Разузнаването: Екстремистите в Сирия набират бойци и от Балканите

12.09.2013 г. Разузнаването: Екстремистите в Сирия набират бойци и от Балканите

 Потенциални рискове и заплахи за региона ни съществуват и поради участието на наши военни контингенти в задгранични мисии, включващи операции за противопоставяне на Ал Кайда и на други терористични структури, казва заместник-директорът на НРС полковник Георги Миланов.

Спирдон Спирдонов

Президентът не бърза със свикването на Консултативния съвет за национална сигурност. Росен Плевнелиев смята, че ситуацията около кризата в Сирия е доста динамична. Това е така и в този смисъл е прав. В същото време обаче той понесе доста упреци. Настоява за дебат в парламента, а бави обсъжданията в съвета, който се председателства от него. И критиците му са прави. Най-малкото защото сигурността ни е заплашена. Заради Сирия и не само заради нея. Поне, що се отнася до данните на нашето разузнаване. 

Налице са реални потенциални заплахи за националната ни сигурност. Констатацията е на заместник-директора на Националната разузнавателна служба  (НРС) полковник Георги Миланов. Той я направи вчера на международната научна конференция за сигурността в Югоизточна Европа, която се проведе в София. Словосъчетанието „реални потенциални” се използва съвсем съзнателно. Това се потвърждава от следващите думи на разузнавача: „В НРС и други служби за сигурност разполагаме с данни, и то реални, за съществуване на реални заплаха за сигурността на страната ни и на отделни нейни структури, представители и граждани.” Това, което днес е потенциална заплаха, за няколко часа или дни става реална, посочи полковникът. В този смисъл той даде пример със сирийските бежанци в България. До миналата година бе потенциален риск, в последните седмици е обективна реалност, подчерта заместник-директорът на разузнаването.

За Югоизточна Европа, включително и за нас, се оказва сериозен риск повишената активност на асиметричните заплахи. Тук попадат организираната престъпност, бежанският натиск, нелегалната миграция, както и активността на чужди специални служби в региона. Своето осезаемо влияние има и кризисната обстановка в държавите от т.нар. Арабска пролет.

В момента основната част от рискове и заплахи от тероризъм е свързана преди всичко с външни фактори и кризисни развития. Показателен в това отношение е терористичният акт от 18 юли 2012 г. на летище Сарафово. Той, посочи полковник Миланов, е следствие на активно продължаващия Арабско-израелски конфликт, съответно и неговите неразрешени направления: арабско, сирийско и палестинско. Независимо, че разследването на атентата продължава, на базата на установеното до момента съществува основание той да бъде оценен, като акт на изнасяне на въоръжената конфронтация на Арабско-израелския конфликт на територията на трета страна, в случая България, с произтичащи от това сериозни рискове за сигурността.

Българското разузнаване смята, че при оценка на рисковете от Близкия Изток, трябва да се отчита и ролята на Иран, като държава с активно икономическо присъствие и влияние извън собствената й територия. По-конкретно в Ливан чрез подкрепената от него „Хизбула” и в Ирак чрез шиитските милиции в страната.

Някои от потенциалните засега рискове и заплахи за сигурността на страните от Югоизточна Европа произтичат от остротата и мащабността на кризата в Сирия. Без съмнение е установено, че в екстремистките структури, участващи във въоръжените действия в Сирия има много чужди елементи, между които и такива от района на Балканите. Те са по-конкретно от Босна и Херцеговина, Косово, Република Македония, Албания и Сърбия, особено от областта Санджак. Набирането от Югоизточна Европа на елементи за джихад в Сирия продължава с участието на местни екстремисти. Някои от тези категории получават военно обучение в съседни на Сирия държави и се прехвърлят на сирийска територия основно през Турция, а в определени случаи и през Ливан. Тези елементи могат да генерират сериозни асиметрични рискове за сигурността на Югоизточна Европа след завръщането им в съответните държави. Те, подчерта полковник Миланов, са с реален боен опит и екстремистки идеологически индоктринации.

Разузнавачите ни не крият, че потенциални рискове и заплахи за региона ни съществуват и поради участието на наши военни контингенти в задгранични мисии, включващи операции за противопоставяне на Ал Кайда и на други терористични структури. Поради това, смята заместник-директорът на НРС, не могат да бъдат изключени ответни реакции от тяхна страна.

Полковник Миланов подчертава, че усложнената хуманитарна обстановка в бежанските лагери от сирийски граждани в Гърция създава предпоставки за засилване на миграционния поток към други страни от Югоизточна Европа. Съществуват индикации, че

във връзка с приемането на Хърватия в ЕС, различни престъпни групировки в страни от Югоизточна Европа подготвят нови канали за прехвърляне на нелегални мигранти от Близкия Изток и Северна Африка към Европа, ориентирани предимно по направление Гърция-Албания-Черна гора-Хърватия.

Дейността на различни специални служби на територията на държавите от Югоизточна Европа крие реални и потенциални рискове за сигурността. Конкретно за България крайна цел на активността на такива служби е оказването на влияние върху политическите и икономическите процеси в нашата страна. Установени са опити за въздействие върху различните етно-религиозни общности. Констатира се и активизация на наша територия на специални служби, чийто интереси не съвпадат с тези на ЕС и НАТО, но разполагат с ресурси, които използват, като икономически лостове за въздействие.

Напоследък сериозна опасност създават рисковете и заплахите по отношение на киберсигурността. Експертите в областта на международната информационна сигурност дефинират няколко основни заплахи: използване на информационно-комуникационната технология като оръжие за реализация на военно-политически цели, включително и срещу обекти на критичната инфраструктура на национално и наднационално равнище; употреба на кибертехнологиите от страна на терористичните структури; незаконен достъп и проникване до компютърната конфигурация и създаване и разпространение на вредни програми; използване на интернет технологията за намеса във вътрешните работи на отделни държави, за нарушаване на обществения ред и за пропаганда на идеи, които подстрекават насилие.

Всеки ден от правителството съобщават за увеличаване на бежанците в България. Турция очевидно не може да ги спре. Това е очевидният риск за нашата национална сигурност. Другите ги знае разузнаването. И то много по - детайлно от това, което разказва заместник-директорът на НРС. По закон същата информация трябва да има и държавният глава. В този смисъл критиците за несвикването на Консултативния съвет за национална сигурност може да се окажат прави. Каква е ползата, ако съветът бъде свикан след края на кризата? Може би за обобщаване на опита.