135 години в служба на Родината

19.07.2013 г.  135 години в служба на Родината

 О.р генерал-лейтенант Кирил Цветков*

Преобразованията през първото следвоенно десетилетие са наистина крупна реформа, които най-общо може да се характеризират, като ускорено модернизиране и мащабно нарастване,  в съответствие с развихрящата се “Студена война” и изцяло налагане на съветския модел при тяхното изграждане. Важна особеност на този процес е извършването им  при крайно ниски икономически възможности на страната и главно с помощта  на Съветския съюз. 

Към края на 1955г. сухопътните войски на България  имат мирновременен състав от две армии, два отделни стрелкови корпуса, съставени от девет стрелкови дивизии и други 14 формирования. Освен това само за военно време се развръщат още: пет стрелкови дивизии и девет съединения от родовете войски;  

Със създаването на Варшавския договор на 14 май 1955 г. започва нов етап в строителството  и развитието на Българската народна армия. Тя става част от Обединените въоръжени сили и приема всички стандарти и възгледи на коалицията.

 С влизането на България във Варшавския договор започва нов тридесетгодишен процес с който българските въоръжени сили системно се обновяват и модернизират.

Продължава превъоръжаването и попълване на сухопътните войски с модерни за времето средства за воюване и бойна техника на стойност 3 млрд.валутни лв. Българската военна промишленост се натоварва максимално за сметка на кооперираните производства, както и  усъвършенстване на  организационните форми и органите за управление.

През 1963 г. се установява окончателния състав на армията и на СВ. Мирновременните въоръжени сили на България следва да са не по-малко от 100 хил.души ( в сухопътните войски-4 мотострелкови дивизии, 5 танкови бригади, 3 мотострелкови дивизии в съкратен състав) . За военно време въоръжените сили следва да нарастнат на 400 хил. души с 18 съединения в сухопътните войски. Полагат се големи грижи за превъоръжаване на БНА чрез внос, за което са заделени  1,840 милиарда валутни лева. От 1961 до 1970 година са осигурени 540 млн. вал. лева и е получена от СССР безвъзмездна помощ, под формата на военни материали за 398 млн. вал. лв. Въпреки това се прави извода, че в БНА има все още много остаряло въоръжение и техника.

Тласък в развитието на армията и на СВ и в тяхната модернизация и превъоръжаване настъпва след 1972г. С  Решение Б 6 / 09.05.1972 г. е фиксирана структурата на БНА; Сухопътни войски с три общовойскови армии; ПВО и ВВС и ВМС. Всичко 108 хил. души (23500 офицери, 20500 сержанти и 64000 войници), разпределени както следва: Сухопътни войски 66000 души, ПВО и ВВС - 19000 души, ВМФ - 5400 души, ВУЗ и сили на Централно подчинение – 17600 души. Същевременно задължава МНО и Генералния щаб да продължат работата по осъвършенстване организационната структура на БНА с цел  да стане тя модерна и съвременна. Практическа реализация на тези решения е създаването през 1973 г. на Командването на сухопътните войски.  По този начин сухопътните войски излизат от непосредствено подчинение на МНО и ГЩ и преминават на ръководство на специално формираното командване.

Времето на "Студената война", която продължава повече от три десетилетия е свързано с колосални промени в армията и сухопътните войски на България, които са в съответствие с големите промени в нормативната уредба. СВ се превръщат в мощен вид въоръжени сили, достоен партньор  в ОВС и гарант за южното крило на социалистическата военна коалиция. Развиват се нови родове войски като Ракетни войски, включващи четири ракетни бригади ОТР и дивизиони ТР към мирновременните дивизии и танковите бригади, Зенитно-ракетни войски към СВ и ВВС, Радио-техническите войски към СВ и ВВС. Рязко нараства броят на танковете от нови системи като Т-55, Т-62 и Т-72. Стрелковите дивизии се превръщат в мотострелкови и се превъоръжават с нови подвижни средства за водене на войната като БТР, МТЛБ, БМП-1 и БМП-23. Нараства броя на самоходната и реактивната артилерия на СВ. Сухопътните войски се превръщат в съвременен мобилен вид въоръжени сили, способен да води високоефективни бойни действия във всякакви условия на обстановката и времето. С бързи темпове се превъоръжават и ВВС и ВМС. В състава на СВ има вече над 2400 танка, над 4000 ББМ, над 2200 оръдия и МХ, 32 ПУ ОТР и близо толкова ПУ-ТР,  ЗРК комплекси Круг, Куб и Оса, преносими ЗРК и ПТК. В състава на ВВС има близо 20 зенитно-ракетни дивизиона, над 450 самолета и вертолета. Във ВМС в различни времена е имало до 100 кораба, между които и 5 подводници.

