Доброволци доставиха пръст от бойните полета през Балканските войни

22.07.2013 г. Доброволци доставиха пръст от бойните полета през Балканските войни

 В продължение на три години със собствени средства членове на Военноисторическата комисия посетихме всички бойни места, за да положим пръст от тях в „Алеята на славата” на Военна академия „Георги С. Раковски”, казва полковник от резерва доцент Станчо Станчев.

Спирдон Спирдонов

Пред колоните в „Алеята на славата” Военна академия „Георги С. Раковски”, където с военен ритуал на 2 юли бяха положени урни с пръст от 21 бойни полета на Българската армия по време на Балканските войни 1912-1913 г. Земята бе от Селиолу, Гечкинли, Ескиполос, Петра, Ериклер, Лозенград, Караагач дере, Чаталджа, Бунархисар, Булаир, Люлебургас, Шаркьой, Маслака, Одрин, връх Китка, Кота 600, Султантепе, Калиманци, Криволак, Кресна и река Брегалница. Със събитието завърши честването на 100-годишнината от Балканските войни. По този повод разговаряхме с полковник от резерва доцент Станчо Станчев, заместник-председател на Организационния комитет и председател на Военноисторическата комисия.

 -         Г-н полковник, как осъществихте операцията по доставянето на пръст от местата, където българският войник е показал своя героизъм?

-         В продължение на три години доброволци от Военноисторическата комисия със собствени средства посетиха всички бойни места. Включително и от Първата световна война. За тези 21 колони, които са в Алеята на славата на Военна академия „Георги С. Раковски”, сме обходили всички места и взехме автентична пръст. Когато говорим за река Брегалница, пръст взехме точно от реката. Когато говорим за Одрин, пръстта е от Айвазбаба. Там, където най-много са се били, най-много са загинали и най-голямо геройство са проявили 23 Шипченски и 10 Родопски полк.

-         Няма никакви съмнения в автентичността на пръстта в гилзите, които бяха положени?

-         Разбира се, земята е автентична. Взета е от местата, където е стъпвал българският войник  и се е проливала българската кръв.

-         Доброволците са от Военно-историческата комисия...

-         Да. Възстановихме онази Военноисторическа комисия, която се създава през 1914 г. Идеята е да изучаваме и да популяризираме българската военна история. Колкото се може повече хора да привличаме и да ги правил съпричастни към нашето героично минало.

-         Ще продължавате ли да посещавате тези исторически места?

-         Идеята ни е, дай боже да я осъществим, съвместно с някоя туристическа фирма, без да влагаме какъвто и да е било комерсиален елемент, да организираме военно-исторически експедиции и екскурзии за граждани. Такива, на които дедите и прадедите им са загинали по бойните полета, където сме минали. На последната експедиция преди две седмици обиколихме всички табии около Одрин. Те все още съществуват. Минели там човек вижда, че при тази силно изградена позиция и отбрана с помощта на германски инженери, какъв дух и непоколебимост е имал българският войник, за да ги превземе и да овладее Одрин. Минавайки от там, тези хора ще станат съпричастни с това, което се е случило преди 100 години. Ще станат съпричастни и със собствените си семейни среди. Те знаят, че някой от техния род е загинал някъде край Одрин. От историите на полковете и от архивите ще извадим точно местата, където са загинали поименно хората. Така ще успеем да запалим техните наследници да заобичат военната история, да знаят повече къде са загинали техните деди и да могат по достойнство да оценят подвига им. Друго е да отидеш например на Караагач дере. Като видиш каква силна позиция е била между Люлебургас и Бунархисар, става ясно какви феноменални възможности е имал българският войник, за да завърши с успех операцията. Така е с всички места. Отбранителните позиции са изграждани на естествено силни рубежи, които са преодолявани не за седмици и месеци, а за дни, включително някои и за часове. Това още веднъж показва колко са били достойни нашите предци.

-         Удовлетворени ли сте от организирането на това честване?

-          Да, свършихме добра работа. Разбира се, не мога да не посоча голямата заслуга на началника на академията комодор Димитър Ангелов. Той бе съпричастен още при организирането и осъществяването на експедициите. Негова е идеята за оформянето на урните и начина на тяхното поставяне пред колоните. Нещо, което ще остане красив спомен, за тези, които ще дойдат след нас. Естетичното оформление на урните е в унисон с колоните. Всичко това си заслужава труда и средствата, които хвърлихме до този момент.

На снимките: Полковник от резерва доцент Станчо Станчев разговаря с почетния председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ полковник от запаса Никола Рухчев по време на заключителния етап от честването на 100 години от Балканските войни. Моменти от вземането на пръст от бойните полета от доброволци на Военноисторическата комисия.