За един от големите български генерали

29.06.2013 г. За един от големите български генерали

 Otbrana.com

Генерал-лейтенант Добрин Димитров Добрев е роден на 29 юни 1923 г. в България. Родителите му, преследвани за революционна дейност, емигрират в Съветския Съюз през 1925 г. Бащата на Добрин завършва военно-техническата академия в Ленинград, след което става офицер от Червената армия. През 1933 г. той получава нова длъжност – началник смяна на барутен завод в град Котовск, Тамбовска област.

Десетгодишния Добрин продължава образованието си в училище № 1 в Котовск, което завършва през юни 1941 г. Паралелно с учението Д. Димитров активно се занимава със спорт, а през 1940 г. завършва тамбовския аеро клуб.

В началото на Великата Отечествена война Димитров е изпратен в специализирано училище за подготовка за работа в тила на врага.

През април 1942 г. Добрин пристига в щаба на една от армиите на Западния фронт и получава задача да прекоси фронтовата линия. Като част от 1-ва беларуска партизанска бригада и партизанска бригада “Смърт на фашизма!” до края на месец юли 1942 г., той се занимава с диверсионни дейности на железниците и пътищата.

Тогава идва повиквателна от Москва, с ново задание от щаба на партизанското движение. Следва прехвърляне от другата страна на фронтовата линия и продължаване борбата срещу врага. През март 1943 г., във връзка с изпълнение на задача от Москва, подривната група се завръща в родината. В Кремъл на Д. Димитров и неговите другари са връчени награди.

Мечтата на Добрин да стане пилот започна да се сбъдва - той е изпратен първо в авиационно училище в Телави, а след това в Тамбовското военно авиационно училище за пилоти, което Димитров завършва през ноември 1944 г. и е изпратен в Българската Народна армия. През април 1945 г., Добрин пристига в София. Тук, под ръководството на Героя на Съветския Съюз Захари Захариев, той застава в основата на новата българска военна авиация. Интересно е, че българския политически емигрант З. Захариев под псевдонима Волкан Горанов през 30-те години е командвал Тамбовското авиационно училище.

През 1947 г. Д. Димитров постъпва във Военна академия “Георги Стойков Раковски” в София, след което е служил в щаба на ВВС, където е командвал щурмовата авиационна дивизия. От 1953 до 1955 г. той учи в Москва в Академията на Генералния щаб. Димитров завършва Академията със златен медал и отново е назначен в щаба на ВВС. 

Неговият служебен път продължава като:

1957-1958 г. - командир на изтребителната дивизия,

1958-1959 г. - зам. командващ на ПВО и ВВС,

1959-1963 г. - командващ на ПВО и ВВС,

1963-1972 г. - служи в щаба на Обединените въоръжени сили (отначало като представител на генералния щаб на Българската Народна армия, а след това като заместник началник на щаба),

1972-1977 г. – заместник началник на щаба на Българската Народна армия и секретар на Държавната комисия по отбрана.

През 1977 г. Димитров е назначен за заместник-началник на Гражданска отбрана на Народна Република България. С тази длъжност той преминава в запаса. През 1959 г. на Димитров му е присвоено званието генерал-майор, а през 1972 г - генерал-лейтенант.