Парадоксална държава сме
31.08.2013 г.
За 24 години България стигна най-голямото си падение в своята история, а народът просто изнемогва
Петър Ненков
Смятам, че днес, след 24 години на така наречения преход към демократично общество, положението на обикновените хора и на запасното войнство у нас е плачевно. Офицерите, които години наред са били обучавани и възпитавани, че трябва да защитават с живота си своята Родина, офицерите, които имат по едно и две висши образования и граждански специалности, офицерите управлявали хиляди хора в казармата и сложна техника за милиони левове, сега са изхвърлени по един унизителен начин на улицата и са натикани в “калта на живота”. Вследствие на политическите чистки, наречени завоалирано “военна реформа“ те бяха превърнати в социални аутсайдери, с които днес се провеждат квалификационни курсове за фермери и готвачи и които дежурят край бариери, като охранители !?
Боли ме, че за 24-те години на прехода Родината ни от образцова витрина на изобилието заприлича на бананова република от Третия свят със затихващи функции, в която бандитите шетат безнаказано, селското стопанство колабира, промишлените зони в градовете пустеят, защото заводите умишлено бяха доведени до фалит и продадени с компенсаторки на приятелски кръгове, а обикновените хора, построили с труда си националното богатство, днес са чудят как да свържат двата края. Много от бездомниците и клошарите които бъркат в кофите за смет, за да намерят нещо за препитание - имат висше или средно образование. Лично за мен това е страшно и звучи като присъда и оглушителна плесница за така наречената политическа класа !? И докато те тънат в мизерия, новоизлюпени парвенюта и бизнесмени за кратко време вдигнаха замъци в стил „ мутробарок” и карат луксозни лимузини за десетки хиляди левове, закупени с пари от търговия с женска плът, наркотици, фалшив алкохол, рекет и пране на пари.
Това са двете противоположни лица на нова България – едното на политическия хайлайф, който се сеща за трудовите хора, само когато дойдат изборите, а другото на социално онеправданите и унизените, които едва преживяват с 150 – 200 лв. месечна пенсия и заплата. Няма що - парадоксална държава сме! Ако бяхме нормален народ, щяхме ли да позволим такива грозни аномалии, като тези в които народни представители стават милионери, по време на мандата си, ”икономисвайки от банички” и сервитьори да стават банкери и цинично да напират години наред към кметските места и депутатските банки.
През годините на прехода в България армията на безработните достигна драстични размери. Вместо да разкриват нови работни места, някои политици се заеха с подмяна на имената на улици и площади, със събаряне паметниците на убитите антифашисти, със стръвно трупане на първоначални капитали, напомнящо времето на Алеко Константинов и неговите герои!?...
Затова много ми се иска да попитам властимащите: Докога реваншизмът ще бъде основна доминанта във вашата политика? Докога ще вършите далавери, с които да облагодетелствате своите приятелски кръгове, а не мислите, как да управите затъналата икономика и бедния народ ? Иска ми се да вярвам, че българите отдавна са забравили площадните страсти и самозваните ментори, които ги надъхваха с омраза! Смятам , че хората вече поумняха и няма да се оставят пак да бъдат купувани с кебапчета, с голи обещания и красиви лозунги . Мисля, че е крайно време да заявим, че вече не сме опитни мишлета и че правителството на България не е лаборатория за дилетанти, които тепърва се учат да управляват. Народното събрание може да работи много по ефективно, като институция за защита интересите на гражданите и за създаването на нормативната база за развитието на страната. Смятам , че лозунгът , който краси фасадата му: “ Съединението прави силата!”- може да се изпълни с реално съдържание, защото е срамно в началото на XXI век, народните представители да се замерят с обидни квалификации и каруцарски жаргон или четири години да мълчат, като риби и да забравят всъщност за какво са отишли в тази свещена сграда !?
