95 години от знаменитата Дойранска победа

16.09.2013 г. 95 години от знаменитата Дойранска победа

 През месец юни 1936 г. организацията на английските запасни чинове “Британски легион”  организира тържество, посветено на победата на Антантата в Първата световна война. На церемонията в Лондон се поканени редица видни пълководци от съглашенските армии на 11 държави, начело с френските маршали Вейган и Петен. Единственият  поканен от противниковата страна е българският генерал - лейтенант от запаса Владимир Вазов! При слизането си на гара Трафалгар  в английската  столица,  почетната рота  от “Британския легион” свежда до земята 29 бойни английски знамена през героят от Дойран, генерал лейтенант от запаса Владимир Вазов, а английският генерал Хамилтън извиква високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!“

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков

Полковник  Владимир Вазов поема през 1917 г. командването на             9-та пехотна Плевенска дивизия, която отбранява полосата от река Вардар до Дойранското езеро. Използвайки няколко месеца затишие на фронта, заповядва  тридесет и петте  хиляди бойци, подофицери и офицери от дивизията да изградят система от бетонни и скални укрития, които да укрият личния състав при артилерийски обстрел на противника. В инженерно отношение той  доразвива позицията на дивизията, изградени през 1916г. от частите на Втора пехотна Тракийска дивизия, които в началото на август 1916 г. отблъскват  бесните таки на три френски и една английска дивизии, които дават над 3200 души убити и ранении  

Дойранската позиция включва главна позиция от два реда непрекъснати окопи, изработени в пълен профил (дълбочина 1,5–2 м), отстоящи един от друг на 200 до 1000м. и съединени помежду си с ходове за съобщения. Пред нея е развърната система от телени заграждения в две полоси с дълбочина по няколко десетки метра. Между двата реда окопи са подготвени наблюдателни пунктове, блиндажи, картечни гнезда и вкопани оръдия. Зад тях са изработени бетонирани галерии, огневи позиции на артилерията и площадки за боеприпасите. Пред главната позиция са организирани и изработени предна позиция и линия на бойното охранение, подготвени фортификационно. Зад главната позиция, на разстояние от 2–3 км. частично е подготвена втора позиция.Според набелязаните за достигане цели, замисълът за действие, наличните сили, характерът на местността и широчината на фронта за отбрана, бойният ред на дивизията е в един ешелон и резерв от 3 дружини, заемащи втората позиция.При пролетната офанзива на съглашенските войски през 1917г., въпреки многобройните им атаки и непрекъснатия барабанен огън на противниковата артилерия, позицията на дивизията, остава непревземаема. Противникът понася  големи загуби -  над 12 000 убити, ранени и пленени. Военен кореспондент на лондонския вестник «Таймс» пише, че британските войници наричат  българската отбранителна точка "Борис" - "долината на смъртта".

За проявени високи командно-организационни качестван хода на боевете , командирът на 9-та Плевенска дивизия, полковник Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.

През месец септември 1918г. Дойранската позиция се отбранява от частите на Девета пехотна Плевенска дивизия , която по това време е в състав:  58-и, 17-и, 33-и и 57-и пехотни полкове. Тридесет и четвърти Троянски  полк е в дивизионен резерв, а 4-и полк в армейски резерв.

Срещу тях се изправят обединените съглашенски войски, командвани от генерал Джордж Милн - 4 английски пехотни дивизии, 2 гръцки пехотни дивизии  и много артилерийски и инженерни  подразделения  с общ числен състав 75 хиляди души. Замисълът на генерал Милн е британските войски от 12-и корпус (22-а и 28-а дивизия) да нанесат главен удар в направление на Крастали - Кала тепе - височината Дуб, а с гръцката Критска дивизия да се обходи Дойранското езеро от изток. По този начин да се излезе във фланг и тил на отбраняващите се български войски и те да бъдат разгромени.Бойният ред на съглашенските войски е в два ешелона.

Щурмът им започва сутринта на 16 септември с мощен разрушителен огън на артилерията по предната позиция на 9-та дивизия . По българите при Дойран са изстреляни 350 000 бризантни снаряда, включително и газови. Благодарение на отличните инженерни съоръжения за отбрана загубите са нищожни Вечерта открива огън българската 9-а артилерийска бригада за контрабатарейна борба. В продължение на две денонощия артилерията на противостоящите войски води ожесточен двубой. В 5.00 часа на 18 септември съглашенските войски тръгват в яростна атака срещу предната позиция. Разкъсани са всички телефонни връзки и управлението на боя е максимално разрушено. Командирът на дивизията, генерал майор Владимир Вазов  реагира незабавно. Към застрашените участъци той насочва резерви за контраатака, а на други участъци изпраща резерв  за уплътняване на отбраната. В боя се намесва и авиацията на противника, която корегира  огъня на противниковата  артилерия,  води огън с бордовите си картечници и хвърля бомби по българските позиции.Воините от дивизията на генерал Владимир Вазов откриват такъв плътен пушечен, картечен и артилерийски огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. Възползвайки се от голямото си надмощие, обаче противникът успява да се промъкне и временно да се закрепи на предната позиция. Падат и няколко застави на бойното охранение. Започват ред съкрушителни контраатаки от първоешелонните полкове на дивизията и подведените резерви. Противникът е спрян и обърнат в бягство. Командващят на войските на Антантата, генерал Милн е смаян На 19 септември той предприема ново настъпление . Българската артилерия бие с барабанен огън. За първи път през войната тя използва газови снаряди. С твърдо удържане на позициите и с широк маньовър частите на 9-та пехотна Плевенска дивизия отбиват атаките на противника. След 5-часова ожесточена схватка противникът е отхвърлен от заетите позиции и отбраната е възстановена. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Отбраната на българите е твърда и непробиваема, бойният им дух е  висок, волята за победа – неукротима.

В резултат на двудневните ожесточени боеве съглашенските сили  губят 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. Това е най-кръвопролитното сражение на Македонския фронт през  Първата световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. По-късно известният като враг на България, премиер министър на обединеното кралство Лойд Джордж ще напише: «В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!» Освен пословичната храброст, проявена от защитниците на Дойранската позиция, отбраната се отличава с майсторство в изграждането, умело водене на боя, ефективно използване на огъня, тясно взаимодействие, твърдо и непрекъснато управление. Тя е неоценим опит, който развива българската тактика при отбранителния бой  и  е  причина за национална гордост. Това  спечелва на 9-та пехотна Плевенска дивизия  името “желязна“, а на нейния командир генерал Владимир Вазов - слава и авторитет на талантлив пълководец.

През месец юни 1936 г. организацията на английските запасни чинове “Британски легион”  организира тържество, посветено на победата на Антантата в Първата световна война. На церемонията в Лондон се поканени редица видни пълководци от съглашенските армии на 11 държави, начело с френските маршали Вейган и Петен. Единственият  поканен от противниковата страна е българският генерал - лейтенант от запаса Владимир Вазов! При слизането си на гара Трафалгар  в английската  столица,  почетната рота  от “Британския легион” свежда до земята 29 бойни английски знамена през героят от Дойран, генерал лейтенант от запаса Владимир Вазов, а английският генерал Хамилтън извиква високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!“

На следващия ден,  председателят на „Британски легион” , майор Годли заявява в своя доклад, посветен на Първата световна война: “Генерал Владимир Вазов е един  от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната история на  Великобритания!”