БНА се превръща отново в регионална сила, способна да води успешни бойни действия срещу силни противници.

След 1986 г. обаче БНА се намира в застой поради рязкото снижаване на икономическите възможности на страната и коалицията като цяло. Съкращенията в армията започнаха още с подписването на ДОВСЕ, когато бяха трансформирани мотострелковите дивизии в механизирани и съкратени танковите полкове в тях. Унищожени бяха над 400  танка Т-34, останките от които от които отидоха в металургичните заводи на запад, а част от тях бяха превърнати в огневи точки по южната граница по директивата  „Ни крачка назад”.

Преминаването на България към демократично общество и пазарна икономика се отрази болезнено на развитието на армията и в частност на Сухопътните войски. Тежката икономическа и финансова криза, в която се намира страната близо четвърт век наложи отпечатък на плановете за развитие на армията.  По същество, след 1990 г. те са в период на непрестанни трансформации в посока на снижаване на тяхната численост, броя на въоръжението и техниката и на организационни формирования, процес без аналог в цялата история на България след Освобождението.  Приетите планове за реформи не бяха финансово осигурени и парламентарно подкрепени. Липсваше приета визия за развитие на Българската армия и крайна цел на реформите - каква армия е нужна на България. Военната експертиза бе задушена от политическата и под външно въздействие, ресурсите станаха определящи за състава на армията. От 1990 до 2000 година армията изнемогваше и изяждаше запасите си.

След 2000 година бяха приети последователно четири плана за реформи в армията, всички преследващи една и съща цел-съкращения. Главното направление бе ликвидиране на настъпателните възможности на армията и способността и да провежда крупни съвместни операции.  В резултат бяха унищожени ракетните войски на СВ, доведени до минимум бронетанковите и зенитно-ракетните войски. Почти без оперативни способности останаха всички родове войски и специални войски. Редуцирани бяха обединенията, съединенията и частите. Половината от техниката остана неизправна и без акумулатори. Авиацията си остана на земята, флота в пристанищата. Бойната подготовка  не беше вече фетиш. От 2008 година армията стана и напълно професионална, но и това не я спаси от следващи съкращения. Войските бяха ориентирани за подготовка изключително за мисии в подкрепа на мира и постепенно се превръщаха във военно- полицейски сили. Близо 95 % от мисиите, провеждани от Българската армия са от състава на СВ. СВ участваха със свои контингенти на четири континента, в Камбоджа, Ангола, Таджикистан, Босна и Херцеговина, Етиопия и Еритрея, Косово, Македония, Ирак и Афганистан и  допринасят за укрепването на мира в целия свят.

Съкращенията през последните 7-8 години доунищожиха способностите на армията да изпълняват задачите си по отбраната на страната. В строя остават по плана 80 танка, 96 артилерийски системи, 280 ББМ. Във ВВС остават 22 самолета и 17 кораба. Ликвидирани бяха способностите за провеждане на отбранителна операция дори на едно тактическо направление. Критични стратегически райони останаха без военно присъствие.

България бе ликвидирана като военна сила на Балканите и оставена на милостта на своите съюзници и врагове.  Но надеждата за по-добри дни остава. 

И днес, когато честваме 135-та годишнина от създаването на Българската земска войска и на Сухопътните войски е добре да се върнем назад в историята ни и да се поучим от ентусиазма на първостроителите на армията, от безпределния патриотизъм и желание  на народа  да служи на държавата за достигане на националните идеали. И те с кръвта си и здравето си  платиха всеки квадратен метър българска земя, на която живеем и която сме длъжни да защитим. Тази армия и тези Сухопътни войски на плещите си пренесоха тази страна през вековете, за да я бъде и пребъде. И странно. За прославената пехота, след стотиците сражения в петте войни за национално обединение не се намери награда. Наградени с ордена за храброст са Въздушните и Морските на НВ войски, пехотни и артилерийски на техни Величества и Височества войски. Но пехотата, днешните Сухопътни войски не бяха на никое величие. Те бяха на народа и нямаше кой да ги предложи за награда и да ги награди..

Затова днес Асоциацията на Сухопътните войски на България, с подкрепата на военнородолюбивите съюзи и сдружения ще внесе предложение за промени в Закона за ордените и медалите, за да има възможност да се награждават за принос към родината войскови части и предложение за награждаване на Сухопътните войски с орден за храброст. 

*Авторът е бивш командващ на Сухопътните войски. В момента е председател на Асоциацията на Сухопътните войски и на Обществения съвет по въпросите на отбраната. Докладът е прочетен на тържественото събрание концерт по повод 135-годишнинах от създаването на Българската земска войска и на Сухопътните войски на 19 юли 2013 г.