Военните също чакат бързи решения от правителството и парламента

12.08.2013 г. Военните също чакат бързи решения от правителството и парламента

 2014 и 2015 г. ще бъдат години на Стратегически преглед на сигурността и отбраната. Има обаче няколко решения, по които новите управляващи трябва да побързат. Крайно време е не само министърът на отбраната Ангел Найденов, но и неговият колега социалният министър Хасан Адемов и най-вече премиерът Пламен Орешарски да заявят, че промяната на Кодекса за социално осигуряване, която ще върне стария режим на пенсиониране на военнослужещите, не подлежи на съмнение.

Спирдон Спирдонов

Най-малко две години ще продължи замисленият от новото ръководство на МО Стратегически преглед на сигурността и отбраната на Република България. Това става ясно от думите на заместник-министъра на отбраната Иван Иванов, цитиран от Пресцентъра на МО. Процесът щял да бъде мащабен и далеч извън параметрите и рамките на МО.

Изводът е, че 2014 и 2015 г. ще бъдат години на Стратегически преглед на сигурността и отбраната. Очаква се същинската му част да стартира в началото на следващата година, каза министърът на отбраната Ангел Найденов при откриването на заседанието на Обществения съвет по отбранителна политика на 18 юли. Тази есен трябва да бъдат готови предварителните параметри и политическата рамка.

Тъй като армията е динамична структура, в рамките на този стратегически преглед на сигурността и отбраната ще стартира и преглед на структурите на Българската армия. Той ще даде възможност да се направи един по-дългосрочен план за нейното развитие до 2020 г., уточнява заместник-министър Иванов. Т.е. един нов 5-6-годишен план.  В момента се изпълнява План за развитието на Въоръжените, който изтича през 2014 г. Той беше приет от правителството на ГЕРБ в края на 2010 г. Съветът по отбрана под ръководството на Ангел Найденов вече нанесе някои поправки в него. Отмени реорганизацията на 68 бригада „Специални сили” в полк и закриването на авиобаза „Безмер”, отложи ликвидирането на седем логистични бази и аргументира възстановяването на батальона във Враца. Все още правителствената информационна служба не е излъчила съобщение дали промените в плана са приети от Министерския съвет. Санкция от Народното събрание в случая не е необходима.

Хората в отбраната могат да си отдъхнат, от гледна точка на заявлението, че ръководството на МО няма намерения да съкращава личен състав и структури. Военните ни училища също. Те останаха непипнати по време на Аню Ангелов. Така ще бъде и сега. Българската армия, казва заместник-министър Иванов във Варна на производството на випускниците на ВВМУ, има изключително подготвени офицери, разполага и с три акредитирани висши учебни заведения, чиито капацитет и експертиза ще бъдат използвани. Разбираемо е, че визира ВА „Георги С. Раковски”, НВУ „Васил Левски” с трите му факултета във Велико Търново, Шумен и  Долна Митрополия и ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”.

Засега е в сила изводът в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, приета от предишното Народно събрание на 28 октомври 2010 г., че не се налага преструктуриране на съществуващата военнообразователна система. Предишните управляващи предвиждаха и провеждаха вътрешно оптимизиране на структурите на отделните военни висши училища, промяна на формите и сроковете за обучение в тях и актуализация на учебните им програми. С кадифени ръкавици ще пипаме военното образование, казваше тогавашният заместник-министър на отбраната, а днес народен представител, Валентин Радев.

Прегледът ще роди промени в правно-нормативните документи, в които, според ръководството на МО, определящо и решаващо място ще има военната експертиза. Възнамеряваме да стартираме и разработването на нов закон за отбраната и въоръжените сили, посочва заместник-министър Иванов. Сега действащият, допълва той, е поправян многократно и е загубил първообраза си. В новия законопроект ще бъде включен отново разделът за социалната политика на Министерството на отбраната и ще се регулират отношенията между различните звена в министерството. Ще започне и разработването на нов закон за резерва, тъй като сегашният е недействащ, посочва още заместник-министърът. По думите му, трябва да се направи такъв закон, който да е съвместим с изискванията на НАТО и да позволява нарастване на силите и средствата, за което е предназначен резервът. България е приела 56 Цели за способностите на силите, утвърдени тази година на срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО, които ще бъдат изпълнявани до 2028 г. За реализацията на тези цели ще бъде разработен нов инвестиционен план, който ще позволи на нашата страна да бъде активен член на НАТО.

Има обаче няколко решения, по които новите управляващи трябва да побързат. Крайно време е не само министърът на отбраната Ангел Найденов, но и неговият колега социалният министър Хасан Адемов и най-вече премиерът Пламен Орешарски да заявят, че промяната на Кодекса за социално осигуряване, която ще върне стария режим на пенсиониране на военнослужещите, не подлежи на съмнение. Това е обещанието, с което политическото ръководство на Министерството на отбраната спечели доверието на военнослужещите и техните семейства. Така че военните също чакат бързи решения от правителството и парламента.

Разбира се, бюджетът е най-сигурният признак за намеренията на едно правителство, включително и в сигурността и отбраната. В сегашния, който направи Симеон Дянков, Въоръжените сили не са приоритет. Стигна се дори до дилемата какво да има България – скоростен влак Пловдив-Свиленград или изтребители във въздуха. Ако не бъде отхвърлено ветото на президента за актуализацията на бюджета, трябва да преглътнем едно от двете. Или ще продължаваме политиката на запазване „със зъби и нокти” на придобитите способности в условията на „крайно ограничени финансови средство”.

Да се надяваме, че Пламен Орешарски няма да повтори грешките на правителството на Бойко Борисов. И ще даде ония 1,5 на сто от БВП за отбраната. Но реални пари. Без осигурителните вноски на военнослужещите, които, незанайно защо, бяха вкарани в бюджета! Може би да зарадват някого, че разходите за отбрана са повече. И съответно да настроят общественото мнение. Без онези 60 или 80 млн.лв. за мисии зад граница, които също „тайно и полека” бяха вкарани в бюджета на МО! Нека, когато правителството или парламентът решават да изпратят контингенти в една или друга операция или мисия на НАТО, ЕС, ООН или в някоя нова „коалиция на желаещите”, да гласуват отпускането и на съответните средства от централния бюджет. Само тогава от тези 1,5 процента ще има пари за превъоръжаване, модернизация, както и за по-високи военни заплати и други социални разходи.

В противен случай от връщането в Закона за отбраната и Въоръжените сили на отменената при управлението на ГЕРБ глава „Социална политика” и създаването на дирекция „Социална политика” в МО няма да има никаква полза. Ще увисне и Стратегическият преглед на сигурността и отбраната. Или ще наложи нежеланото – редукция на личен състав и формирования. Хубавото е, че всичко това ще стане ясно тази есен. След влизането в сила на актуализацията на бюджета и при обсъждането и приемането на новия финансов план на държавата за 2014 г.