант от запаса Люцкан Люцканов, бивш командващ на Сухопътните войски и председател на Клуб „КСВ” в СОСЗР.

Снимка Димитър Бебенов