Преди 90 години Стамболийски пада от власт, след 5 дни е убит

09.06.2013 г. Преди 90 години Стамболийски пада от власт, след 5 дни е убит

 На 9 юни 1923 г.  тайният  Военен съюз  с подкрепата на буржоазните партии извършва държавен преврат. Оранжевата гвардия в София бързо е обезоръжена Превратаджийското правителство начело с професор Александър Цанков е признато от цар Борис III. След жестоки мъчения, на 14 юни Стамболийски е убит садистично заедно с брат си Васил от  „брадатите облаци” - четници на ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов - Чичето.

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков

Александър Стамболийски е роден на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в земеделското училище в Садово  и завършва лозаро-винарско училище в Плевен. През 1899 г. участва в учредителния конгрес на БЗС. През следващите години учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за народен представител и става ръководител на БЗНС. Под негово въздействие Земеделският съюз издига лозунга за самостоятелна селска власт. Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на  участието на България в Първата световна война. През 1915 г. на среща  с царя,  той заплашва  Фердинанд , че коронованата му глава ще се търкаля по софийските улици, ако включи страната ни във войната. Заради тази си постъпка  той  е  осъден на доживотен затвор.

По време на Войнишкото въстание през септември 1918 г. е освободен от затвора и  изпратен да води преговори с въстаниците. Под влияние на  Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на Радомирската република. След разгрома на въстанието  се укрива, но през декември 1918 г. е амнистиран. През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. След отказа на Теодоров да приеме наложените от Антантата на България условия на Парижката мирна конференция, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва унизителния Ньойски договор.

На парламентарните избори на 21 май 1920 г. е съставено правителство само от представители на БЗНС, начело със Стамболийски. Той се опитва да изведе страната от международната изолация. Установява приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци и подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел на отношенията му с ВМРО. Под натиска на Антантата през 1921 г. в България. са настанени белогвардейските войски на барон Врангел. Правителството на БЗНС обаче е информирано, че те подготвят заговор срещу него. Извършени са обиски и арести, които довеждат до тяхното разпускане  и екстерниране на командирите им от  България . През 1922 г. Стамболийски организира референдум за съдене на виновниците за двете национални катастрофи. След масовите уволнения на офицери от армията, си обтяга отношенията и с военните, които обвинява , че са креатура на Двореца.

На 9 юни 1923 г.  тайният  Военен съюз  с подкрепата на буржоазните партии извършва държавен преврат. Оранжевата гвардия в София бързо е обезоръжена Превратаджийското правителство начело с професор Александър Цанков е признато от цар Борис III. Извършването на преврата  е улеснено  в максимална степен от разединението на левите сили и  самонадеяността на управляващите, че могат да се справят с всяка ситуация, разчитайки на своята 300 хилядна Оранжева гвардия. 

На 9 и 10 юни на много места в страната  комунистите и земеделците  сформират обединен фронт и вдигат стихийно въстание. Особено масов характер придобива то в Плевенско, където въстават десет хиляди души. Въстаническите отряди  под ръководството на Асен Халачев успяват частично да превземат  Плевен.  Пристига обаче директива на ЦК на БКП, въстаналите комунисти да се оттеглят от полесражението, тъй като това било борба за власт между градската и селската буржоазия. От това се възползва военният гарнизон, който разгромява  селските дружини.

Тежки боеве между превратаджиите и въстаниците се водят и в Карловско, където начело на  работниците и селяните застанали  Ранчо Кеменчеджиев, Янко Митев  и Пенчо Дворянов. Падането на обсадения от въстаниците град, виси на косъм, когато на местния гарнизон, пристига помощ от Пловдив и това внася обрат в хода на бойните действия. Въстание избухва още в Поповска, Омуртагска, Търговищка и Новопазарска околии.

По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица. Той организира и лично повежда въоръжените селяни от околните села на щурм срещу Пазарджик.Местният гарнизон, командван от полковник Славейко Василев - съученик и началник на кабинета на Стамболийски във Военното министерство отказва да предаде града. Преценявайки, че силите на въстаниците са слаби,ра и а неравни и е партии а ицзвърш на 11 юни Стамболийски разпорежда селяните да се пръснат, за да не се стига до кръвопролития. По същото време обаче военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков, Стамболийски да бъде заловен и убит. За целта той заминава с командата си за Пазарджик. Операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев. На 13 юни земеделския лидер е заловен край село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Командата на капитан Харлаков го закарва във вилата му край село Славовица.

След жестоки мъчения, на 14 юни Стамболийски е убит садистично заедно с брат си Васил от  „брадатите облаци” - четници на ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов - Чичето. Главата му е отрязана, а по тялото му са нанесени 97 удара с ножове. Преди да издъхне, се подписва със собствената си кръв на стената на стаята, в която е измъчван.

След Юнското въстание от 1923 г. България навлиза в една ужасяваща многогодишна спирала от държавни преврата, терористични  атентати и кървава гражданска война, в която обществото  се разделя на две класово антагонистични части, а армията дълги години се изживява, като  главен политически арбитър.